№ 100
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501888 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание
чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „СПОРТЕЛИТ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21,
хотел България, представлявано от Орлин Тодоров Тодоров, жалбата предявена чрез адвокат
Звезделина Неделчева, против Решение № 260535/29.03.2021г. на РС- Бургас, постановено
по гр.д.№ 3798/2019г. по описа на БРС, с което е прието за установено, че въззивникът –
ответник дължи на Г. С. М. с ЕГН **********, адрес: гр.***, ул.*** № **, сумата от общо
24300 лева, представляваща неизплатени нетни възнаграждения за работата му в Съвета на
директорите на дружеството от по 900 лева месечно за периода 01.03.2016 г. до 31.05.2018
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане,
и сумата от общо 4604.75 лева- обезщетения за забавено плащане за времето от 01.04.2016г.
до 14.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2232/2019г. на РС-Бургас; присъдени са разноски в полза на М. в размер на 1156 лв за
държавни такси и 220 лева- възнаграждение за вещо лице по ССЕ. Районният съд е приел, че
ответната страна не е установила изплащане на дължимото възнаграждение за процесните
27 месеца в общ нетен размер от 24 300 лева;приел е , че отразеното в счетоводството на
дружеството погасяване на задължението чрез прихващане не може да се зачете по делото
тъй като твърдяното насрещно вземане на дружеството било спорно/ не било изискуемо и
ликвидно/;а процесуалното му възражение/ по чл. 298,ал.4 ГПК/ не било надлежно
индивидуализирано и с влязло в сила протоколно определение от 24.06.2020г. е прекратил
1
производството по направено от ответното дружество възражение за прихващане.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение било неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необосновано. Проследяват се процесуалните действия
на съда и на страните пред първоинстанционния съд, като се излагат съображения за това,
че ответното дружество изпълнило указанията на БРС, като индивидуализирало и посочило
точно как се формира сумата по възражението за прихващане, но районният съд с
определение от 24.06.2020г. прекратил производството по така направеното от ответното
дружество възражение за прихващане.Изложени са съображения за това, че от приетото по
делото заключение по СИЕ се установявало, че възнагражденията на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД
като член на съвета на директорите на „Поморие-Туринвест“ ЕАД били изплатени по
банков път по личната разплащателна сметка на титуляра –ищец Г.М. и в брой отново на
Г.М. и че „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД не било получавало възнаграждение като член на СД на
„Поморие-Туринвест“ ЕАД.По изложените съображения намира, че предявеният иск е
неоснователен и същият следва да се отхвърли. При условията на евентуалност, моли
отхвърляне на иска поради погасяване вземанията на ищеца поради извършено
извънсъдебно прихващане, в която връзка излага обстоятелства.Моли присъждане на
разноските.
Препис от въззивната жалба е връчен за писмен отговор на въззиваемия чрез
процесуалния му представител, който в законоустановения срок не предявява такъв пред
съда.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1,чл.86,ал.1 и чл.286 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото пред РС-Бургас е образувано по искова молба на Г. С.
М. против „СПОРТЕЛИТ“ АД, с която ищецът претендира установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
1183/18.03.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 2232/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: за сумата от общо 24300 лева, представляваща неизплатени нетни възнаграждения
за работата му в Съвета на директорите на дружеството от по 900 лева месечно за периода
01.03.2016 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г.
до окончателното плащане, и сумата от общо 4604.75 лева- обезщетения за забавено
плащане за времето от 01.04.2016г. до 14.03.2019г. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски. `
Ответното дружество оспорва исковите претенции. На първо място твърди, че
„СПОРТЕЛИТ“ ЕАД било избрано за член на съвета на директорите на „Поморие-
2
Туринвест“ ЕАД. За осъществяване на представителство на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД в Съвета
на директорите на „Поморие-Туринвест“ е ЕАД бил избран Г.М..
С решение на Общо събрание на акционерите на „Поморие-Туринвест“ ЕАД било
определено възнаграждение от 3000 лева месечно на членовете на съвета на директорите на
„Поморие-Туринвест“ ЕАД-т.е. на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД. Това възнаграждение обаче било
заплащано лично и по банковата сметка на ищеца Г.М., който не отчитал тези средства в
„Спортелит“ ЕАД. След констатиране на това обстоятелство от НОИ, „Спортелит“ ЕАД
отправило нотариална покана до М., с която било направено извънсъдебно прихващане и
Г.М. бил поканен да заплати на дружеството и сумата от 65 710,75 лева.
Във въззивната жалба се изтъква, че „Спортелит“ ЕАД има задължение към ищеца за
заплащане на дължимото му възнаграждение като член на съвета на директорите на
„Спортелит“ ЕАД, но и ищеца има задължение към „Спортелит“ ЕАД за неправомерно
полученото лично от него възнаграждение,което следвало да се получава от „СПОРТЕЛИТ“
ЕАД като член на съвета на директорите на „Поморие-Туринвест“ ЕАД. С оглед изложеното
и на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД, се претендира наличие на предпоставките за
извършване на прихващане на между сочените по-горе задължения и отхвърляне на иска.
Видно от устав на “СПОРТЕЛИТ“ ЕАД / л.8 от делото на БРС/, възнаграждението на
членовете на Съвета на директорите се определя с решение на едноличния собственик на
капитала.
От протокол от редовно годишно общо събрание на акционерите на „Спортелит“ ЕАД
от 16.09.2008г./л.17 от делото на БРС/ е видно, че за членове на Съвета на директорите са
били избрани 3 лица, един от които е Г.М.; прието е било решение месечното
възнаграждение на членовете на Съвета на директорите да бъде определено в размер на
1000 лева.
От протокол от заседание на Съвета на директорите на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД от
07.12.2014г./ л.72 от делото на БРС/ е видно, че било прието решение: „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД
да участва и да бъде избран като член в Съвета на директорите на „ПОМОРИЕ-
ТУРИНВЕСТ“ ЕАД, за което Г.М. бил определен като представител на „СПОРТЕЛИТ“
ЕАД в Съвета на директорите на „ПОМОРИЕ- ТУРИНВЕСТ“ ЕАД.
Видно от протоколно решение на едноличния собственик на капитала на „Поморие-
Туринвест“ ЕАД от 23.12.2014г./л.74/, за член на съвета на директорите е избрано и
„СПОРТЕЛИТ“ЕАД, чрез Г.М.. Съгласно протокол-допълнение от заседание на общо
събрание на акционерите на „Поморие-Туринвест“ ЕАД от 04.06.2015г., възнаграждението
за членовете на Съвета на директорите на дружеството се определят в размер на 3000 лева
месечно/л.66/.
Изложената фактическа обстановка не е спорна между страните и се установява от
представените по делото и неоспорени писмени доказателства.
Ответникът „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД твърди, че възнаграждението от 3000 лева месечно,
което е следвало „Поморие Туринвест“ ЕАД да заплаща на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД като член
3
на Съвета на директорите на „Поморие Туринвест“ ЕАД, е било привеждано и получавано
лично от ищеца Г.М., с оглед на което и с нотариална покана, връчена на ищеца М. и
представена по делото/л.130/, се заявява възражение за прихващане между сумата от общо
103 764,15 лева, с която М. се обогатил неоснователно, получавайки за периода от юли
2015г. до септември 2018г., 3000 лева месечно възнаграждение от „Поморие Туринвест“
ЕАД/вместо то да се получава от „СПОРТ ЕЛИТ“ ЕАД, с насрещното вземане на М. от
„Спортелит“ ЕАД в размер на 38 053,40 лева, в която обща сума е включена и
претендираната такава от 24300лева- дължимо възнаграждение за периода от 01.03.2018г. до
31.05.2018г.; 4604.75 лева- мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
01.04.2016г. до 14.03.2019г. и 578.10лева- съдебни разноски, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №1183/18.03.2019г. по ч.гр.д.№2232/2019г. по описа на
БРС.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице
Тонка Джалева, която след извършване проверка и анализ на приложените по делото
писмени доказателства, както и първични и вторични счетоводни документи от
счетоводството на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД и „ПОМОРИЕ-ТУРИНВЕСТ“ ЕАД, установява, че
дружеството е начислило възнаграждение на Г.М. за периода от 01март 2016г. до 31май
2018г., което е в нетен размер от 24 300 лева/по 900 лева за 27 месеца/. Отразено е в
заключението, че към датата на извършената проверка, в счетоводството на „СПОРТЕЛИТ“
ЕАД не се води на отчет задължение към М.. На 04.04.2019г. по дебита на сметка
427/разчети със съвета на директорите/е отразено извършено плащане на задължение към
Г.М. в размер на 32400 лева срещу кредитиране на сметка 498/други дебитори/ по партидата
на „ПОМОРИЕ-ТУРИНВЕСТ“ ЕАД.
Посочено е, че в счетоводството на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД са начислени и
осчетоводени като разход, възнагражденията на членовете на СД. По баланс за съответната
година, сумите са отразени като задължения към персонала, като е удържан само ДОД,
недеклариран в НАП, поради неизплащане на възнагражденията, с изключение на
възнаграждението на М., което се води платено, предвид извършеното прихващане.
Констатирано е, че след извършено прихващане на дължимите към ищеца суми с
дължимите от „ПОМОРИЕ-ТУРИНВЕСТ“ ЕАД в края на 2019г., предстои да се декларира
дължимия ДОД по възнагражденията на Г.М..
Вещото лице е отразило, че „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД не извършвало осигуряване на Г.М.,
тъй като същият е бил осигуряван при друг работодател на максималния осигурителен
доход. ДОД е бил удържан, но не внесен, тъй като възнаграждението не е било изплатено.
Установено е, че мораторната лихва за забава върху сумата от 24300лева, изчислена за
всяко месечно плащане от по 900 лева за периода първо число на месеца, следващ месеца, за
който е дължимо възнаграждението до 14.03.2019г., възлиза на 4605.19лева .
Посочено е в заключението по извършената експертиза, че в „ПОМОРИЕ-
ТУРИНВЕСТ“ ЕАД не са изплащани възнаграждения на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД като член на
4
Съвета на директорите, поради което и не са издавани фактури. От представените платежни
документи за платени суми за периода 20.06.2016г.-16.10.2018г., в общ размер на
107306.25лева, е установено, че само сумата от 78300лева е платена с основание ,,работна
заплата“ за участие в СД.
Районният съд е приел, че не са налице основанията на чл.103 ЗЗД за извършване на
прихващане на насрещни парични задължения, като е счел, че в случая не били налице
насрещни вземания. Приел е, че „СПОРТ ЕЛИТ“ АД има вземане към „ПОМОРИЕ
ТУРИНВЕСТ“ ЕАД, а „ПОМОРИЕ ТУРИНВЕСТ“ ЕАД има вземане към М., но не и
ответното дружество „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД към М.. По тези съображения БРС приел за
установена дължимостта на паричните суми, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 2232/2019г. по описа на РС-Бургас.
При установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:
В случаите, когато при предявен иск ответникът по него направи възражение за
прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца, съдът ще
трябва да разгледа това възражение и да се произнесе по отношение на него. С това
възражение ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането на ищеца, до
размера на предявеното от ответника с възражението насрещно вземане, е погасено чрез
извършено прихващане. В ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат
специални правила по отношение на правото на прихващане и упражняването му, поради
което приложение намират тези, установени с разпоредбите на чл.103-чл. 105 от ЗЗД. От
нормите на чл.103-чл. 105 от ЗЗД е видно, че решаващо за прихващането е изявлението на
една от страните по реда на чл. 104, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, което е насочено към насрещната
страна в правоотношението. С направеното в исковото производство възражение за
прихващане това изявление не се променя от такова насочено към насрещната страна, в
такова, отправено до съда с искане последния да извърши прихващане.По тази причина
съдът извършва проверка за това: дали са били налице предпоставките за прихващане,
осъществили ли са се те и към кой момент.В случай, че намери възражението за
неоснователно, ще уважи иска, а ако го намери за основателно- ще отхвърли иска до размера
на заявеното с възражението вземане.
Затова произнасянето на съда се свежда до това: дали е налице прихващане и до
обявяване на последиците от същото.
Предпоставките от фактическия състав на съдебното възражение за прихващане по
смисъла на чл. 103 от ЗЗД, са следните: 1/ наличие на две действителни вземания, които са
2/насрещни и 3/ еднородни.
В настоящия случай не са налице в тяхната кумулативност цитираните по-горе
предпоставки на чл.103 ЗЗД, по следните съображения:
Безспорно от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че ищецът М. е носител на претендираното в настоящето исково производство парично
вземане към ответното дружество.
5
Ответникът „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД твърди свое парично вземане срещу трето на
настоящото дело юридическо лице- „ПОМОРИЕ ТУРИНВЕСТ“ ЕАД,което последно
дружество, вместо на „СПОРТЕЛИТ“ АД, изпълнило това свое парично задължение
ненадлежно- на Г.М./ищеца по настоящето дело/.
Безспорно е, че в този случай са налице вземания, които макар и
еднородни/парични/, не са насрещни, произтичащи от едно правоотношение със страни-
страните по настоящето дело. Вземането на ответника „СПОРТЕЛИТ“ АД, което се заявява
по делото като възражение за прихващане с вземането на ищеца М., е към трето на спора
лице- „ПОМОРИЕ ТУРИНВЕСТ“ ЕАД. В случая изобщо няма две насрещни вземания
между същите страни, които да могат да се прихванат, както към момента на извършване на
изявлението за това от „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД с нотариална покана до ответника М., така и с
последващото му упражняване по делото.
По тези съображения и с оглед установяване наличие на претендираните от М.
срещу „СПОРТЕЛИТ“ АД парични задължения, а именно: сумата от общо 24300 лева,
представляваща неизплатени нетни възнаграждения за работата му в Съвета на директорите
на дружеството от по 900 лева месечно за периода 01.03.2016 г. до 31.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане, и сумата от
общо 4604.75 лева- обезщетения за забавено плащане за времето от 01.04.2016г. до
14.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2232/2019г по описа на БРС, до който правилен извод е стигнал и районният съд, като
въззивната жалба се явява неоснователна.
На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,
като с оглед резултата от спора въззивникът няма право да му бъдат присъдени такива,а
въззиваемият не претендира разноски във въззивното производство.
По изложените съображения, първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260536/29.03.2021г. на РС-Бургас, постановено по
гр.д.№ 3798/2019г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7