Р Е Ш Е Н И Е  № 260430

28.07.2021 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на двадесет и първи май 2021г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 190 по описа за 2020 година.

 

В исковата си молба Н.С.К. твърди, че е собственик на земеделски имот в местността „Олуклий“ с площ 4.380дка, представляващо имот № 026021 по плана за земеразделяне на гр.К., който придобил чрез възмездна сделка през 2000-та година. Също, че е бил засаден с лозови насаждения от местен сорт грозде- „Букет“, както и че го е обработвал в годините след това и прибирал реколтата.

Излага, че лозето му граничи с имот № 026019, закупен през 2014г. от Р. М. Н. и придобит  от нея и П.З.Н. в режим на съпружеска имуществена общност.

К. твърди, че през 2016г. установил, че Н. е изкоренил, изорал и засял с царевица част от лозето му. Били премахнати коловете и  теловете. Поради това направил опит да разговаря с него, за да уточнят какво обезщетение ще му заплати, както и да му предаде неправомерно завладяната част, но ответника отказал.

При това положение  К. се обръща за съдействие към съда, претендирайки Н. да бъде осъден да му заплати, като обезщетение, няколко парични суми, уточнени в допълнително писмено изявление /молбата, представляваща листи 24 и 25 от материалите по делото/. В тази връзка твърди, че в завзетата от ответника част от лозето му- 3 .013дка, са били изкоренени 150бр. лози на стойност 1 500лв. Също, че от тях добивал по 500кг. грозде, а след унищожаването им вече не можел да прави това, поради което пропуснал да реализира печалба от 900лв.-общо за три стопански години /2016-2019/, по 300лв. всяка една, изчислена при цена на гроздето 60 стотинки за килограм. Освен това Н. без негово разрешение извадил бетоновите колове на девет реда от лозето му, които са около 400бр. и на стойност 2 200лв. 

Трите суми претендира заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда, а търси и сторените то него разноски по делото.

 

Ответникът своевременно депозира писмен отговор. Оспорва и дори отрича твърденията в исковата молба, макар да признава, че притежава съседния на ищцовия недв.имот. Твърди, че когато закупил своя, в имота на ищеца коловете вече са били извадени, премахната е била телената конструкция и изсечени лозовите насаждения, като предполага това да е станало в периода 2000-2003г. Т.е., Н. отрича да е извършил приписваните му в исковата молба действия в тази насока. Възраженията си подсилва с твърдение, че самия той не обработва своя имот, не го ползва за лозе, а е го е отдал под наем на друго лице, което всъщност го обработва, при това като нива. Също така, отрича в тамошните лозови масиви да е било засаждано грозде сорт „Букет“, а и твърди, че тези насаждения са от преди около 50 години, поради което отдавна е отминала възможността да бъдат ползвани по предназначение.

Търси сторените от него деловодни разноски.

 

В проведените съдебни заседания страните лично, а и с пълномощници-адвокати, поддържат вече заетите в писмен вид от тях позиции: ищеца-исковете си, а ответника- възраженията против тях.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от документа, представляващ лист №5 от материалите по делото, с договор от 11.09.2020г., извършен в нот.акт №165, дело 452 по описа на нотариус с рег.№ 123- Н.С., Н.К.  е закупил два поземлени имота в землището на гр.К., един от които е лозе с площ 4.380дка в м.“Олуклий“, представляващо имот № 026021. За съседи то има имоти с №№ 026019, 000519, о26020, 026023 и 026018

С друг договор- от 26.02.2014г., извършен в нот.акт №159, дело 145 по описа на нотариус с рег.№128- Ел.Ш., Р. М. Н. е закупила също лозе, отново в землището на гр.К., м.“Олуклий“, представляващо имот № 026019 с площ 4.560дка, което има за съседи имоти с №№: 026017-лозе, 000519-полски път, 026021-лозе, 026070-лозе, 026071-лозе и 026016- лозе. Ответникът не оспори твърдян в исковата молба факт, а и той е виден  от нарочно доказателствено средство- удостоверение № 091002, издадено на 26.04.1981г. от Общински народен съвет- К., а именно- че по това време купувачката е била в граждански брак с П.З.Н.. Ето защо лозето е станало съпружеска имуществена общност.

От ответникът се представиха няколко договора /л.33-л.37 вкл. от делото/, с които Р.Н. е отдавала този имот под наем на З.П.З. с ЕГН ********** за обработване за по една стопанска година. Договорите са от м.07.2015г.,  м.07.2016г., м.07.2017г., м.09.2018г. и м.09.2019г. В хода на делото се установи, че наемателя е син на наемодателката и на ответника.

 

Снимките/извадки от карти, представляващи листи №№ 38-41 от делото съда не обсъжда, защото от тях не може да добие никаква или поне ясна информация.

 

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите К. М. И., Д. Д. С., осигурени за процеса от ищеца и З.П.З. и М. К. Т., осигурени от ответника. От показанията на всички съда установи факт, който не е спорен по делото- че страните по него притежават съседни поземлени имоти в землището на гр.К.. Това, установено чрез други доказателствени средства, са имот с № 026021- на ищеца и имот № 026019, като втория от тях представлява западната граница на първия. Установи се още, че К. притежава и друг поземлен имот  там - по наследство, и това е имота, намиращ се преди имот № 026021, т.е. от източната страна на последния. По този начин се очертава следната „поредица“ в посока изток-запад: първо е наследствения имот на К.; следва закупения от него имот № 026021, а след това, граничещ с него- имота, притежаван от ответника и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност. Впрочем, от свидетелски показания съда установи и че съпругата на ответника също е получила по наследство сходен имот в непосредствена близост.

Така да се каже „конфликтната точка“, а в случая- по-скоро конфликтната площ, е в граничната зона между имотите 026021 и 026019. Същата- като площ и форма, следва да се счита категорично установена и е онази, показана/изчертана от вещото лице, по съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице-геодезист- защрихована в червен цвят, с площ 3 031кв.м. Тези факти следва да се считат установени от експертизата по категоричен начин, тъй като вещото лице е извършило на място необходимите действия, в присъствието на страните по делото, т.е. то е действало безпристрастно. Така също, заключението е професионално/компетентно изготвено, а увереността на експерта в заключението му бе констатирана от съда при изслушването му в съдебно заседание.

 

Свид.И. описва лозето на К. от между 5 и 8 на брой редове, с площ 7-8 дка. Свид. С. пък бе категоричен, че ищеца има лозе от 12 реда, с площ 4 дка и половина, а процесното, за което между ищеца и ответника съществува спор, е лозе, непосредствено следващо тези дванадесет реда. Тъй като втория от тези свидетели бе категоричен в показанията си, че от десет години обработва това лозе, съда не може да не му даде вяра, че същото е в добро състояние; изградено е от лози, колове и телове. В добро състояние е било и когато свидетеля е започнал да отдава труда си за него, т.е. още от 2000-та година. Първоначално този свидетел заяви, че не знае с кого граничи на запад лозето на К., но по-късно обясни, че когато за първи път отишъл в този лозов масив, съседното на обработваното от него лозе е било буренясало, нямало нито колове, нито редове, но и че по-късно, когато преди 3-4 години по негови думи била извършена реорганизация на лозята,  при която съседното на обработваните от свидетеля дванадесет реда лозе, било предадено на К.. Съпоставяйки тези показания и особено казаното от свидетеля, че „Спорното между двамата място е на запад от тези 12 реда, които аз обработвам вече десет години“, а също и че „Тези 12 реда, които казвам, че обработвах и са в добро състояние, пак са си на К.“ с вече обсъденото заключение на вещо лице, съда достига до извода, че това т.н. спорно според свидетеля между ищеца и ответника място- лозе, е имот № 026021. Впрочем, това всъщност е ищцовото твърдение- че ответника завзел и унищожил част-в западната част, от  площта на имота му № 026021. Показанията на този осигурен от ищеца свидетел налагат и извод, че имот 026021 е бил, и е, изоставено лозе- тъй като заяви, че „Съседното на тези 12 реда, което беше и е изоставено, му го предадоха на К.“

Впрочем, в сходен смисъл- че имот 026021 е бил изоставено лозе, данни се съдържат в показанията на свид.З.З. и М.Т.. И ако съвсем близката родствена връзка на първия от тях с ответника може да внесе известни съмнения в отговорите му, то такъв коментар не може да се направи за показанията на свид.Т., който е предишния собственик на имота. Вярно е, че ищеца се опита да внесе съмнение за заинтересованост у този свидетел към тезата на ответника, но съда е убеден, че това останаха недоказани твърдения. Становището си за предубеденост ищеца обоснова  с факт, че свид.Т. му е отказал да се яви като негов свидетел по делото. Последният призна това, но пък бе категоричен, че отказа му е бил продиктуван от обстоятелството, че преди това вече се е бил съгласил да е свидетел на ответника.

 

От показанията на свидетелите З. и Т. съда приема, че имот 026019 е бил запустяло, изоставено лозе, като е бил в това състояние дори към 2000-2001-ва година. Тогава някъде свидетеля и неговите роднини, съсобственици по наследство, го изоставили. От казаното само от свид.Т. съда приема, че след като собствеността върху лозето, представляващо имот 026019, е била възстановена на наследниците, сред които и самия той, нарочен служител – на кметството или пък друго, но длъжностно лице,  ги е въвело във владение на точно този имот - защото им е посочило точно кое е лозето, а на коловете в началото на редовете било отбелязвано кои редове от лозята на кого са собственост. Впрочем, може да се коментира на това място, че същия този начин на индивидуализиране на собствеността върху лозя е бил ползван дълги години, което се установи от дадена от вещото лице по съдебната агро-техническа експертиза информация. От заключението на това вещо лице съда приема, че в началото на м.март 2021г. имот № 029021 е представлявал засята с пшеница нива. Също, че наоколо има лозя, на възраст 35-40години, обработени и поддържани, като насажденията са с височина 1.60м., с разстояние между лозите 1.30м. и разстояние между коловете 4.00м. Разстоянието между редовете е 3.50м.

 

От показанията на свидетелите съда приема, че сортовете грозде в лозята, в които се намират имоти 026021 и 026019 в землището на гр.К., са били основно димят, както и каберне и мерло.

 

От писмо изх.№ 02-200-6500/3945 от 18.03.2021г. на Държавен фонд „Земеделие“ съда установява, че имот №026021 е бил заявен за подпомагане през 2014-година от З.П.З. и Н.С.К., а през следващите: 2015-та, 2016-та, 2017-та и 2018-та години- само от втория от тях.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са осъдителни оценяеми искове, представляващи обезщетения за претърпени от ищеца, в резултат на извършени от ответника действия, вреди- имуществени. Всички те са основани на твърденията на Н.К., че П.З.Н. изкоренил, разорал и след това засял със зърнени култури част- с площ 3 013кв.м., от имота, който представлява лозе и поземлен имот с № 026021 в землището на гр.К., м.“Олуклий“, целия от 4.380дка. Всички обезщетения се търсят за стопанските 2016/17, 2017/18 и 2018/19 години.

Първият от исковете е с цена 900лв. и е обезщетение за пропуснати ползи. Ищецът твърди, че от завзетата от ответника площ от лозето му е реализирал добив от 500кг. грозде, което е стар местен сорт, наречен „Букет“ и което е с цена 60ст. на килограм

Вторият от исковете е с цена 2 200лв. и представлява обезщетение за претърпени преки вреди- това е стойността на извадените от ответника поне 400бр. бетонни колове от лозето на ищеца.

Последният иск е за обезщетени в размер на 1 500лв.- също преки загуби, а сумата представлява равностойността на 150 бр. лози, изкоренени от ответника от лозето на ищеца.

 Според съда всички те са неоснователни. Така е, защото ищеца не успя да докаже в случая наличието на предпоставките по чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а те са: деяние, извършено от ответника; то да е противоправно и в резултат на същото, като пряка и непосредствена последица, да са настъпили за ищеца вреди. Съдът няма да се разпростира в коментар на всяка поотделно, защото това не е необходимо- тъй като ищеца претърпя неуспех в процеса на доказването още на първите две от тях.

Преди всичко трябва да се отбележи, че при искове като процесните в тежест на ищеца е да проведе главно, а по-важно- и пълно, доказване на твърдяните от него факти, на които основава заявените пред съда вземания. Според съда, К. не осъществи такова доказване на твърдението си, че притежавания от него имот с № 026021 е бил лозе, в добро състояние, изградено от лозови насаждения, бетонови колове и опъната на тях тел. За имот в такова състояние се ангажираха доказателства, но те се отнасят за наследствен имот на ищеца, предхождащ имот № 026021 в посоката изток-запад. Съдът се убеди, че той е в този добър вид поне в последните десетина години, защото през цялото това време се обработва от свидетеля Д.С.. Това лозе е от 12 реда и за наличието му показания дадоха и свидетелите К.И. и дори З.З., който е син на ответника.

Никой от свидетелите обаче не даде показания, че същото такова лозе е представлявал и имот № 026021. Напротив- както съда вече изложи по-горе, дори в показанията на осигурения от ищеца свидетел се съдържат данни, че този имот е бил изоставено лозе. Така е, защото свидетеля даде следните отговори: „Спорното между двамата място е на запад от тези 12 реда, които аз обработвам вече десет години“; „Тези 12 реда, които казвам, че обработвах и са в добро състояние, пак са си на К.“ и най-вече- „Съседното на тези 12 реда, което беше и е изоставено, му го предадоха на К.“.

Т.е., дори и да се приеме, че и твърденията на ответника не са безпротиворечиво доказани, то със сигурност този коментар се налага и за твърденията на ищеца- за тях не бяха ангажирани доказателства, от които може да се направи единствения възможен извод /което означава пълно главно доказване/, че собствения на К. имот 026021 в землището на гр.К. е представлявал лозето, описано в исковата молба, обработвано от него и от което той е получавал твърдяния пак в исковата молба добив. Поради това ищеца ще трябва да понесе неблагоприятната последица съда да приеме, че исковете му са недоказани. В гражданския процес съда прави правните си изводи въз основа на доказани факти. В този смисъл може да се отбележи, че ответника свърши необходимата и достатъчна дейност в процеса на доказването- ангажира доказателства, с които да разколебае доказателствената сила на ангажираните от ищеца, съотв. да направи поне вероятни твърденията си, че изложените в исковата молба обстоятелства не кореспондират с действителното фактическо положение.

Дори и без горните разсъждения съда прави извод за недоказаност, а от  там- и за неоснователност, на ищцовите претенции и той се налага, защото К. не ангажира никакви доказателства, че дори и имота му с № 026021 да е представлявал годно, функциониращо, плододаващо лозе и част от него, с площ 3дка, да е била изкоренена, то това е сторил именно ответника. Нито едно от ангажираните по делото доказателства не е в подкрепа на такова твърдение. От друга страна пък ответника представи доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че не той обработва/ползва съседния на ищцовия имот № 026019, а не го е ползвал и през процесните години, тъй като това се върши от друго лице- свид.З.З., който е негов наемател.

 

С оглед изхода на делото и по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, на ищеца не се следват разноски. Ответникът обаче има право на разноски, при това в пълен размер- чл.78 ал.3 от ГПК, а той е 450лв.- заплатено на пълномощника му-адвокат възнаграждение. Всъщност, в устните състезания пълномощникана ответинка направи изявление, че претендира разноски, формирани от заплатеното му адвокатско възнаграждение, но 850лв. толкова са разноските и то единствено от адвокатско възнаграждение, по представения в същото заседание списък по чл.80 от ГПК. видно обаче от материалите по делото, уговореното между адв.С. и П.Н. възнаграждение  е не 850лв., а 450лв. и то е заплатено в брой, които обстоятелства  са изрично  отбелязани в ДПЗС №00070430/ 03.08.2020г. /л.32 от делото/. Т.е., за съда разноските на ответника са 450лв. и са формирани от заплатено в този размер адвокатско възнаграждение.

Ответникът направи възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на адв.С. възнаграждение, но то бе продиктувано от съобщения в устните състезания от адв.С. и вписан пак от него, в съставения от него списък по чл.80 от ГПК, размер 850лв. След като обаче реално са заплатени 450лв., а възражението на ответника така или иначе е направено, съда ще го разгледа, но при размер на адвокатско възнаграждение 450лв. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, когато  заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно с оглед действителните правна и фактическа сложност на делото, съда може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Последният препраща към Наредба №1/09.07.2004г., а съгласно чл.7 ал.2, т.2 от нея,  минималния размер на адвокатско възнаграждение в случая е 552лв. /300лв.+ 7% от 3 600лв./, защото претенцията на К., видно от петитума на исковата молба, е за 4 600лв. Така се оказва, че заплатеното от П.Н. на адв.М.С. възнаграждение е под минимума по закон. Т.е., възражението на ищеца е неоснователно.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** с правно основание чл.45 ал.1 и чл.51 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, да бъде осъден П.З.Н. с ЕГН ********** да му заплати сумата 900лв., която се претендира заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска и която представлява обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, настъпили в резултат на действия на втория от тях, изразяващи се в изкореняване на част- с площ 3 013кв.м., от имота на първия, който представлява лозе и поземлен имот с № 026021 в землището на гр.К., м.“Олуклий“, целия от 4.380дка.

Цената на иска представлява сумата, която ищеца е пропуснал да реализира като доход за стопанските за стопанските 2016/17, 2017/18 и 2018/19 г. от добив на гроздето, сорт „Букет“, което тази площ от лозето дава.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** с правно основание чл.45 ал.1 и чл.51 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, да бъде осъден П.З.Н. с ЕГН ********** да му заплати сумата 2 200лв., която се претендира заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска и която представлява обезщетение за имуществени вреди- преки загуби, изразяващи се в равностойността на извадените от втория от тях, от част- с площ 3 013кв.м., от имота на първия, който представлява лозе и поземлен имот с № 026021 в землището на гр.К., м.“Олуклий“, целия от 4.380дка, 400 бр. бетонни колове.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** с правно основание чл.45 ал.1 и чл.51 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, да бъде осъден П.З.Н. с ЕГН ********** да му заплати сумата 1 500лв., която се претендира заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска и която представлява обезщетение за имуществени вреди- преки загуби, изразяващи се в равностойността на извадените от втория от тях, от част- с площ 3 013кв.м., от имота на първия, който представлява лозе и поземлен имот с № 026021 в землището на гр.К., м.“Олуклий“, целия от 4.380дка, 150 бр. лози.

 

НЕ УВАЖАВА основаното на чл.78 ал.5 от ГПК възражение на Н.С.К. с ЕГН ********** за прекомерност на заплатеното от П.З.Н. с ЕГН ********** на пълномощника му-адвокат- адв.М.С. ***, възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.С.К. с ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, на П.З.Н. с ЕГН ********** за разноски по делото сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение. ОТХВЪРЛЯ искането на Н. за разликата над този размер до пълния претендиран размер на разноски, за които и се представи списък по чл.80 от ГПК- 850лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н.С.К. с ЕГН ********** да бъде осъден П.З.Н. с ЕГН ********** да му заплати сторените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК- разноски в размер 1 654.90лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

        

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: