№ 75
гр. ХАСКОВО, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20215600900104 по описа за 2021 година
Предявени са два иска с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за сума в размер на 130 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирана частично от общо
150 000 лева и за сума в размер на 914.06 лева – обезщетение за имуществени
вреди.
ИЩЕЦЪТ – Д. Х. П. твърди, че на 23.06.2020
год. е пострадал при пътно – транспортно произшествие /ПТП/, причинено
виновно от К. Д. Д., който като водач на лек автомобил марка ********* с
рег. № ********* е нарушил правилата за движение – чл.95, ал.1 от ЗДвП, вр.
чл.5 от ЗДвП, чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и забраната на пътен знак „В 27“
– Забранени са престоят и паркирането“ и по непредпазливост му е причинил
средни телесни повреди – счупване на черепа, контузия на мозъка, субдурален
кръвоизлив двустранно и счупване на дясна лопатка. Твърди, че в резултат на
травмата на главата, е загубил обонянието си, което състояние продължавало
и понастоящем, както и частично слуха в лявото ухо. Проведено било
консервативно лечение за периода от 23.06.2020 год. до 30.06.2020 год. в
Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Георги“. През месец декември
2020 год. – след извършено изследване било установено наличие на средно
изразени дифузни промени във функционалната активност на мозъка,
проявяващи се в главоболие, световъртеж и залитане. За проведеното лечение
1
и диагностични процедури извършил разходи. Към момента на настъпване на
пътното произшествие бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между ответното дружество и собственика на
автомобила, управляван от виновния водач, на основание неизпълнението на
който първоначално заявява претенция за неимуществени вреди в размер на
26 000 лева, предявен като частичен от общо 100 000 лева и за имуществени
вреди в размер на 564.06 лева. Претендира още деловодни разноски и
законна лихва, считано от 09.07.2020 год., на която дата е подал молба до
застрахователя на виновния водач за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение.
С молба вх. № 4641 от 16.11.2021 год., подадена
от пълномощника на ищеца е заявено искане за изменение на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, чрез увеличаване на
първоначално предявения като частичен размер от 26 000 лева на 80 000 лева
от общо 100 000 лева, обосновано с твърдения за настъпили след подаване на
исковата молба нови факти и обстоятелства, а именно болки и страдания,
претърпени от ищеца в резултат на направени на 15.11.2021 год. три
епилептични припадъка граднд мал, намиращи се в пряка причинно –
следствена връзка от получената при ПТП тежка травма на главата, допуснато
с определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 13.12.2021 год.
С протоколно определение от 11.07.2022 год. е
допуснато изменение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, чрез увеличение на размера на първоначално предявения иск от 564.06
лева на 914.06 лева, ведно със законната лихва, считано от момента на
извършване на разноските. Със същото определение е допуснато изменение
на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди чрез
увеличение на предявения като частичен иск от 80 000 лева от общ размер на
100 000 лева, на 130 000 лева, предявен като частичен от общ размер на
150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2020 год.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗД „БУЛ ИНС“ АД - гр.София
– оспорва иска. Заявява възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняване, допуснато от
ищеца, изразяващо се в това, че е управлявал велосипеда без поставена
предпазна каска / шлем и при липса на светлоотразителна жилетка, фар на
велосипеда и светлоотразители по него. Оспорва началния момент, считано
от който се иска присъждане на законна лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С постановено след подаване на исковата молба
– 29.07.2021 год., решение № 195 от 15.11.2021 год., постановено по АНД №
1104 / 2021 год. по описа на Районен съд – Хасково, К. Д. Д. е признат за
виновен в това, че на 23.06.2020 год. в гр.Хасково при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „******“, с рег.№
*********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.95,
2
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на
ищеца - Д. Х. П., изразяващи се в нараняване, проникващо в черепната
кухина, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота
/контузионни зони на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни тъкани,
счупване на кости на черепа вдясно тилно – слепоочно и по основата на
черепа/, трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, дължащо
се на счупване на дясната лопатка и необратима загуба на обоняние, във
връзка с причинената черепно мозъчна травма, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, вр . чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78 а, ал.1 от НК
е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева. Решението е
влязло в законна сила на 30.11.2021 год.
Видно от приетата като писмено доказателство
по делото справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че
към датата на настъпване на пътното произшествие – 23.06.2020 год. е бил в
сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие
от 06.02.2020 год. до 05.02.2021 год., сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на МПС с ДКН *********,
управляван от виновния водач – К. Д..
Като писмено доказателство по делото е приета
претенция на ищеца, отправена до ответното застрахователно дружество, с
искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени вреди вследствие на станалото на 23.06.2020 год., ПТП, получена
от ответника на 09.07.2020 год., видно от приложеното по делото известие за
доставка.
С писмо от 14.07.2020 год., ответникът е
уведомил ищеца, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, дружеството не в
риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното
застрахователно обезщетение.
По искане на ищеца по делото бе назначена
медицинска експертиза, от представеното по която заключение, изготвено от
вещото лице Е. – съдебен лекар се установява, че ищецът е получил следните
увреждания – черепно – мозъчна травма – разкъсно контузна рана в тилната
област на главата; счупване на черепната основа тилно слепоочно в дясно;
контузия на мозъка; субдурален хематом; епидурален хематом; счупване на
дясната лопатка; охлузване на носа. Ищецът не бил изпадал в безсъзнание –
регистрирани били 14 точки по ГКС, при максимален сбор 15 точки. Престоят
в болницата продължил седем дни. Обичайно – при получените травми,
възстановяването продължавало не по-малко от шест месеца – по отношение
на черепно – мозъчната травма. Срокът за възстановяване от счупването на
лопатката е определен от експрета на 2 – 3 месеца. В заключението си вещото
лице Е. посочва, че като последица от черепно – мозъчна травма с контузия на
мозъка е възможно да настъпи загуба на обоняние /аносмия/, която да е
постоянна или временна. При ищеца била установена загуба на обоняние, но
3
експертът не посочва колко ще продължи това състояние. Разходите,
направени от ищеца били съотносими към травмите, получени при ПТП и
тяхното лечение. Вещото лице посочва още, че носенето на предпазна каска
до голяма степен би предотвратило настъпването на черепно – мозъчната
травма при ищеца. При отговор на въпроса каква е била траекторията на
тялото на пострадалия по време и непосредствено след инцидента, вещото
лице посочва, че тялото на пострадалия се е ударило в отворената врата на
автомобила, управляван от водача Д., след което е било отхвърлено настрани
и е паднало на терена на главата си и на гръб в областта на дясната лопатка. В
заключението си вещото лице Е. посочва още, че преди процесното ПТП,
станало на 23.06.2020 год., ищецът е претърпял и друга тежка черепно –
мозъчна травма, по повод на която е претърпял оперативна трепанация на
черепа, извършена на 10.12.2019 год. След тази травма е бил проследяван за
дифузна травма на главния мозък с първи регистрирани прояви на 16.01.2020
год. При наличието на тези данни, експертът посочва, че не е възможно да се
даде конкретен отговор доколко епилептичните припадъци, станали на
15.11.2021 год., са последица или не от първата или втората травма. В устния
си доклад вещото лице Е. посочва, че е склонен да приеме, че епилепсията
може и най-вероятно е породена от първата травма – декември 2019 год., но
наред с това не изключва и другата хипотеза, че при ищеца има травма върху
травма, при което състоянието му прогресивно се влошава от две поредни
травми, като втората травма играе ролята на утежняващ фактор, в смисъл
мозъчната активност бива тотално увредена по смисъла на енцефалопатия.
Експертът посочва още, че е напълно възможно загубата на обоняние при
ищеца да е необратима, дотолкова, доколкото се касае за увреждане на
централната нервна система с тР. последица от травма.
От заключението, представено по допусната
съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – специалист невролог се
установява, че ищецът е претърпял травма по повод на която е била
извършена оперативна интервенция през декември 2019 год. Последствията
от травмата, претърпяна през 2019 год. са определени като огнищна и
общомозъчна симптоматика, които вследствие на операцията, извършена на
10.12.2019 год. са преминали в регрес и неврологичният статус е подобрен до
степен на пълна адекватност и липса на двигателен дефицит. Поради наличие
на индикации пациентът получил предписаната антиконвулсивна терапия,
която се мониторирала с ЕЕГ. Независимо от липсата на епилептични
припадъци в следоперативния период, пациентът е получил антиконвулсивна
терапия. Вещото лице П. посочва в заключението си още, че без да може да се
отговори с абсолютна сигурност, понеже травмите имали кумулативен ефект
по отношение на гърчовата готовност, по – вероятно било травмата през 2020
год. да има по-голямо относително тегло в причините за епилептични
припадъци. Черепно – мозъчната травма, претърпяна през 2020 год. била в
пряка връзка с получените епилептични припадъци, както по вид така и по
локация на травмираните зони на главния мозък. Можело да се приеме, че
при пациента имало постравмена епилепсия, изискваща специфично лечение.
Заболяването било с продължитено протичане и изисквало лечение с
4
комбинация от антиконвулсанти и стриктно мониториране, продължаващо с
години. В устния си доклад вещото лице П. посочва, че втората травма имала
по-голямо относително тегло, доколкото би могла да се приеме като пусков
момент. В тази връзка експертът отчита и това, че след първата травма –
декември 2019 год. до втората травма – юни 2020 год., ищецът е нямал
епилептични прояви. От друга страна, уврежданията при втората травма
засягали епилептогенна зона на мозъка – т.е тази зона в мозъка, която е
трамвирана при втората травма е по-отговорна за получаване на епилептични
припадъци в сравнение с първата травма.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – психологична експертиза се установява, че страхът и хроничния
стрес доминират в психичното състояние на ищеца, оказвайки негативно
въздействие върху емоционалното му състояние. Налице били трайни
необратими нарушения в когницията и функционирането на психиката му.
Психотравмата се трансформирала в “самотравмираща сила“, която водела до
малигнизация на защитите. По този начин „травмираната психика“
продължавала да се травмира сама. По данни на ищеца, същият не бил
приемал психотропни медиК.ти за лечение на психоемоционалното си
състояние. Споделял, че не може да спи без лекарства. Приеманите медиК.ти
за епилепсията помагали да се тушира нервното напрежение и да заспива по-
рано от обичайното за него. Към момента на изследването психиката на
ищеца не била преработила травмата от преживянато. Личностната и
ситуативната тревожност били повишени. Невротизмът бил проявен в средна
степен, а психотизмът – в най-ниска степен. Формирал се тип личност
„Лабилен екстроверт“. Установено било наличие на постравматична стресова
симптоматика и хроничен стрес. Към момента ищецът не се е върнал към
нормалния си живот. Стресът от преживяното отключил заболяване
артериална хипертония.
От заключението, представено по допуснатата
автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: На
23.06.2020 год. около 13.45 часа в гр.Хасково, бул.“България“ пред № 21 в
дясната лента за движение, водачът К. Д. е спрял автомобила си - джип
„******“, с рег. № ********* в посока запад, като останал в превозното
средство. Мястото на спиране било в зоната на действие на пътен знак № В27
„Забранени са престоят и паркирането“. В същото време по бул.“България“ в
дясната лента и зад спрелия „*********“ в посока запад се движи велосипед
марка „Leader“, управляван от ищеца Д. Х. П.. С приближаване към спрелия
„*********“, велосипедистът предприел маневра заобикаляне от лявата
страна на спрелия автомобил. Когато пострадалият се намирал на около 8.34
м. пред предната лява врата, водачът Д. е предприел отваряне на вратата, за да
слезе от автомобила. В този момент велосипедистът е имал виД.ст, но не е
имал техническа възможност чрез аварийно спиране да спре и предотврати
удара с отворената предна лява врата на автомобила. При продължаващо
движение на запад и в опасна близост до джипа, велосипедистът с главата и с
дясната част на тялото си се блъснал в отварящата се предна лява врата на
автомобила, загубил е равновесие и е паднал в лявата лента, удряйки главата
5
си на асфалта и лягайки на дясната си страна с глава, насочена към магазина
вдясно. Като технически причини за настъпване на произшествието вещото
лице посочва, че водачът на автомобила е имал възможност чрез вътрешното
и външно ляво огледало за обратно виждане да види, но не е възприел
идващия зад автомобила му велосипедист и е предприел отваряне на предна
лява врата с цел слизане, както и това, че велосипедистът се е движел на
опасно близко странично разстояние вляво от спрелия автомобил – в рамките
на габарита му при отворена предна лява врата. Липсвали и данни за реакция
на велосипедиста непосредствено преди сблъсъка. Нямало данни за пряк
контакт между автомобила и велосипеда. Имало пряк контакт между главата
и дясната страна на тялото на велосипедиста със задната челна част на
отворената предна лява врата на автомобила. Наличието на светлоотразителна
жилетка, на фар и светлоотразители на велосипеда се явявали предпоставки
за недопускане на ПТП, но в случая те не се явявали фактор за избягване на
травматичните увреждания. Наличието на предпазна каска, ръкавици и
наколенки можело да бъдат фактор за намаление на травматичните
увреждания. В устния си доклад вещото лице Х. посочва, че от техническа
гледна точка е било възможно велосипедистът да направи преценка на какво
разстояние да заобиколи отварящата се врата на автомобила.
По искане на страните по делото се събраха и
гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетеля К. Д. се установява, че в деня на станалото ПТП,
спрял управляваният от него автомобил на бул. „България“ № 21 – до магазин
„Кулинарко“. Погледнал в лявото и дясното огледало и в далечината отзад
видял един черен джип. Преценил, че може да излезе от колата, при което
отваряйки шофьорската врата чул трясък отпред. Предполага, че трясъкът е
бил от падналото на земята колело. Велосипедистът паднал след като
подминал колата му – отпред и в ляво на пътното платно. Веднага затворил
вратата, обяснявайки, че се стреснал. След това видял отпред да лежи човек.
Колелото и джипът били спрели до колата му. Твърди, че не усетил никакъв
удар във вратата на автомобила си. Велосипедистът не бил с каска. Нямал и
светлоотразителна жилетка. Споделя, че спирайки превозното средство,
изключил двигателя. Известно му било, че на мястото, където установил
автомобила си е било забранено спирането. От показанията на свидетеля Д. Т.
се установява, че в деня на пътния инцидент е управлявал автомобила си –
„Нисан Навара“, черен на цвят. Движел се със скорост 20 – 30 км./ч. по
бул.“България“ – в лявата лента, понеже в дясната имало паркирани
автомобили. Карал по средата. Пред него – на около 15 – 20 метра се движел
велосипедист, със скорост, еднаква с неговата. Карал в дясната лента,
заобикаляйки спрелите на булеварда коли. В един момент велосипедистът
паднал, озовавайки се в лявата лента. Свидетелят спрял автомобила си на
разстояние от 7 – 8 метра от падналия велосипедист. Като причина за падане
на велосипедиста посочва удара му в отварящата се врата на паркирала в
дясно на булеварда кола. Помогнал на пострадалия, който бил в съзнание, да
стане, след което си тръгнал. Велосипедистът нямал каска и предпазна
жилетка. От показанията на свидетелката Стефанка П.а – съпруга на ищеца се
6
установява, че разбрала за станалия пътен инцидент от сина си, който й се
обадил по телефона. Първоначално съпругът й бил приет в Спешно отделение
в гр.Хасково, а след това транспортиран с линейка до болница в гр.Пловдив,
поради кръвоизлив в мозъка. Бил неадекватен и в безсъзнание. При
постъпването си в болницата направил припадък, какъвто преди инцидента не
бил получавал. Не бил лекуван оперативно – лекарите изчаквали да се
разбере в каква посока тръгва кръвоизлива. Провеждали медиК.тозно
лечение. В следствие на инцидента, съпругът й загубил обоняние. Слухът му
намалял, а близката му памет се губела. Станал асоциален – преди инцидента
спортувал, срещал се с колеги, с които карал колело – дейност, която
преустановил след инцидента. Преди катастрофата, съпругът й работел като
учител. Скоро след възстановяването и връщането му на работа, се
пенсионирал. Ищецът от много време карал велосипед като спорт. В деня на
инцидента, станал двадесет дни след смъртта на свекъра й, съпругът й
тръгнал с колелото за кв.Болярово, за да нахрани кучето. На 15.11.2021 год.
съпругът й получил три припадъка, за които бил приет на лечение в
интензивно отделение на Неврологията, където престоят му продължил пет
дни. В момента бил объркан и нямал спомен за това. В тази насока са и
показанията на свидетеля Х. П. – син на ищеца.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на исковата претенция
се съдържа в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди могат да се
претендират пряко от застрахователя, с който собственикът на МПС,
управлявано от виновния водач е имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Безспорно по делото е установено, че по
отправената от ищеца застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от пътния инцидент увреждания, от страна на
ответното застрахователно дружество е постановен отказ. Посочените
фактически обстоятелства, които съдът възприема от събраните по делото
писмени доказателства, обуславят допустимостта на иска.
Разгледан по същество, искът се явява
основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на 23.06.2020 год. е настъпило ПТП,
допуснато виновно от К. Д. Д., при което по непредпазливост на ищеца са
били причинени средни телесни повреди. Безспорно е и това, че
отговорността на виновния водач е ангажирана с влязло в сила решение №
195 от 15.11.2021 год., постановено по НАХД № 1104 / 2021 год. по описа на
Районен съд - Хасково, което има за гражданския съд същата задължителна
сила като влязлата в сила присъда, предвид задължителните в тази насока
указания, дадени в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на
ВКС по тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК, според които с решението по чл.78 а
от НК, наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които с
присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като
7
деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно
нарушение и решението по чл.78 а от НК, с което е наложено
административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда. С
присъдата и с решението по чл.78 а от НК, фактическият състав на
престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния
съд и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, предвидени
като предпоставки от фактическия състав на основанието по чл.45 от ЗЗД,
които по изложените по-горе доводи съдът приема за установени.
Безспорно е още, че към момента на ПТП,
станало на 23.06.2020 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между собственика на автомобила, управляван от
причинителя на вредата – К. Д. и ответното дружество по отношение на
превозното средство, с което е настъпило произшествието. С настъпване на
застрахователното събитие за застрахователя се е породило задължението да
заплати на увредения, спрямо който застрахования е отговорен,
застрахователно обезщетение. Отказът на застрахователя да заплати на
пострадалия застрахователно обезщетение, обуславя основателност на
претенцията, предявена на основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Изхождайки от вида и степента на причинените
на ищеца в резултат на пътния инцидент, увреждания и времето за тяхното
възстановяване, съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определен в размер на 100 000 лева. В тази насока
съдът цени заключението на вещото лице Е., според което в резултат на ПТП,
на ищеца са били причинени следните увреждания - черепно – мозъчна
травма – разкъсно контузна рана в тилната област на главата; счупване на
черепната основа тилно слепоочно в дясно; контузия на мозъка; субдурален
хематом; епидурален хематом; счупване на дясната лопатка; охлузване на
носа. Заключението в посочената част – относно вида и характера на
уврежданията не е оспорено от страните, поради което съдът го възприема
като обективно дадено. В тази насока – относно вида на уврежданията, съдът
зачита и задължителната сила на решение № 195 от 15.11.2021 год.,
постановено по НАХД № 1104 / 2021 год. по описа на Районен съд - Хасково,
с което е ангажирана административно наказателната отговорност на прекия
причинител на вредата, управлявал застраховано при ответника МПС,
съгласно цитираната по-горе практика. С посоченото съдебно решение,
постановено от наказателния съд е прието още, че в резултат на ПТП, ищецът
наред с описаните по-горе увреждания, а именно - средна телесна повреда,
изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота /контузионни зони на
мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни тъкани, счупване на кости на черепа
вдясно тилно – слепоочно и по основата на черепа/ и трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник, дължащо се на счупване на дясната
8
лопатка, е претърпял и необратима загуба на обоняние, във връзка с
причинената черепно мозъчна травма, довело до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Наличието на причинна връзка между
необратимата загуба на обонянието при ищеца и противоправното поведение
на водача на застрахования при ответника автомобил, не се опровергава от
заключението на вещото лице Е., предвид депозирания от него устен доклад,
в който изрично експертът заявява, че загубата на обоняние се намира в
причинна връзка с увреждането на централната нервна система и е последица
от черепно - мозъчната травма, причинена на ищеца от пътния инцидент,
станал на 23.06.2020 год. Като доказано съдът намира и наличието на пряка
причинна връзка между претърпяната от ищеца черепно мозъчна травма,
причинена от пътния инцидент, станал на 23.06.2020 год. и постравмена
епилепсия, установена при ищеца в хода на разглеждане на делото. В тази
насока съдът цени заключението на вещото лице П. – специалист
неврохирург, от което се установява, че травмата, причинена от пътния
инцидент, станал през 2000 год. има по-голямо относително тегло в
причините за епилептичните припадъци, отколкото травмата, причинена на
ищеца през 2019 год., доколкото втората по време на причиняване травма се
явявала като „пусков момент“. В устния си доклад вещото лице обяснява, че
уврежданията при втората травма засягат епилептогенна зона на мозъка,
поради което уврежданията при втората травма се явяват по-отговорни за
получаване на епилептични припадъци в сравнение с първата травма,
причинена през 2019 год. Не на последно място в потвърждение на извода за
наличие на причинна връзка между черепно – мозъчната травма, причинена на
ищеца при пътния инцидент, станал през лятото на 2020 год. и получените в
резултат на нея епилептични гърчове, станали след подаване на исковата
молба, следва да бъде отчетено и безспорно установеното по делото
обстоятелство за това, че за периода между първата ЧМТ – през 2019 год. и
втората – 2020 год., ищецът не е получавал епилептични припадъци.
Наред с търпените от ищеца болки и страдания
от травматичните увреждания и състояния, описани по-горе, като безспорно
съдът приема и наличието на появила се в резултат на пътния инцидент и
посттравматична стресова симптоматика и хроничен стрес, в каквато насока
съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно –
психологична експертиза, в подкрепа на която са и събраните по делото
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите П.а и П. – съпруга и
син на ищеца, от които се установява още, че след пътния инцидент ищецът
ограничил контактите с близките си, станал асоциален, преустановил
колоезденето, което практикувал като спорт и хоби.
При определяне размера на обезщетението,
наред с вида на уврежданията, съдът отчита и времето за тяхното
възстановяване, като според заключението на вещото лице Е. срокът за
възстановяване от ЧМТ е определен на около шест месеца, а от счупването на
дясната лопатка – на около три месеца. Зачитайки силата на присъдено нещо,
формирана с решението на наказателния съд, по отношение на загубата на
обоняние, съдът приема, че същата е необратима. По отношение на
9
прогнозата за развитие и лечение на постравмената епилепсия, съдът цени
заключението на вещото лице П., от което се установява, че заболяването е с
продължително протичане, изискващо лечение в комбинация от
антуконвулсанти и стриктно мониториране, продължаващо с години.
Искът в останалата част – до предявения като
частичен размер от 130 000 лева, от общо 150 000 лева, като недоказан, а от
тук и неоснователен следва да се отхвърли. В тази насока съдът отчита
липсата на доказателства, установяващи наличието на пряка причинна връзка
между твърдяното в исковата молба увреждане – намаляване на слуха и
станалото през лятото на 2020 год., ПТП. В резултат на уврежданията не се е
наложило извършване на оперативни интервенции. В подкрепа на извода за
частична неоснователност на иска за посочената по-горе разлика, съдът
отчита и това, че постравмената епилепсия е в резултат, както на ЧМТ,
претърпяна от ищеца от процесното ПТП, станало на 23.06.2020 год., така и
на предходна ЧМТ, по повод на която ищецът е бил опериран през месец
декември 2019 год., в каквато насока цени заключенията, дадени от вещите
лица Е. и П..
Определеният по-горе размер от 100 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде намален на 80 000 лева,
до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан, отчитайки
допуснато от ищеца като водач на велосипед марка „Ledder“, съпричиняване
в размер на 20 %, по следните съображения: Като безспорно в тази насока
съдът приема, ценейки заключението по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, че и двамата участници в пътния инцидент – виновния водач Д. и
ищеца, са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на
ПТП, като водачът Д. е могъл чрез вътрешното и външно ляво огледало за
обратно виждане да види и възприеме идващия зад автомобила велосипедист,
да го изчака да премине и тогава да отваря предната лява врата с цел слизане,
а ищецът от своя страна е имал техническа възможност да избегне процесното
ПТП чрез заобикаляне отляво на препятствието – в случая спрелия от водача
Д. автомобил с отворена предна лява врата, чрез осигуряване на странично
разстояние от автомобила до велосипеда не по-малко от 40 см. Вещото лице
Х. посочва, че освен движение на велосипедиста на опасно близко разстояние
вляво от спрелия автомобил – в рамките на габарита му при отворена предна
лява врата, по делото липсват данни за реакция на велосипедиста
непосредствено преди сблъсъка, настъпил между отварящата се врата на
автомобила, управляван от водача Д. с тялото и главата на пострадалия, което
само по себе си обуславя извода за липса на адекватна реакция от страна на
ищеца с конкретната пътна обстановка. При отчитане приноса на ищеца,
съдът цени заключенията на вещите лица Х. и Е., от които се установява, че
носенето на предпазна каска от страна на ищеца като велосипедист е фактор,
който би довел до намаляване на вида и характера на травматичните
увреждания. Липсата на изрична законова норма, вменяваща в задължение на
велосипедистите като участници в движението да носят предпазна каска, не
обосновава извод в противна насока, предвид и изричните в тази насока
указания, дадени в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 год., ОСГК на
10
ВС, съгласно които при определяне размера на обезщетението по реда на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, не е необхоД. установяването на вина на увредения. Не без
значение е и обстоятелството, че идентични по вид и характер увреждания – в
случая ЧМТ, ищецът като водач на велосипед е получил и при предходен
пътен инцидент, станал през 2019 год., което само по себе си е предпоставка
за полагането на по-големи грижи, осигуряващи безопасността му като
участник в движението. Безспорно в тази насока по делото се установи, че
освен в тялото, ударът с вратата на автомобила, управляван от водача Д. е
настъпил и в областта на главата на пострадалия, от който и от последвалото
падане на земята, са причинени уврежданията – данна, сочеща на липса на
адекватна преценка на ищеца преди удара му с отварящата се врата на
автомобила, управляван от деликвента. В тази насока съдът цени
заключението на вещото лице Х., неоспорено от страните.
По отношение на претендираната от ищеца
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
09.07.2020 год., следва да се отбележи следното:
Процесното ПТП е станало на 23.06.2020 год.
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя, получена от
последния на 09.07.2020 год. За периода от датата на деликта до предявяване
на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от
деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице,
т.е от 09.07.2020 год. до изплащане на обезщетението, поради което искането
за присъждане на законна лихва, считано от посочената дата, като
основателно следва да бъде уважено така, както е предявено. Като
необосновано съдът намира заявеното от ответника възражение за това, че
неизплащането на застрахователно обезщетение е в резултат на поведението
на пострадалия, от страна на който не били представени доказателства,
установяващи по безспорен начин вината на застрахования деликвент –
водача Д., предвид липсата както на договорни, така и на законови
изисквания за представяне от страна на пострадалия пред застрахователя на
доказателства в тази насока.
Като основателен и частично доказан по размер
следва да се уважи и иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, ценейки в тази насока събраните по делото писмени доказателства –
фактура № ********** от 30.06.2020 год. за сума в размер на 40.60 лева –
потребителска такса и фискален бон; фактура № ********** от 30.06.2020
год. за сума в размер на 29.38 лева – закупени лекарства и фискален бон към
нея; фактура № ********** от 28.07.2020 год. за сума в размер на 34.81 лева –
закупени лекарства и фискален бон; фактура № 32730 и фискален бон от
03.07.2020 год. за сума в размер на 10 лева – копие на диск; фактура №
50002330 от 25.08.2020 год. за сума в размер на 16.63 лева и фискален бон
11
към нея; фактура № ********** от 31.08.2020 год. за сума в размер на 49.05
лева и фискален бон към нея; фактура № ********** от 03.09.2020 год. за
сума в размер на 11.60 лева и фискален бон към нея; фактура № **********
от 16.09.2020 год. за сума в размер на 34.88 лева и фискален бон към нея;
фактура № ********** от 21.11.2020 год. за сума в размер на 34.88 лева и
фискален бон към нея; фактура № ********** от 21.12.2020 год. за сума в
размер на 7.90 лева и фискален бон към нея; фактура № ********** от
02.02.2021 год. за сума в размер на 42.87 лева и фискален бон към нея;
фактура № ********** от 29.03.2021 год. за сума в размер на 48.03 лева и
фискален бон към нея; фактура № ********** от 19.05.2021 год. за сума в
размер на 25.35 лева и фискален бон към нея; фактура № ********** от
19.05.2021 год. за сума в размер на 34.15 лева и фискален бон към нея;
фактура № ********** от 24.06.2021 год. за сума в размер на 70 лева -
преглед, изследване на обонянието и фискален бон към нея; фактура №
********** от 22.07.2021 год. за сума в размер на 73.90 лева – закупени
лекарства и фискален бон към нея и фактура № ********** от 02.06.2022 год.
за сума в размер на 350 лева – такса за извършено образно изследване и
фискален бон към нея. От общия размер на обезщетението за имуществени
вреди в размер на 914.03 лева, формиран като сбор от описаните по-горе
фактури, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 731.22 лева, като
искът за разликата до предявения размер от 914.06 лева следва да се
отхвърли, отчитайки приноса на пострадалия, определен по-горе в размер на
20 %. В подкрепа основателността на иска съдът цени и заключението на
вещото лице Е., от което се установява, че напраните от ищеца разноски,
обективирани по вид и размер в посочените по-горе фактури, се явяват
съответни на провежданите от пострадалия медиК.тозни лечения и
изследвания.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 02.06.2022 год.
– по отношение на сумата от 280 лева, определена след приспадане на 20 %
от претендираната сума от 350 лева - такса за извършено след подаване на
исковата молба, образно изследване, с оглед заявеното уточнение на иска за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди –
считано от момента на тяхното извършване. По отношение на разликата от
451.22 лева / 731.22 лева – 280 лева/, законната лихва следва да се присъди,
считано от подаване на исковата молба – 29.07.2021 год., доколкото
разходите за лечение и изследвания са направени преди тази дата.
С оглед изхода на спора в полза на адвокат Н.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 230 лева – възнаграждение
за адвокат, дължимо на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
за осъществено процесуално представително на ищеца, от което 2 930 лева -
определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ и 300 лева
- определено съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съразмерно на уважената
част от исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди.
12
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1 794 лева – възнаграждение за адвокат, определено
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В тази връзка съдът намира за
неоснователно заявеното от пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер общо на 4 680 лева, съгласно представени по делото два договора за
правна защита и съдействие от 05.10.2021 год., удостоверяващи заплащането
им, доколкото договореното възнагражедние е определено под предвидения в
Наредбата минимален размер, възлизащ общо на 5 316 лева, с ДДС,
определен като сбор от цената на двата предявени иска, съгласно чл.7, ал.2,
т.1 и т.5 от Наредбата. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
и сумата в размер на 230 лева - възнаграждения за вещи лица, заплатени от
ответника и определени съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати
в полза на съда сумата в размер на 3 250 лева – държавна такса и 863 лева –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска от общо
заплатените от бюджетните средства на съда възнаграждения по допуснатите
експертизи.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“
№ 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К. да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********
от *********, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 146,
вх.“Б“, ет.2, офис 8 – адвокат Т. Р. Н., сумата в размер на 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
черепно – мозъчна травма – разкъсно контузна рана в тилната област на
главата, счупване на черепната основа тилно слепоочно в дясно, контузия на
мозъка, субдурален хематом, епидурален хематом; счупване на дясната
лопатка; необратима загуба на обоняние, във връзка с причинената черепно
мозъчна травма и посттравмена епилепсия, причинени в резултат на ПТП,
станало на 23.06.2020 год. в гр.Хасково по вина на К. Д. Д. като водач на лек
автомобил, марка *********, с рег.№ *********, застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с полица №
13
BG/02/120000439618, със срок на покритие – 06.02.2020 год. – 05.02.2021 год.,
ведно със законната лихва, считано от 09.07.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата, като искът в останалата част – за разликата до
предявения като частичен размер от 130 000 лева от общ размер на 150 000
лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“
№ 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К. да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********
от *********, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 146,
вх.“Б“, ет.2, офис 8 – адвокат Т. Р. Н., сумата в размер на 731.22
/седемстотин тридесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лева –
обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, станало на
23.06.2020 год. в гр. Хасково, като искът за разликата до предявения размер
от 914.06 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“
№ 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К. да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********
от *********, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 146,
вх.“Б“, ет.2, офис 8 – адвокат Т. Р. Н., законна лихва върху част от
присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 451.22
/четиристотин петдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лева, считано
от подаване на исковата молба - 29.07.2021 год. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“
№ 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К. да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********
от *********, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 146,
вх.“Б“, ет.2, офис 8 – адвокат Т. Р. Н., законна лихва върху част от
присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 280 /двеста и
осемдесет/ лева, считано от 02.06.2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“
№ 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К. да заплати на Т. Р. Н. – адвокат от АК
– Хасково, с личен номер **********, с адрес на кантората – гр.Хасково,
бул.“България“ № 146, вх.“Б“, ет.2, офис 8, сумата в размер на 3 230 лева
/три хиляди двеста и тридесет/ лева – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство на Д. Х. П., ЕГН ********** от
14
*********, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН ********** от
*********, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 146,
вх.“Б“, ет.2, офис 8 – адвокат Т. Р. Н. да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район
Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора,
ул.“Кольо Ганчев“ № 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К., сумата в размер на
230 /двеста и тридесет/ лева – разноски по делото – възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН ********** от
*********, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 146,
вх.“Б“, ет.2, офис 8 – адвокат Т. Р. Н. да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район
Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора,
ул.“Кольо Ганчев“ № 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К., сумата в размер на
1 794 /хиляда седемстотин деветдесет и четири/ лева – разноски по делото
– възнаграждения за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Д. Крумов, с адрес за призоваване – гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“
№ 62, ет.2, офис 5 – адвокат З. П. К., да заплати сумата в размер на 3 250
/три хиляди двеста и петдесет/ лева – държавна такса и сумата в размер на
863 /осемстотин шестдесет и три/ лева – разноски по делото -
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете,
които суми да се приведат по сметка на Окръжен съд - Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15