Решение по дело №311/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София против решение №1197 от 30.11.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 4192/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № BG2023/5800-56/НП/16.05.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците/ЗМ/ и на основание чл.234, ал.2, т.1 ЗМ, на „Галва метал България“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище е адрес на управление: [населено място], бул. „България“ №49А, ет.2, офис 6, представлявано от Т. Х. О., е наложена имуществена санкция в размер на 59 373.58/петдесет и девет хиляди триста седемдесет и три лева и петдесет и осем ст./, представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че решението на районния съд е неправилно и немотивирано. Излага подробни съображения. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. Алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да се остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 1197 от 30.11.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 4192/2023 г., е отменил наказателно постановление/НП/ № BG2023/5800-56/НП/16.05.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците/ЗМ/ и на основание чл.234, ал.2, т.1 ЗМ, на „Галва метал България“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище е адрес на управление: [населено място], бул. „България“ №49А, ет.2, офис 6, представлявано от Т. Х. О., е наложена имуществена санкция в размер на 59 373.58/петдесет и девет хиляди триста седемдесет и три лева и петдесет и осем ст./, представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на нарушението.

Санкцията е наложена на „Галва метал България“ЕООД, ЕИК/Булстат ********* за това, че на 01.04.2022 г., в [населено място], в митническа декларация/М./ МРН 22BG005808084787R6, за част от стоката, представляваща 41 броя рулони, неправилно е декларирало код по Т. **********, представяйки 6 броя Mill Test Certificate, неточно отразяващи обективните характеристики на стока, за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0%, вместо правилния тарифен код по Т. **********, за който е била приложима ставка за допълнително мито в размер на 25% като така избегнал плащане на публични държавни вземания в общ размер на 59 373.58 лева, от които мито в размер на 49 477.98 лева и ДДС- 9 895.60 лева. На дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № BG18112022/1000/М-4760/18.11.2022 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи задължителното съдържание на АУАН и НП, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В АУАН липсва пълно и точно описание на твърдяното нарушение; в акта не е посочено изпълнителното деяние, с което е осъществен състава на административното нарушение; в акта са наведени факти и други нарушения на ЗМ; за първи път в НП е посочена формата на изпълнителното деяние; в НП са отразени нови обстоятелства и фактически твърдения, липсващи в АУАН; не е установено и доказано неправомерно действие или бездействие, насочени към целен противоправен резултат, а именно избягване заплащането на дължимите публични държавни вземания.

Касационният жалбоподател твърди, че липсва неяснота относно описанието на нарушението; извършителят и нарушението са установени по безспорен начин; нередовностите в АУАН са преодолени по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН; възразява срещу присъденото на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор по фактите.

Спорът е относно допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения и доколко съществено същите засягат правната сфера на извършителя.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

Правилото на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ регламентира аминистративнонаказателна отговорност за всеки, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.

В случая, както в АУАН, така и в НП липсва точно и ясно описание на нарушението. Не са посочени обективни и субективни признаци на нарушението. Съставеният АУАН не сочи конкретното изпълнително деяние, с което е осъществен състава на административното нарушение - дали дружеството е избегнало или е направило опит да избегне пълно или частично заплащане на публични държавни вземания. В АУАН липсва описание на съставомерни признаци на деянието, а описаните не съответстват на хипотезата на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. Отделно са наведени и факти и за други митнически нарушения.

За първи път в наказателното постановление е посочена формата на изпълнителното деяние и са въведени допълнителни фактически обстоятелства, което е недопустимо. Недопустимо е също и различието във фактическото описание на нарушението в АУАН и НП. Несъответствието на изпълнителното деяние, вменено на лицето в АУАН, и посоченото в наказателното постановление е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява.

В случая е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, което не касае неговата нередовност и затова не може да се санира по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. Нарушението не може да се отстрани и в хода на съдебното производство, тъй като е от категорията на съществените, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя, който с връчване на АУАН разбира какво нарушение му се вменява и избира способа за защита.

Като е достигнал до същите изводи и е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна, следва да се остави в сила.

При този резултат разноски на касационния жалбоподател не се следват.

Разноски се следват на ответника, но искане за такива не е направил.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1197 от 30.11.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 4192/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.