Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./07.03.2022 г.
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, разгледа т. д. № 1084
по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„Г.“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление:***, искове срещу „П.Т.4“ ООД, ЕИК *****и Д.К.К., ЕГН **********,
за солидарното им осъждане да заплатят, както следва: на основание чл.327 от ТЗ
сумата от 53 597,03 лева, представляваща цена на доставено гориво, съгласно Договор
№ 258/18.12.2018 за продажба на течни горива и фактури № № 20431/26.09.2019 г.
и 20525/10.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
В исковата
молба ищецът твърди, че с ответника „П.Т.4“ООД са страни по договор №
258/18.12.2018 г. за покупко-продажба на течни горива, по силата на които е
поел задължение да доставя горива по поръчка на ответника, а последния да
заплаща уговорената за това цена. В изпълнение на договора на ответника са
доставени горива съгласно фактури №№ 20431/26.09.2019 г. и 20525/10.10.2019 г. на
обща стойност 53 597,03 лева, но ответникът не е заплатил цената за тях.
Вторият ответник – Д.К.К., е солидарно задължен с първия съгласно чл. 14 от
Договора от 18.12.2018 г. Задължението е признато от ответниците и в отговор на
писмо за потвърждение на задължение от 12.03.2020 г. По изложените съображения
се иска солидарното осъждане на ответниците. Претендира разноски.
Ответниците „П.Т.4”
ООД, ЕИК *****и Д.К.К. ЕГН: ********** не оспорват, че са страни по Договора за
продажба на горива от 18.11.2018 г., както и че са получили фактури №№
20431/26.09.2019 г. и 20525/10.10.2019 г. Оспорват задължението с възражения за
неизпълнен договор. Твърдят, че поради прекратяване на лиценза на дружеството „П.Т.Г.“
ЕООД, едноличен собственик на капитала на който е „П.Т.4“ ООД, не е реализирана
доставката на горивото до данъчния склад на дружеството.
С
допълнителната искова молба ищецът твърди, че доставката е извършена до
данъчния склад на ответника в град Перник и че е приета чрез товарен автомобил
с рег. № *****, собственост на превозвача „Д.п.“ ЕООД. Всяка доставка по договора е с режим на
отложено заплащане на акциза съгласно ЗАДС. За извършената доставка се издава
електронен административен документ (е-АД) в системата за движение и контрол на
акцизни стоки (ЕMCS) на Българска акцизна централизирана информационна система
(БАЦИС), които се регистрират в Митницата. Всяка една доставка се придружава от
комплект документи по Закона за акцизите и данъчните складове. Получателя на
стоките по е-АД следва да регистрира в модул EMCS съобщение за получаване на
стоките. Ответното дружество „ПУЪР ТИЙМ 4“ ООД е едноличен собственик на
капитала на „П.Т.Г.“ ЕООД, като между тях има сключен договор за складиране на
акцизни стоки от 28.03.2013г. в склада за акцизни стоки регистриран на името на
последния. По фактура № 20431/26.09.2019 г. има издаден е-АД от 26.09.2019 г,
който е регистриран в БАЦИС на Агенция Митници и същият е доставен и приключен
в системата на БАЦИС на 27.09.2019 г. от получател „П.Т.Г.“ ЕООД, последното е
регистрирало получаването на горивата и в системата за движение и контрол на акцизни
стоки EMCS. Относно доставката на горивото по фактура №205258/10.10.2019 г се
твърди, че издадения за нея е-АД не е приключен в системата БАЦИС, поради
отнемане на лиценза на данъчния склад. Въпреки това получаването й е потвърдено
с писмо на „П.Т.Г.“ ЕООД от 18.11.19г до директора на ТД Югозападна Агенция
Митници, което е потвърдено е с протокол за извършена проверка от 15.10.2019г
на ТД Югозападна Митница.
Съдът като обсъди доводите на страните о събраните
доказателства приема за установено следното:
Не се спори между страните на 18.11.2018 г сключват Договор № 258 за
продажба на горива съгласно, който ищецът в качеството му на продавача поема
задължение да доставя на ответника, в качеството му на купувач, течни горива
/автомобилни бензини, дизелови горива, пропан бутан, газьол за промишлени и
комунални цели, гориво за реактивни двигатели, котелни горива, тежки горива/ и
други течни петролни продукти, до 200 тона годишно или до 5 млн. лева годишен
оборот, съгласно заявки на купувача. В място на предаване/приемане на продукта
„Лукойл“, издава писмен документ в който са отразени количеството на предавания
продукт в килограми и/или литри приведени при 15 C, както и стойностите на
всички величини определяни и използвани за определяне на количеството продукт.
Съгласно т. 6 на договора продавачът предава заявените количества от съответния
продукт франко товарно превозно средство на авто или ж.п. естакада от избрана
от купувача снабдителна база на „Лукоил Нефтохим Бургас“ АД и Пласметнтно-снабдителски
бази и петролни бази на Лукойл, както и други петролни бази. Стоката се предава
само на лица притежаващи пълномощно от купувача независимо от собствеността на
превозното средство, като лицето указано в заявката за експедиция се счита
пълномощник на купувача. Когато въз основа на писмена заявка купувача,
продавача експедира стоки до лицензиран склад по смисъла на ЗАДС и данъчния
склад получател не потвърди получаване на стоката в системата на ЗАДС в
законовия срок и за продавача възникне задължение за заплащане на акциз,
последния се заплаща от купувача. В т.14 страните се
съгласяват, че физическото лице Д.К., управител на ответното дружество, на
основание чл. 304 ТЗ вр. чл. 121 ЗЗД се задължава солидарно с
дружеството-купувач за всички последици от неизпълнението на задълженията от
страна на купувача по договора, включително неустойки и разноски по събирането
на вземането.
Договорът е частен
диспозитивен документ, на който е даден вид, че е подписан за ищеца и за
ответното дружество. При липса на доказателства установяващи неавтентичността
му, той обвързва страните с правата и задълженията по него. Договорът разкрива
характеристиките на договор за търговска покупко-продажба. Той представлява рамково
споразумение, тъй като с него не са уговорени конкретните количества гориво,
които ще бъдат закупени, нито конкретната цена, която ще бъде заплатена за него,
което е предвидено да се извършва с отделни заявки.
Съгласно чл. 327 ТЗ
купувача дължи цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В процесното рамково
споразумение не е уговорено друго. Престацията на купувача се концентрира с
предаването на горивото на превозвача, посочен от купувача. От момента на
предаването собствеността върху горивото преминава върху купувача и от този
момент последни дължи и заплащането на цената съгласно издадените за доставката
фактури.
На основание сключения договор и по
заявка на ответното дружество ищецът извършва доставка на горива на обща
стойност 53 597,03 лева,з а което са съставени Фактури №№ 20431/26.09.2019
г. и 20525/10.10.2019 г. Фактурите са подписани за двете страни и обективират
съгласието им за доставката на посоченото количество гориво при посочената
цена.
Относно предаването на вещите на превозвача, от който момент преминава
собствеността и риска върху горивото по делото са представени първични
счетоводни документи товарителници 00442/26.09.2017 г , кантарна бележка
401/27.09.2019г пътен лист 330560, кантарна бележка №415/11.10.2019г ,
товарителница №496/10.10.2019г, пътен лист 330562, електронен административен
документ (е-АД) в системата за движение и контрол на акцизни стоки (ЕMCS) на
Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС), които се
регистрират в Митницата. Съвкупната им преценка налага извода, че горивото е
натоварено на транспорт, от който момент преминава собствеността съгласно
рамковото споразумение и е дължима цената на горивото. Нещо повече документите
установяват и доставката на последното до данъчния склад ползван от ответното
дружество в град Перник.
Следователно по делото се доказа изпълнението на задължението на ищеца като
продавач да достави на ответниците заявеното от тях количество гориво и да
прехвърли собствеността върху него. В тежест на ответниците е да окажат точното
изпълнение на насрещното им задължение да заплатят уговорената за горивото
цена. Последните не твърдят и не доказват способ за погасяване на задължението.
Предвид изложеното исковете са доказани по основание и размер и следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца, който доказва
направата на такива за държавна такса в размер на 2143,88 лева. Останалите
разноски по списъка обективиран в молбата на ищеца от 23.03.2021 г са
неотносими към спора (не касаят и допуснато обезпечение) и не следва да се
възлагат в тежест на ответниците.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.Т.4“ ООД, ЕИК *****и Д.К.К., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „Г.“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.327 от ТЗ сумата от 53 597,03 лева – представляваща цена на доставено гориво, съгласно Договор № 258/18.12.2018
за продажба на течни горива и фактури № № 20431/26.09.2019 г. и
20525/10.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до
окончателното изплащане, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2143,88 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: