Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 14.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 500 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, Осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД и вр.чл.205 ЗЗД.
Производството е образувано
по искова молба на ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника му адв. В.Г. от САК, със съд. адрес ***, срещу
М.П.К., ЕГН ********** ***.
Предявени
са ОСИ, а именно : установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване наличие на задължение на
ответника към ищеца за заплащане на следните суми: сумата в размера на 82.91.
–главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №
*********, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
исковата молба - 16.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. При
евентуалност, и при отхвърляне на установителния иск се иска осъждане на ответника да заплати
сумата от 82.91. –главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги. Предявени са и осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата
от 1116.23 лева - начислена договорна неустойка по договор с абонатен № *********,
както и сумата от 47.88 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по
договор за абонатен № *********.
Ищецът
твърди, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника М.П.К., с абонатен номер
при Оператора №*********, е бил сключен и валидно действал Договор за мобилни
услуги от дата 15.04.2015г., отнасящ се за мобилен номер 0882/394453 по
програма Резерв Стандарт 99,99 лв. Ответникът, като абонат се е възползвал и от
преференциалните условия на оператора като
взел и мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3.99 лева,
съгласно уговореният по между им погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочените договори ответникът се ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за посочения мобилен номер 0882/394453 било
фактурирано под абонатен номер №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издавала
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За потребените от
абоната-ответник услуги за мобилен номер 0882/394453 за периода от 18.12.2015
г. до 17.04.2016г. Теленор издал
следните фактури с абонатен номер №*********, а именно:
1.
фактура №**********/18.01.2016г. за отчетения период на потребление 18.12.2015
г.до 17.01.2016 г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти
и дължими лизингови вноски в размер на 117.44., платима в срок 02.02.2016г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер;
2.
фактура №**********/18.02.2016г. за отчетения период на потребление 18.01.2016-
17.02.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 50.80 лв.;
3.99лв. - дължими лизингови вноски и 33.44лв.- незаплатен баланс по предходна
фактура №**********/18.01.2016г., като общо дължимата сума по фактурата
възлизала на 88.23., платима в срок 04.03.2016г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
След
извършване на корекция по дълга останало неизплатено задължение
за абоната ответник в размер
на 82.91 лв.
Поради
неизпълнението на абоната ответник да заплати стойността на потребените
фактурирани услуги на стойност 82.91лв.,
ищецът прекратил едностранно
индивидуалния договор с ответника за ползвания абонамент и издал по абонаментния номер №********* на
дата 18.04.2016 год. крайна фактура с № ********** с начислена обща сума от
1247.02 лева, която била сбор от
неизплатения от абоната ответник остатък
в размер на 82.91 лв. за задължения по предходни фактурирани периоди;
начислена неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 116.23 лв., както и незаплатена лизингова вноска в размер на 47.88 лв. ,
Настоява
се на това, че в конкретният случай ответникът подписал договори за услуги с
мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0882/394453 и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Твърди
също, че Договор за мобилни услуги от дата 15.04.2015г. влизал в сила от датата
на успешното му пренасяне в мрежата на Теленор България ЕАД, което било
осъществено на 17.04.2015г. Поради това и в заявлението си за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК ищеца посочил, че вземането му произтича от договор с дата
17.04.2015г., тъй като от този момент е започнало действието му.
Ищецът
твърди още, че подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на ЗИ срещу ответника
за заплащане на сумата от 1247,02лв. главница, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги и в негова полза за тези сума била изададена ЗИ по
чл.410 ГПК срещу ответника по ч.гр.д.№
1473/2017г. Длъжникът възразил, поради което и за него възникнал правен интерес
да установи вземането си за незаплатени далекосъобщителни услуги до размера на
сумата от 82,91лв., представляваща цена на потребените услуги.
Процесния
договор бил от дата 15.04.2018г., но в случай, че се приемела за недопустима
исковата претенция, се иска разглеждане на евентуален осъдителен иск за
заплащане на 82,91лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги
За
разликата до пълния размер на претенцията му предявена в заповедното
производство, която сума представлявала сбор от 1116, 23лв. – начислена
договорна неустойка и 47,88лв. – дължими лизингови вноски, имал правен интерес
да иска осъждане на ответника да ги заплати, тъй като не представлявали
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска установяване наличие на задължение на ответника
към ищеца за заплащане на сумата в размера на 82.91 лв. неизплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната
лихва за забава, а при евентуалност осъждане на ответника да заплати тази сума,
както и осъждане на ответника да заплати
сумите: 47.88 лева - лизингови вноски и 1116.23 лева- договорна неустойка.
В определения срок е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител - адв.А.. В него намира, че исковата молба е нередовна,
поради което иска от съда да остави производството по делото без движение по
следните съображения: В исковата молба не били изложени точно, ясно и
изчерпателно релевантните за възникване на претендираните вземания факти.
Ищецът излагал обстоятелства за претендираните вземания и основания, които
съществено се различавали от тези в заповедното производство. Ако съдът
приемел, че исковата молба съответства на разпоредбата на чл. 127 от ГПК, то се
иска да има предвид следното. От всичко изложено в исковата молба не ставало
ясно как е формирана сумата за вменените задължения, за кои именно периоди се
отнасяла и какви конкретни задължения включвала; на какво основание са
начислените неустойки и как е формиран размерът им, налице ли е предсрочно
прекратяване на договор за услуги - кой е договорът, обосновал претенции за неустойки,
на коя дата и на какво основание са прекратени договорите? По отношение на
вземането за лизингови вноски, ищецът не посочвал на какво основание претендира
вземането, както и каква е цената на устройството и съответно колко вноски са
внесени и колко вноски претендира за предсрочно изискуеми. Липсвали каквито и
да е факти и обстоятелства, които да обосноват претенцията в тази част, като
единствено се сочило вземане за лизингови вноски, но колко и от кога не се
сочило. Поради липса на пълно изложение на релевантните за спора факти и
противоречието им с изложените факти и обстоятелствата в заповедното
производство, не ставало ясно на какво основание се претендират вземанията, тъй
като не било ясно кога са прекратени договорите, по какъв начин и от кога и за
колко месеца се начисляват неустойките, както и лизинговите вноски. Ето защо
счита, че исковата молба е нередовна,
поради следвало да се остави без движение за отстраняване на посочените
недостатъци.
Относно допустимостта на исковете: Считам, че в конкретния
случай, предявените искове са недопустими поради следното:
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК било необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете
производства - по основание, размер и период, доколкото в исковото производство
се установявало дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение. Сочената
идентичност била изискване - процесуална предпоставка, както за редовността на
иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на
предявената претенция. Това било така, тъй като с решението по този иск ще бъде
признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което
в заявлението за издаването й трябвало да бъдат посочени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на
вземането. В настоящия случай, подобен идентитет не бил налице, дори напротив.
Не бил налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства по
основание и размер.
Относно основателността: Оспорва предявените искове
по основание и размер и счита, че същите са неоснователни, поради което
следвало да бъдат отхвърлени. Оспорва всички твърдения в исковата молба,
касаещи възникването на вземанията, предмет на претенциите. Оспорва наличието
на сключен Договор за мобилни услуги между ищеца и ответника. Оспорва и
приложения договор, който не бил подписан от Потребителя, тъй като този договор
не само не носел подписа на ответника, но и в него на 3 /трета/ страница
липсвал подпис изобщо, както и не било ясно от коя дата е договора, а датата му
била съществен липсващ реквизит от договора. Оспорва и представеното по делото
Приложение, от което не ставало ясно към кой договор е неразделна част, тъй
като в него не фигурирал номера на договор, към който да се обвърже, както и не
било посочено лице, за което се отнася. Оспорва и приложения договор за лизинг.
