Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14. 06. 2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на единадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Нина Светославова
и прокурора сложи за
разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№
1041 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Д.П.К., ищец пред
СРС, срещу решение № 177355 от 26.07.2019 г., постановено от СРС, Трето ГО, 113 състав по гр.д.№ 58203 по описа
за 2018 г., с което е отхвърлена претенцията му по чл.422, ал.1 ГПК.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. Сочи, че между страните по спора бил сключен неформален
договор за изработка. От събраните по делото писмени доказателства се
установило, че ответника е управляваща компания и оператор на моторен кораб „Бедфорд касъл“. В качеството си
на мениджираща компания ответникът качил ищеца на
кораба. Ангажирани били доказателства, че ищеца е включен в екипажният
списък на кораба като суперинтендънт под № 21, който
списък бил приложен по делото.Служителите на компанията му изпращали имейли с
нарежданията си, които били представени по делото. Твърди, че изпълнил
нарежданията на ответника качествено и в срок като за това представил подробен
доклад. Налице било мълчаливо приемане на работата. От представените по делото
платежни документи се установило, че от страна на ответника е налице плащане на
възнаграждението за първия месец. Това плащане действително било сторено от А.Д.М.,
но последният бил свързано лице с управителя на ответното дружество – Д.Ж.Л..
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да
уважи претенцията на ищеца по чл.422 ГПК. Претендират се разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор от „М.М.Б.“ ООД, ответник пред СРС. В хода на производството
управителят на дружеството – А.В.Ф.излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно
решение. Сочи, че страните не били обвързани от облигационно отношение. Като се
вземело предвид, че се касае до корабоплаване в международни води, то
практически невъзможно било наличие на облигационни отношения без писмен
договор. Ако такъв договор съществувал, то ответника не бил страна по него.
Действително, по делото били представени платежни документи, но плащането било сторено
от А.М., който нито бил упълномощен да стори плащане, нито да сключва такъв
договор. А.М. нито бил представител на ответното дружество, нито бил негов
служител. Електронната кореспонденция също не установявала наличие на
облигационна връзка. Счита, че ищецът не е доказал пълно и главно претенцията
си. Ответното дружество никога не било получавало доклада за който се твърди,
че е изготвен от ищеца. Не било доказана и връзката между ответното дружество и
посочения от ищеца кораб. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 28.08.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 10.09.2019 г., следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС е отхвърлил иска по
чл.422 ГПК и в тежест на ищеца/в полза на ответника, са възложени разноските по
делото.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 17. 05.2018 г. по ч.гр.д.№ 28442 по описа за 2018 г. на
СРС, 113-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
длъжникът е бил уведомен на 03.07. 2018 г.
На 13.07.2018 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за
сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 27. 07.2018
г.
Исковата молба е подадена в СРС на 27.08.2018 г./по
пощата/ , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел, че от страна на ищеца не са доказани предпоставките на
чл.266, ал.1 ЗЗД, а именно: ищецът не бил доказал, че страните са обвързани от
облигационно отношение по договор за изработка- обследване на корабни машини и
механизми на моторен кораб „Бедфорд касъл“. От представените по делото писмени доказателства се
установявало единствено, че на 05.04.2017 г. по сметката на ищеца е преведена
сумата в размер на 5 374,45 евро от лицето А.Д.М., но от този документ не
можело да се установи връзката с претендираното от
ищеца възнаграждение. Липсвали доказателства, че лицето А.Д.М. е представител
на ответното дружество. Електронната кореспонденция не установявала, че
връзката е осъществявана с представители на ответното дружество. Действително,
от данните по делото се установявало, че за периода 04.03.2017 г. до 22.04.2017
г. ищецът е включен в екипажния списък на моторен
кораб „Бедфорд касъл“. Но
по делото не били ангажирани доказателства, че ищецът е пътувал в горепосочения
период на кораба в изпълнение на възложената му от ответното дружество, работа.
При положение, че искът по чл.266, ал.1 ЗЗД бил неоснователен, то и искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД също бил неоснователен.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция
приема за установено следното:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.266, ал.1 вр. с чл.258 ЗЗД:
Видно от отразеното в т.12 от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като
обстоятелство от което произтича вземането е посочено: че заявителят е работил
на борда на моторен кораб „Бедфорд касъл“ като суперинтендънт под №
21 за периода от м.03.2017 г. до 22.04.2017 г. Възложено му било да обследва
предстоящия за закупуване кораб и да представи подробен доклад за техническото
му състояние. Получил възнаграждението си за м.03.2017 г. Ответникът останал
задължен за възнаграждението за 22 дни за м.04.2017 г., което възлизало в размер
на4 253,33 щатски долара.
Следователно в случая ищецът
твърди, че по възлагане от
ответника е сключил
с него договор за
изработка и като изправна страна по този договор му се дължи
възнаграждение.
Тъй като и двете страни по
спора са български граждани, както и, че договора е сключен на територията на
страната, то приложимо е българското законодателство.
Съгласно чл.
258 ЗЗД с договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Договорът
за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие
на изготвена писмена форма, подлежи на доказване
с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Противно на приетото от СРС,
както и на възраженията на представителя на ответното дружество, сторени пред
настоящата инстанция,от събраните по делото /пред СРС/ писмени доказателства се
установява наличие на облигационно отношение:
Видно от представената в
надлежен превод извадка от корабния регистър, ответното дружество е управляваща
компания по отношение на процесния кораб.
Следва да отбележим и, че в
отговора по исковата молба представителите на ответника признават, че са
представители на корабо собственика – „Морейн стар“. Видно от съдържанието на отговора в
изпълнение на инструкции на корабособственика ищецът
е включен в екипажния списък на кораба /л.40 по
делото пред СРС/. Самата „Инструкция“ е представена с отговора по исковата
молба /л.42/ и със същата корабособственика нарежда
на ответника като изпълнител по договора за управление на морския плавателен
съд „Бедфорд касъл“ с IMO номер
9189926, да качи на борда на кораба ищеца Д.К. в качеството му на надзорник от
страна на корабособственика с цел запознаването му с
плавателния съд.
Установява се от
представения екипажен списък, че ищецът фигурира под
№ 21 като суперинтендант под № 21 и същият е
индивидуализиран, вкл. и въз основа на документа си за самоличност.
Противно на соченото от
управителя Ф., представител на ответното дружество, същият е извършил възлагане на обследване на
кораба именно на ищеца К.. Видно от текста на електронното писмо от 17.04.2017
г., подписано от Ф. /л.9 от заповедното производство/ с него се уведомява К.,
че „На 18.04.2017 г. ще бъде организирано подводно обследване на кораба. Моля
да присъствате на това обследване. /Вземете копие от доклада за новите
собственици/ Моля, направете всичко възможно да представите кораба в добро
състояние.“. В същото писмо е посочено, че г-н К. ще напусне кораба заедно с
упълномощеното лице на брега за което агентите ще бъдат уведомени.
Съъгласно чл. 266 ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Следователно основателността
на претенцията, предявена за установяване е обстоятелството изпълнени ли са
предпоставките на чл.266, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.
264 ЗЗД поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането
той трябва да прегледа работата
и да направи всички възражения за неправилно изпълнение.
Ако не направи
такива възражения, работата се счита
приета.
Противно на соченото от въззиваемия и на приетото от СРС, ищецът е изпълнил
задълженията си като е изготвил доклад /л.10 по заповедното производство/, който
доклад касае извършеното от К. за периода 03.03.2017
г. до 22.04.2017 г. обследване на процесния кораб.
Адресат на доклада изпратен по електронна поща /която съответства на посочения и-мейл адрес на дружеството във възражението по чл.414 ГПК/, е и управителя на ответното
дружество – А.Ф..
Стореното плащане за
м.03.2017 г. представлява своеобразно признание за наличие на облигационно
отношение между страните, както и за изпълнение от страна на ищеца по договора
за изработка.
Противно на соченото от въззиваемия и на приетото от СРС, плащането на
възнаграждението за м.03.2017 г. на ищеца по банков път е сторено от
представител на ответното дружество- А.Д.М., който видно от намиращото се в
заповедното производство пълномощно е упълномощен от тогавашните двама
управители на ответното дружество/които го представляват заедно и
поотделно/ – А.Ф. и Д.Л./л.22 от заповедното производство/. А.Д.М. в качеството му
на упълномощен от страна на ответното дружество е подал и възражението по
чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение/л.21 от заповедното
производство/.
Видно от електронното писмо
с дата 08.03.2018 г. /л.7 от исковото производство/ ответникът е бил поканен да
изплати претендираното за установяване в настоящето
производство вземане – възнаграждение за 22 дни за м.04.2017 г., доброволно. От
отговора на това писмо е видно, че спорът е бил дали лихвата за забавено
издължаване възлиза на 400 долара.По отношение на претендираното
възнаграждение за 22 дни на м.04.2017 г. не е изложено възражение.
Налага се извод, че
обжалваното решение е неправилно в частта по иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 вр. с чл.258 ЗЗД поради което ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго с
което в полза на ищеца срещу ответника ще бъде признато вземане в размер на 7 776,02
лв. /равностойност на 4 253,33 щатски долара към 22.04.2017 г./, представляващо
неизплатено възнаграждение за извършено обследване на корабни машини и
механизми на моторен кораб „Бедфорд касъл“ с IMO номер 9189926.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-04.05.2018 г. до окончателното изплащане.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД:
Досежно тази претенция с отговора
по исковата молба се сочи единствено, че ищецът не бил поискал назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, както и не бил представил справка с исковата
молба за нейното изчисляване. Не бил и посочил банкова сметка ***.
Следователно, това са доводи
само по размер, не и по основанието.
При положение, че
претенцията е доказана по основание, то за размера е приложимо правилото на
чл.162 ГПК.
В чл.127 ГПК липсва
изискване за задължително назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и
за представяне на справка за начина на изчисляване на лихвата. Такова изискване
съществува в чл.366 ГПК, но то касае производство по търговски спорове, каквото
процесното не е.
Изискването за посочване на
банкова сметка ***ен иск,а в случая сме сезирани с установителен иск, виж ал.4 на чл.127, ал.1 ГПК.
Само за пълнота ще посочим,
че пред въззивната инстанция по отношение на лихвата
за забава не бяха въведени от страна на въззиваемия
никакви възражения.
Налага се извод, че
обжалваното решение е неправилно в частта по иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и като такова ще бъде отменено и
вместо това постановено друго с което в полза на ищеца срещу ответника ще
бъде признато вземане в размер на 766,17 лв. при съобразяване с диспозитивното начало./Лихвата изчислена с лихвен
калкулатор възлиза на 768,96 лв./.
По
разноските:
В
заповедното производство:
Със заповедта за изпълнение са присъдени разноски в полза на заявителя в размер на
455 лв.
На длъжника
разноски не се следват.
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора решението на СРС е неправилно
и в частта за разноските.
На ищеца се следват разноски
в размер на 602,13 лв. /държавна
такса и адв.възнаграждение/.
На ответника
разноски не се следват и затова решението ще бъде отменено и в частта в която в
полза на ответника са присъдени разноски.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски се следват. Такива са
сторени в размер на 891,04 лв. и му се присъждат.
Въззиваемият нито претендира разноски, нито такива са направени, а и не му се следват.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 177355 от 26.07.2019 г., постановено от СРС, Трето ГО, 113 състав по гр.д.№ 58203 по описа
за 2018 г., изцяло
И вместо
това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК
вр. с чл.266, ал.1 вр.
с чл.258 ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че в полза на Д.П.К.,
ЕГН **********,***, срещу „М.М.Б.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 510, съществува вземане в размер
на 7 776,02 лв. /равностойност на 4 253,33 щатски долара към
22.04.2017 г./, представляваща неизплатено възнаграждение за
извършено обследване на корабни машини и механизми на моторен кораб „Бедфорд касъл“ с IMO номер
9189926, за 22 дни от м.04.2017 г., дължимо ведно със законната лихва от
04.05.2018 г. до окончателното плащане на главницата, както и вземане в
размер на 766,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.04.2017
г. до 12.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
28442 по описа за 2018 г. на СРС, 113-ти състав.
ОСЪЖДА „М.М.Б.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 510, да
заплати на Д.П.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на 455 лв.-
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „М.М.Б.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 510, да заплати на Д.П.К.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 602,13 лв.-разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „М.М.Б.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 510, да заплати на Д.П.К.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 891,04 лв.- разноски във въззивното производство.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: