Решение по дело №16463/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 9.03.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА

 

при секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16463 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./.

Ищците З.С.З. и А.С.З. твърдят, че на 20.08.2015 г. около 7 ч. на път в района на разклоните за с. А. и с. Долно Сахране, настъпило ПТП, при което загинала майката на ищците А.И.С. – водач на л.а. Мерцедес, рег. № ******* Произшествието било предизвикан от неправомерното навлизане на л.а. Деу Леганца, рег. № *******, с водач С.Г.З., в насрещното платно, където се движела Салтък и където настъпил удара. Твърди се, че загиналата била опора на ищците и в много близки отношения с тях, като инцидентът настъпил на път за болницата, където бил синът на ищцата А.З., внук на загиналата. Ищците сочат, че от внезапната загубата на своята майка претърпели болки и страдания, като претендират ответникът, при когото е налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” относно виновния водач, да им изплати обезщетение в размер на по 180 000 лв. на всеки от тях, както и лихва от датата на ПТП и разноските по делото, вкл. тези по чл. 38 ЗА. Оспорва разноските на ответника.

Ответникът З. „Б.И.” АД оспорва иска относно размера, като твърди съпричиняване, поради неизползване на предпазен колан, превишена и несъобразена скорост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от присъда, постановена на 20.06.2016 г. по НОХД № 115/16 г. на ОС Стара Загора, влязла в сила на 06.07.2016 г., С.Г.З. е призната за виновна за това, че на 20.08.2015 г. по ПГМ-6, км. 295+500, при управление на л.а. марка „Деу“, модел „Леганца“, с рег. № ******* е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на А.И.С..

 По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № 660/24.08.2015 г. на Община Павел Баня, от което се установява, че ищците З. С. З. (син) и А. С. З. (дъщеря) са наследници по закон на пострадалата А.И.С., като нейни деца.

Приетата по делото САТЕ е дала становище, че при процесния инцидент на 20.08.2015 г. около 7.00 ч. на път І-6, километър 295+500, между отбивките за селата А. и Долно Сахране, л.а. „Деу“, модел „Леганца“, с рег. № ******* се движел в посока от изток на запад, когато поради неизвестни причини навлезнал в лентата за насрещно движение, където настъпил удар с предната лява част с л.а. „Мерцедес“, с рег. № -*******, движещ се в обратна посока. Сблъсъкът станал изцяло върху лентата за движение на л.а. „Мерцедес“ на около 1,5-2.0 м. северно от южния край на платното. След удара л.а. „Деу“ частично се е разположил в южната пътна лента и на южния банкет, докато автомобилът на пострадалата е излязъл в крайпътното пространство. Липсват данни за аварийно задействане на спирачната система на двете МПС-та. Поради това въз основа на метода „Теория на удара“ вещото лице е изчислило, че скоростта на л.а. „Мерцедес“ преди удара е била 82 км/ч, а тази на л.а. „Деу“ – 97 км/ч. Съобразно тази скорост и съвпадението на момента на възникване на опасността за водачката на л.а. „Мерцедес“ и момента на навлизане л.а. „Деу“ в чуждата лента, при разстояние от 20 м., което било необходимо на л.а. „Деу“, за да достигне да л.а. „Мерцедес“, вещото лице е приело, че ударът е настъпил във времето на реакцията на водача на л.а. „Мерцедес“, респ. пострадалата не е имала техническата възможност да предотврати удара посредством аварийно спиране. Вещото лице е посочило, че ударът е бил непредотвратим дори и при по-ниска скорост на л.а. „Мерцедес“. Прието е, че причината за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а „Деу“ в лентата за насрещно движение в момента, когато това не е било безопасно за него и другите участници в движението.

Разпитана като свидетел по делото е Н.М. С.. Същата е заявила, че ищците са й племенници, а със загиналата те били етърви. З. и А. живеели в една къща с пострадалата. Бащата им ги напуснал отдавна и починалата била за тях и майка и баща. Отглеждала ги сама, били в добри взаимоотношения. Децата не взимали решения без да се посъветват с майка си. Въпреки, че те работили, тя ги издържала. Тя самата работела на две места. Към момента на инцидента ищцата А. била бременна във втория месец и по време на погребението присъствал лекар, а на нея на половин час й прилошавало и припадала. На годишнината от смъртта на пострадалата при посещение на гроба й пак се наложило присъствието на лекар. И двамата ищци посещавали гроба на починалата, правели помени, а А. плачела.  Ищците често говорели за майка си, изолирали се, не искали да общуват с околните, отишли с нежелание на абитуриентското изпращане на внучката на свидетелката.

Разпитана по делото е и А.Е.И., която е посочила, че ищците са деца на нейна първа братовчедка. Свидетелката потвърждава, че децата на загиналата живеели заедно с нея приживе. Тя ги отглеждала сама, като работела в къща за гости в Павел баня. В деня на инцидента отивала в болницата, за да види внука си там. И двамата тежко изживявали смъртта на майка си, а при вестта за нея - припаднали. Ищцата все още не може да се оправи, всеки ден ходи на гробищата, а ищецът ходел през събота и неделя. Наскоро последният напуснал общия им дом и отишъл на квартира със семейството си.

За безспорно е прието обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния за настъпване на ПТП водач - Стела Златева, е била застрахована при ответника, както и че пострадалата е била с обезопасителен колан.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От доказателствата по делото се установява, че на 20.08.2015 г. е настъпило ПТП, при което е загинала А.И.С. на 56 г. Инцидентът е предизвикан от виновното и противоправно деяние на водача Стела Златева, управлявала л.а. марка „Деу“, модел „Леганца“ в нарушение на правилата за движение, което се установява от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността на същото и виновността на дееца (чл.300 ГПК). По делото не се събраха доказателства, които да обосноват извод, че с поведението си загиналата е съпричинила вредните последици, тъй като от приетата и неоспорена по делото САТЕ се установява, че моментът на възникналата опасност за загиналата съвпада с момента на навлизане на л.а. „Деу“ в нейното платно. При скоростта, с която са се движели двете превозни средства и разстоянието от едва 20 м. между тях, пострадалата не е имала възможност да предотврати настъпването на вредните последици. Доколкото в хода на процеса е прието за установено, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, то не може да се приеме, че в случая тя е допринесла за телесните увреждания поради неизползване на такъв.

За да определи размера на дължимите в конкретния случай обезщетения на ищците, съдът съобрази, че починалата А.С. е била в добро за възрастта си физическо състояние преди настъпването на инцидента. Не се установява да е страдала от болести, а от свидетелските показания се установи, че била физически активна, работела на две места. Приживе отношенията между починалата и ищците били много близки – те живели в едно домакИ.тво, като пострадалата се грижела сама за децата си през годините и ги подпомагала финансово, макар и те вече да работели. Показателно за близката семейна връзка е, че инцидентът се случил когато А.С. пътувала към болницата, за да види внука си. Ищците загубили най-близкия си човек, като тази загубата била понесена тежко и двамата. С оглед казаното съдът приема, че всеки един от ищците следва да бъде обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди със сумата от по 120 000 лв. Последната е формирана въз основа на принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, съобразно с данните по делото, времето на настъпване на инцидента, обществено-икономическата обстановка към датата на събитието, застрахователните лимити и при съблюдаване на обичайната практика. Съдът съобрази дългогодишното съвместно съжителство на ищците с тяхната майка, възрастта на последната и тази на нейните деца.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил е била застрахована пир ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ с договори за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ /отм./ ищцовата страна, в качеството й на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените щети пряко от ответника-застраховател. Последният следва да заплати на ищците общата сума от 240 000 лв. (по 120 000 лв. за всеки от един от тях), която следва да се присъди с лихва за забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователното правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗ. ще бъде от деня на настъпване на смъртта на Айтен Салтък – 20.08.2015 г.

Предвид изхода на спора ответникът-застраховател следва да заплати на представителя на ищците на основание чл.38 ЗА сумата от 7 730 лв. Съответно ответникът има право на разноски в размер на  4 130 лв. за адвокатска защита, с оглед възражението за прекомерност.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът-застраховател следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 9 600 лв. и 100 лв. за експретиза.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на З.С.З., ЕГН **********, и на А.С.З., ЕГН **********, сумите от по 120 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от 20.08.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им предявен размер от 180 000 лв. като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адв. П.К. сумата от 7 730 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З.С.З. и А.С.З. да заплатят на З. „Б.И.“ АД сумата 4 130 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 100 лв. за САТЕ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на СГС сумата 9 700 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

                                                         

                                                   ГРАДСКИ СЪДИЯ:

 

 

 

ГРАДСКИ  СЪДИЯ: