О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 11 04.01.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
1.Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1818 по описа за 2018 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Д.К. ЕГН
********** чрез адв. Н.Д., БАК със съдебен адрес: ***, офис № 5 – за адв. Н.Д. срещу
Решение № 1939 от 10.10.2018г., постановено по гр.д. № 1842/2018г. по описа на
Районен съд Бургас.
Във въззивната жалба се излагат
аргументи, че решението на първа инстанция е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано
поради нарушаване на процесуалноправните и материалноправните норми.
Въззивницата счита, че неправилно не е допусната повторна експертиза, която да
се извърши от друго вещо лице, тъй като вещото лице по назначената експертиза
не издирило „правилните доказателства“ – планове за погасяване на кредита, като
счита, че е преписало банковата програма, което не било правилно, тъй като
Банката е променяла лихвения процент. Сочи, че при разпита си вещото лице обяснило,
че лихвеният процент е променян многократно, но е работило само и единствено с
погасителен план, подписан от майката на въззивницата. След това
жалбоподателката не е подписвала документи и затова било невъзможно при
различни лихвени проценти заключението на вещото лице да съвпадне с програмата
на Банката – това било възможно само ако вещото лице е работило с други
погасителни планове, несъдържащи се по делото, а това значило, че при разпита
си вещото лице е излъгало, тъй като било посочило, че е работило с погасителен
план подписан от майката на въззивницата. Счита, че е следвало да се допусне
повторна експертиза, която моли да се допусне от въззивна инстанция.
Оспорва се валидността на решението на
първа инстанция като същото било подписано от съдия Веселин Белев на
10.10.2018г., който бил командирован от
18.09.2018г. в Административен съд Бургас.
Намира, че неправилно РС Бургас не е
разгледал останалите възражения, наведени с отговора на исковата молба. Счита,
че искът е недопустим, тъй като е заведен след изтичане на преклузивен срок,
предвиден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок от настъпване на падежа.
На следващо място намира, че договорът е
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит – няма
подписани Общи условия и затова на основание чл. 22 от ЗПК бил недействителен,
а на основание чл. 23 от ЗПК се дължи само чиста сума без лихви и разноски.
Счита, че тъй като искът е насочен срещу
наследника на поръчител, който е поръчителствал за починал длъжник, а
поръчителството е с оглед на личността, то въззивницата няма пасивна
процесуална легитимация и искът срещу нея е недопустим.
Счита, че няма доказателства дали кредитът
или длъжникът са застраховани и насочил ли е ищеца претенция за застрахователно
обезщетение.
Отделно счита искът за неоснователен,
тъй като съгласно извлечение за периода 22.08.2017г. до 31.12.2014г. по кредита
са правени редовно вноски и същият е погасен. Моли да се застави Банка ДСК ЕАД
да представи извлечение по кредита до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
като вещото лице след като се запознае с условията на кредита и извлечението за
периода да отговори на въпроса: правилно ли са отнесени внесените по кредита
суми като погасени лихва и главница? Да изчисли дали е изплатена чистата сума
по кредита и направените вноски по него?
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор от Банка ДСК ЕАД, с който намира
жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението на първа инстанция.
Намира, че правилно не е допусната повторна експертиза, тъй като заключението е
последователно, логично и обосновано. Счита, че не е изтекъл срока по чл. 147 ЗЗД, тъй като искът се смята за предявен от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Сочи, че
заявлението е подадено на 16.11.2017г., поради което не е изтекъл 6-месечни
срок по отношение на отговорността на поръчителя. Поддържа, че правилно Районен
съд е счел, че са погасени задължения, възникнали преди 16.05.2017г., но
непогасените задължения, чийто падеж е изтекъл след тази дата са в размери
съвпадащи с исковата молба. Намира, че не е нужно ОУ да бъдат подписани от
поръчителя, а същите са неразделна част от договора за кредит и правилно е
прието, че поръчителството не е договор с оглед на личността и че задължението
по него се наследява. Твърди, че правилно е прието, че Банката няма задължение
за представяне на доказателства за застраховка на кредита или длъжника. Моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Препис от решението на Районен съд е
връчено на въззивницата на 16.10.2018г. Жалбата е подадена на 23.10.2018г.,
поради което същата е в срока по чл. 259 ГПК. Ето защо Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание
чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По направеното във въззивната жалба искане
за събиране на доказателства:
По делото е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, отговорила на поставените с исковата молба и отговора на искова
молба въпроси. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е изследвало
погасителните планове, тъй като с променянето на лихвения процент и те са се
променяли. С допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е представило
първоначалния погасителен план и погасителен план от 2008г. като са съпоставени
в сравнителна таблица. С отговора на исковата молба жалбоподателката е поискала
да се застави Банка ДСК ЕАД да представи извлечение по кредита до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК като вещото лице след като се запознае с условията
на кредита и извлечението за периода да отговори на въпроса: Правилно ли са
отнесени внесените по кредита суми като погасени лихва и главница? Да изчисли
дали е изплатена чистата сума по кредита и направените вноски по него? В
изготвеното по делото заключение и допълнителното такова вещото лице е дало
отговор именно на поставените му въпроси като не са налице допуснати от първа
инстанция процесуални нарушения, които да налагат извършването на повторна
съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
тези въпроси. В случай, че се твърди плащане след датата на представеното по
делото извлечение до подаване на заявление, то в тежест на жалбоподателя е да
докаже положителния факт на плащането, каквато тежест му е указана с доклада по
делото.
Ето защо съдът намира доказателственото
искане за допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза за неоснователно
и същото следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба,
подадена от Г.Д.К. ЕГН ********** чрез адв. Н.Д., БАК със съдебен адрес: ***,
офис № 5 – за адв. Н.Д. срещу Решение № 1939 от 10.10.2018г., постановено по
гр.д. № 1842/2018г. по описа на Районен съд Бургас, съобразно настоящото
определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Г.Д.К. за допускане на повторна
съдебно-счетоводна експертиза.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1818/2018
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 16.01.2019г. от 10,30 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.