Възразява на ответника да му е предоставено и да е ползвано посоченото мобилно
устройство. Оспорва се и твърдението, че
на ответника е предоставен и е ползвал посочения телефонен номер – **********,
тъй като не били представени доказателства, че посоченият телефонен номер е
предоставен на абоната. В тази връзка прави възражение, че ответникът не е
получавал и ползвал сочения телефонен номер. Оспорва приложените към искова
молба фактури, които не носели подписа на ответника и не му били изпращани,
които освен това били напълно неясни за какви задължения се издават и как са
формирани, начислените суми и на какво основание. С фактура номер
**********/18.04.2016г. били начислени суми, както следва: 1/ неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 1116.23лв., 2/ вноска
лизинг, като било посочено, че е за период след 01.01.2014г., което било
парадоксално при положение, че към 2014г. не се и твърдяло да има сключен
договор, 3/ задължения от предходен период в размер на 82.91лв. или общ размер
на фактурата - 1247.02 лв. Освен тази фактура били приложени и още 4 броя
фактури, за които не било ясно как и за какво са съставени и защо се твърди, че
са приспаднати от общото задължение.
Ответника оспорва и основателността на акцесорната
претенция за неустойка като неоснователна и недължима. Възразяваме с оглед
противоречивото твърдение за характера на вземането съответно в заповедното
производство, където не се претендира вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор, а в производството по чл.415 вр с чл.422 ГПК за първи
път се претендира. В случая ищецът се позовавал на неустоечна клауза, съдържаща
се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги. Посочената клауза
регламентирала дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в
случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г.
на ОСГТК на ВКС претенцията за неустойка била принципно съвместима с
преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне обаче бил елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като била уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не било уговорено друго
следвало да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД, според които писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма
за доказване произтичала както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК,
така и по арг. от чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждащ забрана за
установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С
оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката установяването на
факта на получаване на писменото предизвестие от абоната бил от значение не
само доказването на основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай
ищецът и не твърдял да е отправял до ответника писмено предизвестие, с което да
му предоставя подходящ срок за изпълнение. След като ищецът не се е възползвал
от правото си да прекрати договора, нямало как в неговата правна сфера да е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Прекратяването на договора и претендирането на
неустойка били две алтернативни възможности, което изключвало кумулативното им
упражняване. Претенцията за неустойка била неясна по размер поради неясен
алгоритъм за изчисляването й, след като нямало твърдения кога и как е прекратен
договора, за да стане ясно от кога би могло да се ангажира отговорността на
длъжника.
Настоява се на това, че по настоящото дело не са
представени никакви доказателства - изявлението на ищеца за прекратяване на
договора да е достигнало до ответника, поради което възразява, че не е
осъществена хипотезата на т.11 от сключения с ответника договор за мобилни
услуги. В резултата искът за заплащане на неустойка бил неоснователен.
Налице била и неравноправност на неусточената
клауза по смисъла на чл.143, т. 5 и 6 от ЗПП, тъй като неустойката била
уговорена единствено в полза на оператора. Счита клаузите с които е уговорена
неустойката за неравноправни и оттам за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и
ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3,
пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в
размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се
създавала значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с
оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на ищеца-търговец говорело, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка,
така че не можело да се приеме да е
налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това,
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на
договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приемала за
нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като
дори било образувано по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр.
дело № 15539/2014г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на
неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни
услуги, гласящ „в случай на прекратяване на настоящия договор през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер. посочен/а в него. по вина
или инициатива на Потребителя. последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на този срок ".Ето защо ответника счита,че считам, че предявените
искове са изцяло неоснователни, поради което моля съда да ги отхвърли.
В
о.с.з. ищецът в молба становище, чрез пълномощника си адв.Г., поддържа
иска и иска уважаване на същия и оспорва възраженията на ответника, в условията
на евентуалност прави искане да бъде изменен размерът на претенцията за
неустойка до три месечни абонаментни такси- 3х39.99 лева. Исканото изменение не
допуснато от съда.
В о.с.з. ответникът, чрез
особения си представител адв.А., подържа възраженията си и иска отхвърляне на
иска.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1473/2017г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 995/26.10.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява да е
разпоредено М.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК ********* -
гр.София, следните суми: Сумата от 1247.02 лева-главница, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
17.04.2015г., за която е издадена фактура № **********/18.04.2016г., сумата
от 12.02 лева - мораторна лихва за
периода от 04.05.2016г. до 09.10.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 24.10.2017г. до изплащане на вземането, както
и 25.00
лева -държавна такса и 180,0 лева
- адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1473/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника М.К. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал
на заявителя възможността да предяви иск за вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1473/2017г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено
от него на 12.03.2018г., а настоящият установителен иск е предявен на 16.04.2018г.,
изпратен по пощата с клеймо от 12.04.2018г. Изложеното сочи, че установителният
иск е допустим.
Неоснователни съдът е
намерил възраженията на ответника, че искова молба е нередовна, както и тези за
недопустимост на иска, по подробни съображения изложени в определението за
насрочване, като ги е оставил без уважение, а и към момента не намира причини
да промени това си становище.
Ответникът е оспорил
твърдението на ищеца, че между страните е бил сключен твърдения договор за мобилни услуги. Това възражение е напълно неоснователно, тъй
като видно от представения Договор за
мобилни услуги същият е сключен на 15.04.2016г., състои се от три страници, като
на страница две в раздел за потребителя
фигурира подпис на лицето М.П.К., а на стр. 3 служителят е удостоверил, че подписът е положен
лично пред него. С пописването на договора са предоставени на потребителя мобилни
услуги по абонаментен план „Резерв стандарт 99,99“ , както и 1 бр.устройства-
мобилен апарат модел Лимия 535
черен. Същото се отнася и за Договор за лизинг15.04.2016г., състоящ се
от две страници, върху които собственоръчно М.К. е записал името си и се е подписал. Съгласно сключения договор за лизинг ищеца е
продал на ответника мобилен апарат Лумия 535
черен, на стойност 91,77лв. с ДДС, която да се заплаща на 23 равни
месечни вноски от по 3,99лв. всяка.
В договора изрично е посочено че общите условия са
неразделна част от Договора за лизинг, като Договора за лизинг и общите условия
са неразделна част от Договора за
мобилни услуги, подписан от него. Потребителят
Милен Стефанов е подписал приложение – ценова листа за абонаменти планове за частни лица, както и декларация-съгласие от 15.04.16г.
Представени са от ищеца и издадени от
него на името на ответника с абонатен номер №********* фактури за
потребените от него услуги за мобилен номер 08822394453 за периода от
18.12.2015г. до 17.01.2016г. , а именно: 1. фактура №**********/18.01.2016г. за
отчетения период на потребление 18.12.2015г. -17.01.2016г. с начислена за
периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в
размер на общо 117,44лв., платима в срок до 02.02.2016г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. В нея е начислена за
плащане мобилна услуга в размер на 29,99лв. с ДДС и 3,99лв. – лизингова вноска
с ДДС и 83,46лв. с ДДС- баланс от предходен период; 2. фактура №**********/18.02.2016г.
за отчетения период на потребление 18.01.2016г. -17.02.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на общо 88,23лв., в това число: 50,80лв. за
далекосъобщителна услуга; 3.99лв. - дължими лизингови вноски и 117.44лв.-
незаплатен баланс по предходна фактура, извадени са заплатени 84,00лв., платима
в срок 04.03.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер; 3. фактура №**********/18.04.2016г. за отчетения
период на потребление 18.03.2016- 17.04.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размери на общо 1247,02лв. в това число: 0,0лв. за далекосъобщителна услуга; 82,91лв. за далекосъобщителна услуга за предходен период; 47.88лв.
- дължими лизингови вноски и 1116,23лв.- неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, платима в срок 03.05.2016г. Към фактурата няма приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Ето защо и съдът намира
за установено обстоятелството между страните са били сключени и валидно са
действали Договор за мобилни услуги 15.04.2016г. и Договор за лизинг 15.04.2016г.,
въз основа на които на ответника са предоставени мобилни услуги за мобилен номер 08822394453 за срок от две
години и е предоставено мобилно
устройство модел Лимия 535 черен на
изплащане, чрез заплащане на 23 месечни
вноски от по 3,99лв. всяка.
По делото е назначена,
изготвена от вещо лице Д.Т., и приета финансово счетоводна експертиза, съобразно
заключението по която се установява, че от страна на „Теленор България“ са издадени по сключените между страните договори- за мобилни услуги и
за лизинг, следните фактури: фактура
№**********/18.01.2016г.; фактура №**********/18.02.2016г. и фактура
№**********/18.04.2016г. По първите две фактури задължението на
ответника е в размер на 412,64лв. Направени са плащания в размер на 329,73лв..
Останало е незаплатено задължение от 82,91лв. Поради неплащане на посочената сума
ищецът прекратявал договора и издал крайна фактура №**********/18.04.2016г. на обща стойност 1247.02 лева, в която били
включени суми, представляващи неплатени услуги за месечни такси в размер на
82.91 лева, неплатени лизингови вноски в размер на 47.88 лева и неустойка в
размер на 1116.23 лева. В
констативно-съобразителна част на ССЕ е направено изчисление за неустойката на
база месечна такса от 99,99лв. без ДДС, дневна такса при 30 дни – 2,77лв. и за
402 дни включени в периода 09.03.2016г.-15.04.2017г., като размера на
неустойката е изчислен на 1116,48лв. На същата база е изчислена и неустойка за
3 месеца или за 90 дни, която е в размер на 249,95лв., съобразно договорените с
КЗП условия от Споразумение от 12.01.2018г.
Няма данни, а не се твърди тези суми да са били заплатени.
Предвид искането да бъдат заплатени потребени и незаплатени мобилни
услуги в посочен размер – 82.91 лева, за които е налице идентитет между
заявеното в настоящето производство и в заповедното такова, следва да се отбележи, че в тази сума, видно
и от счетоводната експертиза, представлява
незаплатени дължими месечни такси и услуги, която длъжникът не е заплатил за потребени от него мобилни услуги.
Ето защо и съдът намира
за установено в случая, че ищецът има вземане към ответника в размер на сумата
от 82.91 лева, представляваща незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги в
периода от 18.12.2017г. до 17.02.2016г.
по Договор за далекосъобщителни услуги от 15.04.2016г.
Основателна съдът намира
претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 47.88
лева– представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор
за лизинг от 15.04.2016г. Въпросната сума е начислена за плащане на ответника
във фактура №**********/18.04.2016г. Срокът
на договора за лизинг, който е 23 месеца е изтекъл на 15.03.2018г., тоест към
момента вече е изтекъл. А няма данни за това ответникът да е изпълнил
задължението си за заплащане на лизинговите вноски за закупуване на телефонния
апарат Лумия 535 черен, нито такива да е
върнал това устройство на ищеца. Действително по делото няма данни и за това
ищеца да е прекратил договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията на
ответника да заплаща лизинговите вноски и в този смисъл задължението за
заплащане на лизингови вноски да е станало предсрочно изискуемо. Съдът обаче
при постановяване на решението си следва да вземе предвид всички факти и
обстоятелства настъпили в хода на делото, а именно такова е обстоятелството, че
срока на договора за лизинг е изтекъл в хода на делото и на 15.03.2018г.
Ето защо и искът за
заплащане на лизингови вноски е доказан по основание, а и по размер и като
такъв ще се уважи, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 47.88
лева – представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор
за лизинг от 15.04.2016г.
По отношение на
претендираната неустойка съдът намира следното:
Видно от текста на този договор
е, че между страните е постигната договорка в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта, номер, до края на срока на този договор.
От представената от ищеца
последна фактура е видно в нея да е начислена
на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на
1116.23 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като, съгласно цитираната
разпоредба, кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди, по общия
ред. Материално - правна предпоставка за основателност на претенцията за
неустойка е неизправност на страната от която се претендира неустойката.
Действително, съгласно чл.19 б
от Общи условия „Теленор България“ ЕАД има право да прекрати Договора за
мобилни услуги в случай, че потребителят не е заплатил
дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
Ищецът твърди, че договорът
е прекратен поради не плащането на потребените услуги. По делото няма данни за
това дали действително ищцовото дружество е прекратило договора на ответника и
кога и по какъв начин е станало това. По делото няма данни, а не се и твърди от
ищеца, че отправил свое писмено изявление до ответника за това да прекратява
сключения между тях договор за мобилни
услуги. Като няма направено такова
изявление, а вместо това дори и просто да са извършени действия по прекратяване
на достъпа до мобилни услуги на ответника, в каквато насока също няма нито
твърдения нито данни, то с тези си действия ищецът на практика сам и
едностранно е прекратил договора на ответника Милен Стефанов, поради
неизпълнение на задължения по него за заплащане на ползвани мобилни услуги по
издадените 3 бр. фактури.
На следващо място според договор
за мобилни услуги той е със срок от 24 месеца и до 15.04.2018г. Според уговорката
в него в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
стандартните за него за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този договор.
Дори и да се счете, че уговорено
задължение на ответника, като страна по този договор да дължи заплащане на
неустойка при едностранно прекратяване на договора от мобилния оператор, поради
неизпълнение на задължение за плащане на
месечни такси, то такава ще се дължи от момента на прекратяването му и в размер
на месечните такси до изтичане на срока. Не само неясно е кога договора е бил
прекратен, но неясно е за какъв период е начислена неустойката, след като
договора е с определен срок.
Основателно съдът намира
възражението на ответника, че недължи начислените му неустойки, поради нищожност
на неустоечна клауза, обусловена от
нарушение на нормите на на чл.143, т. 5 и 6 от 3ЗП, по следните съображения: В
отговора си ответника навежда твърдението, че тази неустоечна клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
1, т.5 и 6 от ЗЗП, тъй като била уговорена само в плоза на едната страна.
Съгласно чл.143, ал.1,
т.5 Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В случая въпросната клауза предвижда
заплащане на неустойка равняваща се на месечните такси дължими до края на срока
на договора. При което ако договорът бъде прекратен непосредствено след
сключването му потребителя би дължал неустойка в размера на всички месечни
такси които би заплатил. Дори да е
мислимо, че ищеца би претърпял загуби от това, че няма да получи очакваните от
него като постъпления месечни абонаментни такси по договора си с потребителя
поради предсрочното му прекратяване, то следва да се има предвид и
обстоятелството, че всъщност и мобилния оператор няма да предоставя услугата,
която би предоставил ако договора би действал. При което и няма как да се приеме, че вредите,
които ще претърпи поради прекратяване на договора е именно в размер на
месечните такси които е очаквал да получи. Но дори и да се приеме те да са в
претендираните размери, то не е предвидена отговорност на самия оператор за
заплащане на неустойка в същия размер на потребителя при прекратяване на договора
по вина на оператора. Поради това и съдът намира, че оспорената клауза от Договора за мобилни услуги от
15.04.2016г. е нищожна на основание чл. 143, ал.1, т.19 от ЗЗП.
Същевременно, съдът отчита, че в случая
неустойка ползва само една от страните - търговецът, предоставил мобилни
услуги, докато получателят на тези услуги е физическо лице, действащо извън
кръга на професията си и съответно ползващо се от закрила като потребител. Една
от типичните форми на неравноправност, посочена в примерното изброяване на чл.
143, т.5 ЗЗП представлява поемане на задължение от потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на закрилната норма, изключваща обвързаността на потребителя с
подобна клауза е именно да компенсира съществуващото неравновесие във
възможностите на потребителя и специалиста-търговец да се договарят като
равноправни участници на пазара. Съответно и в тези отношения разликите в
степените на грижата, която всеки от договарящите е в състояние да положи за да
защити интереса си, налагат критериите за добросъвестност да се завишат по
отношение на доставчика, и съответно да се снижат за потребителя. Ето защо, ако
на пазара на равнопоставените търговци едно обезщетение със явно изразен не само
обезщетителен, но и санкционен характер би се преценило като стимулиращо
добросъвестността на длъжника, то при сделка, чието съдържание е определено
изцяло по инициатива на търговец и предложено на потребителя без конкретно и
индивидуално преговаряне по конкретните параметри, уговорката за неустойка,
целяща значително завишаване на обезщетението, за евентуално предвидимите от
забавата вреди следва да се възприема като необосновано високо.
Ето защо и съдът намира
за основателни и възраженията на ответника, за неравноправност на клаузи за
неустойка, при което и на осн. чл.143, ал.1, т.5 ЗПП същата е нищожна.
Предвид признатата нищожност
на неустоечна клауза, поради неравноправност и до колкото липсват данни за
конкретна дата на прекратяване на договора, то невъзможно е дори да се извърши
проверка дали начисления размер на неустойка е правилно изчислен. От друга
страна само от факта на издаване на фактура и посочване в нея на дължими суми,
пряко не следва задължение за плащането на точно този по размер начисление. А в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
именно неустойка в претендирания размер от 1116.23 лева е действителният размер на дължима неустойка,
което не направил. Съдът не може да уважи искането за редуциране на претендирата неустойка до
размер на стойността на три месечни абонаментни такси предвид постигнато
споразумение между мобилния оператор Теленор България и Комисия за защита на
потребителите, тъй като такава
договореност не се съдържа в договора, обвързващ страните, в който, както вече
се установи, клаузата за неустойка
е нищожна по изложените съображения.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и по изложените съображения, съдът
намира за установено в случая, че ищецът има вземане към ответника в размер на
сумата от 82.91 лева, представляваща незаплатени ползвани далекосъобщителни
услуги, при което и установителния иск е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Ще се присъди на ищеца и за сумата от 47.88
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.04.2016г.,
като се осъди ответникът да заплати тази сума.
Като не се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за
заплащане на сумата от 1116.23 лева – неустойка по Договора за мобилни услуги,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от адвокат и представил доказателства за
направени такива в размер на общо 785.00
лв., в това число 125.00 лева - държавна такса, 180лв.
- адвокатско възнаграждение и 300лв. за особен представител и 180 лв. за
ССЕ. Предвид частичното уважаване на
исковете ищеца има право на разноски по съразмерност в размер на 82,33лв. която
и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена
по ч.гр.д. № 1473/2017г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на
общо 205.0 лв., а установителния иск се
уважава до размера от 82,91лв., то и следва на ищеца да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 13,63лв. по съразмерност с уважената част
от иска и определени на база цената на претенцията по заповедното производство,
която сума ответникът ще се осъди да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът, който
е представляван от особен представител и не представил доказателства за договорени
и направени разноски за адвокатско възнаграждение няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, ЧЕ М.П.К., ЕГН ********** ***, МУ ДЪЛЖИ следните
суми: сумата от 82.91 лева (осемдесет и два лева и 91ст.) – главница,
представляваща незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги от 15.04.2016г., ведно
със законната лихва считано от 24.10.2017г.
до окончателното плащане, Част от
КОИТО СУМИ е разпоредено М.П.К. да
заплати със Заповед № 995/26.10.2017г.
по ч.гр.д.№1473/2017г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** ***, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление гр.София, Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 47,88лв. (четиридесет
и седем лева и 88ст.)– главница, представляваща сбор от незаплатени
лизингови вноски дължими по Договор за лизинг от 15.04.2016г., като ОТХВЪРЛЯ
иска осъждането му да заплати сумата от 1116.24 лева – неустойка по Договора за
мобилни услуги от 15.04.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** ***, да
заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление гр.София, Ж.К.Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 13,63лв.
(тринадесет лева и 63ст.) представляваща разноски, направени в заповедното
производство по съразмерност, както и СУМАТА от 82,33лв. (осемдесет и два
лева и 33ст.) представляваща разноски направени в исковото производство по
съразмерност.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)