Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……..05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,
ПРОКУРОР БОРИС БАЛЕВ,
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 1564 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.327 от НПК.
С
присъда от 20.12.2018г., постановена по н.о.х.д. № 19 537/2018г., по описа на СРС,
НО, 93- ти състав, съдът е признал подсъдимия Д.И.Р.,
за виновен, в това че на 13.12.2016г. до около 13,30 часа в гр.София,
бул.„*********, магазин „Зора“ е отнел чужда движима вещ- един брой преносим
компютър, марка „Asus“, модел „Notebook
K550JX-DM273D”, със
сериен номер *********,
на
стойност 1 670,00 лева, от владението на Н.П.Д., без нейно съгласие, е
намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК с Присъда по НОХД №
100/2013г. на PC Пловдив, влязла в
сила на 07.10.2013г„ е бил осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 НК, за което му е било наложено наказание от четири
години „Лишаване от свобода“, поради
което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“А“ НК,
вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1
от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК му
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца,
което намалява с една трета и определил наказание една година и осем месеца „Лишаване
от свобода“, при първоначален строг режим.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Д.И.Р. да заплати по
сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 162,03 лева.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимия
Д.Р.- адв.К.К., в която са
Решение по ВНОХД № 1564/2019г.,
СГС, НО, III-ти въззивен
състав, 2 стр.
изложени доводи, че наказанието
е явно несправедливо, което е довело до постановяване неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде
изменена и съдът да намали размера на наказанието към предвидения минимум.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция представителят на СГП счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и
предлага същата да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение. Поддържа,
че в мотивите си СРС подробно и изчерпателно е обосновал съставомерността
на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд
Защитата на
подсъдимия Д.Р.- адв.К.К.
пледира, че наказанието е явно несправедливо, с оглед обществената опасност на
деянието и дееца. Моли първоинстанционната присъда да
бъде изменена и съдът намали размера на наказанието.
Подсъдимият Д.Р. се
придържа към становището на защитата си.
В последна дума подсъдимият Д.Р. моли наказанието да
бъде намалено.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи,
становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна СРС е приел, че
на 13.12.2016г. около 13,30 часа подсъдимият Д.Р. отишъл в магазин „Зора“, находящ се в град София, бул. „********* с управител свидетелката
Н.Д.. Подсъдимият влязъл в магазина и се насочил към стелажа с изложени
преносими компютри. Подсъдимият взел от стелажа преносим компютър, марка „Asus“,
модел „Notebook
K550JX-DM273D”, със
сериен номер *********
и го
сложил под якето си, след което напуснал магазина без да заплати цената на
компютъра.
На следващия ден
управителят Д. забелязала, че от стелажа липсва компютър и прегледала записите
от камерите в магазина заедно със свидетеля Г.П.- директор охрана на
дружеството, стопанисващо магазина и констатирала отнемането, след което подала
сигнал в 04 РУ-СДВР.(
Досежно значимите за
правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието,
авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на
обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно
изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен
начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени
след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- направените
от подсъдимия Д.Р. признания по реда на чл.371, т.2 от НПК на всички факти
така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, показанията на свидетелите свидетелите Н.Д., Г.П., Д.Г.и Г.А., протокол за доброволно
Решение по ВНОХД №
1564/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен
състав, 3 стр.
предаване, заключения
на съдебно оценителна и техническа експертизи, справка за съдимост, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства.
От приложеното по
делото свидетелство за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият е
осъждан.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият Д.Р. е извършил
деянието по чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„А” от НК. Обект на престъплението кражба са обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост върху
движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на
вещта- т.е. прекъсване на фактическата власт на владелеца върху предмета и
установяване на своя фактическа власт. Установява се от събраните по делото доказателства,
че на 13.12.2016г., в гр.София, бул.„*********, магазин „Зора“ е отнел
чужда движима вещ- един брой преносим компютър, марка „Asus“, модел „Notebook
K550JX-DM273D”, със
сериен номер *********,
на
стойност 1 670,00 лева, от владението на Н.П.Д., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. В случая инкриминираната вещ се е намирал във владението на свидетелката Н.Д.
подсъдимият ги е отнел без нейно съгласие. С това, от обективна страна,
подсъдимият е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец- свидетелката Н.Д. върху инкриминираната
вещ и установил своя собствена фактическа власт върху същата. Законосъобразно
съдът е приел, че получавайки владението върху движимата вещ подсъдимият е
получил възможността да се разпореди с вещта- предмет на престъпно
посегателство. Доколкото по делото не е установено валидно правно основание,
въз основа на което подсъдимият да е получил инкриминираната вещ, то същата е
била чужда по отношение на него и не му се е следвала. Предвид това,
прекъсването на досегашната фактическа власт върху вещта- предмет на престъпно
посегателство и установяването на собствена такава следва да се приеме, че е
извършено не на законно основание и поради това- противозаконно. Престъплението
е било довършено с установяване на трайната фактическа власт на подсъдимия
върху инкриминираната вещ.
Правилни и обосновани са изводите на
СРС при определяне на наказанието. Съдът пълно и всестранно е обсъдил
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи
вината обстоятелства са преценени изразеното съжаление и осъзнаването на вината,
а като отегчаващи- стойността на предмета на престъплението и обремененото
съдебно минало на подсъдимия, който е осъждан многократно за престъпления
против собствеността и е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и осем месеца при първоначален строг режим. Наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за
преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин.
Наказването на подсъдимия ще
Решение по ВНОХД №
1564/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен
състав, 4 стр.
подейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Наказването с това наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия
и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва
от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава
склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и
несправедливо.
Настоящият съдебен
състав намери за неоснователно възражението, че наказанието е явно
несправедливо. В санкционната част на разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две до
десет години и след като съдът е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години и шест, което намалил с една трета, то същото се явява
съобразено с тежестта на деянието и обществената опасност на дееца.
При цялостната
извършена на основание чл.313 от НПК
служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост
или непълнота на доказателствата.
Воден от горното, и
на основание чл.334, т.6 във връзка с
чл.338 от НПК Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.12.2018г.,
постановена по н.о.х.д. № 19 537/2018г. по описа на СРС, НО, 93- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи не обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.