Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
Гр.
София, .05.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д
въззивен състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина
Тодорова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 7686
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 60668 от 07.93.2020 г.,
постановено по гр. д. № 61432/ 2018 г. на СРС, II ГО, 57 състав, съдът е осъдил „Е.К.“ ЕООД
да заплати на „С.Г.К.“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 2473 лв.,
представляваща незаплатени строително-монтажни работи (СМР) по договор за
изработка от 02.10.2017 г. по фактура № 13/11.12.2017 г., като за разликата до
предявените 3000 лв. – частичен иск от претенция в пълен размер от 11087.52
лв., искът е отхвърлен. С решението е отхвърлен изцяло искът на „С.Г.К.“ ЕООД
срещу „Е.К.“ ЕООД при същата правна квалификация на чл.266 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 1000 лв. като частичен иск от претенция в размер на 9736 лв. за
извършени СМР по договор за изработка от м. ноември 2017 г., за които е
издадена фактура № 14/14.12.2017 г. Със същото решение съдът е уважил насрещния
иск на „Е.К.“ ЕООД срещу „С.Г.К.“ ЕООД с правно основание чл. 92, ал. 1от ЗЗД
за заплащане на сумата от 17 229.04 лв., представляващи неустойка по чл.
14 и чл. 15 от договора за строителство от 02.10.2017 г.
Недоволен от така постановеното решение
е останал първоначалният ищец „С.Г.К.“ ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в частта, в която претенциите му са отхвърлени, както и в
частта, в която насрещният иск срещу него е уважен, с оплаквания за
неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени
процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че разпитът на свидетелите като
процесуално действие е било опорочено поради допускане на обмен на информация
между разпитани и неразпитани свидетели пред съдебната зала. От друга страна,
съдът не е зачел връзката на част от свидетелите с ответника и тяхната вероятна
заинтересованост, като в крайна сметка необосновано е дал вяра на показанията
на едни от тях и игнорирал други. Изложени са съображения, че щом договорът е
бил сключен в писмена форма, то предупреждението по чл. 87, ал. 1от ЗЗД е
следвало също да бъде направено в писмена форма. На следващо място, според
въззивника фактическият състав, предвиден в чл. 14 и чл. 15 от договора,
пораждащ правото на неустойка, в случая не е осъществен, тъй като страните са
предвидили процедура, включваща съставяне на протокол за недостатъците на
изработеното и предоставяне на срок, едва след изтичането на който изпълнителят
би дължал двойния размер на неотстранените в този срок дефекти. Искането към
въззивния съд е да отмени обжалваното решение в атакуваните части и уважи
изцяло предявените от жалбоподателя искове, а насрещният иск да отхвърли.
Въззиваемото дружество „Е.К.“ ЕООД не ангажира становище по жалбата.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта – само обжалваната му част, а относно проверката на
правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по
делото и инвокираните доводи и възражения на страните, съдът намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са частични обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Е.К.“ ЕООД да заплати на „С.Г.К.“ ЕООД сумата 3000
лв. като част от общо дължимите 11087.52 лв. - незаплатени СМР по договор за
изработка от 02.10.2017 г. по фактура № 13/11.12.2017 г., както и за заплащане
на сумата 1000 лв. - част от общо дължимите 9736 лв., за извършени СМР по
договор за изработка от м. ноември 2017 г. по фактура № 14/14.12.2017 г. Предмет
на делото е и предявен насрещен иск от „Е.К.“ ЕООД срещу „С.Г.К.“ ЕООД с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17 229.04 лв.
като неустойка по чл. 14 и чл. 15 от договора за строителство от 02.10.2017
г.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна
преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на 02.10.2017 г. между страните е сключен договор за
строителство, по силата на който ищецът „С.Г.К.“ ООД се е задължил по възлагане
на „ЕИС – Строителна компания“ ЕООД да извърши СМР на покрив на обект: сграда с
административен адрес – гр. Бургас, ж.к. ******, за сумата от 29 904 лв.
Съгласно чл. 3.1. от договора, така уговорената цена е ориентировъчна, като
точният й размер ще бъде определен след двустранно замерване на извършените
работи с Протокол обр. 19 след изпълнението им. Съгласно чл. 12 от Договора, приемането на изпълнените СМР се
извършва с двустранен приемо-предавателен протокол, подписан и от двете страни. В чл. 14 от Договора страните са
предвидили, че изпълнителят е длъжен да отстрани за своя сметка всички установени дефекти, ако такива бъдат
констатирани. Ако изработката на работата е с недостатъци, същите се фиксират в
протокол със срокове за отстраняването. По силата на чл. 15 от Договора, ако
така констатираните недостатъци не бъдат отстранени в посочения срок, изпълнителят дължи на възложителя направените
разходи за отстраняването в двоен размер.
От представената многобройна строителна документация, разменената
електронна кореспонденция, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че възложената работа по ремонт на покрива на сградата
с адрес: гр. Бургас, ж.к. ******, е била извършена от страна на изпълнителя, но
с явни недостатъци. На 11.12.2017 г. ответникът „ЕИС – Строителна компания“
ЕООД в качеството му на възложител е изпратил до първоначалния ищец „С.Г.К.“
ЕООД неподписан протокол обр. 1 за извършената от последния работа, като е
посочил, че се „надява“, че изпълнителят е взел мерки и е отстранил
нередностите по направените забележки за качеството. На същата дата ищецът е
издал процесната фактура №
13/11.12.2017 г. за сумата от 11087.52 лв. – окончателно извършени СМР по
договора. На 18.12.2017 г. възложителят е изпратил писмо до изпълнителя, че тъй
като недостатъците не са отстранени и покривът не е предаден в завършен вид, е
възложил отстраняването им и довършването на покрива на трето лице. Този факт
се потвърждава от представените Протокол от място от 18.12.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 23.01.2018
г., от които се установява, че трето за спора лице „СИ ЕЙ БИЛД“ ЕООД е
извършило ремонт на довършителните работи на покрива на стойност 8614.52 лв.
Междувременно ищецът „С.Г.К.“ ЕООД е издал втора фактура - № 14/14.12.2017 г.
за допълнителни строителни ни работи, за които се твърди, че са били
допълнително възложени. По делото няма данни тези работи да са действително
извършени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Изхождайки от предмета на сключения между страните
договор и извършените от ищцовото дружество дейности, решаващият състав приема, че възникналото между страните
облигационно правоотношение има типичните белези на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, правата и
задълженията по който са обективирани в Договор за строителство от 02.10.2017 г. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и
възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани, щом
постигнат съгласие по неговия предмет; двустранен, защото създава задължения и
за двете страни: за едната – да изработи нещо, а за другата – да приеме изработеното
и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи,
другата страна дължи възнаграждение.
По прекия иск с правно основание чл.266, ал. 1 ЗЗД
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за изпълнение на договорно задължение за плащане на
уговореното възнаграждение, за което е издадена фактура № 13/2017 г.,
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за липса
на приемане на извършената работа. Страните са предвидили, че приемането ще
бъде извършено във формата на двустранно подписан от тях протокол. Такъв
подписан и от двете страни протокол по делото липсва. Изпращането на неподписан
проект на такъв протокол, съдържащ отделни видове извършени строително-монтажни
работи, има технически, а не юридически характер и не може да замести
липсващото волеизявление по приемането на работата. Щом възложителят изрично
заявява, че работата на изпълнителя е с недостатъци и изразява очакване те да
бъдат отстранени, не може да се приеме, че с това работата е мълчаливо приета
(с конклудентни действия) без забележки, както твърди ищеца. По договора за
изработка насрещните задължения на страните не са изпълними едновременно. Това
следва пряко от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която
поръчващият дължи възнаграждение за приетата работа. Това означава, че изработващият
е длъжен да престира пръв. Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 63,
ал. 1от ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни работата точно и добросъвестно –
така, че тя да отговаря на обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. Ако работата му е с
недостатъци, по силата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за поръчващият възникват
следните алтернативни правомощия: или да иска поправяне на работата от самия
изпълнител, или да я поправи за негова сметка, като търси разходите, необходими
за поправката, или да иска намаляване на
възнаграждението. В конкретния случай ответникът „Е.К.“ ЕООД е упражнил второто от посочените
правомощия, като от общо фактурираните 11 087.52 лв. е приспаднал платените от
него, но за сметка на изпълнителя 8 614.52 лв. за поправяне на недостатъците на
работата и така е останал да дължи 2473 лв. До посочения размер искът е
основателен, а за разликата следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на сумата от
1000 лв. като част от общо фактурираните 9736 лв. за извършени СМР по договор
за изработка от м. ноември 2017 г., за които е издадена фактура № 14/14.12.2017
г., въззивният съд споделя мотивите на СРС за неоснователност поради
недоказаността му. По делото липсват каквито и да е било доказателства както за
възникване на така твърдяното правоотношение по договор за изработка, така и за
изпълнение на евентуално поетите по такъв договор задължения от страна на
изпълнителя. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По първоначално предявените искове
на „С.Г.К.“ ЕООД срещу „Е.К.“ ЕООД изводите на двете съдебни инстанции съвпадат.
В упражнение на правомощията си по чл.271
от ГПК въззивният съд е длъжен да потвърди обжалваното решение в тези части.
По насрещния иск на „Е.К.“ ЕООД срещу „С.Г.К.“ ЕООД с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД: Неизпълнението
на задължението по време, по място, в
качествено или в количествено отношение, може да бъде конкретно основание за
заплащане на обезщетение. С клаузата за неустойка страните уговарят предварително размера на това
обезщетение, което ще заплати неизправната страна в случай, че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от това неизпълнение. Поради това се приема, че неустойката има
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед принципа за
свободата на договаряне, установен в чл.
9 от ЗЗД, страните са свободни да уговарят конкретни условия и предпоставки за
ангажиране на отговорността на неизправния длъжник. В случая освен изпълнение с
недостатъци, страните са уговорили, че тези недостатъци следва да бъдат
установени в двустранно подписан протокол, в който да бъде даден и точно
определен срок за отстраняването им. Изтичането на този срок по волята на
страните е въздигнато в условие за ангажиране на отговорността по неустоечната
клауза. От обсъдените по-горе доказателства се установи, че ищецът по насрещния
иск е констатирал конкретни недостатъци в изработката на покрива, изразил е
очакване тези недостатъци да бъдат отстранени, но страните съвместно не са съставили предвидения в чл. 14 от
договора протокол и не са скрепили
отстраняването на недостатъците с конкретен срок. Следователно,
предпоставките, при които от изпълнителя се дължи двойния размер на платеното
от възложителя за отстраняване на недостатъците на работата по чл.15 от договора,
не са настъпили.
Ето защо, искът
с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и поради несъвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение в тази част следва
да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което искът по чл. 92 ЗЗД
бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника „С.Г.К.“ ЕООД следва да бъдат
присъдени сторените разноски по делото, които общо за двете съдебни инстанции
възлизат на сумата 2833.03 лв., от които 1515.56 лв. разноски, направени пред
СРС и 1317.47 лв. – пред въззивния съд, съразмерно уважената и отхвърлената
част от исковете. На ответното дружество „ЕИС-Строитевна компания“ ЕООД следва
да бъдат присъдени 655.38 лв. за двете инстанции (255.73 лв. за настоящата и
400 лв. разноски пред районния съд).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 60668 от 07.93.2020 г.,
постановено по гр. д. № 61432/ 2018 г. на СРС, II ГО, 57 състав, В ЧАСТТА, в която „С.Г.К.“
ЕООД е осъдено да заплати на „Е.К.“ ЕООД на основание чл. 92, ал. 1от ЗЗД
сумата от 17 229.04 лв., представляващи неустойка по чл. 14 и чл. 15 от
договора за строителство от 02.10.2017 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К.“ ЕООД с ЕИК-******със
съдебен адрес:***., чрез адв. Б.Д., срещу „С.Г.К.“ ЕООД с ЕИК-******със съдебен
адрес:***, чрез адв. А.Ч., иск с правно основание чл. 92, ал. 1от ЗЗД за
заплащане на сумата от 17 229.04 лв., представляващи неустойка по чл. 14 и
чл. 15 от договора за строителство от 02.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Е.К.“ ЕООД с ЕИК-******със съдебен
адрес:***., чрез адв. Д. да заплати на „С.Г.К.“ ЕООД с ЕИК-******със съдебен
адрес:***, чрез адв. Ч., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2833.03 лв.,
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на „С.Г.К.“ ЕООД с ЕИК-******със
съдебен адрес:***, чрез адв. Ч., да заплати на „Е.К.“ ЕООД с ЕИК-******със
съдебен адрес:***., чрез адв. Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
655.38 лв., направени разносски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.