РЕШЕНИЕ № 77
гр. Монтана,
16 февруари 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.01.2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА
АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 535 по описа за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от П.Ю.В.,*** против Решение № 260062 от
15.10.2020 г. по АНД 1285/2020 г. по описа на Районен Съд Монтана, с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 3668999 на ОД на МВР Монтана за наложеното
му административно наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В
жалбата си, касаторът счита, че както
постановеното решение, така и електронният фиш, са неправилни,
незаконосъобразни, издадени при съществено нарушение на закона и на императивно
установените процесуални правила. Постановеното решение нарушава
основен принцип, заложен в чл. 14 от
НПК, тьй като същото не е постановено след обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което
законът е нарушен съществено. В мотивите на всяко едно решение е задължително
да се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. По отношение на
релевираните в жалбата оплаквания, единствено
е отбелязано, че
съдът не ги споделя, без да посочва
причините за това и без обосновка. Единствено е посочено, че Електронен фиш
Серия К № 2671063 касае извършване на друго административно нарушение и че не е
налице хипотезата на извършено същото по вид нарушение повторно, тъй като
липсвали данни кога същият е
връчен, но тези твърдения на районен съд - Монтана не кореспондират с истината. На
приложения Електронен фиш серия К № 2671063 е отбелязана дата на връчване - 28.02.2020
год., като е налице и подпис от длъжностно лице на МВР или същият е влязъл в
сила на 14.03.2020 год, съгл. чл. 64, буква "б" от ЗАНН,
като в случай на съмнение относно датата на връчване, това е могло лесно да се
установи със справка в МВР. Фишът е връчен в РУ на МВР - гр. Ч*** , както и е
платен в деня на връчването му - на 28.02.2020 год., видно от приложения
доказателствен материал, поради което решението е постановено без обективно,
всестранно и пълно да са изследвани всички обстоятелства по делото. Не счита за
правилни и изводите на съда, че не се касае за същото по вид нарушение и че
дали нарушението е повторно, не е предмет на преценка от страна на административнонаказващия
орган. В тази връзка се позовава на чл.
182, ал. 4 - Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Разпоредбата е императивна и административнонаказващият орган е длъжен да
я приложи, когато е изпълнен описаният фактически състав, а именно в случая -
повторно нарушение, за което се предвижда наказание категоризирано по чл. 182,
ал. 2, който фактически състав несъмнено е изпълнен. Счита, че не е в правомощията на
административнонаказващият орган да преценява дали да приложи разпоредбата или
не, след като констатира извършено нарушение на една и съща императивна
разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - превишаване на разрешената скорост извън
населено място. Разпоредбата, която може да бъде нарушена е единствено чл. 21,
ал. 1, тъй като тя предвижда задължително поведение от страна на всеки водач на
ППС и скорост, която е забранено да бъде превишавана, а чл. 21, ал. 2
единствено определя начина по който се сигнализира ограничаването на скоростта,
когато е въведено различно ограничение на посочената в ал. 1 скорост.
Извършвайки нарушението, описано в Електронен фиш серия К № 3668999, издаден за
нарушение установено на 25.05.2020 год. в 15:03 часа, връчен на 16.08.2020
год., по смисъла на закона, същото се явява повторно, имайки предвид влезлия в
сила на 14.03.2020 год. Електронен фиш серия К № 2671063, а именно -
„превишение на скоростта извън населено място". Несъмнено правилната
правна квалификация за това нарушение и наказанието, което следва да бъде
наложено с Електронен фиш серия К № 3668999 е: нарушение на чл. 21, ал. 2 във
връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което да бъде наложено наказание
„Глоба" в размер на 200.00 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 4 във вр. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Неправилно контролните органи не са отчели, че вече има влязъл в сила Електронен
фиш за същото по вид нарушение, поради което издаденият Електронен фиш серия К
№ 3668999 се явява изцяло незаконосъобразен поради неправилна правна
квалификация на описаното нарушение и на наложеното наказание.
