№ 154
гр. Пловдив, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20235300101345 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на С. Г. К., ЕГН
********** от с.****, общ.****, обл.****, ул.”****”№* против
Прокуратурата на Република България.
Ищцата твърди, че на *****г. й било повдигнато обвинение по ДП
№290/2021г. по описа на Пето РУ на МВР - **** за извършено престъпление
по чл.194, ал.1 от НК. В производството по НОХД №8246/2021г. по описа на
Районен съд Пловдив била оправдана по така повдигнатото обвинение. По
протест на прокуратурата било образувано ВНОХД №965/2022г. на Окръжен
съд Пловдив, с решението по което присъдата била потвърдена.
Твърди се, че в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство по посоченото дело ищцата е претърпял неимуществени вреди,
както следва: нравствени, емоционални и психически терзания, накърнени
чест и достойнство, уронен престиж и добро име в обществото, значителни
неудобства, унижение, притеснение, раздразнение, безсъние, изживяване на
паник атаки, загуба на доверие в институциите.
Като счита, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, ищцата
1
сезира съда с искане същата да бъде осъдена да й заплати сумата 100 000,00
лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 23.01.2023г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. На основание чл.5 от ЗОДОВ
заявява, че ищцата има вина за настъпване на вредоносния резултат, поради
което Прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от приложеното наказателно дело, че
наказателното производство се е развило така, както се съобщава в исковата
молба. На *****г. С. Г. К. е била привлечена като обвиняема по досъдебно
производство №290/2021г. по описа на Пето РУ на МВР - **** за извършена
кражба на портмоне в супермаркет. Взета е била мярка за неотклонение
„подписка”. На 20.12.2021г. по внесения в съда обвинителен акт срещу К. е
образувано НОХД №8246/2021г. на Районен съд Пловдив. С присъда от
16.05.2022г. подсъдимата е оправдана по повдигнатото обвинение. По протест
на Прокуратурата е образувано ВНОХД №965/2022г. на Окръжен съд
Пловдив. С окончателно решение от 23.01.2023г. въззивният съд е потвърдил
присъдата.
За установяване на твърдените от ищцата неимуществени вреди по
делото е разпитана като свидетел В.Г.Н. – сестра на съпруга на ищцата.
Според изнесеното от нея по време на наказателното производство С. се
чувствала много зле, била стресирана, страхувала се да не влезе в затвора,
получавала паник атаки, вземала лекарства за успокоение, не общувала
много.
При така събраните доказателства съдът приема за доказан факта, че
повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищцата за
извършено от нея престъпление от общ характер се е отразило негативно на
нейните субективни преживявания – преживяла е стрес и притеснения. Тези
негативни преживявания представляват неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в
наказателното производство.
2
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите,
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на действията на
прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което обвинение ищцата е била оправдана.
Отговорността следва да се ангажира в лицето на ответника, доколкото
съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Не се установява ищцата с поведението си да е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че
изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.
Дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че наказателното
производство е приключило в кратък срок - от привличането на К. в
качеството й на обвиняема до влизане в сила на оправдателната присъда са
изминали една година и два месеца, както и че по отношение на нея е била
взета най-леката мярка за неотклонение “подписка”. Не без значение е и
обстоятелството, че преди започване на това наказателно производство К. е
била осъждана за две кражби с присъда по НОХД №634/2020г. на Окръжен
съд Пловдив. При тези обстоятелства не може да се приеме за доказано
твърдението, че повдигнатото обвинение по ДП №290/2021г. опетнило
доброто име на ищцата и нейния авторитет сред съгражданите й, още повече
3
че и доказателства в тази насока не се събраха.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че необходима и
достатъчна за възмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди
е сума в размер на 1 000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран
размер от 100 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се
присъди ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда - 23.01.2023г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на
ищцата внесената държавна такса от 10,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на С. Г. К., ЕГН ********** от с.****,
общ.****, обл.****, ул.”****”№* сумата 1000,00 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес и притеснения, които вреди са претърпени в резултат на
воденото срещу нея НОХД №8246/2021г. по описа на Районен съд Пловдив,
по което е била оправдана с влязла в сила присъда, ВЕДНО със законна лихва
върху сумата, считано от 23.01.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000,00 лева до пълния предявен
размер от 100 00,00 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на С. Г. К., ЕГН ********** от с.****,
общ.****, обл.****, ул.”****”№* сумата 10,00 лева – разноски по делото за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4
5