Р Е Ш
Е Н И Е
№ 111
гр.Бургас, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5852 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на ЕТ „*– *” с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. „*“, бл. 18, ет.4, ап. 2, против Наказателно постановление № */03.10.2019г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355,
ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр.
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.).
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.
Не се оспорва факта, че дружеството е подало декларация Образец 1 със
закъснение, но се посочва, че това се дължи на смяна на счетоводната къща,
обслужваща едноличния търговец. Застъпва се, че в следствие на новата
организация се е стигнало до въпросния пропуск, който своевременно е бил
отстранен по инициатива на задължения субект. Счита се, че е налице нарушение
при съставяне и връчване на НП, доколкото в същото било записано, че законният
представител на търговеца е *, а не действителният представител – *. Относно
връчването се посочва, че НП е било случайно намерено в пощенската кутия и то
от съсед, което се счита за съществено процесуално нарушение.
В открито съдебно
заседание едноличният търговец се явява лично, като заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че в случая приложение следва да
намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и случаят да се квалифицира като малозначителен.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт Азманов, надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по
безспорен начин, като са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, поради което
и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 9 - гръб, НП е връчено на майката на едноличния търговец – София Вълчева срещу подпис и срещу задължение да го предаде на адресата на 06.11.2019г., а жалбата е депозирана на 12.11.2019г.). В тази връзка съдът не споделя доводите за незаконосъобразност, свързани с неправилно връчване на НП. Очевидно санкционният акт е връчен на адреса на управление на търговеца на лице (роднина), което с подписа си е удостоверило, че се задължава да му го предаде и в крайна сметка НП е станало известно на жалбоподателя в срока на неговото обжалване, като правото на жалба е упражнено в срок – т.е. не се е достигнало до никакви неблагоприятни последици за жалбоподателя. При това положение съдът не намира съществени пороци при връчване на наказателното постановление. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка от страна на св. Е. Вангелов – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, същата установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на осигурител, не е подало в срок (до 25.07.2019г.) декларация Образец 1 за месец Юни 2019г. Свидетелката констатирала, че въпросната декларация е била подадена на 22.08.2019г. по електронен път. В тази връзка на 11.09.2019г. в присъствието на упълномощено лице – * (пълномощно на л.12), свидетелката съставила АУАН с № *, в който посочила, че ЕТ „*– *”, като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец Юни 2019г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр.Бургас, ул. „*” № 26, ет.1. Посочено е, че декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, включително за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, което в случая е 25.07.2019г., а самата декларация е била подадена едва на 22.08.2019г. с вх. № 02000193284735. Актът бил предявен за подпис на упълномощеното лице, което го подписало и получило препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно
установени и издал обжалваното постановление от 03.10.2019г., с което за
нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-8/2005г. (отм.) и на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил
на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателят признава, че е извършил вмененото му нарушение, но застъпва, че причината следва да се търси в не добрата организация, свързана със смяната на счетоводното дружество, обслужващо дейността му.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.08.2018г., а АУАН
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално
правни норми.
Съдът не споделя
доводите за съществено нарушение, свързано с това, че в НП е посочено друго
лице, за което се твърди, че е представляващ едноличния търговец. Действително *
е пълномощник, а не законен представител на търговеца, но това няма никакво
отношение към съставомерността на извършеното и по никакъв начин тази неточност
не се е отразила на правото на защита на санкционирания, поради което и съдът
не квалифицира порока като съществен.
По същество следва да се има предвид следното. Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл.2, ал.1 от Наредбата (отм.). Според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата (отм.), в редакцията към датата на нарушението - декларация Образец 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5,ал.1 КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 1 за месец Юни 2019г. в ТД на НАП-Бургас до 25.07.2019г. Същият е бездействал и е сторил това чак на 22.08.2019г., като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 КСО вр. чл. 2, ал.1 вр. чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ (отм.) и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500,00 до 5000,00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът отчита, че към настоящия момент Наредба Н-8 от 29.12.2005г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. и на нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2 - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен в сегадействащата Наредба Н-13 (вж. чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба Н-13). Поради това съдът счита, че не е налице законодателна промяна, която да води до прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че поведението му не е съставомерно, защото се дължи не на негов пропуск, а на грешка от страна на счетоводната фирма, която извършва обслужване на дейността му. Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок. Същият следва да осъществява подбор на служителите си и/или на счетоводните дружества, на които е възложил изпълнението на част от задълженията си, както и да контролира същите при изпълняване на задълженията им, респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на функциите им.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.). Целта на тези нормативни актове е да установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от търговеца е чрез "бездействие". То е формално нарушение, на просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на АдмС-Бургас по сходни казуси - Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1496/2015 г.; Решение № 459 от 11.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 213/2015 г. и др.
От друга страна
АНО е взел предвид малкия срок на закъснението, както и липсата на предишни
нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на имуществената санкция,
като е определил санкция в минималния възможен размер.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и
съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № */03.10.2019г., издадено от заместник директора на ТД на
НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ „*– *” с ЕИК: * е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4,
т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.