Районен
съд - Монтана не е разгледал и обосновал защо не приема и другите възражения
посочени в жалбата, които продължава да поддържа. С разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП е въведено понятието Електронен фиш, ведно с необходимите
законови предпоставки за валидността на същия, а именно: нарушението да е
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител. Това налага категоричният извод, че издаването на електронен фиш е
строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните
технически средства са позиционирани предварително, т.е. стационарни, със
съответните предварително обозначения за съществуването им и тези средства
функционират при автоматичен режим, който сам по себе си не налага наличието на
обслужване от страна на контролните органи - именно в този смисъл следва да се
разбира употребеното в закона "в
отсъствие на контролен орган". Във всички останали случаи на
използване на мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, наличието на съответни полицейски служители и тяхното непосредствено
използване и обслужване от тях като служители в служби за контрол по ЗДвП,
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не важи и за установяване с тези
технически средства на административни нарушения по ЗДвП следва да се спазва
общия ред на ЗАНН - съставянето на акт за установяване на административно
нарушение от съответното лице и издаването на Наказателно постановление.
В настоящият
случай, описаното в електронен фиш серия К № 3668999, е установено с мобилна
система за заснемане на нарушенията, която функционира в
присъствието на полицейски служители, поради което е налице неприложимост на
хипотезата за издаване на електронен фиш, което означава, че в случая е
допуснато съществено нарушение на законовите правила, позволяващи
налагането на административно наказание с електронен фиш. При наличието на
използвана мобилна система за видеоконтрол и при наличието на контролни органи
на мястото на реализиране на нарушението следва да се ангажира
административната отговорност на нарушителя по реда и условията на ЗАНН -
чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
и издаване на наказателно постановление /НП/ за налагане на съответното
наказание. Позовава се на т. 65 от § 6 на Допълнителните разпоредби към ЗДвП,
където е дадено легално определение на автоматизирани технически
средства, както и определение на двата вида такива: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствие на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. От тази дефиниция следва извод, че
законът определя мобилните автоматизирани технически средства, временно
разположени на пътя като такива, установяващи нарушение винаги в присъствието
на контролен орган, независимо, че са разположени на пътен
участък. В разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е указано с какво
автоматизирано техническо средство или система може да се установи нарушението
като отсъствието на контролен орган е отнесено единствено към издаването на
електронен фиш, предвид което и с оглед на § 6, т. 65, б. "б" от ДР
на ЗДвП следва извода, че при установени с автоматизирани технически средства
нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш, а следва
административнонаказателната отговорност да се реализира по общия ред със
съставяне АУАН и издаване на НП. Налице е също така и
противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата и тези на Закона за движение по пътищата относно възможността да бъде издаван
електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни
автоматизирани технически средства, като според Наредбата това е възможно при
временно монтирано на пътя автоматизирани технически средства, а според закона,
това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното автоматизирани
технически средства установява нарушението в присъствие на контролен орган.
При установения в чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове принцип за
приложимост на по-високия по степен нормативен акт, когато постановление,
правилник, наредба или инструкция му противоречат, се налага извод, че следва
да бъде приложен установения със ЗДвП режим на установяване и заснемане с автоматизирани
технически средства на нарушения, при които се съставят електронни фишове, а
именно - при установяване на такива с автоматизирани технически средства в
отсъствие на контролен орган, каквито са само стационарните. В този смисъл е и
издаденото Тълкувателно решение № 1/2014 г. на Върховния административен съд, т.е. издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, същите да работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган. Недоказано
остава в случая, че мобилната система не се нуждае от обслужване от контролен
орган, както и че нарушението е заснето без намеса на присъстващите контролни
органи. Дори в сайта на МВР, по отношение на мобилните системи за видеоконтрол,
е описано че операторът има възможност да фиксира събитието от момент,
предхождащ неговата реакция, да фиксира допуснатите нарушения, както и че
мобилните системи предоставят възможност за ръчен режим на запис, позволяващ
заснемането на нарушения и ситуации от какъвто и да е характер, поради което в тежест на административно
наказващият орган е да докаже че автоматичното техническо средство е
предварително стационарно позиционирано, че работи на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган, т.е. че е спазена
императивната разпоредба на чл, 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: нарушението
да е установено и заснето с техническо средство, и в отсъствието на контролен
орган.
Няма
спор, че с обнародването на Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 год. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата е регламентирана процедурата, регулираща
действията на контролните органи при използването, както на стационарни, така и
на мобилни технически средства. Според чл. 3 от Наредбата, за установените от
автоматизирани технически средства и системи нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Действително, този текст би могьл да се разбира в
смисъл, че електронен фиш би могъл да бъде издаден както, когато нарушението е установено със
стационарно автоматизирано техническо средство и система, така и когато нарушението
е установено посредством мобилно автоматизирано техническо средство и система.
Но наредбата е подзаконов нормативен акт и тя не може да преодолее
императивното изискване, съдържащо се в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронни
фишове да бъдат издавани само за нарушения, установени в отсъствието на
контролен орган, т.е. само посредством стационарно автоматизирано техническо
средство и система и без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год.,
постановено по тълкувателно дело № 1 по описа на ВАС за 2013 год., не е
загубило значението си, тъй като нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и
понастоящем не предвижда като предпоставка за издаването на електронен фиш
присъствието на контролния орган при констатирането на нарушението.
Обстоятелството, че след промяната на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, изискването за
установяването и заснемането на нарушението е разширено чрез добавянето на
израза "автоматизирано", не води до неприложимост на тълкувателното
решение с оглед на вида на процедурата по ангажиране на отговорността, която е
детерминирана от необходимостта при това установяване и заснемане да липсва
контролен орган. Т.е. при установяване на нарушение като
процесното, с мобилно автоматизирано техническо средство и система, е
неприложимо съкратеното производство по чл. 189, ал. 4 от ЗДВП.
Извън
горните съображения са допуснати и други закононарушения в процедурата
по издаване на електронен фиш, по които
Районен съд - Монтана отново не е изразил становище поради какви съображения не
ги приема и не ги споделя. В издаденият Електронен фиш серия к
№ 3668999 липсва предвиден конкретен издател (извън изискването
за посочване на съответното териториално поделение на МВР). Известно е от
правната теория, че всеки "документ" представлява писмено
волеизявление на конкретно лице, с определени правни последици, а в частност административният акт е
волеизявление на конкретен орган, натоварен изрично с властнически правомощия и
функции, с което
волеизявление се засяга благоприятно или не правната сфера на трети лица. Липсата на предвиден издател като
задължителен реквизит на електронен фиш лишава съшия от горепосочените
характеристики на
документ и административен акт, което е юридически и житейски абсурдно. Тази
липса обуславя пълна анонимност на лицата, които съставят и издават електронни
фишове, и в частност - лицето, което налага наказанието посочено
в електронния фиш, а това съответно предпоставя невъзможност за осъществяване
на адекватен и надлежен контрол на компетентността им, както и невъзможност за
реализация на съответен вид отговорност при евентуални техни правонарушения. Въпросният
фиш носи наименованието "електронен", като следва да се има предвид,
че макар по дефиниция електронния
фиш да представлява "електронно изявление" съгласно § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН и § 6, т, 63 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, въпросният утвърден образец на електронен фиш въобще не съответства на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
и в частност - на разпоредбите на чл. 2 - чл. 4 от същия, които предвиждат, че
всяко "електронно изявление" има автор и титуляр, каквито изобщо не
са предвидени в утвърдения образец и са напълно неизвестни, поради което освен,
че трудно може да се нарече "документ", още по-трудно би могъл да се
нарича "електронен документ" или "електронен фиш". Липсва и "дата на
съставяне" на електронния фиш като негов реквизит, като наличието на този
точно реквизит е задължително, тъй като предпоставя решаване на редица и със съществено
значение правни въпроси - приложимият
към датата на издаване на електронния фиш материален и процесуален закон,
наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на
релевантни срокове, в т.ч. и давностните срокове по чл. 80 - чл.
82 от НПК във вр. чл. 11 от ЗАНН и други. Съгласно установеното с чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш има силата на влязло в сила
наказателно постановление, поради което би следвало да съдържа и съответните
реквизити, които ЗАНН въвежда като изискуеми за наказателното постановление -
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, независимо от "опростената форма", заложена от
законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. До отстраняване на тези пропуски по
съответния законодателен ред, наличните непълноти съгл. чл. 46, ал. 2 от ЗНА
следва да бъдат запълнени с относими и релевантни за казуса изисквания, каквито
са тези на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 на ЗАНН, доколкото
електронния фиш има "двойствена природа" - притежава
характеристиките на акт за установяване на административно нарушение, доколкото
"установява" нарушението чрез съответните технически средства, но без
да участва контролен орган в този етап, но и характеристиките на наказателно
постановление, доколкото чрез него се налага и административно наказание,
където участието на наказващ орган е задължително и не може да се осъществява
от "анонимни лица". В настоящия случай електронният фиш
не отговаря на тези изисквания, поради което счита, че следва да бъде отменен и
на това основание.
Районен
съд - Монтана, при постановяване на решението си не е съобразил и трайно
установената съдебна практика, като единствено по този въпрос е отбелязано, че
е неотносима към конкретния случай доколкото са налице законодателни промени в
ЗДвП от 2018 год., без да са описани какви са тези законодателни промени.
Законовите промени в ЗДвП от 2018 год. са многобройни, но самите те са неотносими
в настоящия случай, тъй като касаят съвсем различни по същността си разпоредби,
относими към съвсем различни случаи, поради което остава непонятно кои точно са
разпоредбите и промените в ЗДвП които правят неотносима цитираната съдебна
практика. Не са променяни след 2017 год. по никакъв начин относимиге към
настоящия казус - чл. 21, чл. 189, ал. 4
и чл, 182, ал. 2 и ал. 4, поради което съдебната
практика, по този въпрос следва да бъде относима.
Според трайно установената съдебна практика, касаеща настоящия казус,
макар и същата да не е задължителна за прилагане съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
(с изключение на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
по т. д. № 1/2013 г.), допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, водят до нарушаване на правото на
защита на санкционираните лица и представляват самостоятелни основания за
отмяна на издаден електронен фиш или наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба, чрез юрк Д*** оспорва жалбата. В с.з. изразява
становище, че решението е правилно,
законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. По основното
възражение, че електронният фиш няма дата на издаване, счита, че същият съдържа
всички законови реквизити посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден по
утвърдения от МВР образец. Счита нарушението за безспорно установено. Няма и
допуснати съществени нарушения при издаване на електронния фиш, каквито са и изложените
от въззивния съд мотиви.
Прокурор от ОП Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш
отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице. Възраженията в касационната жалба са правени и пред районния съд, който
ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради
което предлага да бъде потвърдено.
В настоящото производство не са представени писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от
надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим
съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.
С
обжалваното решение на Районен Съд – Монтана е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия
К № 3668999 на ОД на МВР Монтана. За да
потвърди издаденият акт този съд приема, че на 25.05.2020 г., в 15:03 ч. по РП I – 1, Е - 79 при КМ
120 + 700, в извън населено място, при наличие на пътен знак В - 26 - 60, с
посока на движение от гр. Монтана към гр. В*** , управлява МПС лек автомобил С***
А*** , per. № С*** , превишавайки с 25 км/ч. максимално
разрешената и установена с пътен знак скорост от 60 км/ч. Скоростта на
движението на автомобила е установена с автоматизирано техническо средство АТСС
ARH САМ S1. Към електронния фиш е приложено копие от снимков
материал, от който се вижда модела и регистрационния номер на автомобила, както
и справка за собствеността му. Въз основа на снимковия материал е издаден и
обжалваният електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП. Описаната фактическа обстановка въззивния съд приема за установена
по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени
доказателства. Този съд се позовава на промените в ЗДвП /ДВ. бр.10 от 2011г./,
с които законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с издаването на „електронен
фиш", който гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на
наказанията. При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано
със стационарна видео - радарна система на наблюдение и в отсъствието на
контролен орган, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
правилно е ангажирана чрез издаването на електронен фиш по реда на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, която правна норма определя и съдържанието, на което трябва да
отговоря електронния фиш, чиито образец е утвърден със Заповед № 1з - 305/
04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи. Позовава се и на § 6 т. 63 от
ДР на ЗДвП, където е посочено, че „електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Приравняването му
едновременно на АУАН и НП е само по правното му действие - чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. В случая
нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС
АТСС ARH CAM S1, при
която измерването, регистрирането и записът се извършва от система радар -
камера - компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство и въведе ограниченията на скоростта на този
участък. От приложения Протокол за проверка № 67 - С - ИСИС/16.10.2019 г. може
да се направи еднозначен извод, че към момента на заснемане на нарушението е
налице техническа изправност на устройството. Видно от снимковия материал е, че
максимално допустимата скорост на движение е била въведена с пътен знак от 60
км/ч. Ето защо този съд намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението е автоматизирано, без да позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение, поради която и причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на
системата за видеоконтрол няма това качество. Приема още, че повторността на
нарушението не е предмет на преценка от страна на административнонаказващия
орган, който е в правомощия да санкционира нарушителя за конкретно поведение.
Приложеният като писмено доказателство Електронен фиш Серия К № 2671063 касае
извършване на друго административно нарушение, а именно по чл. 21, ал.1 от ЗДвП
през 2019г. или не е налице хипотезата на извършено същото по вид нарушение,
както и липсват данни това да е станало в рамките на едногодишния срок от
влизането му в сила. По приложения фиш липсват данни кога същият е влязъл в
законна сила, тъй като е посочена единствено датата на неговото заверяване -
вярно с оригинала. Цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима към
конкретния случай доколкото са налице законодателни промени в ЗДвП от 2018 г.
свързани с установяване на административни нарушения и издаване на електронни
фишове. По отношение размера на наложеното наказание въззивният съд приема
редакцията на санкциониращата разпоредба на чл. 182, ал.2 т.З от ЗДвП към
момента на извършване на нарушението, което е съобразено от наказващия орган. В
конкретния случай за превишаване на максимално разрешената скорост на движение
на МПС извън населено място от 21 до 30 км./ч., наказанието е глоба 100.00
лева. Наложеното наказание е фиксирано от закона, поради което и на основание
чл.27, ал.5 от ЗАНН не подлежи на последваща редукция. При извършената служебна
проверка не са констатирани съществени процесуални нарушения допуснати в хода на
административното производство, които да водят до отмяна на електронния фиш.
Настоящият състав споделя съображенията на въззивния съд и
намира същите за логични и съответни на събраните в хода на делото
доказателства, като същевременно са в отговор на заявените вьв вьззивната жалба
възражения, като съдът препраща към мотивите на постановеното въззивно решение,
съгласно предвиденото в чл. 221, ал. 2 от АПК.
По
отношение на първото възражение изложено в касационната жалба, свеждащо се до това,
че нарушението установено с обжалвания Електронен фиш е извършено при повторност,
която повторност не е отчетена от административнонаказващия орган, в
последствие и от въззивния съд, а наличието на такава предполага налагането на
друга санкционна правна норма и друго административно наказание, съдът намира
същото за неоснователно. Въпреки че в тази част на решението изложените от
въззивния съд съображения не са пълни, то тази непълнота не се отразява върху
правилността на взетият краен правен резултат. Действително законодателят
изрично предвижда налагането на друго наказание, в случаите, когато е
установена повторност на извършеното деяние. Обстоятелството, обаче, че административнонаказващият орган е наложил
наказание, без да установи повторност на извършеното нарушение, дори и да е
налице такава, не се отразява върху законосъобразността на издадения акт. Няма
законова пречка/забрана компетентният орган да наложи самостоятелно наказание,
касаещо единствено извършеното нарушение, без за това да отчете наличието на
повторност. В случая, в процесния Електронен фиш серия К № 3668999, не е
отбелязано, че деянието е извършено повторно, поради което и наложената санкция
не е в условията на повторност. В тази връзка дали и на коя дата Електронен фиш
серия К № 2671063 на ОД на МВР П*** е влязъл в сила е неотносимо към настоящото
производство по обжалване на Електронен фиш серия К № 3668999, именно поради
това, че установеното с процесния Електронен фиш нарушение, не е прието за
повторно и наложеното наказание не е при такива условия. Отделно от това касаторът
не ангажира надлежни и годни доказателства, от които да се установи влизането в
сила на предходно издадения Електронен фиш серия К № 2671063 на ОД на МВР П*** ,
включително и за датата на неговото връчване, както правилно това е отчетено и
от състава на въззивния съд. Ръчното изписване на дата и подпис неясно на и от
кого не съставляват такива годни доказателства или твърдението за повторност не
е установено. Всяко твърдение изисква доказване с надлежни по закон доказателствени
средства, което е в тежест на касатора и за което същият е разполагал с всички
законово допустими процесуални способи и възможности, от които същият не се е
възползвал. В тежест на административнонаказаното лице е да установи
възраженията, на които се позовава, тьй като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, а издаденият Електронен фиш е редовен от формална страна. На
следващо място следва да се има предвид и основният принцип в наказателното и
административнонаказателното производство, че нарушителите не могат да черпят
права от собствените си виновни поведения и поради това да търсят благоприятни за
себе си последици, като от значение в случая е и въведената от законодателя забрана
за влошаване положението на жалбоподателя.
