Р Е Ш Е Н И Е
№
919/15.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 770 по описа за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 204 и сл. от АПК и чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на И.Т.А., ЕГН **********,
чрез aдвокат С.П., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик), с искане за осъждане за причинени
неимуществени вреди в размер на общо 2000 лева, от които 1000 лева, ведно със
законна лихва от причиняването на вредите – 17.07.2022 г. до окончателното
заплащане, за незаконосъобразни действия на администрацията изразяващи се в
незаконна проверка на моторно превозно средство, довели до причиняване на
неимуществени вреди и 1000 лева, ведно със законна лихва от причиняването на
вредите – 17.07.2022 г. до окончателното заплащане, за незаконосъобразни
действия на администрацията, изразяващи се в незаконно извършен личен обиск,
довел до причиняване на неимуществени вреди.
В исковата се твърди, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от извършване на незаконосъобразни действия на длъжностни лица
от администрацията на ответника, обективирани в протокол от 17.07.2022 г. за
личен обиск и протокол от 17.07.2022 г. за проверка на автомобила, който ползва
на валидно правно основание. По същество се твърди, че на 17.07.2022 г. в гр.
Панагюрище автомобил с марка „Алфа Ромео“, модел „Жулиета“ с *** е спрян от
движение от служители на ОД на МВР – Пазарджик и без посочване на законово
основание била извършена проверка на автомобила и бил извършен личен обиск на
ищеца И.А.. Съгласно представен протокол за извършена проверка на лични вещи,
превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите,
превозвани в тях, в посоченото МПС, не били открити забранени вещи и предмети.
Съответно съгласно представен протокол за личен обиск на ищеца не били открити
забранени вещи и в него.
Претендират се претърпени неимуществени вреди в
следствие на незаконосъобразни действия на администрацията, а именно:
посочените проверки от 17.07.2022 г. на МПС и личен обиск, които вреди се
изразявали в преживени от ищеца чувства на стрес и притеснение, изгубено време
за изчакване за извършване на незаконосъобразните действия, обида, накърняване
на личното достойнство, създаване на усещане за произвол и недоверие в
институциите, поради произвол. Към исковата молба не са представени писмени
доказателства за претърпените вреди. Ангажирани са гласни доказателства в
съдебно заседание. В исковата молба ищецът се е позовал на практика на ЕСПЧ.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и се
представлява от адв. П., която поддържа исковата молба. Излага съображения за
нейната основателност. Претендира разноски.
Ответникът Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пазарджик в съдебно заседание се представлява се от юрк. П.,
която оспорва исковата молба. Счита, че от събраните гласни и писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че действията на полицейските
служители от РУ Панагюрище са били законосъобразни, както и че не са доказани
по безспорен и категоричен начин описаните в исковата молба претърпени
неимуществени вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Изразява подробно становище относно неоснователност на иска и недоказаност на
вредите с вх. № 9607 от 28.11.2022 г.
Контролираща страна – Окръжна Прокуратура Пазарджик
дава становище, че не са налице всички материални и правни предпоставки на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, които законът свързва с присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на незаконосъобразна административна дейност. В
конкретния случай предвид представените писмени доказателства и по-конкретно
Докладна записка № 9649/18.07.2022 г., и събраните гласни доказателства по
делото, счита че извършената проверка на МПС и личен обиск на ищеца са
осъществени на законово основание. Доколко претърпените неимуществени вреди не
се предполагат, а подлежат на доказване, в случая счита, че не са ангажирани
конкретни доказателства, установяващи настъпването на твърдените в исковата
молба вреди. Поради посоченото изразява становище, че следва исковата претенция
да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата
молба и изложените в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на
представителя на прокуратурата, и след анализ на данните по делото,
приема следното:
От
наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум съдът
приема, че се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 203 и сл. от АПК,
като общо по двата иска претенцията е за 2000 лв., от които 1000 лв. за
незаконосъобразни действия на администрацията на ответника, отразени в Протокол
за проверка на превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства,
контейнери и на вещите, превозвани в тях от 17.07.2022 г. и 1000 лв. за
незаконосъобразни действия на администрацията от ответника, отразени в Протокол
за личен обиск на лице от 17.07.2022 г.
