РЕШЕНИЕ № 260092
гр. Пловдив, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на девети март през
две хиляди и двадесет и първа деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
в
присъствието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, след като
разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 553/2020 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
Делото
е било образувано във връзка с протест на Окръжна прокуратура - Хасково срещу
присъда № 260002 от 17.09.2020 г. по НОХД № 210/2019 г. на Окръжен съд – Хасково,
наказателно отделение.
С посочения съдебен акт подсъдимият С.А.М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата си първият съд е отхвърлил като неоснователен и предявения от Държавата, чрез м.н.ф. граждански иск за сумите от 4247,17 лева и 3962,12 лева, представляващи обезщетение за настъпили от деянието, предмет на обвинението имуществени вреди – невнесен данък върху добавената стойност.
В подадения протест и допълнения към същия се претендира, че в мотивите към оправдателната присъда не е даден убедителен отговор защо се приема, че истинската стойност на машините е била посочена именно в българските, а не в турските фактури за вносните стоки. Още повече, че инстанцията и сама е отчела съществувалата към инкриминирания период търговска практика, съгласно която в отношенията между български и турски фирми цените на вносните фактури са били далеч под цените на износните за едни и същи стоки, като няма икономическа логика турският продавач изкуствено да е завишавал реалните продажни цени в износните фактури, тъй като би заплатил и по-голямо износно мито. В подкрепа на доводите си обвинението се позовава и на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е съпоставила стойностите на стоките в българските фактури със средната пазарна цена на машините в инкриминирания период, като е отчела доста по-ниска пазарна стойност за същите спрямо средната пазарна стойност за страната ни. Релевира още, че подсъдимият С.М. съзнателно се е ползвал от неверните фактури, за да избегне установяването и плащането на данък добавена стойност, тъй като е бил упълномощен от съдружника си не само да продава машините, но и да представлява „Й.М.“ ООД в качеството му на субект на данъчното законодателство. От въззивния съд се иска да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за данъчно престъпление.
В жалбата на гражданския ищец със съответните допълнения към същата, се сочи, че представените пред българските митнически власти фактури с невярно съдържание със съответстващи по вид и количество стоки с тези, издадени от доставчика, се явяват такива с невярно съдържание, доколкото посочената в същите стойност е била занижена. В допълнение юрисконсулт М.К. - пълномощник н.М.н.ф. релевира че при формиране на изводите си, Окръжен съд – Хасково е игнорирал доказателствената тежест на събраните по делото доказателства и в частност значителното занижаване в стойностите на фактурите, приложени към процесните ЕАД и тези, изхождащи от дружеството – износител. Изводът на ОС, че обвинението не е доказано се квалифицира като необоснован.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд
представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест и
допълненията към същия. От въззивния съд се иска да отмени присъдата на първия
съд и да постанови нова осъдителна присъда.
Гражданският ищец не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание пред въззивния съд. В
писмено становище поддържа изцяло доводите си в подадената въззивна жалба.
В хода на съдебните
прения пред въззивния съд защитникът на подсъдимия адвокат Й.Й. изразява
становище за недоказаност на твърденията на държавното обвинение за
съпричастността на неговия подзащитен към процесното обвинение. Моли апелативния
съд да потвърди присъдата на окръжия съд като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият поддържа
доводите на своя защитник.
В
последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия
съд.
Пловдивският
апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на първоинстанционната присъда, във връзка с направените
оплаквания и съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
През
2003 г. подс. С.М. и свид. М.М. учредили дружество с ограничена отговорност „Й.М.“
ООД със седалище и адрес на управление гр. Х.. С решение на ОС Х. от 23.07.2003
г. дружеството било вписано в търговския регистър, с управители - двамата
съдружници, които представляват и управляват, заедно и поотделно, фирмата. С
изрично пълномощно М. упълномощил подс. С.М. да се занимава изцяло с
търговската дейност в Б. и да го представлява пред всички физически и
юридически лица, държавни органи и учреждения, данъчни, финансови и контролни
органи, съдилища и нотариуси, митнически власти и застрахователни организации.
„Й.М.“ ООД Х. имало за предмет на дейност: покупки на стоки или други вещи с
цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки
от собствено производство, комисионни, спедиционни, складови и лизингови
сделки, търговско представителство и посредничество; производство и търговия с
машини за пластмасова обработка и др.
Търговската дейност на „Й.М.“ ООД реално
започнала в края на 2007 год., като била съсредоточена предимно във внос от Т.
в Б. на машини за изработка на пластмасова дограма и последващата им продажба
на територията на страната. Машините били изработвани от „Й.- М.М." ЕООД в
Т., което дружество ги продавало на фирма „Й.Д.Т." ООД, а последното от
своя страна ги изнасяло за Б. и продавало на „Й.М." ООД. Двете дружества „Й.-
М.М." ЕООД и „Й.Д.Т." ООД били собственост и контролирани от
свидетеля М.М., който регистрирал второто дружество за да осъществява износ на
машините от Р. Т.. Съгласно
действащото в Т. законодателство „Й.- М.М." ЕООД нямало
правото да изнася своята продукция извън страната и затова през 2000 година М.М.
решил да учреди друго дружество, което формално да извършва износ. Така в Р. Т.
било регистрирано дружеството с ограничена отговорност с фирма „Й.Д.Т." ООД. Впоследствие търговците М. и М. М. взели решение
да изнасят своята продукция в Б., но не чрез директни доставки на потенциални
купувачи, а отново чрез регистрация на собствено дружество в страната ни, което
да бъде получател по износната сделка, а след това да продава въпросните машини
на други търговци. В изпълнение на това намерение М. М. използвал познанството
си с подсъдимия М., когото убедил да се включи в замислената търговска дейност
чрез участие в учреденото от двамата търговско дружество. Така се стигнало до
учредяване на процесното дружество със седалище в
гр. Х. (т. 1 л. 35 от досъд. пр.). С решение от 23.07.2003 г. по ф. д. 302/2003 г. по описа
на Окръжен съд-Х. дружеството било вписано в Търговския регистър при Окръжен
съд-Хасково. Съгласно учредителния акт и решението за вписване капиталът му бил
5 000 лева, разпределен в 100 дяла, 90 от които били притежание на М.М., а
останалите 10 на подсъдимия М.. Относно управлението и представителството съдружниците
се съгласили и обявили в регистъра, че дружеството ще бъде управлявано и
представлявано заедно и поотделно от тях. Независимо от приетото в учредителния
акт разпределение на дружествените дялове, търговската дейност на
практика се ръководела от М.М.. Той осъществявал търговския контакт с
дружеството-производител на стоките, както и с дружеството, което формално
изнасяло същите, той наемал превозвача в Р. Т., плащал превоза, оформял
износната документация, в това число и придружаващата стоката фактура, а също и
осигурявал необходимите средства за дължимия при вноса данък добавена стойност (ДДС). Подсъдимият получавал внесените в Б.
