РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102468 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
01.06.2011г. с *е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице *като
банката * предоставила сумата от 8000 евро, която последната се задължила да върне заедно
с уговорените лихви за срок до 28.05.2021г. на 120 месечни погасителни вноски. Навеждат
се твърдения, че договорът за кредит е обезпечен чрез поръчителство от ответниците, които
се задължили да отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя. Изтъква
се, че договорът е изменен с Анекс №1 от 02.02.2018г., като срокът за погасяване на кредита
е продължен до 30.05.2021г. и е уговорено задължение за плащане на неустойка за забава.
Ищецът твърди, че за периода от 28.05.2019г. до 28.10.2019г. кредитополучателят е
преустановил плащането на месечните вноски по кредита, в резултат на което след
изпратени покани за доброволно изпълнение до него и до ответниците, на основание т. 17 от
Анекса, вр. Раздел IX от Общите условия по договора, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 21.11.2019г. Изтъква се, че съгласно договора, за ищеца е
възникнало правото да претендира от ответниците сумите от 2822,39 евро - главница, 130,93
евро - лихва върху редовна главница за периода от 28.05.2019г. до 21.11.2019г., 94,28 евро -
лихва върху просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 94,82 евро -
неустойка върху просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г. и 6,79 евро
- неустойка върху просрочена редовна лихва за периода от 28.05.2020г. до 27.02.2020г.,
както и 110,44 евро разходи за уведомяване. Твърди се, че за вземанията е издадена заповед
за изпълнение по частно гражданско дело №645/2020г., по описа на Великотърновския
1
районен съд, спрямо която са подадени възражения от ответниците по чл. 414 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми за главница, лихва, неустойка и разходи по
договора за кредит са дължими, поради което отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №434 от
16.06.2020г. по частно гражданско дело №645/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговори на исковата молба, в които
оспорват основателността на предявените искове. Изтъкват, че недължат изпълнение поради
изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, което е довело до прекратяване на отговорността
им за задължението на кредитополучателя. Навеждат доводи, че предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила автоматично на 28.05.2019г. като към момента на предявяване на
исковете горепосоченият преклузивен срок е изтекъл. С оглед гореизложеното се отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 01.06.2011г. между*е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице *като банката * предоставила сумата от 8000 евро, която последната се задължила да
върне заедно с уговорените лихви за срок до 28.05.2021г. на 120 месечни погасителни
вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. Освен заплащане на
възнаградителна лихва от 10 % страните уговорили и заплащане на лихва върху просрочена
главница в размер на 20 % както и предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита. На същата дата между банката и ответниците са сключени договори за
поръчителство, по силата на които те доброволно и безусловно поели задължение да
отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора на кредит. С
Анекс №1 от 02.02.2018г. сключен с кредитополучателя и поръчителите, срокът за
погасяване е продължен до 30.05.2021г. като са уговорени задължение за плащане на
неустойка за забава и предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на кредита. На
18.10.2019г. ищецът връчил чрез частен съдебен изпълнител покана на кредитополучателя
във връзка с доброволно изпълнение на просрочените от него задължения от 636,86 евро за
главница и лихви като го уведомил, че при неизпълнение в 14-дневен срок кредитът ще се
счита за предсрочно изискуем. Същите покани са връчени и на поръчителите, във връзка с
което ищецът извършил разноски от 110,44 евро. На 28.02.2020г. същият подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и ответниците относно
2
вземанията за главница, лихви, неустойка и разноски по процесния договор в общ размер на
3259,65 евро, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №645/2020г., по описа
на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 16.06.2020г.
издал заповед за изпълнение, спрямо която са подадени възражения по чл. 414 от ГПК от
поръчителите. От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че на 01.06.2011г. сумата по кредита равняваща се на левовата равностойност
на 8000 евро е усвоена като е преведена по банкова сметка на кредитополучателя. Същият е
забавил изплащането на вноските по кредита след 28.05.2019г. като към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№645/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, е установено че са останали
задължения от 2822,39 евро за главница, 130,93 евро за лихва върху редовна главница за
периода от 28.05.2019г. до 21.11.2019г., 94,28 евро за лихва върху просрочена главница за
периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 94,82 евро за неустойка върху просрочена главница
за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 6,79 евро за неустойка върху просрочена редовна
лихва за периода от 28.05.2020г. до 27.02.2020г. и 110,44 евро за разходи за уведомяване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се оспорват основанието и размерът на претендираните вземания,
настъпването на условията за предсрочна изискуемост на кредита и възникването на
задължение за ответниците да ги заплатят в полза на ищеца. Единственият спорен въпрос е
свързан с наличието на предпоставки за освобождаване на поръчителите от отговорност по
договора, на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
За прекратяване на поръчителството е необходимо след падежа на главното задължение да е
налице бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок.
Законът свързва прекратяването на поръчителството с бездействието на кредитора в
периода от време след падежа на главното задължение, а не с този на отделните вноски по
него. Това е така, защото чрез погасителните вноски само е разсрочено изпълнението на
части на еднократно отпуснатата в заем сума. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили и обективните факти, които са обусловили
настъпването й. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като той следва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост. Това е така дори и при наличие на уговорка като
тази по т. 17 от Анекса от от 02.02.2018г. за автоматичното й настъпване, което не изисква
уведомяване. От гореизложеното се достига до извода, че отговорността на поръчителя по
договор за банков кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява ако към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК е
изтекъл шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, началният момент на който се определя
от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е
3
достигнало до кредитополучателя, и то ако към този момент обективно са налице
предпоставките за изгубване преимуществото на срока. В разглеждания случай при
допусната забава на пет месечни вноски кредиторът е предоставил срок за доброволно
изпълнение след връчване на поканата на длъжника като предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила през месец ноември 2019г., а не на 28.05.2019г., когато е настъпил
падежът на първата непогасена вноска. При това положение към 28.02.2020г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
не е изтекъл и кредиторът е разполагал с правото съгласно чл. 140 и чл. 141, ал. 1 от ЗЗД да
претендира изпълнение спрямо всеки един от ответниците на задължението на
кредитополучателя по процесния договор за кредит от 2822,39 евро за главница, 130,93 евро
за лихва върху редовна главница за периода от 28.05.2019г. до 21.11.2019г., 94,28 евро за
лихва върху просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 94,82 евро за
неустойка върху просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 6,79 евро за
неустойка върху просрочена редовна лихва за периода от 28.05.2020г. до 27.02.2020г. и
110,44 евро за разходи за уведомяване. За горепосочените вземания е издадена заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №645/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд, като предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенциите на ответниците за присъждане на разноски са
неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати на ищеца половината от направените по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице в общ размер на
1271,81 лв. Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят разноските за
държавна такса и адвокатско възнаграждение от 671,28 лв., направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №645/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на П. Г. Д. с ЕГН: ********** *и Д. Й. Д. с ЕГН:
********** *, че солидарно дължат на *, сумите от 2822,39 евро /две хиляди осемстотин
двадесет и две евро и тридесет и девет евроцента/ - главница, 130,93 евро /сто и тридесет
евро и деветдесет и три евроцента/ - лихва върху редовна главница за периода от
28.05.2019г. до 21.11.2019г., 94,28 евро /деветдесет и четири евро и двадесет и осем
евроцента/ - лихва върху просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г.,
94,82 евро /деветдесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ - неустойка върху
просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 6,79 евро /шест евро и
седемдесет и девет евроцента/ - неустойка върху просрочена редовна лихва за периода от
4
28.05.2020г. до 27.02.2020г. и 110,44 евро /сто и десет евро и четиридесет и четири
евроцента/ - разходи за уведомяване, представляващи задължения по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице *от 01.06.2011г., изменен с Анекс №1 от
02.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение
№434 от 16.06.2020г. по частно гражданско дело №645/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда П. Г. Д. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 635,91 лв. /шестстотин
тридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Осъжда Д. Й. Д. с ЕГН: ********** *, да заплати на „*, сумата от 635,90 лв. /шестстотин
тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда П. Г. Д. с ЕГН: ********** * и Д. Й. Д. с ЕГН: ********** *, солидарно да заплатят
на *, сумата от 671,28 лв. /шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №645/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №645/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5