Установено е по делото, че със Заповед № 312з-2166
от 07.07.2022 г. на Директора на Областна дирекция на МВР –Пазарджик е
разпоредено провеждането на специализирана полицейска операция /СПО/ за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата на територията
обслужвана от ОД на МВР – Пазарджик за периода от 16:00 часа на 07.07.2022 г.
до 23:59 часа на 24.07.2022 г., в изпълнение на разпоредително писмо рег. №
8121р-13879 от 07.07.2022 г., на Главния секретар на МВР.
В т. 2 и т. 3 от заповедта е предвидено контролната
дейност да бъде насочена към недопускане и ограничаване на нарушения пряко
влияещи върху пътнотранспортните произшествия, както и да се осъществява
контрол по отношение на нарушения, за които е предвидена повторност, както и
такива за които е предвидено отнемане на контролни точки, като в случаите в
които е налице съставомерност на деянията по НК да се уведомява Прокуратурата.
Със заповедта е предвидено при извършване на СПО да бъдат използвани всички
налични средства за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози.
Към заповедта е съставен и утвърден План с рег. №
310р-10114 от 08.07.2022 г. От същия е видно, че за 17.07.2022 г. са определени
групите за осъществяване на възложената СПО, като в първа група е включен мл.
експ. И. Ш. и мл. експ. Т.В..
На 17.07.2022 г. в гр. Панагюрище, около 12:50 часа, на
ул. „Георги Бенковски/ на входа от посока гр. Пазарджик е извършена проверка на
лек автомобил „Алфа Ромео- Жулиета“ с ***.
От представения по делото Договор за наем на автомобил от
03.05.2021 г., става видно, че „КМ – Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си
на наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на И.Т.А. лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Жулиета“ за срок до 03.12.2022 г. В
договора е посочен и втори шофьор на автомобила – Т.Т..
В рамките на проверката от 17.07.2022 г., са проверени
лекият автомобил - за наличие на вещи и предмети забранени от закона. Направен
е личен обиск на ищеца И.А., както и на водача на МПС-то – В.В. е направен тест
за наличие на алкохол в кръвта.
За извършения личен обиск, на ищеца е съставен протокол
за обиск на лице от 17.07.2022 г. от мл. експ. И. Ш. на основание чл. 80 от ЗМВР, който е редовно връчен лично на И.А.
и е подписан от него без възражения. От съдържанието на протокола се
установява, че не са установени вещи забранени от закона.
За извършената проверка на МПС е съставен Протокол за
извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни
средства, контейнери и на вещите превозвани в тях от 17.07.2022 г. от мл. експ И.
Ш., който е редовно връчен срещу подпис на водача на лекия автомобил – В.В..
Протоколът е подписан без възражения, а от съдържанието му е видно, че не са
установени вещи и предмети забранени от закона.
За извършената проверка е съставена Докладна записка рег.
№ В10р -10649/18.07.2022 г., от страна на Т.В., който е свидетел при
съставянето на горепосочените протоколи за проверка и личен обиск от 17.07.2022
г., до Началник на РУ – Панагюрище. От съдържанието на докладната записка се
потвърждава извършването на проверката, нейното място и час, както и че е във
връзка с провежданото СПО. Посочва се, че в автомобила са установени като
пътници И.А. и Т.Т.. Обиск е извършен на А., проверен е и лекият автомобил,
както и чантата на Т.. Не били открити наркотични вещества. На Т.не бил
извършван обиск, но в чантата ѝ били намерени 4000 лева в 2 пачки по 20
лева.
За изясняване на относимите факти и обстоятелства по
делото са разпитани трима свидетели - Т. Д. Т., която е била пътник в колата, В.Л.В.,
който е бил водач на лекия автомобил и И. С. Ш., който е съставил протоколите
за личен обиск и проверка на МПС.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ш. на
ответника, като обективни и достоверни, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и предвид факта, че лицето няма заинтересованост от
изхода на делото. Кредитира и показанията на свидетеля В. като обективни и достоверни, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и предвид факта, че лицето няма
заинтересованост от изхода на делото.
По отношение на показанията на свидетеля Т., съдът
кредитира същите на основание чл. 172 от ГПК, независимо от факта, че
свидетелят живее на семейна начала с ищеца, доколкото показанията касаещи
фактите и обстоятелствата по отношение на извършената проверка съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на св. Т., става видно, че е присъствала
по време на процесната проверка, като твърди, че същата се е осъществила на влизане в града
(Панагюрище), когато ги е спрял патрулен автомобил на МВР и служителите
започнали проверка на багаж и чанти. Служителите на МВР уведомили лицата в
проверявания автомобил, че министърът бил разпоредил масови проверки. В колата
пътувало и 13 годишно дете, което е син на ищеца и обичайно живеело в Швейцария
с майка си. В България било на почивка за лятна ваканция с баща си – ищецът.
Дошла и патрулна кола на „КАТ“, която направила тест за употреба на алкохол
на водача на автомобила, който тест бил отрицателен. Свидетелят Т.впоследствие
посочва, че питала проверяващите на какво основание била проверката, като
ѝ били казали, че е „лично“. Поискала издаване на протокол за проверката
на чантата ѝ, но ѝ били отказали.
В
показанията си св. Т.посочва, че проверяващият полицай поканил И.А. да излезе
от колата и проверил колата – купето и подлакътниците. Т.и детето били в колата
по време на проверката на автомобила.
Посочва
също, че А. бил изправен до колата, полицаят му бръкнал в джобовете, видял че
няма нищо, а на Т.казал да си даде чантата. Проверяващият изсипал съдържанието
ѝ на предната седалка на автомобила. Попитал я какви са тези пачки пари. Т.отговорила,
че била изтеглила цялата си заплата,
защото щели да ходят на море с детето и да не ходела постоянно до банкомат си
изтеглила цялата заплата, като сумата според нея била една пачка от 1000 лв. по
10 лв. Проверка на багажа на детето, който бил в куфар в багажника не била
направена. През това време дошла патрулна кола, и била взета проба за алкохол
на шофьора, която била отрицателна. След това отишли до районното управление,
за да вземат протокол за проверка на колата. Свидетелят поискала протокол за
това, че ѝ е ровено в личния багаж. Детето на А. и водачът на колата били
станали свидетели на осъществената проверка.
Свидетелят
Т.посочва също, че към момента на проверката нямало други спрени автомобили и
други проверени, но твърди, че точно в този ден имало някакви други проверки.
Въпросната патрулка, която извършвала проверката излизала от града и се върнала, спряла ги „на буркан“, т.е.
със светлинен сигнал и с подаден звуков сигнал. Свидетелката Т.посочва също, че
е от гр. Панагюрище и познава полицаите, които извършили проверка. Това били
единствените от цялото районно управление, които я спират. Държи да отбележи,
че ѝ правят постоянно проверки. Спирали я постоянно едни и същи хора –
„един полицай, в единствено число“. Това бил г-н Ш.. Излага съображения за
лично отношения от проверяващия Ш. към нея.
Твърди,
че и друг път са спирани с този автомобил. Полицаите познавали автомобила, като
той бил управляван преимуществено от Т..
Свидетелят
посочва, че по време на тази проверка всички били ужасени, защото не знаели как
да обяснят на детето какво се случва и за какво е проверката.
Свидетелят
Т.твърди, че след тази проверка И. Атансов е тъжен, съсипан и унил, защото детето
някакси избягвало да се чуват по телефона. Всичко това рефлектирало върху тях,
защото виждали, че нещо не е наред. Детето не било питало нищо във връзка с
проверката, но от реакцията му разбирали, че нещо не е „окей“. Оттам идвало и
притеснение и мисли как догодина ще дойде, какво ще стане, дали ще задава
въпроси, защото постоянните въпроси дали това ще се повтори ги имало.
От показанията на свидетеля В.Л.В., които съдът кредитира
изцяло като обективни и непротиворечащи на събраните по делото писмени
доказателства се установява, че в средата на месец юли били
спрени от автопатрул. Поводът бил, че министърът бил разпоредил масови
проверки. Били спрени след подаден звуков и светлинен сигнал. От него било
поискано единствено свидетелство за управление на МПС и талон на колата. Били претърсени
лични вещи на Т.и А.. Автомобилът също бил проверен. Полицаите не намерили нищо.
Свидетелят посочва, че „мисля, че пребъркаха И.“. В това
време В. бил на шофьорската седалка, а те (проверяващите и А.) били извън
колата. Само на страничното огледало видял по какъв начин се извършила
проверката спрямо него. Не се интересувал конкретно точно какво се случва.
Посочва, че проверката на колата и вещите се случила пред
детето. То било в колата на задната седалка. Свидетелят посочва, че не познава
детето, но според него то се чувствало притеснено.
Посочва също, че познава добре И.А. и той не се чувствал добре
по време на проверката, бил „най-малкото притеснен“. След тази проверка били
коментирали често случая с И.А.. Той се чувствал зле най-вече заради детето си,
че всичко се случило пред него, а и за Т. (Т.). Свидетелят посочва също, че цялата
кола била претърсена. Пътниците - И.и приятелката му слезли от колата. Детето останало
вътре в колата.
По повод проверката свидетеля посочва, че им е било
обяснено, че има заповед на главния секретар на полицията да се извършат такива
проверки.
Свидетелят не бил чул воден разговор между Т. (Т.) и
полицейски служител. Освен горното свидетелят изрично посочва, че не е чул
полицая да казва, че ще пребърка джобовете на детето и не е видял да го е
пребъркал.
От
показанията на свидетеля И. С. Ш., които съдът кредитира изцяло като обективни,
ясни и безпротиворечиви на събрания по делото доказателствен материал, се установява, че е проверявал лицето И.А.
като пътник в автомобил по време на СПО по линия „Контрол на пътно движение“ и
най-вече за лица, употребяващи и употребили наркотични вещества. Това СПО било
разпоредено от главния секретар на МВР. По линия на това СПО, на тази дата –
17.07.2022 г., работили с колегата му Т.В.. На път - излизане от гр. Панагюрище
в посока гр. Пазарджик, отивали към с. Баня. По пътя засякли автомобил - марка „Алфа Ромео“, модел „Жулиета“, червен, който от предишни други контакти
с лицата знае, че се управлява от И.А. и приятелката му Т.. Свидетелят посочва,
че знае, че и двамата са лишени от право да управляват, тоест с отнети
свидетелства за управление на МПС към момента на проверката. Свидетелят
посочва, че в движение не успял да види кой управлява автомобила, обърнал на
едно кръстовище и тръгнал след тях, като на входа на града ги спрял със
светлинен и звуков сигнал. При извършване на проверката установил, че водачът
на автомобила не е нито един от тях двамата. И.А. се возел на предната седалка.
Приятелката му се возела отзад с едно дете. Впоследствие разбрал, че това е
дете на И.А.. Свидетелят извикал колеги от пътен контрол да направят проверка
на водача за употреба на алкохол, която била отрицателна. На И.А. извършил
личен обиск по повод притежание и държане на наркотични вещества, като не били
установени такива. Извършил и проверка на автомобила дали някъде в него има
такива забранени от закона вещества и предмети, също не били открити. Съставил
протокол на водача за проверка на МПС, а на И.А. – протокол за личен
обиск.
По
време на извършване на проверката на автомобила и на И.А., възмущение от негова
страна имало, не му била приятна проверката. Имало мрънкане, че не желае. От
страна на проверяващите нямало обиди. Уведомили ищеца, че имат СПО и ще бъде
извършена проверка.
Проверката
продължила не повече от 15-20 минути.
Свидетелят
посочва, че една от точките на СПО била за установяване на водачи, които
шофират след употреба на наркотици. Специализираната полицейска операция е по
линия „Контрол на пътно движение“, да се установи нарушаване на ЗДвП. Проверил г-н
А. като пътник в автомобила във връзка с тази СПО.
Свидетелят
посочва, че е направил личен обиск на А., защото за него има данни, че
притежава, носи и употребява наркотични вещества. Книжката му е отнета един път
през 2019 г. за употреба на наркотични вещества, установено с техническо
средство. През 2021 г. му е отнето за отказ да бъде изпробван с техническо
средство. При органите на МВР имало данни, че това лице се занимава с
наркотични вещества – употребява, държи, съхранява, носи, поради което му е
направен личен обиск. Преди по-малко от година бил установен с наркотични
вещества.
От представената и приета под делото
справка за нарушител/водач за лицето И.Т.А. става видно, че със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-0310-000016 от
31.01.2019 г. свидетелството за управление на МПС /СУ МПС/ на И.А. е временно
отнето на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. Със следваща ЗППАМ № 21-0310-000094 от 29.11.2021 г., СУ МПС на А.
отново е отнето, също на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. С влязло в
сила Наказателно постановление № 21-0310-001108 от 08.12.2021 г., А. е лишен от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за периода от 28.11.2021 г. до
28.11.2023 г. на основание чл. 174, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо
лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия на администрацията на ответника, отразени в Протокол за проверка на
превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани
в тях от 17.07.2022 г., и незаконосъобразни действия на администрацията от
ответника, отразени в Протокол за личен обиск на лице от 17.07.2022 г. Претенцията
е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация,
съгласно чл. 205 от АПК - Областна дирекция на МВР- Пазарджик. Съгласно
посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д.
№ 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица от администрацията на държавни и общински
органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, са подсъдни на
административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил
иска си пред Административен съд - Пазарджик, който е компетентният съд по
мястото на увреждането и по настоящ адрес на ищеца. Следователно е предявен пред местно
и родово компетентния съд.
Съдът намира, че и двата обективно съединени иска са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или
бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.
Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на
ответника, в резултат на извършен личен обиск на ищеца и проверка на автомобила,
който обичайно се ползва от него по силата на наемно правоотношение, обективирани
в протоколи от 17.07.2022 г. /л. 9 и л. 10 от делото – представени от ищеца
получетливи копия, както и л. 76 и 77 от делото представени от ответника
четливи копия, като съдът намира, че се касае до едни и същи протоколи от
17.07.2022 г. с предмет процесната проверка от 17.07.2022 г/.
Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. Следователно при всички положения, за да бъде ангажирана
отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/ и
причинно –следствената връзка за настъпването на вреди от тази
незаконосъобразна дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се
засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални
блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“
е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна
административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно –
следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат
единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Безспорно е в
правната доктрина и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл. 52 от ЗЗД /приложим
съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на
обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи, че по справедливост
се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и
естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението.
Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и
тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните
актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна
практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за
настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна
дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се
презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретния случай в тежест на ищеца
е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
двата протокола за личен обиск и проверка на автомобил.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се
ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на ответника. Не се доказа в
настоящето производство наличие на незаконосъобразни действия на длъжностни
лица от администрацията на ответника при извършване на личен обиск на ищеца и
проверка на автомобил. Видно от съвкупните гласни и писмени доказателства не
бяха събрани доказателства, които да потвърдят тезата на ищеца в исковата
молба, че от действията по извършен личен обиск и претърсване на автомобила на
ищеца, обективирани в двата протокола от 17.07.2022 г., същият е претърпял
неимуществени вреди, изразени в нарушаване на правото на личен и семеен живот, съгласно
чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/,
стрес, притеснение, изгубено време за изчакване за извършване на
незаконосъобразни действия, обида, накърняване на личното достойнство, създаване
на усещане за произвол и недоверие в институциите, поради произвол. Липсата на
незаконосъобразни действия, има за последица и отхвърляне на исковете за
обезщетение в общ размер по двата иска на 2000 лв. В този смисъл позоваването
на практика на ЕСПЧ досежно размера на присъжданите обезщетения по цитирани процесуалния
представител на ищеца дела е неприложимо.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че е
извършена проверка на 17.07.2022 г. на лекия автомобил, нает от И.А., както и е
извършен личен обиск на ищеца. Проверката е била кратка, съгласно показанията
на св. Ш., които не са оспорени или оборени, като за основанието ѝ са
уведомени проверяваните лица, съгласно показанията и на тримата свидетели.
Не се установява или твърди по време на личния обиск на ищеца същият да е
бил поставят в унизително положение, да е бил събличан. От показанията на св. В.
се установява, че е видял личният обиск на ищеца в огледалото за обратно
виждане на автомобила, като не посочва претърсванията и обиска да са извършени
в разрез със закона. Ищецът не е събличан от проверяващите, а само са го
помолили да извади личните си вещи от джобовете, автомобилът също е
проверен, като не е намерено нищо. От това обаче не следва извод, че действията
са незаконосъобразни. За да са незаконосъобразни действията те следва да не се
основават на закона, а видно от доказателствата същите са извършени в
изпълнение на заповед на Директора на ОД на МВР – Пазарджик за извършване на
СПО, във връзка с писмо на Главния секретар на МВР и утвърден в тази насока
план за действие и с оглед наличие на данни за употреба, държане и съхранение
на наркотични вещества в ищеца, който е и наемател и ползвател на лекия
автомобил.
По отношение на извършената на лекия автомобил на ищеца проверка следва да
се отбележи, че в разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗМВР са определени две
хипотези, в които полицейските органи могат да извършват проверка на превозно
средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани
в тях, а именно: 1. има данни за извършено престъпление или нарушение на
обществения ред; 2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.
Разпоредбата на ал. 3 от същата норма предвижда, че редът и условията за извършване
на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните
работи. Тази инструкция е Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за реда и
условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР от полицейските органи /Инструкцията/, издадена от министъра на вътрешните
работи. Подобно на законовото разрешение и в чл. 5 от Инструкцията е
предвидено, че полицейските органи могат да извършват проверки на превозно
средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите превозвани в
тях. Посочени са двете хипотези, при които може да се извърши проверка, а
именно: 1. когато има данни за извършено престъпление или нарушение на
обществения ред и 2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. В
разпоредбата на ал. 2 на същата норма са изброени изчерпателно дейностите,
които могат да се извършат при проверката, а именно: 1. проверка на личните
документи на лицата в превозното средство; 2. проверка на свидетелството за
правоуправление; 3. проверка на документите на превозното средство и на
превозвания товар и 4. проверка на превозното средство. В настоящия случай от
показанията на свидетеля Ш. се установи, че за ищеца са налични данни, че
същият носи, употребява, държи, съхранява наркотични вещества. От
представената справка за нарушител/водач за ищеца се установи, че същият е с
отнето СУ МПС както през 2019 г., така и през 2021 г. на основание чл. 171, т.
1, буква „б“ от ЗДвП, съгласно който се отнема СУ МПС на водач, който управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В допълнение с Наказателно
постановление от 08.12.2021 г. ищецът е и с отнето право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за периода 28.11.2021 г. до 28.11.2023 г. на основание чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, който също предвижда лишаване от право да се управлява МПС
при установено управление с наркотични вещества в кръвта или отказ да бъде
дадена проба. Факти, които не са оспорени от страна на ищеца в рамките на
съдебното заседание, в което са дадени показанията на св. Ш. и е приета
справката за водач. Точно обратното, процесуалният представител на ищеца
единствено е заявил, че на 21.01.2019 г. по отношение на И.А. е образувана
преписка по НК за престъпление по чл. 434б, ал. 3. Впоследствие през 2021 г.
има НП по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Тоест касаело се за случаи,
които далеч предхождащи проверката. В този смисъл, предвид събраните гласни
доказателства, писмените доказателства и процесуалното поведение на ищеца в
рамките на осз от 24.11.2022 г., следва да се приеме, че са били налице данни,
които обосновават проверка за наличие на наркотични вещества.
Предвид чл. 6, ал. 1 на цитираната Инструкция, полицейският орган е
задължен във всички случаи на извършване на проверка на лични вещи, превозни
средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите,
превозвани в тях да състави протокол за извършваното по чл. 81 от ЗМВР
действие, който протокол е по образец Приложение № 1. Проверката е извършена по
реда, определен в чл. 5, ал. 2 от Инструкцията, като е проверено съгласно т. 4
на същата разпоредба превозното средство на ищеца. В изпълнение на разпоредбата
на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Инструкцията
полицейският орган е съставил протокол, който е подписан от него, от един
свидетел и от лицето, на което е предоставен екземпляр от протокола – управляващият
автомобила. Последният е подписал протокола без възражения и е получил
екземпляр от него. Налице е правомерно действие на полицейския орган, който на
основание чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е извършил проверка на превозното
средство и е съставил протокол, който е подписан от него, един свидетел и
лицето на което се връчва екземпляр от протокола. При извършване на проверката
служителите на реда са уведомили А., а и В., който изрично посочва в показанията
си, че им е казано, че се извършва проверка по заповед на главния секретар на
МВР, за извършването на специализирана полицейска операция, свързана с безопасността
на движението по пътищата. Безспорно е, че установяването на водачи с наличие
на алкохол или наркотични вещества в кръвта е дейност по контрол по безопасност
на движението, предвид факта, че управлението на МПС с наличие на алкохол или
наркотични вещества в кръвта ще съставлява общественоопасно деяние.
В съставения протокол за извършеното действие е записано, че не са открити
вещи и предмети, забранени от закона, т.е. във всеки един момент от извършване
на проверката А. е бил наясно за нейното основание. На следващо място на ищеца,
на основание чл. 80, ал.1, т. 2 от ЗМВР е извършен личен обиск на лице, за
което съществуват данни, че носи вещества забранени от закона. А. е бил
уведомен от полицейските органи преди извършване на проверката, че същата е в
рамките на провеждащата се специализирана полицейска операция. В съставения
протокол е отбелязано, че при личния обиск не са намерени вещи и предмети
представляващи интерес за МВР. А. е подписал протокола без възражения. В този
смисъл са и изслушаните свидетелски показания на свидетелите и на ищеца, и на
ответника.
Предвид представените в производството доказателства, безспорно в
конкретния случай действията на проверяващите са се основавали на закона и са
по повод извършвана административна дейност – възложена проверка. В горния
смисъл Решение № 612 от 25.01.2022 г. по адм. д. № 6664/2021 на Върховния
административен съд.
По отношение на размер на претърпени вреди, настоящият състав намира, че
доказателства в тази насока не са ангажирани. Не са представени никакви доказателства
какво е било здравословното състояние на ищеца преди извършване на проверките
от служителите на ОД на МВР - Пазарджик. Няма данни след проверката лицето да е
посещавало личния си лекар, да е насочвано и лекувано от специалист - психолог
или психиатър, да е приемало лекарства, лекарствата да са закупувани или
приемани съобразно предписани дневни дози. Липсват данни за отправени обиди от
страна на проверяващите, които да са отправени към ищеца или към който и да е
друг пътник в МПС-то, още по малко от обиди да са претърпени неимуществени
вреди. Не са ангажирани доказателства А. да е променил обичайните си навици - да
излиза с приятели, да ходи на работа, да е претърпял промяна в личната сфера,
поведенчески и/или психо емоционални промени. Единствено от показанията на
свидетеля Т., става ясно, че А. имал известни притеснения как детето му
възприема проверката. Твърдят се промени в отношението на детето спрямо А. и Т.след
проверката, но и в тази връзка не са представени доказателства, първо че е
налична промяна в поведението и отношението на детето спрямо родителя му, второ
дали ако има промяна тя се дължи на проверката от 17.07.2022 г. и трето ако е
налична промяна дали тя следва от специфичната възраст, в която се намира
детето или от друг фактор настъпил в неговия живот.
Нещо повече, по повод претенцията за вреди за изгубено време, от
показанията на св. Ш. се установява, че проверката е била с общо времетраене от
около 15 минути, максимум 20 минути. Тези обстоятелства не са оспорени от
ищцовата страна. Предвид това, съдът намира за неоснователно твърдението, че са
настъпили вреди в следствие на ангажиране на значителен времеви ресурс на
ищеца, особено като се има предвид, че проверката се е състояла в неделя –
неработен ден и не се установява ищецът или друг пътник в колата да е имал
спешен ангажимент или такъв с фиксиран час.
Съответно на горните, не се установява и последната предпоставка за
присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ – причинно следствена връзка между
незаконосъобразни действия и настъпили вреди.
Предвид гореизложените, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик
намира исковете за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение от ответника, чрез неговия
процесуален представител юрк. П., което е основателно с оглед изхода на спора. Същото
се определя от съда на основание чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в минимален размер
на 100 лв., поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба на И.Т.А., ЕГН **********, чрез адв. С.П. за осъждане на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик (ОД на МВР –
Пазарджик) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лева, от които 1000 лева, ведно със
законна лихва от причиняването на вредите – 17.07.2022 г. до окончателното
заплащане, за незаконосъобразни действия на администрацията изразяващи се в
незаконна проверка на моторно превозно средство, довели до причиняване на
неимуществени вреди и 1000 лева, ведно със законна лихва от причиняването на
вредите – 17.07.2022 г. до окончателното заплащане, за незаконосъобразни
действия на администрацията, изразяващи се в незаконно извършен личен обиск, довел
до причиняване на неимуществени вреди.
ОСЪЖДА И.Т.А., ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/