стоки след преминаването на превозващия ги автомобил през входящото митническо
учреждение. Заплащането на дължимия при вноса данък ставало във вътрешно
митническо бюро в гр. Х., където подсъдимият осъществявал контакт с
транспортиращото ги лице, което му предавало вносните документи – ЧМР,
ТИР-карнет, фактура, опаковачен лист. След това, съгласно постигнатата между
двамата съдружници договореност, М. извършвал продажбата на машините
на местни търговци в страната ни, а получената цена предоставял на М.М.. За
работата си в дружеството М. получавал възнаграждение /заплата/, което двамата
съдружници били уговорили. Освен това на подсъдимия било издадено и пълномощно (л. 39 т. 1 от досъд. пр. ), с което М.М.
му делегирал правото да представлява дружеството пред трети лица и държавни
органи в страната ни. Считано от 19.11.2007 г. (л. 159 т. 8
от досъд. пр.) дружеството „Й.М.“, гр. Х. получило регистрация по
ЗДДС.
От началото на 2008 година
счетоводното обслужване на управляваната и представлявана от подс. М. фирма „Й.М.“
ООД - Х. било поето от „А.З.“ ЕООД Х.. Управител и собственик на капитала на
това дружество бил свид. С.М., с когото подс. М. се познавал от дълги години.
Въпреки, че между двете дружества нямало сключен договор за водене на
счетоводството на „Й.М.“, свидетелите Д.Д. и И.Я., служители на „А.З.“ ЕООД,
изпълнявали задълженията си да осчетоводяват първичните документи (фактури за
разходи или приходи), които С.М., лично или чрез други лица, редовно предавал в
офиса на счетоводната фирма. Двете се грижели и за документацията, свързана с
назначаване или освобождаване на работници и служители в „Й.М.“ ООД.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС от 19.11.2007 г. През 2008 г. то
осъществявало търговската си дейност, като в офиса на „А.З.“ ЕООД редовно били
представяни счетоводни документи за направени разходи и получени приходи. В
счетоводната фирма разполагали със софтуерен продукт (типова бланка) на
справка-декларация по ЗДДС. Въз основа представените първични счетоводни
документи (митнически декларации, фактури за извършени покупки, за продажби, за
куриерски и мобилни услуги, наем и реклама) счетоводителките попълвали
ежемесечно справки-декларации във всяка от които, за съответния месец, били
посочени извършените покупки и продажби, стойностите им и търговските партньори
на представляваното от М. дружество. При отсъствие на подс. М. към момента на
подаване на справки-декларациите, той предварително подготвял и подписвал
пълномощни, с които Д.Д. го представяла и получавала от негово име документи
пред и от НАП. В инцидентни случаи със същите права била упълномощавана и И.Я..
По този начин в периода м. 01. - м. 12.2008 г. редовно били подавани месечни
справки-декларации по ЗДДС на „Й.М." ООД – гр. Х..
Развивайки търговската дейност на
дружеството подс. М. посещавал изложения и базари, рекламирал стоката и се
договарял с клиентите за закупуването на машините. Заплащането ставало или чрез
превеждане на сумата по банков път или в брой, на ръка, след което се издавала
фактура за извършената сделка. Вносът от Т. на машините бил деклариран от М. в
МБ Х., където стоките били обмитявани. Там били представяни първичните
счетоводни документи (фактури от покупката на машините, ЧМР, ТИР карнети,
опаковъчни листове и др.). Подсъдимият попълвал и подавал митнически декларации
за всеки един внос, като вписвал данни за фактурата, марката, модела и броя на
внасяните стоки, както и цената им. Той оставял стоките на склад в гр. Х., а в
последствие ги продавал на други търговци в Б.. М. осигурявал сам или чрез
други лица, първичните счетоводни документи в счетоводната къща навреме, за да
се обработят и включат в подаваните справки-декларации по ЗДДС.
При осъществен внос на машини от Т.,
през месеците август и октомври 2008 г., подсъдимият представил пред
митническите органи, заедно с други документи, придружаващи стоката и фактури №
023981 от 22.08.2008 г,. с посочена цена на покупките в размер на 33 609 евро (65 733. 49 лв. ) и № 023994/17.10.2008 г., с посочена цена на покупките в размер на 32
938 евро (64 421.13 лева). Фактурите били описани в ЕАД № № 08ВG003107H0022293/25.08.2008 г. и 08ВG003107Н0030192/20.10.2008 г., а
вносните декларации (ЕАД) дали основание за определяне на ДДС, посочени в
СД № № 26000970848/12.09.2008 г. и
26000979441/14.11.2008 г.
През 2009 г. дейността на „Й.М."
ООД намаляла, като свид. Д. Д. срещала трудности да установи връзка с
подсъдимия, а когато контакт бил осъществяван, М. заявявал, че няма документи
за осчетоводяване. Д. подавала нулеви справки декларации до м. 10.2009 г.
През 2013 г. била извършена данъчна
ревизия на „Й.М." ООД, а след като на посочения адрес за кореспонденция не
бил установен представител, на 14.12.2013 г. по инициатива на приходната
администрация фирмата била дерегистрирана по ЗДДС. Данъчната ревизия извършили
свидетелите К.Г.и М.Т.. Периодът на проверката обхващал времето от 01.01.2008
г. - 14.12.2013 г. по ДДС и корпоративен данък в периода 01.01.2008 г. -
31.12.2012 г. След като на данъчните служители не били представени първични
счетоводни документи те констатирали, че няма право на приспадане на данъчен
кредит, поради което такъв бил отказан. Не бил внесен и декларираният ДДС.
Производството приключило с ревизионен акт № Р-26-1400953-091-01/10.11.2014 г.
за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, с посочени в
ревизионния акт дължими данъчни задължения на „Й.М." ООД по ЗДДС и ЗКПО. Проверката завършила с констатации за нарушения при
декларирането на резултатите от търговската дейност, а със заповед №
1400953/04.03.2014 година на инспектор по приходите при ТД на НАП-П. била
възложена ревизия на дейността на дружеството (л. 240 т. 8
от досъд. пр. ). На 23.09.2014 г. бил изготвен
ревизионен доклад от свидетелите К.Н.и М.Т., на които ревизията била възложена,
а въз основа на този доклад бил издаден Ревизионен акт от 10.11.2014 г. (л. 141 т. 8 от досъд. пр.). В
ревизионния акт били установени задължения по ЗДДС за периода 01.01.2008 г . -
14.12.2013 г. – допълнителен ДДС в размер на 136 448,66 лева и начислени
лихви в размер на 91 183,30 лева, а също и корпоративен данък в размер на
8 308,83 лева и лихви върху него в размер на 4 873,72 лева.
Констатациите в акта, според които проверяваното дружество било ползвало
неправомерно данъчен кредит, приспаднат от дължимия данък в периода 01.01.2008
г. -14.12.2008 г., се базирали на непредставените от управителя първични
счетоводни документи, удостоверяващи извършените от него доставки към търговци
в страната. Именно тези заключения и изготвеното въз основа на тях
уведомление до Окръжна прокуратура-Хасково дали повод за образуването на
настоящото наказателно производство, в хода на което било предприето изследване
на сделките, описани в представените пред органа по приходите месечни
справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС.
От Р. Т. били предоставени по реда на
международната правна помощ документи - фактури, доброволно представени от
свид. М.М., удостоверяващи извършените продажби на стоки от фирмата в Т. на
фирмата в Б.. В разпита си по този ред и пред турските съдебни власти М.
подробно описал реда за производство на машините, препродажбата им на „Й.“ и от
последната на „Й.М.“ ООД Х.. Фактурите в турската фирма - продавач били на
фирмена бланка, подписите върху тях полагал М. М., баща на собственика,
упълномощен да представлява дружеството. Печатите били служебните на „Й.Д.Т."
ООД. След издаването на фактурите, те били описани и осчетоводявани в „Й.Д.Т."
ООД, в данъчните декларации като износ на стоки. Последният след приспадане на
разходите му превеждал останалите като печалба средства по банков път в Т..
Свид. М. представил и фактурите с номера 023981/22.08.2008 г. и
023994/17.10.2008 г., издадени от „Й.Д.Т." ООД, декларирани пред турските
данъчни власти, с обявени продажни цени първата 44 211 Евро (86 469.20 лв.) и
втората - 43 067 евро (84 231.73 лв.).
От съдебно-счетоводните експертизи,
първата - ползвала само писмените документи по данъчно-ревизионния акт, а
втората - всички събрани по ДП писмени и гласни доказателства се установява,
различие в стойностите по две от фактурите, издадени от „Й.Д.Т." ООД.
Представената пред турските власти фактура е с по-висока цена на продадената
стока, а декларираната покупна цена от „Й.М." ООД пред митническото бюро в
Х. - занижена. Във фактура № 023981/22.08.2008 г., издадена от „Й.Д.Т."
ООД и декларирана пред турските данъчни власти била обявена продажна цена от 44
211 Евро (86 469.20 лв.), докато същата фактура, представена от „Й.М."
ООД, пред МБ Х. била вписана в митническа декларация № 08ВG003107Н0022293/25.08.2008 г. с
покупна цена от 33 609 Евро (65 733.49 лв.). Разликата в двете фактури според
вещото лице е 10 602 евро или 20 735.71 лв. Така невнесеният данък добавена
стойност бил изчислен от данъчната администрация в размер на 4 146.14 лв. Точно
фактурата с по-ниска стойност била включена в справката - декларация по ЗДДС №
26000970848/12.09.2008 г. и отразена в дневника за покупки за м. август 2008 г.
Във фактура № 023994/17.10.2008 г.,
издадена от „Й.Д.Т." ООД и декларирана пред турските данъчни власти, била
обявена продажна цена от 43 067 Евро (84 231.73лв.). Същата фактура,
представена от „Й.М." ООД пред МБ Х. и вписана в митническа декларация №
08ВG003107Н0030192/
20.10.2008 г. била с обявена покупна цена от 32 938 Евро (64 421.43 лв.).
Разликата в двете фактури от 10 129 Евро (19 810. 60 лв.), обуславяло и
невнесен данък добавена стойност от 3 962.12 лв. Фактурата с по - ниска
стойност била декларирана в справка - декларация по ЗДДС №
26000979441/14.11.2008 г. и съответно отразена в дневника за покупки през м.
октомври 2008 г. Експертът е изчислил общия, дължим данък добавена стойност,
чието плащане е било избегнато, за месеците август и октомври 2008 година като
сума в размер на 8 109. 26 лева.
От заключението на почерковата
експертиза се установява, че подписите, поставени под „справка декларация за
ДДС“, „дневник за продажбите“ и „дневник за покупките“ за м. август 2008 г.
вероятно са положени от Д.Д., докато тези, положени в „справка - декларация за
ДДС“, „дневник за продажбите“ и „дневник за покупките“ за м. октомври 2008 г.
не притежавали елементи на подпис, затова и авторът не можело да бъде посочен.
Изводите в първоначално назначената по делото счетоводна
експертиза (л. 146 т. 1 от досъд. пр.), потвърждаващи констатациите в ДРА, са били опровергани в
доклада на допълнителната счетоводна експертиза, изследвала приобщените към
делото фактури и установила, че декларираните от данъчния субект сделки
действително са били сключени и реално са били изпълнени (л. 168-217 т. 1 от досъд. пр.). В
същото време тази допълнителна експертиза, на която са били представени и
изисканите от счетоводството на турския контрагент документи, установила, че е
налице стойностно разминаване между цената на стоките в две от фактурите с
идентични номера, дати на издаване и артикули. Конкретно, в приложените към
вносната декларация фактури цената на внесените артикули била по-ниска в
сравнение с тази, посочена във фактурите, които дружеството-износител изпратило
в резултат на поисканата от съдебните власти на Р. Т. правна помощ (т. 7 от досъд. пр.). Това били
Фактура № 023981/22.08.2008 г. и Фактура № 023994/17.10.2008 г., приложени
съответно към ЕАД № 22293/25.08.2008 г. и ЕАД № 30192/20.10.2008 г. Според
съдържанието на представения пред митническото учреждение екземпляр цената на
закупените с фактурата от 22.08.2008 г. стоки възлизала на 33 609 евро
/или 65 733,49 лева/, докато в представената от дружеството-износител
фактура цената на същите стоки била в размер на 44 211 евро (или 86 469,20 лева). Такова
разминаване било налице и в екземплярите на фактурата от 17.10.2008 г. –
посочената обща цена в приложението към ЕАД се равнявала на 32 938 евро (или 64 421,13 лева), а цената,
записана в съхраняваната от счетоводството на износителя фактура, била
43 067 евро (или 84 231,73 лева). На базата на тези стойностни несъответствия експертът е
изчислил и разликата между заплатения при вноса ДДС и дължимия ДДС при
констатираната по-висока стойност в изпратените от дружеството-износител
екземпляри: 4147,14 лева при декларирания с ЕАД № 22293/25.08.2008 г. внос и
3962,12 лева при вноса, деклариран с ЕАД № 30192/20.10.2008 г. Тези две
митнически декларации били представени от подсъдимия на свидетелките Я. и Д. и
описани от тях в дневника за покупки за съответния месец, а впоследствие
включени в справките-декларации по чл. 125 от ЗДДС – СД №
26000970848/12.09.2008 г. и СД № 26000979441/14.11.2008 г., депозирани пред
органа по приходите, който възприел обявените в тях величини, а въз основа на
тях и записания като дължим от данъчния субект ДДС.
Съдържащите се в т. 7 от досъд. пр. (л. 142 и 144, съответно л. 158 и л. 160), както и в т. 6 от подготвителната фаза (л. 55 и л. 62) екземпляри от горепосочените
документи – фактури, действително сочат установените от експерта различия
относно записаната цена на отделните артикули, съответно общата цена на
закупените от „Й.М.“ машини. В същото време предоставената от счетоводството на
„Й.Д.Т. ЛТД“, гр. Б. преписка съдържа и документи, които не са част от
приложенията към депозираната пред митническите органи в Б. ЕАД-документация
(оригиналните форми на която не са приложени към настоящото дело, а съгласно
писмо вх. № 7396/01.08.2019 г. – л. 82 от т. 1 от делото на ОС, са били
унищожени). Конкретно, освен фактурата, изпълнена върху типовата бланка „I.“ (с изцяло печатен текст) е била представена още и фактура със същите номер, дата и
издател, изпълнена върху фирмена бланка на дружеството-износител – л. 142 и л.
158 т. 7, с ръкописно изпълнен текст. Към преписката са приложени още фактури №
235505/22.08.2008 г. и № 235545/17.10.2008 г. (л. 147 и л.
163, том 7 от досъд. пр.), удостоверяващи сключените между
дружеството-производител и дружеството-износител сделки, а също и документ,
озаглавен „нареждане за коносамент“. Втората по ред първа инстанция е
установила допуснати неточности в превода на документите. Същите коректно са
били отстранени чрез назначаването на допълнителен превод в съдебното
производство, а възложената от втория по ред състав на първия съд допълнителна
счетоводна експертиза е установила следното:
Стойността на стоките, закупени от „Й.“ и описани във
фактура № 235505/22.08.2008 г. се равнявала на 41 710,87 евро, като тези
стоки същото дружество продало на „Й.М.“, гр. Х. за 44 211 евро съгласно
Фактура № 23981/22.08.2008 г. - стойност, която била посочена и във фактурата-И.
със същия номер и дата. За целите на износа стоките били описани в
„опаковъчен лист“, където било посочено теглото им и броя на опаковките, което
съответствало на записванията в издадения за превоза T. Показателите за брой опаковки и тегло съответствали на
посочените и в нареждането за коносамент, в което посочената цена била
44 875 евро.
Издадената на 17.10.2008 г. фактура с № 0235545
обективирала сделка между производителя и износителя, предмет на която били
общо 25 броя машини на стойност 95 013,60 нови турски лири или
46 756,02 евро. Същите стоки били продадени от „Й.Д.Т. ЛТД“ на „Й.М.“ - Х.
за 43 067 евро, която цена била посочена и в представената от счетоводството
на износителя И.-фактура с № 023994/17.10.2008 г. И тези стоки били описани в
опаковъчен лист и нареждане за коносамент при съответстващи данни относно брой
артикули, тегло и опаковки, като в този случай оповестената пред превозвача
цена била идентична на тази, посочена в И.-фактурата – 43 067
евро.
В устния си разяснения експертът-счетоводител е
пояснил пред първия съд, че в счетоводството на „Й.М.“, гр. Х. не са били
открити платежни документи – платежни нареждания, касови ордери или банкови
извлечения, които да удостоверяват извършени плащания от получателя на
доставката по процесните две вносни сделки. Посочва още, че
счетоводната материя по делото не съдържа сведения за съставени кредитни или
дебитни известия, които да са резултат на извършено от страните по сделките
предоговаряне относно цената по доставките и настъпили вследствие на това
корекции в удостоверяващата вноса документация.
В хода на съдебното следствие е била назначена и графическа
експертиза доколкото въпросът с верността на удостоверените факти и пряко
относим към субективните представи на техния ползвател /или автор/ относно
поддържаното от обвинението разминаване между действителното съдържание на
търговското правоотношение и оповестеното пред митническото учреждение. В
своето заключение експертът-графолог изследвал, съобразно поставената му
задача, положените подписи върху следните документи: копието на Фактура №
023981/22.08.2008 г. (л.142 т.7 – с по-висока стойност и писмен текст), копие на И.-фактура № 023981/22.08.2008 г. (л. 144 т. 7 – с по-висока стойност и печатен текст), копие на Фактура № 235505/22.08.2008 г. (л. 147 т. 7, писмен текст), опаковъчен
лист № 023981/22.08.2008 г. (2 бр. от тази дата, изпълнени
с печатен текст), копие на Фактура № 023994/17.10.2008 г. ( л.158 т. 7 – с по-ниска стойност и писмен текст), копие на Фактура (И.) № 023994/17.10.2008 г. (с по-висока
стойност и печатен текст), копие на фактура № 235545/17.10.2008 г. (с писмен текст), 2 броя опаковъчни листи с №№
023994/17.10.2008 г. (л.166 и л.169 т. 7, печатен текст); копие на И.-фактура № 023981/22.08.2008 г. (л. 55 т. 6, по-ниска стойност и печатен текст); копие на опаковъчен лист № 023981/22.08.2008 г.; копие на
Фактура № 023994/17.10.2008 г. (л. 62 т. 6 – по-ниска стойност
и печатен текст) и копие на Опаковъчен лист № 023994/17.10.2008 г. (л. 63 т. 6). От друга страна са
изследвани Копие на спесимен № 04775/23.05.2007 г. (л. 21 от внохд № 42/2019 г. на ПАС), а също и съдържащите се по делото образци от подписа на
подсъдимия. Изследваният графичен материал експертът е обособил в две групи с
оглед характеристиките на графичното изображение върху всеки един от
гореописаните документи, което макар и откопирано, позволявало провеждането на
графичното изследване, а наличието на достатъчни индивидуализиращи почерка
белези и установената им устойчивост не затруднило изводите, свързани с
поставените от съда въпроси – уточнения, които експертът прави в устния си
доклад. Така според заключението, подписите, които били положени върху Фактура
№ 023981/22.08.2008 г. на л.142 от т.7 (с по-висока
стойност и писмен текст), Фактура № 235505/22.08.2008 г. (л.147 т.7) и Фактура № 023994/17.10.2008
г. (с писмен текст и по-висока стойност - л. 158 т. 7), произхождали от един и същи изпълнител, който не бил нито
подсъдимият М., нито свидетелят М.М., нито пък лицето, автор на графичното
изображение-подпис върху останалите 11 на брой документа - фактури и опаковъчни
листи, обособени като първа група от експерта и описаните по-горе. Последните
от своя страна също били подписани от едно и също лице, като графичният рисунък
се различавал от положения върху останалите три документа (втората група) и от този в сравнителния
материал, носещ подписите на С.М. и М.М..
Назначената по делото оценителна експертиза за установяване
на средната пазарна цена, при която през 2008 година са били извършвани вносни
сделки и търгувани на вътрешния пазар стоки, идентични на тези, описани в
инкриминираните две фактури и така да се отговори на въпроса – обявените от
подсъдимия пред митническата администрация стойности (съответно записаните в представените при двата вноса
продажни цени) съществено ли са се различавали от средните
пазарни, респ. от цените, при които други независими търговци са извършвали
внос на такава продукция в страната ни. В изпълнение на поставената задача,
макар и с известни октклонения от нея, вещото лице-оценител е посочила, че
използваната сравнителната база, изводите от която са онагледени в
таблица, са били пазарните цени, на които шест на брой търговеца-производители
на ПВЦ-дограма в страната ни, са закупили през 2008 години идентична на
описаната в разглежданите фактури апаратура, от което е изведено заключението,
че тези цени са със значително по-високи величини от стойностите, на които „Й.М.“
е декларирало вноса. В устния доклад е уточнено, че тези търговци не
са директни вносители, а купувачи на вносна техника, а стойността на закупеното
от тях включва и търговската печалба (надценка), начислена от получателя на доставката (вноса) при продажбата на дребно. На
практика експертът не е намерил основа за сравнение с вносни сделки през 2008
година от други търговци, т. е. не е анализирал цени, декларирани пред
митниците в посочения период, а изводът на стр. 11 абзац втори от писмения
доклад, че доставчикът „Й.М. ЛТД “, гр. Б. е внасял машини на относително
по-ниски цени в периода 2007-2008 година е по-скоро предположение, изведено от
по-ниската продажна цена, на която стоките са били предлагани от „Й.М.“ на
крайния потребител, без нито един от проучените купувачи да е представил на
експерта с счетоводни документи за
закупени от него машини със съответния продуктов код. На следващо място,
оценителят е изследвал освен фактурите по двата процесни вноса и всички
останали приложени в т. 7 на ДП фактури - тези, приложени в счетоводството на „Й.Д.Т.“,
гр. Б. и изпратени по повод молбата за правна помощ. Изводът, до който е
стигнал експертът и чиито констатации, също представени в сравнителна таблица,
имат по-скоро спомагателен характер е, че цените на отделните артикули,
включени в доставките от 22.08.2008 г. и 17.10.2008 година, са идентични с тези
на същите артикули от предходните и следващите доставки през коментирания
период (с изключение на една фактура от 12.05.2008 г., при
която се наблюдавало значително завишаване на цените).
В периода 17.12.2007 г. – 21.04.2009 г. представляваното от
подсъдимия дружество „Й.М.“, гр. Х. било получател по общо 12 вноса на стоки –
машини за производство на ПВЦ-дограма от Р. Т.. Вносните сделки били оповестени
пред митническите органи във вносни митнически декларации (ЕАД), към които били приложени фактурите,
удостоверяващи сключената в Р. Т. сделка, както и превозните документи за
товара (т. 6 от ДП). Страни по
договора за продажба съгласно съдържанието на фактурите
било регистрираното от М. М. дружество с фирма „Й.Д.Т. ЛТД“, гр. Б.
и регистрираното също от него и от подсъдимия „Й.М.“, гр. Х.. В преобладаващия
брой от случаите фактурите били изпращани от М. М. на подсъдимия преди
пристигането на товара в Б. с цел предварителна подготовка на митническата
декларация, изискваща описание на всяка доставка по артикули, брой, тегло и
колети. Изпращането ставало по електронен път (на
електронен пощенски адрес), като във всички случаи
подсъдимият получавал печатно изготвена фактура, изпълнена върху бланка на
дружеството-износител, върху която бил положен щемпел (шаблон), а върху него подпис на
издателя. Стоките били въвеждани в митническата територия на Р. Б. през входен
граничен пункт „К.“ и преминавали през първо митническо учреждение МП-С.. Представянето
на ЕАД ставало съгласно издаденото митническо направление в Митническо бюро-Х.,
като в този документ подсъдимият бил вписван като „декларатор“, а „Й.М.“ ООД –
като получател на стоките. Документите, необходими за декларирането на вноса, в
това число и фактурата, служеща за определянето на митническата стойност,
подсъдимият получавал от шофьора на товарния автомобил. Тази фактура също била
изпълнена с печатен текст върху бланка на търговеца-издател. И тя съдържала
подпис, положен върху щемпел на дружеството-износител.
След декларирането на
стоките и заплащането на дължимия ДДС върху митническата стойност, определяна
по общите правила на чл. 35 от Закона за митниците, стоките били освобождавани
за свободно потребление от митническите органи, а подсъдимият предоставял копие
от съответния ЕАД и придружаващата го фактура на свидетелките Я. и Д. с цел
включването им в съответните счетоводни регистри, в дневниците за покупки, а
впоследствие и в ежемесечните справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС. Тези
свидетелки въз основа на издаденото им пълномощно подавали пред ТД
на НАП - Х. ежемесечните справки-декларации. В периода 01.01.2009 г. –
01.06.2013 година за дружеството „Й.М.“, гр. Х. били подавани
справки-декларации, които не съдържали сведения за получен внос на машини от Р.
Т., макар такъв от 21.04.2009 г. са бил налице. В същия период от счетоводната
къща „А.З.“ били представяни в органа по приходите и декларации с нулеви стойности,
причина за което била преустановената връзка между счетоводителите и
подсъдимия, който поради намалелите продажби в страната ни се дезинтересирал от
търговската работа и напуснал адреса си на пребиваване, който бил оповестил
пред данъчния орган.
Горната фактическа обстановка е била
установена от втората по ред първа инстанция по безспорен начин от събраните в
хода на съдебното следствие устни и писмени доказателства - показанията на
свидетелите К.Г.Н., М.Л.Т., И.К.Я., С. А. М., М.М. (дадени на ДП по реда на
международната правна помощ и приобщени по реда на чл. 281, ал. 10 НПК), Д.Г. Д.,
обясненията на подс. С.М., почерковата и двете счетоводни експертизи от досъд.
пр., както и почерковата и счетоводни експертизи назначени от втората по ред
първа инстанция, от приложените справки, както и останалите писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство
и приобщени към доказателствата по реда на чл. 283 от НПК.
Правилно ОС е ползвал за изграждане на изложената
фактическа обстановка от приобщените по делото писмени доказателствени
средства – митнически декларации (ЕАД) и фактури (том 6), предоставени от М.-С., както и фактури и
опаковъчни листи, предоставени от съдебните власти на Р. Т. в изпълнение на
отправената към същата държава молба за правна помощ (том 7 от ДП), представените от ТД на НАП
копия от справки-декларации и отчетни регистри (т. 8). С основание за изясняване на съществените за предмета на
доказване факти е ползвал заключенията на назначените по делото експертизи
– съдебно-счетоводна (допълнителните заключения от досъдебното
производство и заключението, депозирано в съдебното следствие), съдебно-графическа и съдебно-оценителна, като е посочил
основанията си да ги кредитира изцяло. С основание е отчел, че невъзможността
на експерта-оценител да извърши възложеното сравнение между пазарните цени на
декларирания от подсъдимия внос и цените, декларирани от други търговци през
процесната 2008 година, не е било възможно поради унищожаването на съставените
през 2008 година митнически преписки, поради изтеклия срок за тяхното
съхранение. Поради времева отдалеченост на инкриминирания момент в хода на
съдебното следствие не са били налични оригиналите на съставените от митниците
преписки във връзка с процесните два вноса (от
25.08.2008 г. и 20.10.2008 г.), като по делото са били
включени само заверени от органа по приходите копия. Споделя се оценката на
първия съд, че отсъствието на оригиналните документи, които прокурорът е
инкриминирал като неверни, следва да се оцени като непълнота на
доказателствата, като по делото не може да се установи естеството на
депозираните пред митниците и приложени към процесните ЕАД фактури, а верността
на документа не може да бъде изолирана от неговата автентичност при доказването
на документно престъпление като съставна част на престъпното укриване на
данъци. Правилно първият съд е констатирал във връзка с изпълненият подпис от
издателя на инкриминираните фактури, че заключението на графическата
експертиза отхвърля вероятността авторството на документите да принадлежи на
подсъдимия М. или неговия съдружник свидетелят М.М.. ОС е имал основание да
възприеме обясненията на подсъдимия за личните му и търговски отношения с М.,
като заявеното от подсъдимия не се опровергава от друг доказателствен източник.
В тази връзка, въпреки двояката му процесуална природа, обясненото от
подсъдимия няма правилно е било прието за достоверно, като е било отчетено, че
не е изолирано от останалата доказателствена маса, тъй като е било потвърдено
отчасти и от показанията на свид. М.М., приобщени по делото по реда на чл. 281,
ал. 10 от НПК чрез прочит на протокола му за разпит по делегация. Така с основание
окръжният съд е приел, че инициативата за учредяване на „Й.М.“, гр. Х. е била
именно на М., който управлявал търговската работа, като на подсъдимия било
възложено материалното изпълнение, за което получавал възнаграждение. Основната
част от дейността, с която бил ангажиран подсъдимият се изразявала в
получаването на изпратения от М. товар и продажбата на стоките, която в
преобладаващия брой от случаите била предварително договорена. Транспортът на
машините бил осигуряван и заплащан от М. М., който избирал и наемал превозвач,
на чийто служител предавал придружаващите товара документи, в това число и
фактурите, а шофьорът ги предоставял на подсъдимия с цел оформянето на
митническата декларация. Между „Й.М.“ и износителя на стоките „Й.Д.Т.“ не били
разменяни престации, т. е. цената на внесеното не било заплащана нито в брой,
нито по банков път. М. освен че осигурявал необходимите за заплащане на ДДС
средства, получавал сумите от продажбата на стоките на ръка едва след като те
бъдат купени от местните търговци, респ. продадени от „Й.М. ООД“ на тях.
Представената в обясненията на подсъдимия М. технология на търговската практика
кореспондира с дадените от М.М. показания.
На последния следва да се даде вяра, тъй като показанията му са
обективни, добросъвестни и съответстват на събраните по делото материали. М.М.
добросъвестно разяснил особеностите на търговската дейност, произтичащи от
обстоятелството, че трите процесни фирми са свързани лица, поради което
договори за продажба между „Й.М.“ ООД и „Й.Д.Т. ЛТД“ не са били сключвани „поради простата причини, че и двете
дружества били негова собственост“. Фактурите, издавани от „Й.Д.Т.“ се
изпълнявали върху специална фирмена бланка, а въз основа на тези фактури се
изготвяла И.-фактурата, която се предавала на спедитор. Подписите върху
фактурите полагал М. М. (баща на свидетеля М.М., починал през 2013 г.), който бил упълномощен представител на
дружеството-износител, като това обстоятелство се подкрепя по косвен път от
установеното от графичната експертиза на втората първа инстанция, че подписите
не са изпълнение от подсъдимия или свид. М.М.. Правилно първият съд отбелязал,
че дадените от М.М. показания не дават отговор на въпроса за дублирането на
фактури с идентични номера, дати, страни и артикули, нито за това дали
приложените към процесните ЕАД фактури са издадени от „Й.Д.Т. ЛТД“, гр. Б. като
износител, съхраняват ли се наред с представените при разпита на М.М. други
фактури от същата дата, но с различна стойност, в счетоводството на това
дружество. Това, обаче, следва да се отчете и като проявление на разпоредбата
на чл. 121, ал. 1 НПК. Действително показанията на свид. М. установяват важен и
относим към предмета на делото факт, като корелират със защитната позиция, че
изпълнени с ръкописен текст документи не са били предоставяни на превозвача (а само И.-фактури), съответно
фактури с такава текстова форма не са били получавани от подсъдимия, който с
право твърди, че не е съзнавал съществуването на документи в подобен формат.
Споделя се напълно доводът на първия съд, че заключението
на оценителната експертиза не е състояние да даде отговор на въпроса за
пазарната стойност на идентични стоки, продадени за износ за Б. и внесени през
2008 година. Вещото лице не могло да изследва извършени през посочената година
вносни сделки поради времевата отдалеченост и унищожаването на вносната
документация. При това положение, е могъл да проучи цени, на които такъв род
машини са били закупувани от местни търговци, които са дали устни
сведения за договорените от тях стойности и на това е основана експертната
пазарна оценка, според която предлаганата на вътрешния пазар от „Й.М.“ техника
е била сравнително по-евтина от средната търгувана цена, от което пък е изведен
и извод за значително занижените стойности при вноса. Настоящият съд следва да
добави по повод доводите на обвинението в протеста, които се поддържат и пред
въззивния съд, че евентуалните конкурентни цени на пазара не биха могли да се
отдадат единствено на занижаване на стойността на стоките при митническото им
оформяне, тъй като изводът не е еднозначен. Налице е възможност да се касае за
търговска политика, изпълнявана в определени моменти за разработване на
търговската мрежа или за занижаване на цените за преодоляване на финансови
затруднения.
Дадените от свидетелите К. Н., М.Т., С. М., Д.Д., И. Я. правилно са били оценени
от първия съд според действителното им значение за предмета на доказване по
делото, като доводите няма да бъдат преповтаряни.
Напълно се споделя и анализът на първия съд на установеното
от обсъдените доказателствени източници, като доводите няма да бъдат
преповтаряни дословно. Правилно са били отчетени относимите към случая
разпоредби на чл. 16 и чл. 54 от ЗДДС - потвърждаване
на неистина в подадени декларации по чл.125 от ЗДДС. По отношение на въпроса за
верността на първичните счетоводни документи – фактури, които подсъдимият е
прилагал към депозираните от него ЕАД е отчел, че съгласно разпоредбата на чл.
35 от Закона за митниците и установените правила за работа в митническата администрация,
тези фактури са представлявали основание за формиране на митническата стойност,
която е предопределяла данъчната основа, върху която е бил изчисляван дължимия
при вноса ДДС (чл. 55 от ЗДДС). Материалите
по делото не дават основание да се приеме доказаност на инкриминираното
ползване на неверни фактури като приложения към деклариращия документ (ЕАД), а оттам и невярност на ЕАД, който възпроизвежда съдържанието
на първичния документ и е бил пренесен в депозираните пред данъчния орган
месечни справки-декларации. Действително е налице ценовото различие с
инкриминираните фактури и тези, представени по линия на международното
сътрудничество от турския търговец, като въз основа на различните цени може да
се изведе и разминаване между размера на ДДС, дължим при записаната във
фактурите по-висока и по-ниска стойност, като то покрива критерия на чл. 93 т.
14 от НК.
В съответствие с материалите по делото първият съд е отчел,
че по делото липсват доказателства, че именно намиращите се в счетоводството на
дружеството-износител фактури (тези на л. 144 и л. 160 в т. 7
на ДП) удостоверяват цената на сделката, като те са били
представени пред митническите служби по износа. Предоставените пред турската
митници износни декларации не са налице по делото, поради настъпило унищожаване
както на митническите, така и на данъчните преписки в чуждата държава. Така
остава недоказано и обвинителното твърдение, че приложените в досието от
съдебната поръчка екземпляри от фактури са били тези, които „Й.Д.Т. ЛТД“, гр. Б.
е представило пред данъчната администрация в Р. Т. и че именно това са
документите, формирали данъчната основа при установяването и плащането на
дължимия при износа данък. По делото липсват доказателства, сочещи съдържанието
на данъчните преписки при турските данъчни органи, а дадените от М.М. показания
трудно биха могли да спомогнат за изводи в тази насока, както заради заявеното
в тях, че починалият през 2013 година баща на свидетеля е бил представляващото
това дружество лице, така и заради отсъствието на каквито и да е конкретни
сведения в същите тези показания, които да сочат, че М.М. е бил зает с
публичната дейност на търговеца и активно е участвал в нея така че да има
представи за съдържанието на оповестените пред данъчните власти счетоводни
данни. От друга страна подсъдимият през 2008 г. пребивавал преимуществено в
страната ни, като също не е разполагал с досег до дружествените работи и до
счетоводната дейност, на „Й.Д.Т.“, а вършейки възложеното му от М.М., е осигурявал
единствено приемането и реализацията на стоките на пазара в Б.. Основана задача
на подсъдимия е била получаването на стоките и тяхната продажба на местни
търговци, което е произтичало и от отношенията на подсъдимия с М.М. като работодател-служител
независимо от формалното наличие на съдружие в отношенията с трети лица.
Безспорно е установено доминиращо положение в търговската дейност на бащата М. М.,
юридически илюстрирано в представителството на двете турски дружества –
производител и износител.
Задълбочен и коректен е анализът на първия съд и довода за липсата на знание за невярност на приложените
към двата ЕАД фактури на М.. Не са налице каквито е да е доказателства за
извод, че подсъдимият е имал съзнание за това, че фактурите са дублирани и са различни по стойността си от други фактури,
издадени и съхранявани при износителя. Първият съд е дал отговор на твърденията
и пред настоящия съд за практиката за „два комплектна фактури“ в периода
2008-2009 година, целяща занижаване на митническата стойност на внасяните в
страната ни стоки и намаляване на дължимия при вноса ДДС. Споделим е коментарът на първия съд на цитираната от
обвинението съдебна практика, като правилно е било отчетена разлика поради отсъствието
на разплащания между износителя и вносителя на стоките в настоящия случай. В
разглеждания случай парични престации между „Й.М.“, гр. Х. и „Й. ЛТД“, гр. Б.
не са били разменяни, защото както посочил М., и „двете дружества бяха моя
собственост“, а както обяснява М. – парите М. получавал на ръка (и рядко по банков път) едва след
продажбата на машините в Б., а преди това пращал необходимите за данъка
средства, които в развоя на търговската дейност били осигурявани и чрез капаро
от бъдещите купувачи. Следователно паричният обмен в случая не е белег за
ценово различие, нито за представи на М., че в дружеството-съконтрахент са
издадени, осчетоводени и публично оповестени първични документи със съдържание,
несъответстващо на това, което е сочел представения му от превозвача документ. Правилно
е посочено, че липсват и доказателства, че М. е установявал такива отношения
със служителя на транспорното предприятие, които да предполагат подмяна на
фактурите преди съставянето на митническата декларация. Подсъдимият е получавал
по електронна поща от М. копието на фактурата, за да бъде улеснено описанието
на стоките в съответния ЕАД в някои от случаите, но не се твърди, че въз основа
на получените предварителни данни подсъдимият е изготвял нов документ със
занижени цени. Възприетият в обвинителен похват не разрешава въпроса защо
прокурорът приема, че именно представените от подсъдимия пред митниците фактури
са неверни, а са верни тези, които се намират в счетоводството на „Й.Д.Т. ЛТД“,
гр. Б.. Във връзка с доводите на обвинението пред настоящата инстанция, следва
да се препрати към отговора на окръжния съд, към който няма какво да се добави.
В съответствие с материалите по делото първият съд е обсъдил фактите, които се съдържат
в заключението на назначената от инстанцията допълнителна счетоводна експертиза.
Според фактура № 235505/22.08.2008 г. износителят закупил от производителя
машините за сумата 41 710,97 евро, а последният ги продал на „Й.М.“, гр. Х.
за сумата 44 211 евро, но в документа за превоз (нареждане за коносамент) посочената
цена била 44 875 евро. Във фактура № 0235545/17.10.2008 г. продажната цена
между производителя и износителя се равнявала на 46 756,02 евро, а тази
между износителя и „Й.М.“, гр. Х. – на 43 067 евро, която съвпадала със
записаната в превозния документ. Така отразените в счетоводно от турските
дружества сведения не могат да обосноват изрядност на воденото счетоводство и икономическа логика, на която се позовава
обвинението, че турското дружество не би могло да декларира по-високи стойности
при износ, защото това влече и заплащане на по-високи мита и такси. Посочените
сделки между двете турски дружества са сключени в деня, в който и сделките
между износителя и „Й.М.“, гр. Х., поради което фактът, че на 17.10.2008 г.
машините са били продадени на българския търговец на цена, по-ниска от тази, на
която са купени, сочи не само на формалност на издаваните фактури (без реални разплащания) и не обяснява
приложените пазарни механизми и счетоводни записвания, чиято достоверност
трудно би могла да бъде възприета. А дали подсъдимият е имал представи за тези
записвания и за тяхното деклариране пред данъчните и митнически органи на Р. Т.
е обстоятелство, което не намира опора в материалите по делото. Коректно е
обсъждането на отразените в счетоводството на „
ЛТД“, за които е проследено, че сред представените от това дружество
документи съществува и Фактура с № 023967/02.07.2008 г. (л. 99-103 от т. 7 от досъд. пр.) - с писмен и печатен екземпляр, както и опаковъчен лист от
тази дата, а също и превозен документ, но според съдържащите се в т. 6 от
досъдебното производство материали такъв внос не е бил деклариран, нито описан
в дневниците за покупки за месец юли на 2008 г. (л. 69-70 т. 8
от досъд. пр.). При това положение остава неясно бил ли е действително
извършен внос, съответен на описания в счетоводството на „Й.ЛТД“ износ,
оповестен ли е бил пред данъчната администрация в Т. и защо данни за такъв внос
не са налице при българските митници, ако коментираните данни могат да се
считат за изчерпателни, а документацията в турското дружество изрядна и вярна,
както твърди прокурорът.
Изложените от прокурора разсъждения върху данъчната и
митническа система на чуждата държава се релевират като довод и пред настоящата
инстанция, но също така окръжният съд е изложил аргументи и в тази насока.
Отново се касае за хипотези и предположения, с които не би могла да бъде
мотивирана обвинителната теза.
Не могат да бъдат споделени и останалите доводи на
обвинението пред въззивния съд, че без основание окръжният съд е изложил
съображения за различен размер на вредата за фиска. Те могат да се приемат за косвен
индикатор за евентуално изопачаване на данъчната основа. Правилно първият съд е
отчел, че подсъдимият не е бил в реално съдружие с М.М., а само формален
управител за целите на публичното общуване в Р. Б.. Освен това извършването на
реални облагаеми сделки в Б. (изследвани от първоначалната и
допълнителната счетоводна експертиза – л. 168 т. 1) са били условие за данъчен кредит и приспадане от данъчното задължение
на платения при вноса по чл. 16 от ЗДДС данък (чл. 68 ал. 1 т. 3 и
чл. 71 т. 3 от ЗДДС), като тази привилегия според отразеното в съставения ДРА (л. 141 т. 8 от досъд. пр.)
действително е бил ползвана от данъчния субект „Й.М.“ ООД, а според
констатациите на експерта-счетоводител не са налични данни за неправомерно
приспадане, тъй като записаните в дневниците за продажби сделки са били
действителни и коректно отразени в месечните справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС. Така постигнатият ефект на „неутрализацията“ е показател не само за това,
че увреда за фиска не е настъпила или поне не е в подържания от обвинението и
от гражданския ищец размер. По този начин по делото отсъства и материален
интерес подсъдимият да занижава пазарната стойност на импортните стоки. Отново
в аспекта на гражданската отговорност, но не изолирано и от предмета на
наказателния процес, е некоментираното от страните, но не пренебрежимо по
важност обстоятелство, че съгласно разпоредбата на параграф 1 т. 3 от ДР на
ДОПК, както и чл.67 от ППЗМ (отм.), турското дружество-износител и българският търговец „Й.М.“
ООД са били свързани лица, тъй като свидетелят М. е участвал в управлението и
на двете дружества, а освен това е притежавал 90 % от дяловете на второто от
тях и едновременно с това е бил собственик на капитала на първото. Така
съгласно действащата към инкриминирания период разпоредба на чл. 27 ал. 3 от ЗДДС (редакция бр. 108/2007 г., преди изменението от
01.01.2012 г.) и чл.35 ал.2 т.2 от Закона за митниците (текстът е отм. с бр. 58/2016 г.) за митническа стойност при доставки между свързани лица се
приема пазарната цена на стоките. Следователно, независимо от посочената в
първичния документ договорна стойност, доставките между свързаните лица се
облагат по приетите от митниците пазарни показатели, определени от внос на
сходни или идентични стоки от независими търговци през приблизителен период от
време или по правилата на чл. 36 от ЗМ (отм.). При установената свързаност на търговците декларираните
от „Й.М.“ ООД цени не са били (или не е следвало да бъдат) изходната база за
данъчното облагане, ако е било установено, че те не отговарят на установения
приемлив пазарен аналог, тъй като именно прилагане на последния за данъчните
цели е гаранцията за избягване на данъчното укриване при този особен вид
данъчни субекти. Митническата администрация в страната ни е приела
декларираните от М. величини като съответни на пазарните показатели и
неотклоняващи се чувствително от тях, след като не е бил издаван акт за
коригиране на митническата стойност по съответния административен ред (чл. 74 и чл. 211а от ЗМ, чл. 56а от ППЗДДС). Тези аргументи в съчетания с липсата на реални покупни
сделки между доставчика и вносителя допълнително подкрепят извода, че
подсъдимият не е имал повод да смята получените от шофьора фактури за неверни и
с целенасочено преобразувани цени (както вече се посочи, не се
доказва той да е манипулирал физически или интелектуално материалния носител), а също и извода, че практически изкривяване на данъчната
основа не е реализирано или това не е станало в резултат на действията на
вносителя, тъй като тази основа е следвало да се формира от пазарните цени,
приемани от митниците за реални, защото самото качество „свързани лица“
изначално е предполагало договаряне при отклонения от обичайния пазар. Невярното
документиране като форма на изпълнителна дейност, постигаща укриване на дължим
от данъчното лице данък върху добавената стойност, не се установява в
разглеждания случай. Ето защо, правилно първият съд е приел, че предявеното
против С.М. обвинение за престъпление по
чл. 255 ал. 1 т. 2 предл. 1-во вр. чл. 26 ал. 1 от НК не е доказано и затова на
основание чл. 304 от ГПК го е признал за невиновен за това в периода 01.08. - 14.11.2008 г. в
гр. Х., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
управител и пълномощник на фирма „Й.М." ООД - Х., чрез Д.Г. Д. и И.К.Я.
(съответно счетоводител и отчетник във фирма „А.З." ЕООД – Х.), действащи
като посредствени извършители, да е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - 8 109. 26 лева, като потвърдил неистина в
подадени декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, а именно: в
справка-декларация вх. № 26000970848/12.09.2008г. и в справка-декларация вх.№
26000979441/14.11.2008 год.
Съображенията за отхвърляне на гражданската претенция н.Държавата,
действаща чрез упълномощения представител н.М.на ф. се споделят от настоящия
съд, паради което няма да бъдат преповтаряни.
С оглед изхода на делото не са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на подсъдимия.
Направените по делото разноски на основание чл.190 ал. 1 от НПК правилно са били оставени за сметка на държавата.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260002/17.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 210/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково,
наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред ВКС но Република България в 15-дневен срок
от съобщението, че е изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: