Р Е Ш
Е Н И Е
№ 197
гр. Русе, 20.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5847 по
описа за
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът В.Б.Р. твърди,
че дал на ответника,
в заем на три вноски сумата от 10 000 лв. ( два пъти по 3 000 лв. и 4 000 лв.), необходима
му за оборотни средства във връзка с упражняваната от него търговска дейност
като ЕТ, които той се задължил да върне своевременно.Предаването на парите заемополучателят
удостоверил с подписа си в изготвената на 05.08.2010 г. разписка в присъствието
и на свидетел-В.С.Х..Въпреки многократно отправените покани за връщане на
сумата, включително и чрез писма с обратна разписка и със заверка на
съдържанието, връчени на 09.05.2013 г., ответникът не престирал дължимото.В
тази връзка ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4731/2014 г.
по описа на РРС.В полза на заемодателя била издадена заповед за изпълнение за сумата от 10 000
лв.-главница, лихва за забава за периода 09.06.2013 г.-20.07.2014 г. в размер
на 1 135,71 лв., ведно със законната лихва от 23.07.2014 г. и 223
лв.–разноски за производството.В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил
срещу вземанията.Иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
му дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 4731/2014 г. по описа на РРС. Търсят
се разноски за производствата.
В условия на
евентуалност е предявен и иск ответникът да
бъде осъден да заплати процесната сума, като получена през м.август
Ответникът Т.С.Б.,
в качеството му на ЕТ ”Т.Б.-Б. КОМЕРС”-Русе, оспорва предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 4731/2014 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ЕТ ”Т.Б.-Б. КОМЕРС”-Русе за сумата от 10 000 лв., представляваща
невърнат след покана заем, предаден на 05.08.2010 г., с обезщетение за забава
за периода 09.06.2013 г.-20.07.2014 г. от 1 135,71 лв., със законната
лихва върху главницата от 23.07.2014 г., както и 223 лв.-разноски от 12.05.2010 г. В срока по чл.414 от ГПК ответикът е подал възражение, че не дължи присъденото вземане, за което заявителят е уведомен на 26.08.2014 г.Исковата молба, въз основана която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 26.09.2014 г.
Представена
е разписка, съставена на 05.08.2010 г.В нея е посочено, че на Тодор Б. са
дадени на два пъти по 3 000 лв. и 4 000 лв.Под текста фигурират
имената на страните и три подписа.Ответникът е оспорил авторството на
своя.Назначената в производството почеркова експертиза се е произнесла, че
подписът е изпълнен от Тодор Б..
По
делото няма спор, че през
Ответникът
е изложил твърдения, че всъщност поръчката му била възложена от дружеството, в
което ищецът е съдружник-”Стройконсулт-СК” ООД.Документално обаче
взаимоотношенията му като подизпълнител възникнали с ”Апекс Пул”.В изпълнение
на сключения между тях договор, това
дружество му превело на 17.08.2010 г. сумата от 3 000 лв., на 03.09.2010
г.-5 898 лв. и на 15.09.2010 г.-8 800 лв.Дължими останали 17 690
лева.
Назначената
в производството икономическа експертиза, след запознаване с доказателствата по
делото и извършена проверка при ЕТ, е потвърдила извършените плащания от ”Апекс
Пул” във връзка с договора от 10.08.2010 г., като първите две суми са били
преведени на 09.08.10 г. Парите са осчетоводени по сметка 411
”Клиенти”.Констатациите на експерта във връзка със спорните 10 000 лв. не
подкрепят твърдението на ответника, че сумата, като получена във връзка с
възложената работа на обекта, е намерила отражение в счетоводните книжа на
фирмата.Вещото лице е пояснило, че процесният документ няма задължителните
реквизити, визирани в ЗСч.
В
съдебно заседание на 08.12.2014 г. ответникът е направил признание, че е
получил пари от ищеца, но твърди, че сумата му била предадена във връзка с
изпълнение на възложената му от ”Апекс Пул” работа.Това дружество имало
финансови проблеми.Според ответника процесната сума му била осигурена от
инвеститора на обекта, но фактическото им предаване било извършено от В.Р..Тези
твърдения се оспорват от другата страна.
Разпитаният
по делото св.В.Х., служител на ищеца, установява, че е присъствал на срещата на
страните, проведена на 05.08.2010 г.Третият подпис в документа е неговия.Свидетелят
установява, че му е известно, че в рамките на седмица ищецът дал процесната
сума на ответника.В.Х. присъствал при предаването на последните два заема.На
05.08.2010 г., когато се броили 4 000 лв., бил изготвен и оспорения
документ.Т.Б. обяснявал, че палите му трябват да изпълни работата на обекта си,
както и за заплати на служителите на фирмата.Обещал на ищеца, че ще върне
сумата до месец.На свидетеля не е известно как се е разпоредил с парите
ответника.
Св.Н.Н.,
служител на ответника, установява, че присъствал при предаването на парите през
м.август
Представени са
покани, с които ищецът отправил искане в 1-месечен срок да му бъдат върнати
парите (л.5-л.8).Документите са връчени на 09.05.2013 г.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4731/2014 г. по
описа на РРС , като актът е насочен
срещу Т.С.Б., в качеството му на ЕТ “Т.Б.-Б. КОМЕРС“-Русе, и е за заплащане на
процесните суми, като в срока, визиран в чл.414 от ГПК, длъжникът е
подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед.В
указаното от съда време, заявителят е
предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което претенциите
му са допустими.
По делото безспорно се установява, че на 05.08.2010 г.
ответникът е удостоверил с подписа си, че до посочената дата е получил три суми
от ищеца- на два пъти по 3 000 лв. и 4 000 лв.
Първият спорен въпрос по делото е в какво качество лицето е
получило парите, предвид факта, че в документа са вписани имената му, без
отбелязване на качеството му на търговец.От събраните в производството
доказателства, а и предвид обясненията на страните, съдът намира за доказана
тезата на ищеца, че взаимоотношенията помежду им са възникнали във връзка с
упражняваната от ответника дейност като ЕТ.В отговора на исковата молба Т.Б. сам
е заявил, че той не е вземал пари за
собствено потребление и всички средства, които е получил от В.Р. са били
вложени за изпълнение работата на строителния обект.Доколкото физическото лице и търговското му предприятие
са едно и също лице, то те не следва да бъдат разделяни като различни
субекти.По определение на чл.56 ТЗ,
едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед
участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това
права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен
субект.Няма разлика в правосубектността. Едноличния търговец е търговското
качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в
търговския оборот.Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на
граждански права и задължения.С едно и също имущество той отговаря по
задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и
по всякакви други имуществени отношения.Както физическото лице отговаря с цялото
си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на
физическото лице отговаря и предприятието му.В заключение съдът намира за
доказано твърдението на ищеца, че взаимоотношенията във връзка със спорните
суми са възникнали с ответника именно в качеството му на търговец.Освен
обясненията на страните в тази насока трябва да се съобразят и събраните гласни
доказателства.Обстоятелството, че ответникът не е отразил при себе си
счетоводно получените суми, не може да влече негативни последици за другата
страна.
Вторият спорен момент по делото е
дали парите са дадени по договор за заем.При позоваването си на такъв договор,
в тежест на ищеца е да установи, че е дал заемни средства.С оглед оспорването
на ответника, той следва да докаже възраженията си, че парите са дадени на
друго основание.Съдът намира, че ангажираните от ЕТ писмени доказателства не
могат да се свържат с процесната сума.Не се доказа твърдението, че ищецът е
допуснал законно нарушаване, като освен качеството на строителен надзор е
упражнявал и търговска дейност в ”МЕГАМОЛ РУСЕ”, респ. между него и
инвеститорът на обекта да е имало някакви договорки, в разрез с правомощията му
по чл.196 от ЗУТ.Съдът не може да свърже
по никакъв начин с процесните контракти и сключения на по-късен етап договор за
изработка между ЕТ и ”Апекс Пул”.
В хода на
процеса се доказа безспорно предаването на сумата.Предвид недостатъчната
пълнота в текста на разписката са събрани и гласни доказателства.Освен
изложените от ищцовата страна доводи за тяхната допустимост следва да се има
предвид, че макар визираната стойност в разписката да е 10 000 лв.,
всъщност се касае до три договора под 5 000 лв. Съдът намира, че събраните
по делото гласни доказателства сочат на безспорен извод, че парите са дадени на
ответника в заем.В този смисъл са показанията на В.Х., присъствал при
предаването на две от сумите и при съставянето на документа.Същият има преки
впечатления от постигнатите между страните договорки.Действително същият е
служител на ищеца.Казаното от него обаче относно постигнатото съгласие за
връщане на парите се потвърждава и от свидетеля на ответника.Според Н.Н. ищецът
не определил срок за връщането на сумата.При това изявление съдът приема, че в
процесния случай е доказан фактическия състав на чл.240 от ЗЗД.Заемът за потребление е
реален договор, който се смята сключен в момента, когато въз основа на
постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата
получи в заем пари.Основно задължение на заемателя според чл.240 ал.1 ЗЗД е да върне
заетата сума в уговорения срок, а когато такъв липсва-в 1-месечен срок от поканата.По
делото няма спор, че ответникът е бил известен на 09.05.2013 г. за претенциите
на ищеца да му бъдат върнати парите.По същество страната не оспорва размера на
акцесорната претенция.Исковете следва да се уважат така, както са предявени.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК и съгласно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК по
т.д.№ 4/2013г., в тежест на ответника са направените от ищеца деловодни
разноски в двете производства.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ”Т.Б.-Б.
КОМЕРС”, ЕИК *********, със седалице и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Юндола” № 13, вх.А, ет.4, със
собственик Т.С.Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** , чрез адв.А.Г. ***, че дължи на В.Б.Р., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 лв., дължима по договори за заем от м.август
ОСЪЖДА
ЕТ”Т.Б.-Б. КОМЕРС”, ЕИК
*********, със седалице и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Юндола” № 13, вх.А, ет.4, със собственик Т.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** , чрез адв.А.Г. ***,
да заплати на В.Б.Р., ЕГН **********,***, разноските, присъдени в заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 4731/2014 г. на РРС, в размер на 223 лв., както и 355,29 лв.–разноски по настоящото дело.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/