По
отношение на второто възражение, касаещо нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и
конкретно наличието на контролен орган и нарушител, поради което е следвало не
да се издаде Електронен фиш, а състави АУАН, респ. издаде Наказателно
постановление по общия ред, сьдьт също намира за неоснователно.
Текстът
на чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП, гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Тълкуването на касатора е превратно на
вложеното в нормата съдържание, тъй като фразата „се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” не е разделена с препинателен
знак, а е едно цяло, т.е. Електронен фиш се издава, тогава когато нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с
каквото средство е заснето процесното нарушение, което обстоятелство не е
спорно. Отсъствието на контролен орган и нарушител се отнася към момента на
издаването на акта, в случая Електронният фиш. Правната норма включва, както
стационарните, така и мобилните системи и средства, когато са автоматизирани,
без да въвежда изключения или прави разграничения. Наличието или липсата на
контролен орган, респ. нарушител не е обстоятелство, което да обуславя реда, по
който следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност и в
този смисъл дали да бъде издаден Електронния фиш или съставен АУАН. Процесуалната
възможност, дадена от законодателя, за издаване на Електронен фиш единствено е
обусловена от обстоятелството нарушението да бъде установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки. В този случай наличието на контролен орган и
нарушител не е необходимо, тъй като нарушението е заснето от самото техническо
средство и актът се издава въз основа на отразеното в тази система, за разлика
от АУАН, който акт се съставя от контролен орган и от това, което този орган
лично е констатирал като нарушение.
По
отношение на възражението за липсата на издател на оспорения акт, следва да се
има предвид, че системата, която констатира нарушението не е орган и поради
това въпросът за компетентността на лицето, което снема записаната информация,
не е предмет на разглеждане. В тази връзка правно значение има органът, който
издава акта, като в случая същият безспорно се установява от самия Електронен
фиш и това е ОДМВР Монтана, който орган е овластен от закона. Предвид
обстоятелството, че ОД на МВР са юридически лица, а последните се представляват
от техните директори, то физическото лице издател на акта е Директорът на ОД на
МВР Монтана или тези обстоятелства са установяеми, както от самия Електронен
фиш, така и по силата на закона.
По
отношение на възраженията, касаещи съдържанието на Електронния фиш и в тази
връзка липсата на дата на акта, то всички те са неотносими, именно поради факта,
че образецът на Електронния фиш е утвърден по съответния ред, а оспореният по
делото, не е с различна форма от утвърдената такава. За пълнота в тази връзка
следва да се отбележи, че датата на издаване на Електронния фиш е факт, който
също е установим, но поради липса на възражения в тази посока и направено
искане, това обстоятелство не е установявано. Аналогията на Електронния фиш с
електронните изявления съгласно дефиницията в ЗЕДЕУУ е валидна единствено по
отношение вида и характера на акта. По отношение на останалите характеристики
правно значение имат специалните норми на ЗДвП, а не на ЗЕДЕУУ.
Предмет
на касационнен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с
материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на
съда, каквито възражения не се твърдят и не се установяват от този състав на
съда.
С
оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
съответно на материалния закон, т.е. за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 260062 от 15.10.2020 г. по АНД 1285/2020 г. по описа
на Районен Съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: