№ 318
гр. Русе, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100111 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) от Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД срещу ПР. СВ. П. като наследник на С.П.Д., представлявана от
своята майка и законен представител ИР. Ф. БР..
Ищецът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД твърди, че във връзка със
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 04.10.2013 г. и на основание договор за
застраховка „гражданска отговорност“ ищцовото дружество е изплатило обезщетение за
претърпените неимуществени вреди на родителите на Т.Д.К., загинала в ПТП, причинено от
С.П.Д., който като водач на лек автомобил „Хонда С 2000“ с рег. № Р9873АК е управлявал
моторното превозно средство с несъобразена скорост и след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта от 0,71 промила. Вследствие на нарушението на
правилата на движение, С.П.Д. причинил ПТП, удряйки управлявания от него автомобил в
автобусна спирка и тролейбусен стълб, в резултат на което настъпила смъртта на
пътуващата на предната дясна седалка на превозното средство Т.Д.К., както и на водача на
автомобила. Образуваното ДП № 3254/2013 г. по описа на ОДМВР – гр. Русе за
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК било прекратено с Постановление № 2212/13 от
30.04.2014 г. на Окръжна прокуратура – Русе поради смърт на извършителя. С решение от
27.05.2015 г. на Софийски градски съд по гр. дело № 5143/2014 г., потвърдено с решение №
353/22.02.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр. дело № 3122/2015 г. ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД било осъдено да заплати на осн. чл.226 от Кодекса за застраховането (отм.) на Й.Б.М. и
Д.К.М. - наследници на Т.Д.К. застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в общ размер на 240 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане, изплатено по принудителен ред на 15.02.2016 г. С
решение № 193/06.12.2017 г. по гр. дело № 60137/2016 г. ВКС осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на
1
осн. чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.) да заплати на Й.Б.М. и Д.К.М. допълнително сумата от по
80 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП до
окончателното плащане, изплатена по принудителен ред на 02.02.2018 г. и на 19.02.2018 г.
Във връзка с изплатеното обезщетение ищецът в настоящото производство e предявил
частичен иск за заплащане на сумата от 26 000 лв. – главница, представляваща част от
общото изплатено застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. По молба на
ищеца е допуснато изменение на предявения частичен иск чрез неговото увеличение от
26 000 лв. на 64 307,95 лв.
Ответницата чрез упълномощен от нейната майка и законен представител адвокат оспорва
частичния иск, възразява, че както първоначално предявеният иск, така и впоследствие
увеличената част на иска са погасени по давност, оспорва твърденията за вина на водача на
МПС за настъпването на ПТП и за наличие на алкохол в кръвта му. Възразява относно
наличието на доказателства за заплащането на застрахователното обезщетение и заявява, че
отговорността за претендираното обезщетение следва да се ограничи до размера на приетото
по опис наследство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Ответницата ПР. СВ. П. с ЕГН **********, малолетна към настоящия момент, е дъщеря и
наследник по закон на С.П.Д., починал на 04.10.2013 г. съгласно Удостоверение за
наследници, изх. № 2-1671 от 24.03.2021 г., издадено от Община Русе.
На 27.11.2013 г. ответницата чрез своята майка и законен представител е приела
наследството на баща си по опис съгласно съдебно удостоверение, издадено на 27.11.2013 г.
по ч. гр. д. № 6942/2013 г. от Районен съд – Русе. Според изготвената по делото оценъчна
експертиза стойността на приетото по опис наследство възлиза на 64 307,95 лв.
С Констативен протокол за ПТП с пострадали с № 1139/283 от 04.10.2013 г. на МВР Русе е
установено, че на 04.10.2013 г. в гр. Русе, на ул. „Доростол“ срещу спирка „Цветница“ е
настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Хонда“ модел С 2000 с рег. №
Р9873АК С.П.Д. и пътуващата на предната дясна седалка до водача Т.Д.К. са починали на
място вследствие на удар на МПС в автобусна спирка и осветително тяло към тролейбусен
стълб. Лекият автомобил е бил с валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ при Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, за което е съставена полица
№ 22113000767154/17.03.2013 г. със срок на действие до 13.03.2014 г. На водача на МПС е
взета кръвна проба за проверка наличието на алкохол в кръвта му.
С Постановление от 30.04.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Русе
наказателното производство по ДП № 2212/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Русе, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, е прекратено на осн. чл.243,
ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на виновния за настъпването на ПТП
2
водач С.П.Д.. Видно от съдържанието на постановлението в хода на досъдебното
производство е извършен оглед на местопроизшествието и на труповете, иззети и
приобщени са веществени доказателства, извършени и приети са химически и
автотехническа експертиза и СМЕ, като е установено, че основната причина за възникване
на произшествието и за настъпилата смърт на двете пътуващи в автомобила лица са
действията на водача на МПС С.Д., с които била нарушена устойчивостта на движението на
автомобила, управляван със скорост значително по-висока от разрешената, при установено
наличие на алкохол в кръвта на водача с концентрация 0,71 промила.
С влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 5143/2014 г. на СГС, гр. д. № 3122/2015 г. на
Софийски апелативен съд и гр. д. № 60137/2016 г. на ВКС ищецът в настоящото
производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на Й.Б.М. и Д.К.М. - наследници на
загиналата при ПТП Т.Д.К. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 400 000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. На
основание издадени изпълнителни листи по горепосочените граждански дела са образувани
изпълнително дело № 20168680400007 при ЧСИ с рег. № *** с район на действие Окръжен
съд – Стара Загора и изпълнително дело № 20178600403856 при ЧСИ с рег. № *** с район
на действие Софийски градски съд срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Сумите по изпълнителните
дела са събрани по принудителен ред на 15.02.2016 г., на 02.02.2018 г. и на 19.02.2018 г.
съгласно справка за извършени преводи и плащания, преводни нареждания за кредитен
превод и писмо-уверение от ЧСИ с рег. № *** с район на действие Окръжен съд– Стара
Загора, приложени по делото.
По делото е изискано и приложено гр. д. № 5143/2014 г. на СГС. Изискано е прилагането на
ДП № 2212/2013 г. от Окръжна прокуратура- Русе, като е установена невъзможността
същото да бъде предоставено, тъй като е изпратено във ВТАС за прилагане по друго
гражданско дело.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на действащия към момента на настъпване на деликта нормативен
акт - чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Според чл. 213 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С влязло в сила
решение № 3645/27.05.2015г. по гр. д. № 5143/2014 г. на Софийски градски съд се
установява, че ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на Т.К., е причинено на
04.10.2013 г. от водача на автомобила С.Д., който съгласно Постановление за прекратяване
на ДП от 30.04.2014 г. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация 0,71
промила в кръвта. Последното обстоятелство е установено в резултат на приети химически
експертизи въз основа на взета кръвна проба за проверка наличието на алкохол в кръвта
3
съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали № 1139/283 от 04.10.2013 г. В
производството по гр. д. № 5143/2014 г. на Софийски градски съд е прието, че за лек
автомобил „Хонда С 2000“, при чието управление е причинено ПТП, е имало сключена
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при настъпване на деликта със
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, застрахователна полица № 22113000767154, валидна от 14.03.2013 г. до
13.03.2014 г. Със сила на пресъдено нещо, видно от гр. д. № 5143/2014 г. на СГС,
застрахователното дружество- ищец в настоящото производство е било осъдено да заплати
на наследниците на загиналата при ПТП Т.Д.К. обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер от 400 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане, което е сторено и с факта на плащането и предвид управлението на МПС след
употреба на алкохол от застрахования водач възниква Регресното право на застрахователя,
когато той се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента на
изрично посочените в чл.274 от КЗ (отм.) основания, сред които е управлението на МПС
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма – над 0,5 на хиляда съгласно Закона за движение по пътищата. Според трайно
установената съдебна практика регресното право възниква спрямо застрахования от момента
на деликта, а моментът на изплащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя на третото увредено лице определя изискуемостта на регресното притезание.
Въз основа на установеното по делото настъпване на деликта в резултат на виновно
действие на застрахованото лице и наличието на писмени доказателства за изплащане на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя на третите увредени
лица, за застрахователното дружество възниква регресното право за получи заплатеното
обезщетение от застрахования, респективно от неговия наследник. Ответницата ПР. СВ. П. е
надлежно пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск с оглед наличието на данни
по делото, че е приела наследството на своя наследодател С.П.Д. по опис в съответствие с
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството. Приемането на наследството по
опис има обратно действие, считано от датата на откриване на наследството, като
наследството включва и задължението на деликвента за обезвреда, възникнало от деликта,
осъществен на 04.10.2013 г. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗН ограничава отговорността на
наследника, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство, което
възлиза на 64 307,95 лв.
Въз основа на горното съдът намира предявения частичен иск за допустим, основателен и
доказан.
Съдът счита за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответницата
възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Приложимият давностен срок
за погасяване на вземането на застрахователя по регресен иск е общият петгодишен срок по
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността на едно вземане, включително на вземането на застрахователя спрямо
застрахования по застраховка „гражданска отговорност“ на осн. чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ
(отм.), започва да тече от момента на неговата изискуемост. Съгласно константната
4
практика на ВКС (напр. Решение № 192/14.08.2012 г. по т.д. № 768/2010 на ВКС, II т.о.)
изискуемостта на регресното притезание настъпва от момента на плащането на
застрахователното обезщетение. Видно от представените по делото писмени доказателства
застрахователното обезщетение е изплатено от ищеца на 15.02.2016 г., на 02.02.2018 г. и на
19.02.2018 г. Исковата молба спрямо наследника по закон на застрахованото лице –
деликвент е депозирана в Окръжен съд – Русе на 15.02.2021 г. По молба на ищеца за
изменение на иска от 29.10.2021 г. е допуснато увеличение на предявения частичен иск до
размера от 64 307,95 лв. (т.е. до стойността на приетото по опис наследство). Следователно
както първоначално предявеният иск, така и впоследствие увеличената част на иска са
депозирани в рамките на установената по закон петгодишна давност.
Частичният иск в размер на 64 307,95 лв. се явява основателен и доказан. Върху главницата
от 64 307,95 лв. се дължи и законна лихва, считано от 15.02.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба (както е претендирано) до окончателното изплащане.
С оглед резултата от делото и на основание чл. 78 от ГПК ответницата следва да се осъди да
заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 2873 лв., от които 2573 лв. държавна
такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПР. СВ. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „П. М.А.“ № **, ет. *,
ап. *, в качеството й на законен наследник на С.П.Д., представлявана от законния си
представител ИР. Ф. БР. с ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе" №67А, представлявано от М.С.М. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни
директори, сумата от 64 307,95 лева – частичен иск от изплатеното на Й.Б.М. и Д.К.М.
застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на Т.Д.К., настъпила вследствие на ПТП, причинено на 04.10.2013 г. в гр. Русе
по вина на С.П.Д. при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма - чл.274 ал.1, т.1 пр.1 от КЗ (отм.), ведно
със законната лихва върху нея, считано от 15.02.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 2873 лв. - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5