ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. Пазарджик, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20225200900003 по описа за 2022 година
Образувано е по подадена искова молба вх. №110/07.01.2022г. от „Юридическа
Агенция „ПЕТКОВ И КОСТОВА” ООД, ЕИК *********,
гр. Пазарджик, представлявано от управителя Л.А. П. против1/ И. С. С., ЕГН ********** и
та
2/ С. Н. Д., ЕГН **********,двамата от с.И., общ. Пазарджик, ул.”30'” № 3 ,2 броя
осъдителни искове (частични) по 30000лв. . В срока за отстраняване нередовностите на
исковата молба ищеца заявил,че претендира е обезщетения по КЗ за ответниците се
формиращи се от отсбора на:
главница (150000 лева, съгласно иска по чл.432 от КЗ и присъдени от съда) и
законната лихва върху тази главница (150000 лева) от 30.08,2018г. (датата на
настъпване на ПТП) до датата на плащане обезщетението от Застрахователя на
ответниците, която към момента не ни е известна.
По тази причина е заявено, че частично (за момента) се претендират възнаграждения
по 30000 лева, формирани само от главниците (150000лв. х 20%) и не се претендират
възнаграждения, формирани върху размера на законната лихва върху 150000 лева от
30.08.2018г. до датата на плащането й от ЗД „Бул Ине” АД, съгласно съдебното решение.
Изрично е посочено, че след установяване датата на плащане от Застрахователя на
ответниците и целия размер на платено обезщетение по КЗ (главница и законни лихви,
съгласно чл.429,ал.2,т.2 и ал.З от КЗ), чрез ЧСИ Г. К. по 4-те изпълнителни дела, по реда на
чл.214 от ГПК или в отделен процес ще се измени/увеличи всеки от исковете. В този смисъл,
в ИМ няма искане за осъждането на ответниците да плащат мораторна лихва върху
уговореното възнаграждение по т.2.1. от Договора от 05.09. 2018г., поради което не се сочи
размер и период.
По горните съображения между ОбЧ и петитума на ИМ няма противоречие -
изложени са обстоятелства за частични искове по 30000лв. и петитум за осъждане на същата
сума по тези частични искове, заедно със законната лихва от 07.01.2022г. (датата на
предявяване на иска) по окончателното им плащане.
3/ В ИМ не са посочили обстоятелства и твърдения, че дружеството е прекратило
договора за поръчка, т.е ищецът не е правил и не прави изявления за прекратяване на
Договора за поръчка от 05.09.2018г. Изложени са обстоятелства за действията на
ответниците, а какво те „смятат”, че са направили с договора, не можем да заявим и гадаем -
1
може би ще разберем в отговора по чл.367 от ГПК.
В този смисъл, заявяват, че на основание чл.288,ап.1 във вр.с чл.28б от ЗЗД
претендират уговореното възнаграждение в т.2.1 от договора от 05.09,2018г., тъй като
дружеството е изпълнило изцяло и точно задълженията си по него, както в наказателното
производство срещу деликвента Г. Д. (по НОХД № 70!/2018г. на ПзОС), така и в
гражданското производство срещу ЗД „Бул Ине” АД (по т.д.№ 39/2020г. на ПзОС) до
влизане в сила на решението на съда за присъждане на обезщетения по чл.432 от КЗ и
реалното получаване на обезщетението по КЗ от ответниците.
В срока о чл.372 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес: общ. П., с. И., ул. „“ № 3 и С. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: общ.
Пазарджик, с. И., ул. „“ № 3 и двамата чрез адв. Р.М.,като изразява следното становище по
предявените срещу искове от „Юридическа агенция „Петков и Костова“ ООД:От името на
доверителите и оспорва изцяло предявените срещу тях искове, както по основание, така и
по размер.
Оспорва основателността на предявените искове срещу И.С. и С. Д. - С.а в размер на
по 30 ОООлева, като твърдим, че не дължат възнаграждение по приложения към исковата
молба договор подписан между тях и „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД от
05.09.2018г. Твърди, че договорът е нищожен като противоречащ на закона по аргумент от
разпоредбата на чл.26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД. Договорът приложен към
исковата молба противоречи на закона и/или го заобикаля. Тъй като е нищожен, не е
породил правно действие, поради което и не дължим парични суми на ищцовото търговско
дружество.Излага подробни съображения в тази насока. Твърди,че ищцовото дружество,
обаче не е поемало ангажимент да ангажира вместо доверителите и адвокат по търговски
дела срещу застраховател, доколкото в преамбюлната част е посочено, че И.С. и С.Д. търсят
защита и представителство пред съдебни органи за конституирането им като частни
обвинител и за предявяване на граждански иск в наказателния процес.Адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по наказателни дела е регламентирано в
Наребда № 1 от 09 юли 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от същата имаща императивен характер е недопустимо
договаряне на резултативен хонорар по наказателни дела, включително и за граждански иск,
предявен в наказателния процес.Уговарянето на възнаграждение за предоставяне на
адвокатска услуга по наказателно дело е в противоречие с императивна правна норма/тази
на чл. 17 от Наредба № 1 от 09 юли 2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Възнаграждението по договор е част от същественото съдържание на един
договор. Поради тази причина твърдим, че договор от 05.09.2018г, въз основа на който
ищецът претендира за него да са възникнали права, е нищожен поради противоречие с
императивна правна норма. Договорът не е породил правно действие между страните,
поради което исковите претенции на ищцовото дружество са неоснователно. 1.2. Договорът
заобикаля закона - Ако съдът приеме, че договорът не противоречи на закона, по
аргументите изложени в 1.1 от това изложение, то твърдим, че същия заобикаля закона.
Страна по договора е търговско дружество, за което не се прилагат разпоредбите на Закона
за адвокатурата и конкретно на Наредба № 1 от 9 юли 2004г за минималните размери на
адвокатски възнаграждения. Но с договора се уговаря резултативен хонорар за адвокатска
дейност по наказателно дело, с което всъщност се заобикаля закона. Доктрината и
константната съдебна практика приема, че е налице заобикаляне на закона в случаите, при
които с позволени от закона средства се преследва забранена от закона цел. Намираме, че
именно такъв е настоящия случай. Не е без значение обстоятелството, че собственик на
капитала на ищцовото търговско дружество е адвокат Р. Ц. П.Твърдим, че договорът въз
основа на който ищцовото дружество претендира за него да е възникнало вземане е
нищожен поради заобикаляне на закона. Договорът не е породил правно действие, поради
което и исковите претенции са изцяло неоснователни.
1. Оспорва основателността на предявените искове срещу ответниците в размер на по 30
ОООлева, като твърдим, че не дължат възнаграждение по приложенията към исковата
2
молба договор с „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД от 05.09.2018г., тъй
като този договор е нищожен като противоречащ на закона по аргумент от
разпоредбата на чл.26, ал. 2, предложение първо и второ от ЗЗД. Договорът приложен
към исковата молба е с невъзможен предмет и липсва съгласие, доколкото търговско
дружество не може да предоставя адвокатска услуга и да уговаря възнаграждение
съобразно правилата на Закона за адвокатурата, Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждение, приета от Висшия адвокатски съвет. Тъй като договорът е
нищожен, не е породил правно действие, поради което и доверителите ми не дължат
парични суми на ищцовото търговско дружество.
2. 2.1 .Невъзможен предмет - Доктрината, а и константната съдебна практика по
приложение на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД приема, че даден договор е с
невъзможен предмет, ако неговото изпълнение е изначално невъзможно, т.е. още при
сключване на договора предметът трябва да бъде изначално невъзможен. В този
случай договорът няма да породи правно действие между страните поради нищожност.
Приложеният към исковата молба договор от 05.09.2018г. е едно правно нищо и като
такъв по него не са дължими исковите претенции, формулирани срещу всеки от
доверителите ми. Съгласно вписания предмет на дейност на ищцовото търговско
дружество в Търговски регистър и регистър на юридически лица с нестопанска цел
„Юридическа кантора Петков и Костова“ ООД осъществява юридически и бизнес
консултации и услуги, търговско представителство и агентство на български и
чуждестранни физически и юридически лица; търговска дейност в страната и чужбина,
както и всякаква друга дейност, която не е забранена със закон. Ищцовото търговско
дружество няма право да посредничи при намиране на адвокат, тъй като не е
регистрирало такъв предмет на дейност. Ищцовото дружество не може да посредничи
при водене на преговори, изготвяне и евентуално подписване на споразумение със
застраховател, тъй като не е адвокатско дружество, както и няма лиценз за
осъществяване на дейност като застрахователен брокер. След като ищцовото
дружество не може да осъществи предмета на договора, доколкото няма съответно
разрешение за осъществяване на дейностите, за които поема задължения, то и
договорът е с изначално невъзможен предмет, поради което е нищожен, а
следователно изобщо не е породил правно действие.
3. 2.2.Липса на съгласие - Точното съдържание на клаузата на т.2.1. от договора е :
,.Доверителят се задължава да плати на Довереника възнаграждение в размер на 20 %
(двадесет процента), с ДДС, включващ дължимото възнаграоюдение за сключване на
пълномощното (те), всички пътни разноски и други разходи.“ Всъщност този договор
няма уговорена цена, която е част от същественото съдържание на всеки договор. И
това е така, доколкото не е посочена база/основа върху която да се изчисляват
въпросните 20 % (двадесет процента).За да е налице съгласие за сключване на
определен договор следва страните да са съвпаднали насрещно волите си минимум по
отношение на предмета на договора и неговата цена. В случая има формулиран
предмет на договора/като по отношение на невъзможността му съображения сме
изложили по-горе/, но няма съгласие по отношение на цената на поръчката. И това е
така, доколкото не е посочена база върху която да се изчислят въпросните 20 %, за да
се получи като математически резултат стойността на услугата. Няма пречка цената на
договора да бъде определяема, а не определена. За да се приеме, че е налице
определяема цена следва страните да са постигнали съгласие по критериите или
компонентите, съобразно които ще се определя цената. Такова съгласие по отношение
на критериите или компонентите в случая не е налице, доколкото няма посочена
основа/база, върху която да се начисляват въпросните 20 %, за да се получи стойността
на поръчката или цената на договора. След като страните не са постигнали съгласие
относно съществен елемент от съдържанието на договора, то договорът, приложен в
3
копие към исковата молба е едно правно нишо, като сключен при липса на съгласие.
Бидейки правно нищо, договорът не е породил правни последици, поради което не се
дължи възнаграждение по нещо.
4. ) Оспорва основателността на предявените искове срещу всеки от доверителите ми в
размер на по 30 ОООлева, като твърдя, че доверителите и не дължат възнаграждение
по приложенията към исковата молба договор между тях и „Юридическа агенция
Петков и Костова“ ООД, тъй като този договор е нищожен, като никоя от
разпоредбите на този договор не би могла да бъде заменена от повелителни норми на
закона, каквото условие има въведено в разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД. Законът за
адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета от Висшия адвокатски съвет регламентират дейности и услуги, предоставяни
от адвокати, а не такива от търговци, регистрирани по Търговски закон. Поради тази
причина повелителните разпоредби на тези два нормативни акта, не могат да заменят
съдържанието на приложения към исковата молба договор, тъй като страна по този
договор не е адвокат. Разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи договор за поръчка също
не могат да заменят клаузите на този договор. Съгласно разпоредбата на чл. 280 от
ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия. От приложения в копие договор се
установява, че и двете страни са именувани довереник. По този договор няма страна,
именувана доверител. Дори и да приемем, че се касае до техническа
грешка при оформяне на договора, от неговото съдържание, обаче става ясно, че
страните са изяснили, че И.С. и С.Д. имат необходимост от представителство пред
съдебните органи за конституиране като частен обвинител, за предявяване на
граждански иск в наказателния процес за получаване на обезщетение на
неимуществени вреди, както и да бъдат представлявани пред застраховател във връзка
с водене на преговори за сключване на споразумение. Тези дейности, едновременно
фактически и правни по своята същност, се осъществяват само от адвокат - в частта за
представителство пред съд и пред застраховател, или евентуално от юридическо лице,
получило лиценз за осъществяване на дейност като застрахователен брокер - в частта
за водене на преговори за договаряне размер на обезщетение със застраховател. В този
смисъл приложими нормативни актове са Гражданския процесуален кодекс - чл. 32, т.
1, Наказателния процесуален кодекс, Закона за адвокатурата - чл. 3, ал. 1 и чл. 24 и
евентуално Кодекса за застраховането - чл. 301, ал. 6, изр. 2-ро и чл. 338 от същия, а не
общия закон, уреждащ матерално-правната уредба на договор поръчка, какъвто е ЗЗД.
5. Адвокатската услуга се уговаря съгласно повелителните разпоредби на Закона за
адвокатурата, като може да бъде предоставяна само от субектите, упоменати в Закон
за адвокатурата - адвокат, адвокатско дружество, но не и от търговски дружества.
6. )В случай че не се възприемат гореизложените съображения, оспорва иска като
твърдя, че доверителите ми не дължат заплащане на възнаграждение по приложения
към исковата молба договор от 05.09.2018г, тъй като е унищожаем по смисъла на чл.
29 от ЗЗД, като сключен при условия на измама. От името на доверителите ми твърдя,
че пълномощничката на управителя на „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД,
която е подписала договора за това търговско дружество - госпожа Е. Г. К.- П.ги е
въвела в заблуждение като им заявила, че „Юридическа агенция“ е идентично с
„Адвокатско дружество“, че въпросната юридическа агенция има право да извършва
адвокатски услуги, като договорът който подписали касае осъществяване на
представителство пред съда по наказателното дело за водене на граждански иск, пред
застрахователя за водене за преговори за изплащане на обезщетение, без да е
необходими сключване на други договори.
7. ) В случай че не се възприемеат гореизложените съображения навежда довод за
неизпълнение на задълженията от страна на „Юридическа агенция Петков и Костова“
4
ООД по този договор, поради което не им се дължи възнаграждение. Аргументите ми
за това са следните: Предметът на договора е довереникът/da приемем, че това е „
Юридическа агенция Петков и Костов “ ООД, доколкото печат на това търговско
дружество е положен под подписа ДОВЕРЕНИК на втора страница на договора!от
името на доверителя /да приемем, че това са И.С. и С.Д., доколкото подписите им са
положени под ДОВЕРИТЕЛ на втора страница от договора! да договори процесуално
представителство по дела с адвокат Р. Ц. П. от Адвокатска колегия Пазарджик и/или
други адвокати и адвокатски дружества до окончателното им свършване във всички
инстанции, вкл. и за отмяна, както и изпълнителното производство, за което
заплащането е част от уговореното възнаграждение; както и да договори, подготви и
евентуално подпише споразумение със застрахователя, за което дава пълномощия да
подпише същото, чрез пълномощника(те), на чието име доверителят изготвя
нотариално заверено пълномощно. Упълномощаването на адвокат Р. Ц.П. е направено
директно от доверителите ми, видно от текста на приложеното към договора
пълномощно, а не от „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД. Както посочих
по-горе в обстоятелства относно иска. Доверителите ми са се срещнали се с адвокат Р.
П., дал им бланка на пълномощно, което да заверят пред нотариус и го заверили. В
този смисъл ищецът „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД по-скоро не е
посредничил, за да свърже доверителите ми с адвокат Р. П. Не можем да допуснем, че
адвокат Р. П. е ползвал посредник, за да намира клиенти, с което да е нарушил Закона
за адвокатурата. Ищцовото търговско дружество не е водило преговори и евентуално
подписвало споразумение със застрахователя на виновния водач за причинената смърт
на сина си. Както е посочено и в исковата молба срещу застрахователя е водено
гражданско дело, по което съдът е постановил осъдителен иск. Следователно е приел,
че е налице правен интерес, поради неуспешно преведено процедура по доброволно
уреждане на спора. Ищцовото дружество не е водило от името на доверителите ми
граждански иск в наказателния процес и не е упълномощавало адвокат от тяхно име да
води граждански иск в наказателния процес. В противен случай, нямаше да се води
гражданско дело срещу застрахователя. Ето защо ищцовото дружество е в
неизпълнение по този договор от 05.09.2018г.
8. Задължение на всеки изпълнител по договор за поръчка е длъжен да предостави отчет
по аргумент от чл. 284 от ЗЗД. Ответниците не са получавали от ищцовото дружество
уведомление за изпълнение на поръчка, нито са получавали сметка или им е предавано
нещо!каквото и да било! в изпълнение на договор за поръчка. Всъщност доверителите
и не са имали намерение да възлагат на търговско дружество и конкретно на ищцовото
дружество да им посредничи при намиране на адвокат. Те са дали пълномощно за
адвокат Р. П. и имат договор с адвокат Р. П., който е приложен по гр.д. № 39/2020 по
описа на ОС Пазарджик. Този договор е сключен между тях и адвокат Р. П., като
ищцовото дружество не е страна по него и не е посредничило за сключването му.
9. В случай че не се възприемат гореизложените съображения, оспорва размерите на
предявените искове. Ищцовото дружество твърди, че му се дължи от всеки от
ответниците възнаграждение в размер на 20 %. В исковата молба се твърди, че тези
двадесет процента следва да се изчисляват върху размера на определеното от съда по
т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазадржик, в.т.д. № 371/2021г по описа на Апелативен
съд Пловдив и изплатено от застрахователя обезщетение за репариране на
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане. Посочено е в уточнителна молба, че
срещу всеки от ответниците се претендират по 30 000 (тридесет хиляди) лева, като
основание за размера на исковите претенции ищцовото дружество черпи от
разпоредбата на чл. 2.1. от приложения към исковата молба договор. В конкретната
разпоредба на чл. 2.1. от договора обаче не е посочена основа/база. върху която се
5
определят 20% възнаграждение. Точният текст е следния:,Доверителят се задължава да
плати на Довереника възнаграждение в размер на 20 %(двадесет процента), сДЦС,
включващ дължимото възнаграждение за сключване на пълномощното(те), всички
пътни разноски и други разходи.“ Всъщност този договор няма уговорена цена, която е
част от същественото съдържание на всеки договор. Не може да се изтълкува и че
възнаграждението е 20 % от възнаграждението по чл. 7 от Наредба 1/2004г на ВАС,
която е коментирана в чл. 2.2. от този договор, тъй като тази договорна клауза
регламентира конкретна хипотеза, макар и с малко неясна формулировка -
производство по чл. 422 от ГПК, по което е необходимо явяване на уговорени
процесуални пълномощници за една съдебна инстанция. На доверителите ми не е
известно от тяхно име да е водено исково производство по чл.422 от ГПК, нито пък
подобно исковото производство да ги е представлявало търговското дружество-ищец.
10. Отделно от гореизложеното, за предоставената адвокатска услуга от адвокат Р. Ц. П.
във връзка с осъществяваното процесуално представителство и защита по т.д. №
39/2020г по описа на Окръжен съд Пазарджик му е присъдено адвокатско
възнаграждение. Съдът е съобразил извършената адвокатска услуга по делото, като е
приел, че са налице основанията по чл. 38 от Закон за адвокатурата за оказване на
правна помощ, т.е. налице е подписан Договор за процесуално представителство и
защита, в който е договорено, адв. П. да осъществява безплатна помощ и защита за
ответниците по настоящия спор. При приключване на делото с постановяване на
съдебен акт му е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 10 260(десет
хиляди двеста и шейсет) лева. В този смисъл труда на адвоката по водене на
съдебното дело е остойностен от съда при спазване правилата на Закона за
адвокатурата и Наредба № 1 от 09 юли 2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Действително Апелативен съд Пловдив е намалил съразмерно с
отхвърлената част на исковите претенции адвокатското възнаграждение на адвокат Р.
П.за съответната инстанция, но го е потвърдил за сумата от 9060 лева -
възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция. Адвокат Р.
П. вероятно се е снабдил с изпълнителен лист, което можем да установим след като
съдът изиска в цялост т.д. № 39/2020г по описа на Окръжен съд Пазарджик, каквото
доказателствено искане е сторено от ищцовото дружество. В този смисъл трудът на
този, който е осъществявал процесуално представителство и защита по воденото
търговско дело, а именно адвокат Р. П. е заплатен от ответника по делото ЗД „Бул
Ине“ АД. Претенцията на ищцовото търговско дружество за заплащане на
възнаграждение в размер на 20 % от присъдените застрахователни обезщетения за
осъществявано процесуално представителство и защита по търговско дело № 39/2020г
от адвокат Р. П. е неоснователно, доколкото адвокатът получава възнаграждение за
труда си по силата на постановения съдебен акт, а ищцовото търговско дружество
адвокатска услуга не е предоставяло.
11. От друга страна, заявява, че процесния договор е нищожен на основание чл. 26 предл.
3, поради нарушение на добрите нрави, което се състои в нееквивалентност на
престациите и в нарушение на основаните етични правила и норми на поведение.
Договорът е нищожен и поради това, че П. е получила възнаграждение за работата,
която е свършила - съдът му е присъдил възнаграждение в размер на претендираното
от него съгласно чл. 38 от ЗА и плащането втори път на каквато и да било сума и/или
възнаграждение би представлявало неоснователно обогатяване. Противоречието с
добрите нрави се свързва с нарушаване на морални и етични неписани норми на
обществения живот, което по правни последици е приравнено от законодателя на
последиците от нарушаване на императивни разпоредби на закона. Вярно е, че законът
не забранява уговаряне на резултативен хонорар, но само и единствено по отношение
на адвокатската защита по граждански дела. От друга страна обаче, това само по себе
6
си не означава, че предварителното уговаряне на процент от възнаграждението, без да
има яснота какъв обем от дейности ще бъдат извършени, няма като последица
нарушаване на възприети от обществото морални и етични норми. При така
договореното възнаграждение се стига до нееквивалентност на престациите. Морално
недопустимо е така сключения договор да породи правни последици и същият е
нищожен поради противоречие с добрите нрави. Нищожността следва да бъде обявена
по отношение на целия договор.
Относно доказателствата:
Не възразява да се приемат писмените доказателства, приложени в копие към
исковата молба.
Не възразява срещу доказателствените искания, формулирани от ищцовото
дружество, като се присъединявам към искането да се изискат и приложат към настоящето
търговско дело т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик, както и НОХД № 701/2018г по
описа на ОС Пазарджик. От материалите по двете дела ще установяваме, че доверителите
ми имат договор и пълномощно за правна защита и съдействие с адвокат Р. П., които са
основанието за предоставяната им адвокатска услуга по т.д. № 39/2020 по описа на ОС
Пазарджик. Ще установяваме също и че адвокат Р. П. е получил възнаграждение за
представената ни адвокатска услуга до момента на оттегляне на пълномощията му.
Молят да им се допуснат четирима свидетели при режим на довеждане за
установяване на заявените от нас обстоятелства в настоящия отговор относно
действителното фактическо положение.
Представя и моли да се приемат извлечение от Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ, както и сканирано и качено във фирменото дело заявление А4, от което е видно, че
представлявалият доверителите ми по НОХД 701/2018г. и т.д. № 39/2020г. ОС Пазарджик
адвокат Р. П. е собственик на част от капитала на ищцовото търговско дружество.
Моли да се задължи трето неучастващо лице по делото ЗД „Бул Ине“ АД да
предостави копия от документи за извършени плащания на адвокат Р. П. въз основа на
изпълнителен лист, издаден в негова полза по т.д. № 39/2020г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик
С оглед становището на ищцовото дружество, както и указанията на съа по
разпределение на доказателствената тежест ще ангажират и други доказателства.
В срока и на основание чл.372,ал.1 от ГПК от ищеца е предявявена следната
допълнителна искова молба (ДИМ). В която се заявява следното1/ Твърдяната фактическа
обстановка за липса на комуникация между ответниците и ищеца, вкл. и адвокат Р. П., не
отговаря на действителността. На ответниците е добре известено местонахождението на
офиса на ищеца. Двамата ответници по собствено желание, лично са избрали, дошли и
потърсили съдействие, както за изясняване фактите по ПТП, установяване на застрахователя
по застраховка „ГОА”, така и желание за участие в наказателен процес и изискване за
налагане на ефективно наказание на деликвента, за получаване на обезщетение от
застрахователя (водене на преговори и/или съдебна претенция), оказване на медиаторска
помощ, вкл. за преодоляване натиска от други адвокати, адвокатски дружества и
представители на различни сдружения за оказване помощ при ПТП (представям предадените
ни от ответниците визитни картички на трима адвокати от Адвокатско дружество
„Керанова, Боев и съдружник", Булстат ********** гр.София - П. К., А. Б., Б. П. и
технически сътрудник в търговско дружество „Джи Ейч Кънсълтинг" ЕООД, ЕИК
********* — М. П., със съответните справки от публич-ните регистри). Ответниците са
били редовно информирани за хода на наказателното (досъдебно/ съдебно) производство и
гражданското/търговско производство, вкл. и за водените преговори със застрахователя.
Нещо повече, ответниците са участвали лично в съдебно заседание по тези производства
(с.з. на 07.12.2018г. по НОХД № 701/2018г. на ПзОС и с.з. на 05.03.2019г. по ВНОХД № 31/
2019г. на ПАС), вкл. и като обекти на психологически изследвания (на 26.09.2020г ). С
7
оглед негативните емоции на ответниците била постигната договорка да не се явяват повече
в съдебни заседания, а подробно са били информирани след всяко заседание и за
процесуалните действия, които са извършени или ще бъдат извършени. Отношенията между
ответниците и съдружниците в търговското дружество- ищец Е. К.-П.и Р.П., същите и
адвокати по занятие, по инициатива на ответниците станали изключително близки в чисто
човешки план, което довело до това С.и, още след забременяването на С.Д. „неофициално”,
а след раждането „официално с почерпка” да дойдат в офиса на ищеца и пред множество
свидетели, да ги поканят да станат кръстници на новороденото им дете (С. И. С. - роден на
27.01.2021 г.). В тази връзка са им дали свидетелството за раждане (представяме същото
като доказателство, в подкрепа на изложеното по-горе), за да бъде подготвена съответната
църковна процедура. Твърди, че комуникацията е била прекъсната едностранно от
ответниците след като получили отказ на искането за паричен заем, поискан от първия
ответник (И.С.), с изложените в ИМ аргументи. Това едностранно прекъсване на връзката,
обаче не е довело липса на информиране от ищеца за хода на делото, напротив, ответниците
били редовно информирани за хода на процеса - съдебни заседания, приключване,
постановяване на решение, указания за необжалването на отхвърлителната част, подаване на
възражения по предявената от застрахователя въззивна жалба, насрочване на съдебно
заседание във въззивната инстанция и др.
1
за прилагане на т.д,№ 39/2020г. на ПзОС и НОХД № 701/ 2019г. на ПзОС;
изискване по чл.186 от ГПК справки-удостоверения от ЗД „Бул Ине” АД и ЧСИ № 924 - Г.
К. или евентуално снабдяване с удостоверения по чл.192 от ГПК
По тази причина в отговора не е конкретизирано от ответниците от кой момент била
„прекъсната” комуникацията.
Не е вярно твърдението им, че не са им получавали екземпляри от всички документи,
които са подписали.
21 Голословни и неоснователни са твърденията за нищожност по чл.26 от ЗЗД или
унишожаемост по чл.29.ал.1 от ЗЗЛ на договора от 05.09.2018г. на всички посочени
основания.
Ответниците, чрез техния процесуален представител по настоящето дело, не правят
разлика между страните по: /1/ Договора от 05.09.2018г, 111 различните (косвени и/или
преки) отношения между тях и конкретни адвокати (едностранни-пре/упълномощавания или
договорни) и /з/ отношения между ишеиа и адвокат/и по повод и във връзка с изпълнение на
Договора от 05.09.2018г..
Разбирайки неоснователността на отказа да заплатят дължимото възнаграждение, в
отговора се сочат алтернативно всички основания за нищожност и за унищожае- мост.
В съответствие с доказателствената тежест по чл.154,ал. от ГПКи чл.26,ал.2, изр.2 от
ЗЗД у ответниците следва да докажат фактите и обстоятелствата, на които се позовават за
нищожност и/или унищожаемост на Договора от 05.09.2018г., както и не- дължимост на
възнаграждението и/или неизпълнението му от страна на ищеца.
По тази причина ще изложим допълнителни възражения, факти и обстоятелства
относно неоснователността на всички техни възражения, а именно, че :
1. Относно нищожност на основание чл.26.ал.1 .пуедлА. 2. 3 и ал.2.предл. I и 2 от ЗЗД
Неоснователни са и петте възражения за нищожност.
Не са налице хипотезите на:
1. чл.26,ал. 1 .предл, 1 (противоречи на закона) от ЗЗД.
С това възражение се твърди, че Договора от 05.09.2018г. противоречи на закона -
императивната норма на чл. 17 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС (недопустимо договаряне
на резултативен хонорар по наказателни дела, вкл. и за граждански иск, предявен в
наказателен процес).
Възражението е неоснователно.
8
С Договора от 05.09.2018г., освен ангажиране на адвокати (не само адв.Р. П., но и
адв.Б. К.-П.) за процесуалното представителство пред съдебни институции, е договорено и
извършване на други фактически и правни действия (виж т.2.1. от договора).
С него няма договаряно и заплащано адвокатско възнаграждение от ответниците на
някой от ангажираните по делата адвокати, т.е ответниците нямат преки отноще- ния с тях -
не са дължали, не дължат и не са платили адвокатско възнаграждение на нито един адвокат.
Отношенията по заплащане са уредени между ищеца и конкретния адвокат.
В този смисъл, няма „противоречие със закона” (няма нарушение на ЗАдв. и чл. 17 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС).
2. чл.26.ал.1.предл>2 (заобикаля закона) от ЗЗЛ.
С това възражение се твърди, че Договора от 05.09.2018г. заобикаля закона - за
търговското дружество не се прилагат разпоредбите на ЗАдв. и конкретно Наредба №
1/2004г. на ВАдвС, но е договорен „резултативен ” хонорар за адвокатска дейност по
наказателно дело.
Възражението е неоснователно.
Няма договорен „резултативен хонорар” {няма нарушение на чл. 17 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС), тъй като по НОХД № 701/2018г. на ПзОС не е предявяван граждански
иск по смисъла на чл. 84-88 от НПК. Следва да се има предвид, че в хода на наказателното
дело има лътувания/пътни разходи до Пловдив (ПАС) и София (ВКС), които не са
заплащани от ответниците. Същото се отнася и по търговското дело.
С Договора от 05.09.2018г., освен посредничество за ангажиране на адекватна
адвокатска помощ по наказателно дело, е договорено и извършване на други фактически и
правни действия, вкл. и договаряне размера на обезщетение със застраховател и по
търговско/гражданско дело и принудително изпълнение след влизане в сила на съдебното
решение (виж т.2.1 от договора).
Ответниците не сочат с какво фактическо и/или правно действие е заобиколен чл. 17
от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
В този смисъл, няма договорен резултативен хонорар” (няма заобикаляне на ЗЛдв. и
п
чл./7от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС).
3. чл.26,ал. 1.поедл.З (накърнява добрите нрави) от ЗЗД.
С това възражение се твърди, че Договора от 05.09.2018г. накърнява добрите нрави -
нееквивалентност на престациите и в нарушение на етичните правила и норми на
поведение.
Възражението е неоснователно.
Договорът от 05.09.2018г. не накърнява добрите нрави, тъй като: 1/ има
еквивалентност на престациите и 21 е сключен при условията на свободно договаряне по
ЗЗД.
Ответниците не сочат:
1/ коя „еквивалентност” не е спазена - тази по чл.9 във вр. с чл.286 от ЗЗД или тази по
чл.36 от ЗАдв. във вр. с чл.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС и чл.14 от ЕКА и
2/ от кого, с какво и кои етични правила и норми са нарушени.
В тази връзка можем да вземем отношение след конкретизирането от страна на
ответниците.
В този смисъл, няма „накърняване на добрите нрави” (има еквивалентност на
престациите по договора за поръчка и няма нарушение на етичните правила и норми на
поведение при сключване и изпълнението му).
4. чл.26,ал.2.предл, 1 (невъзможен предмет) от ЗЗД.
С това възражение се твърди, че Договора от 05.09.2018г. има невъзможен предмет.
9
Възражението е неоснователно.
Договорът от 05.09.2018г. не е с „невъзможен предмет”, тъй като ищецът не е
предоставил адвокатска услуга (виж предходните т.2.1.1 и т.2.1.2), а консултантска/посредни
ческа дейност.
Позоваването на „предмета на дейност” на ищеца, вписан в ТРРЮЛНЦ, е не-
относимо към извършваната дейност по договора, тъй като същото може да извършва
„!всякаква друга дейност, която не е забранена от закона”, вкл. да преупълномощава
компетентни лица (напр, адвокати за процесуално представителство).
С възражението не е посочено с какво е нарушен чл.24 от ЗАдв. и изобщо има ли
законова забрана някой друг, освен адвокат, да дава устни и писмени консултации и
становища по правото; изготвяне на молби, тъжби, заявления и жалби, респ. да му бъде
дадено разрешително за това.
Ищецът не е извършил процесуално представителство (чл.24,ал.1,т.З от ЗАдв. във
вр.с чл.32 от ГПК). Процесуалното представителство е уговорено в т.1.1 от Договора и
изпълнено от адвокати (виж, че в с.з. на 19.02.2021 г. по т.д.№ 39/2020г. на ПзОС се е
явявала и адв.Е. К.-П., преупълномощена с пълномощно от 18.02.2021 г.), поради което в
договора е предвидено да се даде изрично нотариално заверено пълномощно на адвокат/и
(едностранна сделка, различна от двустранния договор за поръчка).
В тази насока ПАС правилно е направил това разграничение в дейността и за това е
поискал с Разпореждане № 185/17.06.2021г. по в.т.д.М 371/2021г. ответниците да уточнят
дали и от кого оттеглят пълномощията си.
В този смисъл, няма nunca предмет на договора” (Договорът от 05.09.2018г. има
iy
„предмет”) и същият е породил правно действие.
5. чл.26.ал.2мредл.2 (липса на съгласие) от ЗЗД.
С това възражение се твърди, че по Договора от 05.09.2018г. няма постигнато
съгласие между страните - нямало определена цена или основа/база, на която да бъде
определена такава цена.
Възражението е неоснователно.
Договорът от 05.09.2018г. има определена/определяема „цена”.
Ответниците, чрез процесуалния си представител, се позовават само на текста на т.2.1
от Договора от 05.09.2018г. и изобщо „не четат” останалите норми от договора.
При внимателен прочит и тълкуване (чл.20 от ЗЗД), заедно и поотделно на всички
клаузи на договора, ще се установи, че ..възнаграждението/иената” се определя в размер на
20% с ЛДС на основата на окончателно присъденото обезщетение (главнииа и лихви) с
влязло в сила решение и принудително и/или доброволно събрано. т.е налице е съгласие
между страните и по този елемент на Договора от 05.09.2018г.
Номиналният размер на това обезщетение към момента на сключване на Договора от
05.09.2018г. не е определен, но е определяем със съдебното решение по т.д.№ 39/2020г. на
ПзОС (в.т.д.№ 371/2021г. на ПАС) и влизането му в сила, т.е цената на договора е „* размер
на 20% с ДДС върху 300000лв. (по 150000лв. за всеки ответник), заедно със законната лихва
от 30.08.2018г. до окончателното им плащане” /в казуса до датата на плащането от ЗД „Бул
Ине” АД по посочените 4 броя изпълнителни дела на ЧСИ № 924 - Г. К./.
В този смисъл, няма ,jiunca на съгласие” {Договорът от 05.09.2018г. има определена/
определяема цена - има „съгласие” по отношение на елемента от състава на договора по
чл.286 от ЗЗД „определено/определяемо възнаграждение/цена” - 20% с ДДС от размера на
полученото обезщетение за неимуществени вреди на всеки ответник) и същият е породил
правно действие.
2. Относно унишожаемост на основание чл.29,ал. 1 от ЗЗД
Неоснователно е възражението за унищожаемост.
Не е налице хипотезата на чл.29.ал.1 от ЗЗЛ.
10
Възражението е неоснователно.
Не е вярно, че Е. К.-П. е заявила на ответниците, че има идентичност между
Адвокатско дружество „ д-р Петков, Проданов и Партньори ” с Бул- стат ********* и
„Юридическа Агенция „Петков и Костова”” ООД с ЕИК112649061 и първата можела да
извършва адвокатски услуги.
Най-малкото, седалищата и адресите на управление на двете дружества са различни,
а и уговарянето за нотариално упълномощаване на адвокат/и означава, че търговското
дружество не извършва „адвокатски”услуги, вкл. с правата по чл.71 от ЗАдв.
За воденето на преговори със застрахователя и сключване на извънсъдебно
споразумение с него не се изисква адвокатска правоспособност.
В тази връзка твърдението за „измама” няма отношение към извършените фактически
и правни действия по договора за поръчка; няма причинена вреда на ответниците и
следователно липсва правен интерес.
Макар и да не е извършена измама (въвеждане в заблуждение), искането за обявяване
на договора от 05.09.2018г. заунищожаем е погасено по давност (чл.32,ал.1 във вр. с чл.120
от ЗЗД).
3/ Относно възражението, че не се дължи възнаграждение на ишеиа. тъй като не е
„адвокат” и не може да осъществява процесуално представителство, а такова е изплатено на
адвокат Р. П.
Неоснователно е възражението за недължимост на възнаграждението, защо- то било
платено на адвокат Р. П. тъй като той се е снабдил с изпълнителен лист и е получил същото
от ЗД „Бул Ине” АД.
Получаването на възнаграждение от адвокат Р. П.е станало на друго основание -
Договор за правна зашита и съдействие от 21.10.2020г. по чл.38,ал.1,т.3, пр.2 от ЗАдв.
(приложен към m.d.Ns 39/2020г. на ПзОС), сключен по изричното искане на ответниците и
във връзка с поканата им той да стане кръстник на детето, което ще се роди след по-малко от
3 месеца.
В този смисъл няма връзка между двата договора от 05.09.2018г. и 21.10. 2020г.,
които са с различни страни и уреждат различни отношения; няма уговорено и
включване/приспадане на възнаграждението между договорите от 05.09.2018г. и
21.10.2020г., а и ответниците не са плащали по Договора от 21.10.2020г.
Следователно това възражение е неоснователно.
4/ Относно възражението.че е налиие неизпълнение на договора от 05.09.2018г, от
имеиа.
Неоснователно е възражението за неизпълнение договора от ищеца.
Не е посочено кои точно задължения на изпълнителя по договора за поръчка не са
изпълнени.
Позоваването на техническата грешка с изписване на двете страни едновременно
като „довереник” в титулната част на Договора от 05.09.2018г. е неоснователно и в тази
връзка препращам към становището ми в т.2.1.5 от настоящата ДИМ.
Как да се даде отчет, след като са оттеглени всички пълномощия, от една страна, а от
друга - ответниците не са направили никакви разходи по изпълнение на договора ?
Следва да се има предвид, че поради оттегляне на пълномощията и осъществяване на
квалифицираната правна дейност се е стигнало и до намаляване на присъденото
обезщетение от по 180000лв. за всеки на по 150000лв. за всеки.
5/ Относно възражението за размера на възнаграждението.
С това възражение се твърди, че Договора от 05.09.2018г. имало договорено
прекомерно възнаграждение.
Възражението е неоснователно.
11
Възнаграждението по граждански/търговски договор се договаря свободно (чл.9 от
ЗЗД), не нарушават императивни норми на Закон и в казуса е в минимални размери, вкл. и
при съпоставяне с регламентираните и нямащи нищо общо с минималните възнаграждения
за адвокати по чл.7 във вр.с чл.1 и чл.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
С договора за поръчка от 05.09.2018г. е уговорено нормално възнаграждение, чиято
основа е 20% с ДДС, или 16.67% без ДДС, за преговори и евентуално сключване на
споразумение със застрахователя; за уговаряне на процесуално представителство с адвокат/и
в досъдебното и съдебното производство в 3 инстанции; за предявяване на два граждански
иска пред съответните инстанции и други фактически действия по издирване на свидетели и
събиране на допълнителни доказателства; направата на разходи за пътувалия с автомобил на
ищеца и др.
6/ Относно доказателствата и доказателствените искания
1. Моля да не се приема извлечението от АВп-ТРРЮЛНЦ, тъй като това е публичен
регистър и е посочен ЕИК на ищеца. Няма спор, че към 05.09.2018г. и към настоящия
момент Р.П. е съдружник и мажоритарен собственик на капитала на „Юридическа
агенция „Петков и Костова’’ ООД, ЕИК J12649061, общоизвестни обстоятелства
поради публикуването им в публичния регистър.
2. Моли да не се уважава искането за представяне на документи от ЗД „Буя Ине” АД.
Не се спори и се признава, че адвокат Р. П. се е снабдил с изпълнителен лист №
260003/12.01.2022г. по т.д.№ 39/2020г. на ПзОС е му е изплатено от ЗД „Бул Ине” АД
присъденото възнаграждение в размер на 9060.00лв. на основание ДПЗС от 21.10.2020г. по
чл.38,ал.1,т.3,пр.2 от ЗАдв., който е съвсем различен от договора с ищеца и е приложен по
т.д.№ 39/2020г. на ПзОС.
3. Не се противопоставя да бъдат допуснати 4 свидетели на ответниците, при режим на
довеждане, но на основание чл.159,ал.2 от ГПК следва ответниците да посочат
различните обстоятелства, за които ще свидетелстват тези 4 свидетели и техните
имена.
На основание реципрочност, моля да се допуснат за ищеца още двама свидетели,
наред с вече поисканите с ИМ, също при режим на довеждане.
4. Моля да се приемат допълнително следните писмени доказателства:
Удостоверение за раждане на С. И. С.; 3 броя визитки на
адвокати - П. К., А. Б., Б. П. и технически сътрудник в „ Джи Ейч Кънсълтинг” ЕООД
- М. П., със съответните справки от публичните регистри; „Данни за клиента” по ф-paNa
**********/22.0б.2021г., заедно с „детайлна справка” с изходящи обаждания в периода от
22.05.2021г. до 15.06.2021г. от тел.+359 *********, ползван от Р.П.
6.5 На основание чл.192 от ГПК, моля да се задължи „Vivacom,, да предаде детайлна
справка по чл.251б, ал.1,т.З и т.4 от ЗЕС, от която да са видни трафичните данни (входящите
телефонни обаждания - типа, дата, час и продължителност на връзката) на тел. +359
********* (телефон на дружеството-ищец, ползван от адв.Р. П.) И тел. +359 *********
(ползван от И.С.) за периода 01.01.2021г. - 01.10.2021г., като при уважаване на това искане
ще депозираме изрична молба.
По този начин ще докаже, че е имало комуникация вкл. и по телефона, наред с
личните посещения на И.С. и С.Д. в офиса на ищеца.
В тази насока виж в „детайлната справка”, че на 25.05,2021г., при получаване на
призовката за насрочване на в.т.д.М 371/2021г. на ПАС на 01.10.2021г., е имало телефонен
0316
разговор (под № 6 в детайлната справка), изходящ в 9' часа от Р. П. до И.С., продължил
6 минути и 15 секунди. В този разговор С. е уведомен подробно и за хода на
производството, насрочване на съдебното заседание на въззивния съд за 01.10.2021г. от
12
4?)
9ч.
Справката за входящите обаждания не можем да се снабдим към момента, а на
основание ЗЕС и ЗЗЛД е необходимо да се издаде от мобилния оператор.
Ако откажете да се изиска детайлната справка от „ Vivacom,,, моля на основание
чл.186 от ГПК да ни се издаде удостоверение за снабдяване с посочените трафични данни на
собствения на ищеца телефонен номер.
7/ Не взема становище по отношение частта „относно особеното искане за налагане
на обезпечителни мерки”, тъй като по същество липсва оспорване в законния срок на
допуснатото обезпечение.
С оглед изложеното поддържаме исковете срещу двамата ответници, като на
основание чл.146,ал.З от ГПК и във връзка с евентуалния допълнителен отговор на
ответниците ще ангажира и други доказателства.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответниците,чрез
адв.Р.М..В същия е заявено,че с депозираната допълнителна искова молба от ищеца
„Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД, от името на доверителите и заявява, че
поддържам отговора на иск, като оспорвам исковите претенции по предявените субективно
съединени искове като неоснователни и недоказани.
Намира за неотносими към предмета на спора заявените твърдения в допълнителната
искова молба /страница 2/. Ищецът „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД с ЕИК
********* предявява два субективно съединени осъдителни искове срещу доверителите ми
с твърдение за неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор от 05.09.2018г.
Поради тази причина копие на акт за раждане и визитни картички на трети лица са негодни
и неотносими към предмета на спора доказателства. Отделен е въпросът, че ищецът
„Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД може да представя визитни картички на
всякакви трети лица с твърдение, че ги получил от някого. Предназначението на визитната
картичка е да се популяризира определена дейност, осъществявана от определено лице,
както и да се предоставят данни за контакт с определено лице, извършващо вид дейност по
занятие. Поради предназначението им визитните картички се предават от ръка на ръка,
оставят се на разположение или дори се изхвърлят като ненужни. Ето защо не следва да се
приемат като доказателства в производството, тъй като не подкрепят никакви твърдения на
ищеца „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД, свързани с петитума на исковете.
Неоснователни са изложените съображения, че договорът, на който ищцецът
основава исковата си претенция, е сключен при спазване на прогласената в чл. 9 от ЗЗД
договорна автономия, поради което релевираните възражения за нищожност били
неоснователни, като били релевирани в процеса единствено с цел ответниците да не
заплатят възнаграждение. Както е посочено в мотивите на търкувателно решение № 1/2020
от 27.04.2022г по тълкувателно дело № 1/2020г на ОСГТК на ВКС договорната автономия
не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на
правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и
да приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът
игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи
сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не
договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат следва да
понесат последиците от нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде
констатирана служебно.
13
Твърди се с исковата молба, че всеки от доверителите ми дължи на ищеца парична
сума на основание договор от 05.09.2018г., посочена в петитума на иска ЗООООлева,
представляващи 20% с ДДС от уважения иск в размер на 150000лв по чл. 432 от КЗ за
обезщетение по застраховка „ГО“ срещу ЗД „Бул Ине“ АД гр. София, съгласно договор от
05.09.2018г. Към исковата молба е приложен в копие и самия договор с дата 05.09.2018г, от
съдържанието на който не се установява ответниците да са поемали подобно задължение.
Видно от съдържанието на самия договор в преамбюлната му част страните са
констатирали „<доверителите са пострадали, тъй като на 30.08.2018г. на общински път с.С.
с. И., л.а. „ Опел Астра“с ДК№ РА 2847 ВТ, управляван от Г. Д., в пияно състояние блъска
велосипедиста С. И. С., ЕГН **********, от с. И.-техен единствен син, и му причинява
смъртта, както и необходимостта от представителство пред съдебните органи за
конституиране като частен обвинител. за предявяване в наказателен проиес на граждански
иск за получаване на обезщетение за (не)имуществени, както и пред застрахователя ЗД „Бул
Ине" АД гр. София по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2018г.,
по водене на преговори и сключване на споразумение за получаване на обезщетение за
(не)имуществени вреди“.
Предметът на договора е записан в чл. 1, а именно: „Страните, на основание чл. 280 и
см. от ЗЗД, се договориха за следното:
1.Доверителят възлага, а Довереника приема:
1. да договори процесуално представителство на Доверителя по дела с адвокат д-р Р. Ц.
П. от АК гр. Пазарджик и/или други адвокати и адвокатски дружества до
окончателното им свършване във всички инстанции, вкл. и за отмяна, както и в
изпълнителното производство, за което заплащането е част от уговореното
възнаграждение;
2. да договори, подготви и подпише евентуално Споразумение със Застрахователя, за
което се дават пълномощия да подпише същото, чрез пълномощника (те), на чието
име Доверителя дава нотариално заверени пълномощни.“
Уговорката относно дължимото възнаграждение се съдържа в чл. 2.1. - Доверителят
се задължава да плати на Довереника възнаграждение в размер на 20%(двадесет процента), с
ДДС, включващо дължимо възнаграждение за сключване на пълномощното(те), всички
пътни разноски и други разходиНе е посочено върху каква база/основа следва да се
изчисляват 20 процента.
Други писмени доказателства, сочещи че доверителите и следва да заплатят на
ищцовото дружество исковите суми не са ангажирани.
Поддържа съображенията, изложени в отговора на иск,а че договора въз основа на
който ищцовото дружество претендира за него да са възникнали права е нищожен на
основанията, посочени в отговора на иск - чл.26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД, чл. 26,
ал. 2, предложение първо и второ от ЗЗД, чл. 26, ал. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,
алтернативно твърдя, че е унищожаем по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, алтернативно твърди. че
ищецът не е изпълнил поетите задължения по договор, поради което не му се дължи
възнаграждение, алтернативно твърдя, че размерът на исковите претенции е недоказан, по
съображения от договорните клаузи, които не регламентират конкретно определен или
определяем размер на възнаграждение.
Относно нищожността на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Ищцовото дружество твърди, че нямало противоречие с императивна норма на чл. 17 от
14
Наредба № 1/2004г за минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и на
Закон за адвокатурата, тъй като било договорено, освен ангажиране на адвокати за
процесуално представителство пред съдебни институции, и извършване на други
фактически и правни действия. Същевременно обаче ищецът не твърди какви други
фактически и правни действия е извършвал в изпълнение на договора. Напротив - заявява на
страница шеста от отговора, че не дължи предоставяне на отчет по договор за поръчка, тъй
като ответниците оттеглили всички пълномощия, като самите те не били направили никакви
разходи - страница шеста, абзац пети от допълнителната искова молба.
От предмета на договора по клауза 1.1. се установява, че ищцовото търговско
дружество ще ангажира от името на доверителите и адвокат, “възнаграждението на когото е
1,1
част от възнаграждението по този договор'. Тоест според договора възнаграждението за
адвокатска услуга за представителство пред съдебните органи за конституиране на частен
обвинител, за предявяване на граждански иск в наказателния процес за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди е част от възнаграждението по договор от 05.09.2018г.
Възнаграждението е регламентирано в клауза 2.1. в размер на 20%/без да е посочена върху
каква основа се определя/. Именно ОТ Прочита на договорните клаузи В тяхната
съвкупност, се установява, че ищцовото дружество поема задължение за посредничество по
намиране на адвокат за процесуално представителство по наказателно дело като уговаря
резултативно възнаграждение - 20%, без да е ясно върху каква основа се определя това
възнаграждение.
Едва от петутима на иска разбираме, че явно ищцовото дружество, чрез законния си
представител, е имало правно очакване/люкар и необосновано/, че му се следва
възнаграждение в размер на 20 % от присъдено на всеки от доверителите ми
застрахователно обезщетение по търговско дело 39/2020г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик, изчислявано както върху главницата, така и върху присъдената законна лихва.
Такова договорна клауза, обаче, не се съдържа в договор от 05.09.2018г., включително и в
преамбюлната част на договора.Твърди,че напълно произволни и вътрешно противоречиви
са съображенията, изложени в допълнителната искова молба/т.2.1.1., страница трета/, че
ответниците нямат преки отношения с ангажираните адвокати. Това изявление в
допълнителната искова молба противоречи на заявеното пак в допълнителната искова молба
/страница 5, абзац предпоследен!, че ответниците подписали договор на 21.10.2020г. с
адвокат Р. П. за оказване на правна защита и съдействие. След като ответниците са
подписали договор с адвокат Р. П. на 21.10.2020г, на основание на който договор, той е
водил от тяхно име т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик, то очевидно имат преки
взаимоотношения с ангажирания адвокат. Всъщност ответниците лично са упълномощили
адвокат Р. П. да ги представлява и по НОХД № 701/2018г. по описа на ОС Пазарджик, като
упълномощителната сделка е приета от съда като валидно сключена и е породила правно
действие, след като адвокат Р. П. е осъществявал процесуално представителство.
Ответниците лично са упълномощили с пълномощно с нотариална заверка на подписа
адвокат Р. П. да ги представлява пред ЗД „Бул Ине“ АД, като заверката е извършена на
05.09.2018г.
Относно нищожността на договора по чл. 26, ал. 1. предложение второ от ЗЗД
сдопълнителната искова молба ищецът пояснява исковата си претенция, като заявява, че по
НОХД N° 701/2018г не е предявяван граждански иск, поради което не бил договорен
резултативен хонорар. Заявлението в допълнителната искова молба, че такъв граждански
иск не е предявяван, не изменя договорните клаузи на договор от 05.09.2018г, а по-скоро
има характер на признание за неизпълнение на задължения по договор.
Всъщност с това си изявление, ищецът потвърждава тезата им, че е в неизпълнение
по договора, по който претендира възнаграждение, тъй като очевидно не е посредничил
успешно на доверителите ми, за да им намери адвокат, който да предяви граждански иск в
15
наказателния процес. Не е провеждал и преговори за постигане на споразумение със
застрахователя, както е възприел и съставът на съда по т.д. № 39/2020г по описа на ОС
Пазарджик, който е приел за разглеждане исковите претенции и постановил осъдително
решение. Това пояснение на исковата молба на ищеца потвърждава тезата ни, че
възнаграждение по този договор не се дължи, тъй като ищецът признава неизпълнение на
свои задължения. По-надолу ще развия съображения по тази част на правния спор.
Конкретно по отношение на заобикалянето на закона и доколкото се твърди, че няма
договорен резултативен хонорар, тъй като имало уговорени и други фактически действия,
които били записани в чл. 2.1., Моля съдът да вземе предвид, че ищецът не посочва изрично
какви са конкретно уговорените други Фактически действия. А такива не са уговаряни,
видно от съдържанието на конкретната договорна клауза, към която ни препраща ищеца в
допълнителната искова молба. Следователно всъщност уговореното възнаграждение на
ищцовото търговско дружество представлява резултативен хонорар за уговаряне
предоставянето на адвокатска услуга по наказателно дело, тъй като адвокатското
възнаграждение е част от възнаграждението по договора от 05.09.2018г, по аргумент от
клаузата на 1.1.
Тъй като ищецът не сочи какви други фактически и правни действия е извършвал, а
от съдържанието на договора не може да се извлече извод, че такива са уговаряни, то явно
цялото възнаграждение по договора от 05.09.2018г е възнаграждение за предоставяне на
адвокатска услуга. Не е без значение и обстоятелството, че ищецът пояснявайки исковата си
молба е посочил на страница трета, абзац 16, че той !бел. ищецът! е заплащал адвокатско
възнаграждение с конкретния адвокат, тъй като „...ответниците нямат преки отношения..." с
адвокатите, които са били ангажирани с воденото НОХД № 701 /2018г и ТД №39/2020 и
двете по описа на ОС Пазарджик.
Ако ищецът „Юридическа агенция Потков и Костова“ ООД твърди, че е заплатил на
собствениците на дялове в капитала на дружеството, които са и адвокати адвокат Р. П. и
адвокат Е. К.-П., възнаграждение за осъществяваното от тях процесуално представителство
по НОХД № 701/2018г по описа на ОС Пазарджик и по ТД № 39/2020г по описа на ТД
Пазарджик, следва да докаже това си твърдение.
Относно нищожността на договора по смисъла на чл. 26. ал. 1. предложение 3 от ЗЗД,
а именно липса на еквивалентност ищцовото дружество твърди, че няма накърняване на
добрите нрави, тъй като била спазена еквивалентността на престациите, като договорът бил
сключен при свободно договаряне. При поясняване на исковата си претенция ищцовото
дружество е посочило, че не било ясно коя еквивалентност не била спазена дали тази по ЗЗД
или тази, произтичаща от нормативните актове, регламентиращи адвокатската професия.
Това изявление е допълнителен аргумент, че ищцовото търговско дружество приема за
приложима към сключения договор на 05.09.2018г правната уредба на адвокатската
професия, следователно е налице заобикаляне на закона чрез сключване на конкретния
договор. Всъщност представлява и допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че
предметът на договора по същността си е за предоставяне на адвокатска услуга, каквато
едно търговско дружество не може да предоставя, т.е. договорът е с невъзможен предмет.
Ищцовото дружество не оспорва, че адвокат Р. П. е получил възнаграждения за
предоставената адвокатска услуга по т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик,
определено от съда съобрано правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните
размери на адвокатски възнаграждения. Ищцовото дружество не представя доказателства, то
да е извършило плащане в полза на адвокат Р. П. и адвокат Е. К.-П. за извършено
процесуално представителство на доверителите ми. Но същевременно се признава факта, че
граждански иск в наказателното производство не е предявяван.
Ищцовото дружество не твърди да е предоставило адвокатска услуга или дори
правна консултация. Напротив - на страница четвърта, абзац 19 от допълнителната искова
16
молба е посочено, че „ ищецът не е извършвал процесуално представителство“.
Ищцовото дружество не е посредничило за провеждане на преговори със
застраховател за постигане на споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и не е
подготвяло и подписвало споразумение. В противен случай, предявените искове по т.д. №
39/2020г по описа на ОС Пазарджик биха били недопустими.
Но претендира от всеки от доверителите и по 30 000 /тридесет хиляди/лева
възнаграждение. Налице е липса на еквивалентност на престациите. От доверителите ми се
очаква да платят по 30 ОООлева на ищцовото дружество, за същата дейност, за която трето
лице - адвокат вече е получил адвокатски хонорар.
Относно основанието за нищожност, произтичащо от чл. 26. ал.2, предложение първо
от ЗЗД. а именно невъзможен предмет на договора от 05.09.2018г. ищцовото дружество е
пояснило в допълнителната искова молба, че в предмета му на дейност е вписано „както и
всяка друга дейност, която не е забранена от закона“. Поради това допълнително уточнение
в предмета на дейност, ищцовото търговско дружество „Юридическа агенция Петков и
Костова“ ООД имало право да преупълномощава компетентни лица, например адвокати за
процесуално представителство. Преупълномощаването като правно действие предполага
преупълномощителят !в конкретния случаи “Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД'!
да има право да извършва съответното действие или /както е посочено в допълнителната
искова молба! да има право да извършва процесуално представителство. “Юридическа
агенция Петков и Костова“ ООД няма право да извършва процесуално представителство,
защото не е адвокатско дружество по Закон за адвокатурата, а търговско дружество по
Търговски закон. Поради тази причина и не може да преупълномощава компетентни лица,
например адвокати за процесуално представителство. Следователно договорът е с
невъзможен предмет, като е налице начална невъзможност на престацията. В случай, че
съдът възприеме, че невъзможността на престацията не е начално невъзможна, а нейната
невъзможност е възникнала в последствие, то поддържаме алтернативно въведеното
задължение за неизпълнен договор.
Всъщност ищецът е в известност, че не може да преупълномощава компетентни лице,
например адвокати за осъществяване на процесуално представителство.
Както е посочено на страница пета от допълнителната искова молба уговарянето за
нотариално упълномощаване на адвокат означава, че търговското дружество/ищецът/ не
извършва адвокатски услуги, вкл. с правата по чл. 71 от ЗАдв“. Както е посочено на
страница четвърта от допълнителната искова молба “ищецът /бел. Юридическа агенция
„Петков и Костова“ ООД/ не е извършвал процесуално представителствоСлед като в
собственото изявление ищецът заявява, че не извършва адвокатски услуги, то няма и как да
му бъдат предоставени права, включително да преупълномощава адвокати да осъществяват
процесуално представителство. Следователно договорът е с невъзможен предмет.
Относно основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД,
поради липса на съгласие с допълнителната искова молба се твърди, че договорът от
05.09.2018г имал определена/определяема цена. Според ищеца уговорената цена по
договора следвало да се изведе по пътя на тълкуването заедно и поотделно от всички клаузи
на договора. И в резултат на тълкувателна дейност следвало да се приеме, че
„възнаграждението/цената се определя в размер на 20% с ДДС на основата на окончателно
присъденото обезщетение (главница и лихви) с влязло в сила решение и принудително и/или
доброволно събрано“. И следователно според ищеца цената била определяема, с оглед на
17
съдебно решение по т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазадржик.
Такава договорна клауза, договорът от 05.09.2018г. не съдържа. Всъщност договорът
не съдържа нито в преамбюлната си част, нито в клаузите и ред относно водене на
търговско дело. Както е посочено по-горе, страните са констатирали, че доверителят има
нужда от адвокатска защита за конституиране като частен обвинител и за предявяване на
граждански иск в наказателния процес, както и за водене на преговори със застраховател за
подписване на споразумение. В тази връзка доверителят е възложил, а довереникът е приел
да договори процесуално представителство но дела с адвокат Р. Ц. П. от АК Пазарджик
и/или други адвокати, както и да договори, подготви и подпише евентуално споразумение
със застраховател - член 1 от договора. Клаузата на чл. 2.1. от договора дословно гласи:
Доверителят се задължава да плати на Довереника възнаграждение в размер на 20%
(двадесет процента), с ДДС, включващо дължимо възнаграждение за сключване на
пълномощното(те), всички пътни разноски и други разходи“. Следващите договорни клаузи
касаят срок за заплащане на договорно възнаграждение и задължение на упълномощен
адвокат, в случай, че обезщетението постъпи по негова банкова сметка да го преведе на
Доверителя по посочена от него банкова сметка. Никъде в договорните клаузи не се
споменава завеждане на търговско дело срещу застраховател, за да се приеме по пътя на
тълкуването, че в чл. 2.1. страните са имали предвид изчисляване на 20 % върху присъдената
сума по съдебно решение по търговско дело. По-скоро, ако прилагаме тълкуване на
договорни клаузи по договора в тяхната съвкупност, то 20% следва да се изчисляват върху
уважения размер на граждански иск в наказателния процес. Подобно възнаграждение обаче,
противоречи на императивната разпоредба на чл. 17 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предввид на което договорът е
нищожен поради противоречие със закона, алтернативно договорът е нищожен поради
заобикаляне на закона.
Очевидно ищецът „тълкува“ договорната клауза на чл. 2.1. с оглед на собствената му
теза в процеса, а не с оглед на конкретно вписаното съдържание в текста на договора от
05.09.2018г. Но тълкуването на договорните клаузи не може да води до изменение на волята
на страните, по аргумент от Решение по гр.д. № 559/1993г. на 1УГо на ВКС, както и
решение по т.д. № 10/2014г на НТО на ВКС. Както законодателят е указал при тълкуване на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Меродавна е
изявената, а не необективираната или предполагаема воля, в който смисъл е решени епо т.д.
№ 128/2019 на НТО на ВКС. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящия случай страните са
посочили цел на договора в преамбюлната му част и в тази цел на договора не се включва
процесуално представителство по търговско дело.
Дори и да се прием, прилагайки логическо и граматическо тълкуване, че 20% следва
да се изчисляват върху сумата на подписано споразумение със ЗД “Бул Ине“ АД за
изплащане на застрахователно обезщетение (доколкото в чл.2.2.2. се коментира
18
„обезщетението“) ще сме пред хипотеза на недължимост на възнаграждение, тъй като
споразумение не е договаряно и подписвано. Отделен е въпросът, че ищцовото дружество не
е предявявало претенция от името на ответниците пред ЗД „Бул Ине“ АД. Съответно ще сме
в хипотеза на недължимост на прсстация за възнаграждение, поради неизпълнение на
насрещна такава за поръчка.
Относно основанието за унищожаемост на договора по чл. 29 от ЗЗД, поради
въвеждане в заблуждение на доверителите и, че „юридическа агенция“ е идентично с
„адвокатско дружество“, намирам че изложените пояснения в допълнителната искова молба
са неотносими към предмета на спора. Доверителите ми не твърдят и не са твърдели никъде
в отговора, че от думите на адвокат Е. К.П. са останали с впечатление, че има идентичност
между адвокатско дружество „д-р Петков, Проданов и Партньори“ и ищеца „Юридическа
агенция Петков и Костова“ ООД. От думите й са останали са с впечатление, че „юридическа
агенция“ и „адвокатско дружество“ са идентични.
Доверителите и са се срещнали лично с адвокат Р. П. и адвокат Е. К.-П., тъй като са
имали нужда от адвокатската защита. Те не са търсили конкретно ищеца - търговско
дружество “Юридическа агенция Петков и Костова“ ЕООД. Търсили са адвокатска защита.
Тъй като доверителите ми са били въведени в заблуждение, че „юридическа агенция“ и
„адвокатско дружество“ са идентични. Ответниците останали с впечатление, че като
подписвайки договора от 05.09.2018г, всъщност подписват договор за адвокатска защита по
НОХД и представителство пред застраховател за подписване на споразумение за получаване
на застрахователно обезщетение.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на искането за обявяване на
договора от 05.09.2018г за унищожаем с аргументи, черпени от чл. 32, ал. 1 и чл. 120 от ЗЗД.
Алинея втора на чл. 32 от ЗЗД регламентира тригодишен срок за погасяване на иска по
давност, който започва да тече от момента, в който грешката или измамата е открита.
Алинея трета на чл. 32 от ЗЗД регламентира право на ответник по иск за изпълнение на
унишожаем договор да иска унищожение чрез възражение и след като давността е изтекла.
Неоснователно е и твърдението в допълнителната искова молба, че не са настъпили
вреди от въвеждането в заблуждение на доверителите ми, че „адвокатско дружество“ и
„юридическа агенция“ са идентични. Вредата за доверителите ми са настоящите искови
претенции от по тридесет хиляди лева от всеки от тях, поради което имат правен интерес да
релевират насрещно правоизключващо възражения в настоящия процес за унищожаемост на
договор от 05.09.2018г.
Поддържа възражението, че не се дължи възнаграждение на ишеиа във връзка с
процесуално представителство по търговско дело № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик,
тъй като за същото процесуално представителство възнаграждение е получил адвокат Р. П.
В допълнителната искова молба е посочено, че процесуалното представителство на
доверителите и по т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик е осъществявано на основание
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2020г между тях и адвокат Р. П. Посочено е,
че договорът за правна защита и съдействие и сключен между доверителите ми и адвокат
19
Р.П.
С допълнителната искова молба също така се пояснява, че между договор от
05.09.2018г, въз основа на който ищецът претендират неиздължено парично вземане, и
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2020г. по т.д. № 39 2020г по описа на ОС
Пазарджик няма връзка. Договорите уговаряли различни отношения. В този смисъл от
фактическите твърдения на ищеца остава неизяснен въпросът защо ищецът претендира да
получи 20 % с ДДС от присъдените суми по т.д. № 39/2020г по описа на Окръжен съд
Пазарджик, след като адвокатската защита и съдействие са предоставени от адвокат Р. П., за
което той е получил възнаграждение, съобразно уважената претенция до съда.
Ирелевентни са възраженията, че ответниците не били заплащали възнаграждения по
Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2020г. с адвокат Р. П.. Защото
възнаграждението за положения труд от адвоката е възложено в тежест и заплатено от
ответника в производството. Още повече, че ищцовото дружество не оспорва факта адвокат
Р. П. да е получил възнаграждение за адвокатска защита и процесуално представителство по
т.д. № 39/2020г от ЗД „Бул Ине“ АД/страница шеста от допълнителната искова молба/.
Поддържа възражението, че е налице неизпълнение на договор от 05.09.2018г. поради
което на ишеиа не се дължи възнаграждение. В отговора на иск е посочено конкретно кое
задължение, произтичащо от договор от 05.09.2018г., не е изпълнено. Но с оглед
изявлението на ищеца в допълнителната искова молба изрично пояснява, че ищецът е в
неизпълнение по всички задължения, поети по договор от 05.09.2018г.
-Както е пояснено в допълнителната искова молба ищците сами са сключили договор
с адвокат Р. П., който да ги представлява по НОХД № 701/2018г по описа на ОС Пазарджик.
-Както е пояснено в допълнителната искова молба ищците сами са сключили договор
за правна защита и съдействие на 21.10.2020г с адвокат Р. П., който да ги представлява по
т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик.
-Както е пояснено в допълнителната искова молба на страница четвърта, ищцовото
дружество не е извършвало процесуално представителство.
-Както е видно от приложеното в копие към исковата молба пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 05.09.2018г. ищците собствено са упълномощили
адвокат Р. П.
-Както е пояснено в допълнителната искова молба ищецът не е преупълномощавал
адвокати.
-Както е видно о г писмените доказателства, приложени към исковата молба, ищецът
не е провеждал преговори, не е подготвял споразумение, както и не е подписвал
споразумение.
Ищецът не е изпълнявал изобщо задължения по договор от 05.09.2018г., за да му се
дължи възнаграждение. А и не е предоставял отчет за извършена работа, по аргумент от
заявеното становище в допълнителната искова молба, че такъв не е дължим.
Поддържа заявеното в условие на евентуалност възражението за прекомерност на
претендираното възнаграждение по договор от 05.09.2018г.
Принципът на договорна автономия, на който се позовава ищцовото дружество,
освен че дава права на страните свободно да определят съдържанието на договора,
регламентира и задължения на страните, да се съобразят с повелителните норми на закона и
на добрите нрави. За да е налице еквивалентност на престациите по договор за поръчка
20
следва поетите и изпълнените фактически задължения да съответстват на възнаграждението,
за което страните са постигнали съгласие. Не такъв е настоящия случай.
Поясненията в допълнителната искова молба относно предмета на договор от
05.09.2018г., респ. изпълнените задължения по него от ищеца, се неоснователни, произволни
и не кореспондират с текста и съдържанието на самия договор, който е приложен като
доказателство. С допълнителната искова молба се твърди, че по договор от 05.09.2018г.
ищецът е поел и изпълнил следните фактически и правни действия
- за преговори и евентуално сключване на споразумение - *каквито не са провеждани
и не е сключвано споразумение:
-за уговаряне на процесуално представителство с адвокат/и в досъдебното и
съдебното производство в 3 инстанции - *такива дейности/уговаряне на адвокати/ ищцовото
дружество не е извършило, доколкото разговорите са проведени директно между
ответниците и адвокат Р. П. и адвокат Е. К.-П.:
-за предявяване на два граждански иска пред съответните инстанции и други
фактически действия по издирване на свидетели и събиране на доказателства - *такова
задължение не Фигурира в договора от 05.09.2018г. а и както самият ищец е пояснил в
исковата молба, правната защита по предявяване на иск и събиране на доказателства по т.д.
№ 39/2020г по описа на ОС Пазарджик е осъществена от адвокат Р.П. на основание договор
за правна защита и съдействие от 21.10.2020г.. за което е получил възнаграждение,
определено от съда в съответствие със Закон за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004г
МРАВ на Висшия адвокатски съвет;
-направа на разходи за пътуване с автомобил на ищеца - * неясно какви разходи е
направил ищеца за пътуване с автомобил, след като не е представил отчет. Но при всички
случаи тези разходи следва да са във връзка с изпълнение на задължения по договор,
каквито не са изпълнявани.
Срещу неизпълнени задължения по договор за поръчка, като част от тях и не
фигурират в текста на договор от 05.09.2018г., се претендира от всеки от доверителите ми да
заплати на ищцовото дружество по 30000 /тридесет хиляди/ лева. Отделен е въпросът, че в
договора не фигурира суми от по 30 000/тридесет хиляди/ лева, а е посочено 20 % (без да е
посочено на каква основа ще се изчисляват въпросните двадесет процента).
Ако в резултат на тълкуване се приеме, че 20 % се изчисляват върху граждански иск в
наказателния процес, то съдържанието на договора противоречи на императивно законово
правило - нормата на чл. 17 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за МРАВ. От друга страна,
доколкото граждански иск в наказателния процес не е предявяван и не е провеждана
успешно защита, то искането за заплащане на възнаграждение от 20% противоречи на
добрите нрави.
Ако в резултат на тълкуване се приеме, че 20% се изчисляват върху размера на
застрахователно обезщетение, определено след проведени преговори и подписано
споразумение, тъй като такива преговори не са провеждани, то дължимост на подобно
възнаграждение противоречи на добрите нрави.
Относно доказателства:
Поддържа искането да се приеме като писмено доказателство в производството
извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ.
Поддържа искането да се задължи трето неучастващо лице ЗД “БУЛ ИНС“ АД да
представи доказателства - копия на документи за извършени плащания на адвокат Р. П. въз
основа на изпълнителен лист, издаден в негова полза по т.д. № 39/2020г по описа на ОС
Пазарджик.
Поддържа искането за изискване в цялост на НОХД № 701/2018г по описа на ОС
21
Пазарджик, както и на т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик. От материалите по двете
дела ще установяваме, че доверителите ми имат договор за правна защита и съдействие с
адвокат Р. П., както и пълномощно във връзка с предоставяната услуга. Същевременно от
материалите по т.д. № 39/2020г по описа на ОС Пазарджик ще установяваме, че претенция
до ЗД „Бул Ине“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ответниците е
отправена от адвокат Р.П., а не от ищцовото дружество. Копие на писмената претенция
следва да е прието като писмено доказателства по т.д. № 39/2020г по описа на ОС
Пазарджик, след като е коментирано в мотивите на постановеното решение по делото.
Възразява да се приемат като писмени доказателства в производството по делото
приложените копие на удостоверение за раждане, копия на визитки на трети лица, детайлна
справка с данни за изходящи обаждания, както и данни за клиент по фактура. Тези
документи и книжа не са относими към обособения предмет на производството.
Поддържа искането за разпит на четирима свидетели. Доколкото ищцовото
дружество иска още двама в условия на реципрочност, то моля всички допуснати свидетели
да бъдат разпитвани в едно съдебно заседание.С оглед указанията на съда по разпределение
на доказателствената тежест ще ангажираме и други доказателства.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца с оглед заявена
претенция по чл.288,ал.1 във вр.с чл.286 от ЗЗД за заплащане на уговорено възнаграждение
в т.2.1 на Договор от 05.09.2018г. по чл.280 и сл. от ЗЗД, сключен между ищеца и
ответниците по делото. претендиранофуговорено възнаграждение по т.2.1 от договор от
05.09.2018г. от ответниците по делото .
Съдът счита, че в случая е допустима претенцията на ищеца . по чл. 86, ал. 1, от ЗЗД
за присъждане на акцесорна лихва за забава за посочения в исковата молба период ,тъй като
представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи
размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с
исковата молба и допълнителна молба писмени доказателства е основателно, поради което
същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото,като ще се
произнесе по формулраните допълнителни искания.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
22
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от „Юридическа Агенция „ПЕТКОВ И
КОСТОВА”” ООД, ЕИК *********,гр.Пазарджик, представлявано от управителя Л. А. П.,2
броя осъдителни искове (частични) по 30000лв. против И. С. С., ЕГН **********, от с.И. за
заплащане на „Юридическа агенция „Петков и Костова”” ООД гр.Пазарджик, ЕИК
********* сумата 30000.00 лева частична претенция по чл.288,ал.1 във вр.с чл.286 от ЗЗД за
уговорено възнаграждение в т.2.1 на Договор от 05.09.2018г. по чл.280 и сл. от ЗЗД,
сключен между ищеца и ответника, и формирани като 20%, с ДДС от уважения иск на
ответника срещу ЗД „Бул Инс„ АД гр.София по т.д.№ 39/2020г. на Окръжен съд Пазарджик,
с правно основание по чл.432 от КЗ - обезщетение по застраховка „ГО” в размер на
главницата от 150000лв., заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното й плащане и против С.Н. Д. - С.а. ЕГН **********, от с.И. да заплати на
„Юридическа агенция „Петков и Костова”" ООД гр.Пазарджик, ЕИК ********* сумата
30000.00 лева - частична претенция по чл.288,ал.1 във вр.с чл.286 от ЗЗД за уговорено
възнаграждение в т.2.1 на Договор от 05.09.2018г. по чл.280 и сл. от ЗЗД, сключен между
ищеца и ответника, и формирани като 20%, с ДДС от уважения иск на ответника срещу ЗД
„Бул Инс„ АД гр.София по т.д.№ 39/2020г. на Окръжен съд Пазарджик,.заедно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи твърдените от него факти ,досежно
изпълнение на задълженията си по сключения договор ,като предостави договорената сума.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици .
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба и допълнителна молба
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени
доказателства по делото,както и извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ,
както и сканирано и качено във фирменото дело заявление А4, от което е видно, че
представлявалият доверителите ми по НОХД 701/2018г. и т.д. № 39/2020г. ОС Пазарджик
адвокат Р. П. е собственик на част от капитала на ищцовото търговско дружество.
Не приема като доказателства по делото копие на удостоверение за раждане, копия
на визитки на трети лица, детайлна справка с данни за изходящи обаждания, както и данни
за клиент по фактура,като не са относими към обособения предмет на производството.
Да се изискат служебно и приложат към настоящето търговско дело -т.д. № 39/2020г
по описа на ОС Пазарджик, както и НОХД № 701/2018г по описа на ОС Пазарджик.
Отлага произнасянето по искането на страните за допускане на свидетели при
режим на довеждане след посочат различните обстоятелства, за които ще свидетелстват
тези 4 свидетели и техните имена с допълнителна молба в едноседмичен срок от получаване
на определението..
ОТКАЗВА изискването на детайлната справка от „ Vivacom, за посочените в
допълнителната м искова молба обстоятелства, ,като
На основание чл.186 от ГПК да се издаде удостоверение за снабдяване с посочените
трафични данни на собствения на ищеца телефонен номер.
23
Отлага произнасянето по направеното искането за задължаване на трето
неучастващо лице по делото ЗД „Бул Ине“ АД да предостави копия от документи за
извършени плащания на адвокат Р. П. въз основа на изпълнителен лист, издаден в негова
полза по т.д. № 39/2020г. по описа на Окръжен съд Пазарджик,след представяна на препис
от молбата за връчване на 3-то лице.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 04.07.2022 г. от
10,35 ч., за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
24