Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 389
гр.
Горна Оряховица, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Трифон Славков
при
секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 714 по описа на ГОРС за
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по предявен от М.Й.Л. ***
срещу „Енерго-Про Продажби” АД отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 2949, 08 лв., представляваща служебно начислена
ел. енергия за периода 12.02.2018 г. до 11.02.2019 г., по партида с клиентски
номер № **********, абонатен номер № **********, за недоставена и непотребена
ел. енергия на адрес: с. Д., общ. Л., ул. ***, за което е издадена фактура №
**********/22.03.2019 г. Претендира разноски.
В писмения отговор на исковата молба ответникът не
спори, че за процесния период е доставял ел. енергия на ищеца, както й че са
били обвързани от договорни отношения по доставката й. Счита, че искът е
неоснователен, тъй като съгласно чл. 13 от ОУ на договорите за пренос на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго – Про Мрежи” АД,
дружеството е имало право да извърши проверка на целостта и функционалността на
СТИ. Заявява, че същата е извършена от оправомощени служители на дружеството,
които са съставили съответния констативен протокол №1502428/11.02.2019 г.,
съобразно регламентираната в чл. 61 и сл. от ОУ на оператора на мрежата
процедура. Посочва, че при извършената проверка било установено, че в невидимите
на дисплея на СТИ регистри била отчетена изразходвана енергия. При проверка в
БИМ на СТИ се установило, че в същото е
налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия на тарифа № 3 – 015261.442
Kwh, която не е визуализирана на дисплея. На основание
съставения констативен протокол ответното дружество претендира заплащане на
цената по продадената, но неотчетена на видимите регистри на електромера
енергия за процесния едногодишен период. Претендира разноски.
От събраните
по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия за
обект в гр. В. Търново, ул. ***, за което е разкрита партида с клиентски
номер № **********, абонатен номер № ********** при ответника.
От констативен протокол № 1502428 от 11.02.2019 г. и
показанията на свидетеля А. Д. – служител на "Електроразпределение
Север" АД, се установява, че на 11.02.2019 г. е извършена проверка за
изправност на електромера, отчитащ електрическата енергия по партидата на
абоната с фабр.№ 1114021666144241. Служителите на дружеството установили, че
електромерът измерва в класа си на точност, но при прочитането на паметта му
посредством „оптична глава“ и лаптоп, установили, че в тарифа невизуализирана
на дисплея са се натрупали показания, които не съответстват на видимите му
регистри. Страните не спорят, че ищецът не е присъствал на проверката, а
съгласно свидетелските показания и видно от протокола, същият е подписан от
двама свидетели живущи на адреса. В тяхно присъствие служителите демонтирали
електромера и го подменили с нов. Демонтираното СТИ било поставено в безшевен
чувал с пломба № 483523 и изпратено за метрологична експертиза. Копие от
констативния протокол бил изпратено на ищеца с писмо изх.№ 51713_КП1502428/22.03.2019
г. От заключението на констативен протокол № 341/13.03.2019 г. от метрологична
експертиза на средство за измерване на БИМ се установява, че отсъстват външни
механични дефекти на кутията му, на клемите и клемения блок, налице били
необходимите обозначения на табелката на електромера. При софтуерното му
прочитане била установена външна намеса в в тарифната схема, в резултат на
което била отчетена в тарифа 1.8.3 – 015261,442
kWh, която не е
визуализирана на дисплея.
Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза и изясненото от вещото лице при изслушване на експертизата се
установява, че преминалата и отчетена от СТИ сумарна електроенергия в права
посока е в количество 24535,688, като не може да се посочи причината за
наличието на показания регистъра на тарифа Т3. Вещото лице не може да посочи и
причината и точния ден, в който са регистрирани показанията в тарифа 3, поради
липса на памет в устройството, която да регистрира минали събития.
От представената справка-становище на
„Електроразпределение Север“ АД се установява, че въз основа на констативния
протокол и извършената техническа проверка било изчислено количеството
електрическа енергия, с което да се коригира сметката на ищеца за период от
12.02.2018 г. до 11.02.2019 г. общо 15261 кВТч. За стойността на така
начисленото количество електрическа енергия – 2949,08 лв. била издадена фактура
№ **********/22.03.2019 г.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане на
„Енерго-Про Продажби”АД към М.Й.Л. в размер на 2949,08 лева, представляваща
коригирана сметка за ел.енергия.Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин предявяването
на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява
винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато
се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно отрича се едно
претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани
или увеличи правната сфера на ищеца.
В конкретния случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя
пасив, ако заявеното от ответника вземане бъде отречено със сила на пресъдено
нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, поради което същия е процесуално допустим.
По основателността на иска, настоящият
състав намира следното:
При отрицателния установителен иск предмет на делото е отричаното право
(вземане) на ответника и негова е тежестта да установи, че същото е възникнало
валидно и съществува поне до заявения размер.
Ответникът трябва в условията пълно и главно доказване да установи, че между
него и насрещната страна е налице валидна облигационна връзка, че той е
изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец - че е
доставил, а ищецът е потребил количеството електроенергия, левово остойностена
в процесната фактура или е приложил легално установен начин за
начисляване/коригиране на оспорената сума в унисон с поддържаното становище, че
е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, както и че начисленото до датата на исковата молба спорно
вземане е възникнало и съществува най-малко в отричания от ищеца размер. Това
произтича пряко от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока (арг. чл. 183 ЗЗД). В подкрепа на същия извод беше и
наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ (която към процесния период е отменена с
решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен
състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. ) относно възможността да се извършва
корекция на сметките за минал период от време в хипотеза на грешно отчитане на
действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи
на дефект или манипулация в измервателното устройство, но доставчикът е доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото.
Процесната
сума е формирана от извършените от ответника корекции. Тази корекция обаче не е
извършена по аритметичните правила на ПИКЕЕ, а е остойностена електроенергията
в регистър 1.8.3, поради което приложното поле на ПИКЕЕ в тази насока не следва
да се разглежда и на това основание. Позоваването на ответника на разпоредбите
на чл. 61 и сл. от Общите условия е правно ирелевантно, т.к. не намират опора в
законова делегация към същите.
При преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че не е доказана законосъобразността на самата корекционна
процедура. Това е така, защото от съдържанието на констативния протокол за
демонтаж се установи, че не е констатирана грешка при отчитането, а е замерено
натрупано количество ел. енергия в „скрит“ регистър.
От съдържанието на констативния протокол за проверка,
изготвен в БИМ е отразено, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия.
От допуснатата и приета СТЕ се установи, че относно
показанията, записани в регистър 1.8.3. не може да се определи началния момент
(както и периода) за натрупване на цифрови показатели, тъй като те не подлежат
на извличане по товарен график. Допълнило е, че за да се провери датата на
включване на третата тарифа е необходим софтуерен прочит, а процесното СТИ няма
такава възможност.
Ето защо съдът намира, че ответната страна, която носи доказателствена
тежест, не успя да установи пълно и главно способа, чрез който количеството
електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3. на електромера. Същевременно не се
установи и че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е
реално доставено, респективно потребено от абоната. Както вещото лице е
посочило – не би могло да се установи (разчете) причината и периода, в който е
натрупана.С оглед изложеното, съдът приема, че процесната сума е недължима от
абоната, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК
е основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят
направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 797,96 лв. (117,96 лв. за държавна такса и 680 лв.
за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума му се следва за заплащане
от ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, че М.Й.Л., ЕГН **********,
с пост. адрес: *** не дължи сумата
от 2949,08 лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена
електрическа енергия за периода от 12.02.2018
г. до 11.02.2019 г., по партида с клиентски номер № **********, абонатен номер №
**********, за обект находящ се в с. Д., общ. Л., ул. ***, за което е издадена
фактура **********/22.03.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258,
„Варна Тауърс-Г“ да заплати
на М.Й.Л., ЕГН **********, с пост. адрес: *** сумата от 797,96 лв., представляваща
направени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Велико Търново с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: