№ 358
гр. гр. Лом, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100798 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявени установителни искове с правна
квалификация по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
като се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че *********, ЕИК ********* с адрес *********
представлявана от Ц. П. Ц. – *********, дължи на „*********” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от
********* - ********* сумата в размер на 545.68 лева /петстотин четиридесет
и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ главница, представляваща
застрахователно обезщетение по щета № ********* за увредения за *****г.
автомобил „*********“, рег.№ ********* вследствие на пътен инцидент в
********* (до фирма „*********“), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -*********г.,
до окончателното изплащане на сумата и мораторната лихва за забава за
периода от *********г. до *********г. в размер на 87.84 лева / осемдесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки/, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД 2367/2023г. по описа на РС
Лом.
В исковата молба ищецът е посочил, че е входирал в РС Лом заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ********* за сума в
размер на 545.68 лева - главница, представляваща изплатено от *********“
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ за
увреден от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на *****г. в ******
автомобил „*********“ с рег.№ ********* (щета № *********), ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
1
окончателното изплащане на вземането, и сума в размер на 87.84 лева
/осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от *********г. до *********г. В
исковата молба се твърди, че РС Лом е уважил искането и е издал Заповед №
1616/14.12.2024 г. за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника по ЧГД №
2367/2023г. С разпореждане № 593 от 12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2367/2023г.,
получено от ищеца на 29.03.2024г., съдът му е указал, предвид постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение,
че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в
установения законов срок.
Ищецът твърди, че на *****г. около *****. в ****** на пътното платно на
улица ********* (до фирма „*********“) е настъпило ПТП с горепосочения
автомобил (лизингов, с лизингодател „*********“ ЕАД и лизингополучател
„*********“), който е попаднал в необезопасено, несигнализирано,
необозначено и неосигурено препятствие на пътното платно – дупка на
платното пред номер **** на улицата. Вследствие на инцидента са нанесени
щети на автомобила. Водачът е сигнализирал за инцидента на ЕЕН 112 и в
денонощния контактен център на *********“. Било подадено уведомление-
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от лицето, управлявало
автомобила при настъпилото ПТП – С. М. А., с искане за обезщетяване на
нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско“
автомобил. Във връзка с подаденото уведомление и по повод сключен договор
за застраховка, ищецът твърди, че при застрахователя била образувана
ликвидационна преписка по щета № *********.
Твърди се в исковата молба, че към датата на застрахователното събитие
увреденият автомобил е застрахован по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ и „Злополука“ в *********“ с комбинирана застрахователна полица №
*********/*********г. (*********) с период на застрахователно покритие от
*********г. до *********г. Ищецът сочи, че основанието за ангажиране на
договорната отговорността на *********“ е настъпилото застрахователно
събитие по клауза „П“ от ОУ на сключения застрахователен договор. Ищецът
твърди, че в хода на ликвидационната дейност по щетата е извършен оглед на
увреденото МПС от експерти на застрахователното дружество, описани са
повредите, причинени в резултат на посочения инцидент. Твърди се, че
същите фигурират в документите по образуваната преписка по претенция №
********* - опис на щетите по претенцията от 02.04.2019г., и се състоят в
увредени *********. Стойността на ремонтните дейности, вложените части и
материали за възстановяване на увредения автомобил, ищецът твърди, че
възлиза на сумата от 535.68 лева, изчислена по експертна оценка съгласно
методика на застрахователя съобразно избрания начин на застрахователно
обезщетение и в съответствие с Общите условия за застраховка „Каско“ на
застрахователя. В исковата молба се навеждат твърдения, че въз основа на
Доклада по щетата - Плащане № 1 от 19.04.2019г. *********” е изплатило
горепосочената сума в размер на 535.68 лева на лизингополучателя на
увредения автомобил- „*********” ООД. ЕИК *********. Изплащайки
горепосочената сума, застрахователят е изпълнил задълженията си по договор
2
за имуществено застраховане, а именно да репарира щетите на увредения
процесен автомобил, причинени от настъпилото застрахователно събитие. С
включени ликвидационните разноски в хода на експертната дейност в размер
на 10 лева, сумата, сочи ищецът, възлиза на 545.68 лева, като се твърди, че
това е общият размер на претендиралото от застрахователя обезщетение,
дължимо от *********.
Ищецът с оглед правно обосноваване на претенцията си се е позовал на
законови разпоредби.
Посочил е и че е поканил длъжника да възстанови в 14-дневен срок от
получаване на поканата изплатената като застрахователно обезщетение сума в
размер на 545,68лв. Към писмото - покана с изх. № ********* г., получено от
********* на 11.07.2022г., ищецът е предявил щети по опис, сред които и
процесната щета, като твърди, че е приложил необходимите документи,
доказващи основанието и размера на регресната му претенция. Твърди, че до
настоящия момент не е възстановена претендираната сума.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, вкл.
възнаграждение за процесуално представителство, в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника е постъпил.
Ответникът сочи, че исковата молба е редовна и допустима, като са изложени
възражения касателно основателността й. Сочи се, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана по следните съображения: Досежно основния иск
с правно основание чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД,
ответникът сочи, че ищецът е представил комбинирана застрахователна
полица № *********/*********г. за застраховка „Каско на МПС“ и
„Злополука“, сключена с „*********“ ООД за товарен автомобил марка
„*********“, модел „*****“, с peг. №********* с рама №*********, цвят:
*********, дата на първа регистрация: *********г. с обем на двигателя:
********* куб.см, брой места: 5, със срок на валидност *********г. до 00:00
часа на *********г., а в регресната покана с изх. №*********г. на *********“
АД, изпратена до ********* и заведена с вх. №*********г., както и в исковата
молба изрично е посочено, че автомобилът е „лек“, което било видно и от
представените с исковата молба снимки.
На следващо място според ответника представените с исковата молба
документи не доказват по безсъмнен начин, че е налице застрахователна щета,
която подлежи на обезвреда, а от друга страна - не се доказва и размерът на
претенцията, предвид което е оспорил размера на сумата, която се претендира.
Релевира се, че към исковата молба е представено уведомление-декларация,
изготвено от С. М. А. на *********г., което е частен документ и няма
материална доказателствена сила. Към поканата са приложени три листа със
снимки на автомобила, както и снимки на гуми. От представения снимков
материал според ответника не може по безспорен категоричен начин да се
докаже местоположението на пътния участък, който се твърди, че е станал
причина за щетите по автомобила. Не може с достоверност да се приеме, че
там, където сочи А., е мястото, където е имало неравност, която е причинила
3
увредата на автомобила.
Оспорени са констатациите на настъпилата вреда. В представения опис-
заключение, сочи ответникът, е заплатена смяна на *********, а в
уведомлението-декларация от *********г. А. е посочил, че в следствие
попадане в дупката увреждането е само на ********* и *********. Едва на
02.04.2019г. с искане вх. №*********. А. е заявил желанието си да се извърши
допълнителен оглед на ********* на автомобила, която била ,,сцепена“ при
същото ПТП, за която имал заведена щета, без да сочи номер на същата.
Ответникът твърди, че повторен оглед на автомобила няма данни да е
правен, а в същото време е изплатено обезщетение за две гуми, като втората
не е *********, както е заявено на 02.04.2019г., а ********* за която няма
заявка за щета.
С оглед изложеното е заявено, че изплатеното обезщетение е
неоснователно платено, предвид което няма основание същото да се
претендира от *********. Ако е настъпила щета на ********* на автомобила,
която е неотстранима, респ. ако гумата е била тотално увредена, че да се
налага пълната й замяна с нова, то би следвало да е изпуснат и въздухът на
гумата, т.е. автомобилът да не е в движение. Предвид това ответникът счита,
че е налице основание да се състави протокол за ПТП и произшествието е
следвало да се посети от полицейски служители, т.к. не е налице хипотезата на
чл. 6. т. 4 от Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор
и гаранционния фонд. Ответникът сочи, че няма данни за съставен протокол
за ПТП. Няма схема на произшествието, а „рисунка“ от декларатора А.,
съдържаща се в представената по делото с исковата молба Декларация на
водач на МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното
покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други
подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно, съставена на
*********г. в гр. София, като от там не може да се проследи механизмът на
твърдяното за настъпило ПТП. Оспорена е достоверността на посоченото в
декларацията.
Ответникът сочи, че липсват доказателства относно състоянието и
натовареността на пътното платно, ленти за движение, размерите на дупката,
скоростта, с която се е движел автомобилът, и възможността случилото се
ПТП да бъде предотвратено. Твърди се, че застрахователят е платил сумата
без правно основание, защото застрахователен риск не се носи при виновно
поведение на застрахования, който не е спазвал правилата за движение.
От представените доказателства, сочи ответникът, не е видно къде точно
се е намирала твърдяната неравност на пътното платно, предвид което счита,
че исковата претенция е недоказана. Според ответника изложеното в исковата
молба в светлината на представените с нея доказателства по никакъв начин не
доказва причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и щетите върху
процесния автомобил, описани в уведомлението-декларация и декларацията
от водач на МПС, както и в опис на щета по претенция №
4
*********/*********г.
Според ответника не е ясно как с твърдените щети по автомобила,
същият е стигнал на собствен ход до *********, където е заявена щетата с
подаването на уведомлението-декларация на *********г., което е три дни след
твърдяното ПТП. Предвид това и с оглед липсата на протокол от ПТП,
съставен от компетентните органи, ответникът оспорва факта, че процесното
ПТП се е състояло, както и че е станало на твърдяното място. Според
ответника видно от извадки от системата Street View на Google, за мястото,
където се твърди, че станало ПТП (ул. „********* до фирма „*********“) и
където имало „дупка“ на пътното платно, е видно, че такава няма. Извадките,
сочи ответникът, са направени към настоящия момент с последно актуално
заснемане от месец юли 2023г., както и предшестващото го заснемане от
2012г.
Ответникът сочи, че към 2012г. положеният асфалт е бил сравнително
нов, а вече към 2023г. същият е овехтял поради метеорологичните влияния и
експлоатацията му, но в тази част от пътното платно не се наблюдават
неравности или „дупки“, както и липсват кръпки на такива. Предвид
изложеното ответникът счита, че в случая е налице нарушение на правилата за
движение от страна на водача А..
Твърдените от застрахователя щети, които същият твърди, че е
обезщетил, е невъзможно да се получат, освен ако водачът на автомобила не
го е управлявал с несъобразена с пътната обстановка скорост. С оглед
изложеното и несъобразяването на водача на автомобила с пътните условия в
нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата, същият е
съпричинил вредите върху автомобила.
Изложени са съображения и че по преписката на заявената щета,
приложена към исковата молба, няма данни дали произшествието е станало
през светлата или тъмната част на денонощието, а в същото време ищецът е
изложил твърдения, че ПТП е станало около *****аса. Не става ясно от къде е
тази информация.
Предвид изложеното се релевира, че ответникът няма вина за вредите,
претърпени от ищеца, а вината е изцяло на водача на автомобила, шофирал със
скорост, несъобразена с пътната обстановка, конкретните условия и знаците за
организация на движението в участък на пътя.
Сочи се още, че съгласно Опис на щети, съставен на *********г. общата
стойност на щетата определена на 535.68лв. Тази сума е посочена и в доклада
към щетата. Към регресната покана, твърди ответникът, е приложено
платежно нареждане за заплатена сума от 535.68лв., извършено на
*********г., а с регресната покана се претендира плащане на 545.68лв.
Ответникът сочи, че не са налице доказателства за плащане на такава сума от
застрахователното дружество, за да се претендира регрес от *********. Това
платежно нареждане също не е приложено към исковата молба. Към исковата
молба е приложено доказателство, наименовано „калкулация-ремонт“
№********* по щета №********* на стойност 216.58 лева с ДДС, която сума
съществено се различава от претендираната сума от 545,68 лева. Това
5
обстоятелство създава според ответника несигурност и ограничаваща правото
му на защита, тъй като не е ясно каква сума и на какво основание се
претендира от него.
Предвид горното ответникът сочи, че главният иск се явява
неоснователен и недоказан, като с оглед недоказаността и неоснователността
на основния иск, недоказан и без основание се явява и акцесорният, какъвто е
искът на лихви.
Отправена е молба за отхвърляне на претенцията.
Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция в полза
на *********, както и намаляване на претендираното от ищеца
възнаграждение за процесуално представителство до предвидения за това
минимум.
В откритото съдебно ищецът се представлява от упълномощен
юрисконсулт, като се поддържа исковата претенция и се иска уважаване на
същата. Постъпила е писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от упълномощен
адвокат, като иска отхвърляне на исковата претенция, депозирана е писмена
защита, в която са развити съображения за това.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, изготвена и приета е
съдебна автотехническа и оценителна експертиза, както и повторна такава,
приложен е снимков материал.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна
преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за
допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника,
който в законоустановения срок е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземанията си. Актът на съда е връчен на ищеца на
29.03.2024г., като на 08.04.2024г. е депозирана и исковата молба.
Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето
защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен
интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С
6
оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят
неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата
претенция и да се произнесе по нейната основателност.
Възникването на суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД в полза на имуществения застраховател се обуславя от
следния фактически състав: да е налице валиден договор за имуществено
застраховане към датата на процесното събитие, да са причинени
имуществени вреди, заплащане на застрахователното обезщетение на
застрахования за причинените му вреди, да е налице бездействие от страна на
*********-ответник, което да се изразява в неизпълнение на правно
задължение, изразяващо се в ремонт и поддръжка на пътен участък, който е
длъжна да извърши, да е налице причинно-следствена връзка между
бездействието и настъпването на резултата /вредата/, вредите да са пряка и
непосредствена последица от бездействието на *********-ответник. Следва
да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на
тези вреди, т.е. тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е
възложил работа, вредите да са пряка и непосредствена последица от
противоправно деяние (действие или бездействие) на това лице при или по
повод на възложената работа – в случая това означава вредите да са настъпили
от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане
изправността на пътния участък. За да възникне регресната отговорност за
*********-ответник, е необходимо да са се осъществили всички юридически
факти от описания сложен фактически състав с цел реализация на това
правоотношение. По иска с правно основание чл.86 ЗЗД – същият е акцесорен
и предпоставя наличие на парично вземане за ищеца от ответника, както и
забава от страна на ответника.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, е
указано, че в тежест на ищеца е да докаже фактите, пораждащи
суброгационното му право, а именно, че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; изпълнение на договорното си
задължение да изплати застрахователното обезщетение в размера, който
претендира. Указано е, че в тежест на ответника е да докаже липсата на
основание за възникване на регресната отговорност, респ. погасяване чрез
други способи като носи тежестта да докаже правопрепятстващите,
правоизключващите, правопогасяващите си възражения. Т. е. в тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си. В
тежест на ответника е и да докаже възраженията си за съпричиняване на
щетите от страна на водача на моторното превозно средство.
7
С доклада по делото съдът е отделил като ненуждаещи се от доказване
следните факти, за които не се спори, поради което съдът приема, че е
безспорно установено: ********* е получила регресна покана по предявената
претенция от ищеца на 11.07.2022г. и на същата дата е отговорено с
възражение за неоснователност и недоказаност на предявената претенция. На
*********г. е бил сключен застрахователен договор под формата на
комбинирана застрахователна полица № ********* за застраховки каско и
злополуки (*********) със застрахован ********* ЕАД и застраховащ
********* при ********* със срок на действие 1 година – от *********г. до
*********г. за товарен автомобил марка и модел ********* с рег. №
*********, с рама № *********, цвят: *********. За тези обстоятелства
впрочем са представени и доказателства.
Не е спорно, че ищецът е застрахователно дружество.
Видно от приложените документи на л. 29 от делото (свидетелство за
управление на МПС, контролен талон и удостоверение за техническа
изправност – в заверен препис) св. С. М. А. е правоспособен водач с валидно
свидетелство за управление на МПС от *********г. до *********г. с
категория А и В, а процесното МПС е било технически изправно да се движи,
т.е. имало е валиден технически преглед, извършен на *****г., валиден до
*****г. Видно от представения малък талон на процесното МПС собственик
на автомобила е ********* ЕАД с ЕИК *********, а ползвател е *********
ЕООД с ЕИК *********.
По делото се установи, че на процесното МПС с рег. № *********, марка
и модел: „*********“, година на производство: 2016г. с рама ********* са
били нанесени щети вследствие претърпяно ПТП. Местопроизшествието не е
посетено от органите на МВР, като не е съставян и протокол за това. Няма и
наведени твърдения в тази насока.
От приложената справка от Дирекция Национална система 112 се
установи, че на *****г. в 13:30,01ч. от мобилен тел. ********* бил подаден
сигнал от лице, представило се като „А.“ за ПТП без пострадали в *********
обл. Монтана.
Установи се, че на *********г. от страна на св. С. М. А. е депозирано
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ (л. 26 от
делото). В същата е посочено, че на *****г. в ********* посоченият водач е
управлявал процесното МПС и е минал през необезопасена и необозначена
огромна дупка на пътното платно и вследствие на удара са били увредени
********* и гума. Свидетел на настъпилото събитие е посочено, че бил Н. А..
На същата дата св. А. депозирал и декларация на водач на застраховано
МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и
от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се
нерегламентирано върху пътното платно. Изложени са същите твърдения,
както в уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“.
Деклараторът е изчертал схема, в която е обозначил МПС и дупка, намираща
се в средата на пътното платно.
8
На *********г. била заведена щета № ********* по повод подаденото
заявление. Изготвен е фотоалбум. Снимковият материал е представен по
делото от страна на ищеца.
По делото е приложено възлагателно писмо от *********г., издадено от
експерта П. Л., адресирано до автосервиз ********* ЕООД, гр. София,
*********.
На 02.04.2019г. от св. А. е депозирано искане (л.28 от делото), по щета №
*********, полица № ********* за извършване на допълнителен оглед. В
същата А. е посочил, че желае да се извърши допълнителен оглед на
*********, която също била увредена (сцепена) при същото събитие, за което
е заведена щетата. Върху искането от същата дата лицето П.Н. е положил
резолюция „да, констатациите в опис“ и подпис.
Установи се въз основа на представения опис на щетите по претенция №
********* с отлебязана дата на събитие: *****г., че на 02.04.2019г. е изготвен
такъв опис за процесното МПС, собственост на ********* ЕАД, с рег. №
*********, марка и модел: „*********“, година на производство: 2016г. с рама
*********. Посочен е следният опис на претенцията: ********* ********* с
вид операция - подмяна, ********* с вид операция - ремонт, *********
********* с вид операция – подмяна, като са посочени и спецификите на
гумите. Отбелязано е „допълнителен оглед: не. Забележки: ремонт само на
*********“. Описът е подписан от св.А. като застрахован и за ********* -
*********.
От приложените справки към исковата молба относно оценката на
процесните гуми се установява, че по предявената щета според застрахователя
пазарната цена е в размер на 582,26 лв. с ДДС за един брой гуми. Чрез
калкулатор (видно от представените документи към ИМ) е изчислено от
застрахователя, че остатъчната стойност на процените гуми е 46% (л. 35 от
делото), т.е. 267, 84 лв. за един брой или 535,68 лв. за два броя гуми.
Към материалите е приложен и опис на щетите по претенция №
********* за процесното МПС с отлебязана дата на събитие: *****г., в което е
посочена обща сума на претенцията за 2 бр. гуми е в размер на 535,68 лв.,
както и калкулация-ремонт с разходи за ремонт в размер на 216,58 лв. с ДДС.
Видно от приложения доклад по щета № ********* от 19.04.2019г.,
изготвен от *********, сумата за изплащане по посочената щета е 535,68 лв.
„На ръка“ в същия документ е дописано, че общата сума е 545,68лв., като е
отбелязано, че се дължи и репариране на още 10 лв. (т.нар. ликвидационни
разноски).
Установи се от представения платежен документ на л. 75 от делото, че на
*********г. на ********* /лизингполучател на процесното МПС/ е изплатена
от страна на ищеца сумата от 535,68 лв. по горепосочения номер на щета.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водача на процесното
МПС С. А.. Същият е заявил в показанията си, че той е писал горепосоченото
уведомление и положеният подпис е негов, като поддържа това, което е
написал с уточнение, че ул.„*********“, където е заявил, че се е случило
9
проценото ПТП в ********* е до *********. За случая е посочил, че се е
движел с малка скорост. Дупката е била в неговото платно. Заявил е „дупката
според мен беше пълна с вода. Имаше локва. Не съм бъркал във водата, за да
видя колко е голяма дупката, но явно е била голяма, за да ми среже гумата и да
ми изкриви *********, може би около 15-20 см., не мога точно да кажа, аз
така предполагам“. Посочил е, че не помни коя гума е срязал, като след
пропадането в дупката веднага е усетил, че спада гумата, т.к. има индикатор
на таблото на автомобила, който е изписало това. Свидетелят не е посочил в
каква посока се е движил, като в показанията си говори за една срязана гума.
От приложените по делото справки за трудови договори на свидетеля А.
(с оглед установяване адреса му) се установи, че същият работи по трудово
правоотношение с ********* от *********г. От общодостъпния ТРРЮЛНЦ е
видно, че управители на посоченото дружество са св. С. М. А. и Н. М. А., а
едноличен собственик на капитала е дружеството „*********“ ООД с ЕИК
********* и с управители св. С. М. А. и Н. М. А., които са и собственици на
капитала му. Впрочем и в други материали по делото има данни, че св. С. М.
А. е управител на ползващото процесното МПС дружество *********.
Горните обстоятелства следва да бъдат взети предвид при кредитиране
показанията на св. А.. Следва да се съобрази и че именно в полза на
управляваното от него дружество ********* е преведена сумата от 536,68 лв.
от страна на застрахователя по щета № *********. Не е без значение и
обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата *****г. в гр. Лом
между 12ч. и 14ч. не е валял дъжд, като на датите *********, *****г. и
*********г. няма регистрирани явления, видно от приложената справка от
НИМХ към повторната експертиза, изготвена от вещото лице Ц., съобразена и
обсъдена в заключението му. Тоест няма данни за събития, които да са
предизвикали твърдяното от свидетеля запълване на сочената в исковата
молба дупка с вода.
Предвид горното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК
съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. А. дотолкова,
доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал, а именно че
същият е ползвал и управлявал процесното МПС, както и че при причиняване
на щетите се е движил с ниска скорост – под 50 км/ч (предвид изводите в
повторната експертиза, същото впрочем е посочено и в първоначално
изготвената така).
От представения снимков материал от страна на ответника с отговора на
исковата молба, представляващ извадка от Гугъл мапс за м.07.2023г. и
м.03.2012г., предвид обстоятелството, че същият представлява черно-бяла
извадка, не може да се установи състоянието на ул.********* към посочените
дати.
По делото е изготвена съдебна автотехническа и оценителна експертиза
/САОЕ/ от вещото лица И. Т.. В същата е посочен вероятен механизъм на
настъпило на *****г. ПТП, както и че увредените части, установени при
огледа на автомобила, са ********* *********, ********* и *********
*********. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е нарушена
10
целостта на борда на ********* *********, т.к. не е разкъсан до край, гумата
не е спаднала веднага на място и автомобилът вероятно е успя да се придвижи
на собствен ход, а *********та гума е направо срязана на ръба на *********.
Експертът действително е посочил, че има две „кръпки“ срещу ул. *********
********* но същият е установил това обстоятелство при посещение на място
през 2025г. Не е ясно кога и по какви причини е полаган асфалт и е
ремонтиран процесният участък от пътя. Предвид това не може с
категоричност да се заключи, че към *****г. на мястото действително е имало
дупки.
Изготвената по делото САОЕ от вещото лице И. В. Т. стъпва почти изцяло
на посоченото от св. А. при депозиране на документите, по повод които е
образувана при застрахователя горецитираната щета, и на свидетелските му
показания, които, както се посочи, съдът предвид заинтересоваността му, не
кредитира в по-голямата им част.
Освен това от приложения от ищеца снимков материал, съставен по повод
заведената щета, се установява увреждане на ********* ********* и
*********. На част от снимките е изобразена и гума, която не е поставена на
автомобила. В изготвения по повод заведената щета фотоалбум е поместена и
снимка (приложена към исковата молба) на гума, монтирана на автомобил,
попаднала в дупка (без вода в нея – т.е. без образувана „локва“). Св. А. е
посочил, че е преминал през необозначена и необезопасена дупка на платното
за движение, която е била пълна с вода, като след пропадането в дупката
веднага усетил, че гумата е спаднала. В същото време за образуване на щетата
е представена снимка на дупка в асфалт (с неизяснено местоположение), в
която се намира автомобилна гума на (очевидно) спряло МПС. Тези
несъответствия са още един довод, поради който съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля, оттук и на изготвената първа САОЕ.
По делото е изготвена и повторна САОЕ от вещото лице Ц. Ц.. В същата
вещото лице подробно е описано изводите и начините, по които е достигнал
до тях. Изискал е не малко на брой справки, приложени към заключението му.
Очевидно експертът преди изготвяне на експертизата се е запознал добре с
материалите по делото, т.к. е констатирал всички разминавания досежно
сочените щети. Така например на стр. 9 от заключението (л.234 от делото) е
посочено следното: „по данни на лицето С. М. А. са увредени *********
********* и *********, както и *********. По данни на исковата молба е
заявено, че са увредени ********* ********* и *********, както и *********
*********. По данни Опис на щетите по претенция № *********/*********г.
са описани ********* ********* и *********, както и ********* *********.
По данни от фотоалбума се наблюдават увредени ********* ***** и
********* ***** *********, както и немонтирана гума, наричана по нататък -
свободна гума.“.
Вещото лице Ц. е посочило, че начинът, по който са получени повредите
по съответните части на лек автомобил „*********“, peг. № *********, са,
както следват: Водачът при движение назад контактува с изпъкнало
препятствие тип „*********“. Контактът е между страничния борд на
11
********* ********* с вертикалната стена на изпъкналото препятствие тип
„*********“, при успоредно движение между двете повърхнини. В
експертизата е уточнено, че за това засвидетелства охлузването по *********.
В края на контакта лек автомобил „*********“ нарушава „успоредността“ си
на движение, където се прилага голяма сила на гумата върху изпъкналото
препятствие тип „*********“, в резултат на което се получава ********* на
борда от ********* с отнемане на материал. Получената повреда не променя
налягането в гумата. При същото движение в края на контакта *********
***** *********, в областта на получената повреда по гумата, получава
наранявания по периферията, така наречения „*********ен *****“, изразяващ
се с охлузване и пластична деформация, с изместване на материал отвън на
навътре към *********. Получените две щети са получени от едно събитие.
Иначе казано нанесената щета по ********* ********* и ********* *****
********* са от едно събитие и от един източник изпъкнала неравност-тип
„*********“. По страничния борд на гумата се наблюдават охлузвания и
********* с отнемане на материал, а по ********* се наблюдават
„*********ен *****“.
Освен това при движение назад или напред (при двете движения е
идентична повредата, както и източника й), „свободната гума“ контактува с
изпъкнало препятствие тип „*********“. Контактът е между борда на
свободната гума с изпъкналото препятствие тип „*********“, където се
прилага голяма сила на гумата върху изпъкналото препятствие тип
„*********“, в резултат на което се получава ********* на борда от
********* с отнемане на материал. Получената повреда не променя
налягането в гумата. Получената щета засвидетелства различно събитие от
предходното. По свободната автомобилна гума се наблюдава ********* с
отнемане на материал, което е след контакт с изпъкнала неравност тип
„*********“, което е от друго събитие. Гумата не е видно монтирана на лек
автомобил „*********“.
Вещото лице е разяснило, че самата деформация на колелото, протича в 3
фази. Във фаза 1 на удара автомобилната гума контактува с ръба от
изпъкналата неравност. За части от секундата въздухът на гумата в това
сечение се измества в останалия обем от гумата посредством тангенциалните
сили. Така в това сечение на гума намалява съпротивлението от въздуха и
разстоянието между протектора на гума и най-близкия край от ********* се
намалява скоростно или удара преминава във фаза 2. Във фаза 2 на удара
автомобилната гума контактува с близкия ръб от *********-чрез страничния
борд. В резултат на което се получават щети по гума от *********-в този
случай е видимо с отнемане на материал. Въздухът в това сечение клони към
нула. Когато се приложи голяма сила към опорната повърхност с ниска
скорост на движение, тогава или отнема материал от гума или срязва усиления
пояс, а може и борда. Във фаза 3 на удара автомобилната гума следва
естествения път на получената деформация на ********* по посока
приложената натискова сила. ********* получава тангенциални усилия,
зависещи от големината на натисковата сила. От големината на натисковата
сила се определя и степента на засегнатите елементи от гумата. В
12
разглеждания случай има видимо повърхностно отнемане на материал на
самия борд. Колелото не преодолява изпъкналата неравност, гумата не е
изпуснала въздух и получена деформация.
В експертизата е посочено, че на ********* предавка максималната
скорост на движение на процесното МПС е около 7,36 м/с или 26,51 км/ч.
Тоест при получаване на констатираните щети по автомобила, водачът се е
движим с не по-висока от посочената скорост, тоест със скорост под 50 км/ч.,
каквато е разрешената в градски условия, предвид липсата на данни по
процесната улица да е приложимо друго особено правило (с оглед липсата на
данни за такъв поставен знак).
Нa фотоалбума, изготвен от застрахователя, е видна повреда на
********* ***** автомобилна гума с ********* и свободната автомобилна
гума. Повредените автомобилни гуми имат ********* (*********) - при
*********. За свободната гума не е видно какво е нейното местоположение
спрямо лек автомобил „*********“. По ********* ***** автомобилна гума се
наблюдава и странично охлузване, което е обозначено на л. 23 от експертизата
(л. 248 от делото – снимка 3). В посочения върху изображението участък е
ясно видимо *********.
Повредата ********* според вещото лице Ц. е вследствие прищипване от
приложена сила към изпъкнало препятствие - тип „*********“. От
прищипването може да се получи и срязване на автомобилната гума, а
дълбочината му зависи от натисковата сила. При по-малка приложена
вертикална сила върху автомобилната гума и при малка контактна площ, то
деформацията е също малка. Деформацията се увеличава
правопропорционално с увеличаване на стойностите на контактната площ и
вертикалната сила.
Вещото лице е посочило, че деформацията (повредата по автомобилната
гума) е малка и отговаряща на ниска скорост на движение.
Според вещото лице Ц. анализираните находки по автомобилните гуми и
********* не отговаря на заснетата вдлъбната неравност от снимката на
дупка, коментирана по-горе в настоящите мотиви (включената и в
заключението снимка 6 на л. 27 от експертизата, л. 252 от делото).
Вещото лице е посетило процесното място, на което се твърди, че е
реализирано ПТП на *****г., на 30.06.2025г., като е извършило оглед на ул.
„*********“ *********. като е документирало огледа. В експертизата се
сочи, че ул. „*********“ се състой с две пътни ленти за движение, които имат
ширина по 3,00 м. Участъкът е прав и без наклон. Пътното платно е обградено
от двете страни с *********и, чиято височина е от 16-20 cm. Асфалтовото
покритие е едрозърнест асфалт. Пред очертанията на ********* липсва
каквито и да било във времето нарушаване асфалтовото покритие,
наподобяващи от посочената вдлъбната неравност (заснет с мобилен телефон
на неустановена дата, час и местоположение) от фотоалбума на застрахователя
(посочената снимка 6). Следва да се уточни, че действително не са дадени
точни координати на заснетата и приложена към фотоалбума на застраховате
дупка (с попаднала в нея автомобилна гума).
13
Както е констатирано и вещото лице - по делото не са налични данни и
твърдения за смяна на автомобилна гума.
За пълнота и по повод възраженията на ищцовата страна следва да се
посочи, че допуснатите технически грешки от вещото лице Ц. в представеното
заключение, отстранени в ОСЗ чрез изявленията му, не влекат нейната
неправилност и необоснованост, поради което съдът не споделя наведените в
тази насока от ищеца доводи. Такива грешки впрочем са допуснати и в
първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Т., както се установи по
делото, отстранени впоследствие в ОСЗ (протокол от 18.06.2025г.).
По делото се изясни, че за нанасяне на щетите е без значение
обстоятелството дали автомобилът е регистриран като „лек“ или като
„товарен“, като това разминаване, предвид останалите съвпадащи
идентифициращи белези (рег. номер, рама, цвят) не е от съществено значение.
В съдебно заседание експертът е посочил с категоричност, че
констатираните щети не може да бъдат получени вследствие преминаване без
дупка, както се твърди в исковата молба, като е обосновал твърдението си.
Уточнил е, че ако водачът е преминал в процесното МПС през каквато и да е
дупка (без значение на преден или на заден ход), тогава ще има само един
белег, т.к. контактът ще бъде само в една точка, а не в повече и като е в случая
– по дължина (окръжността) на самата периферията на *********. Така при
ротация на гумата (при движение) при наличие на вертикалната повърхност
на изпъкналото препятствие, до което същата се движи успоредно, предвид
това, че гумата е с по-мек материал отколкото изпъкналата неравност, по нея в
случая се получава ********* - както е обозначено на снимка 3, стр. 23 от
експертизата (л. 248 от делото), на която със зелена зона е маркирано мястото,
на което е била приложена повече сила и затова има повече поражения по
*********.
Експертът е пояснил, че от снимковия материал не се наблюдават други
находки по самата гума и се вижда единствено самото ********* на същата.
Съдът намира изготвената от вещото лице Ц. експертиза за обективна,
обоснова и ясна, като изводите на експерта са направени след задълбочено
проучване, множество справки и изчисления и се подкрепят и от други
събрани по делото доказателствени материали (снимков материал от
заведената щета). Предвид това настоящият състав намира заключението на
вещото лице Ц. за обосновано, логично и обективно, поради което следва да
го кредитира при постановяване на решението.
Така от изготвената експертиза, която напълно кореспондира с
представени фотоалбум от ищеца, се установяват щети по *********
********* и ********* ***** ********* (за последната няма данни в
застрахователната преписка, образувана по повод щетата), както и по друга
гума с неустановено местоположение по отношение на процесното МПС, т.к.
същата е заснета в свободно състояние. Предвид констатираните
разминавания - С. М. А. е посочил е декларациите си, че са увредени
********* ********* и *********, както и *********, ищецът в исковата
молба е изложил твърдения, че са увредени ********* ********* и
14
*********, както и ********* *********. което е посочено и в Опис на
щетите по претенция № *********/*********г. От фотоалбума, изготвен от
застрахователя и приложен към исковата молба снимков материал, се
установяват увредени ********* ********* и ********* ***** *********,
както и немонтирана гума с неясно по отношение на процесното МПС
местоположение. Така не може да бъде заключено с категоричност дали т.нар.
„свободна гума“ е била ********* *****, ********* ***** или ********* (и
дали изобщо е била монтирана към процесното МПС). С оглед горното с
категоричност се доказа само щетата, нанесена по ********* *********, като
твърдения за щети по ********* ***** ********* няма. От фотоалбума не се
наблюдава да има щети по *********.
Следва да се има предвид, че съставените от застрахователя и от водача
документи са частни такива и като такива на осн. чл. 180 ГПК съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. С формална доказателствена сила се ползва всеки подписан документ,
независимо дали е свидетелстващ или диспозитивен. Формалната
доказателствена сила се преодолява ако се докаже неавтентичността на
документа, а именно, че материализираното в него изявление не е направено
от лицето, посочено като издател. Материалната доказателствена сила е
присъща за свидетелстващите документи. Тя се състои в доказателственото
значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който
се удостоверява от материализираното в свидетелстващия документ
удостоверително изявление. Материалната доказателствена сила е различна за
официалните свидетелстващи документи и за частните такива. Частният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само, когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. /така напр. решение №
49 от 12.11.2012г. по гр.д. № 270/2012г. на второ гражданско отделение на
ВКС/, какъвто не е настоящият случай.
Частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства
(допустими според процесуалния закон), стига да няма забрана според
действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се
удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Съдът ги преценява по
вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като
тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на
доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и 155. /така решение №
50/21.07.2017г. по гр. д. № 4880/2014г. на четвърто гражданско отделение на
ВКС/. Такова оспорване е налице от страна на ответника.
Предвид горното съдът цени частните документи, представени по делото
по вътрешно убеждение и с оглед всички обстоятелства по делото, при
съобразяване на установеното, че вещото лице Ц. е достигнало до извода, че
щетите, констатирани по процесното МПС, не са получени по механизма,
описан в исковата молба и в декларациите, представени от водача, а именно
вследствие на преминаване през дупка на пътното платно. Посочил е и
механизмът, по който са нанесени щетите.
15
При този разбор на фактите съдът е намерил, че е сезиран със
суброгационен осъдителен иск с правна квалификация по чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
Както бе посочено, за да възникне регресната отговорност за ответника, е
необходимо да са се осъществили всички юридически факти от описания
сложен фактически състав с цел реализация на това правоотношение.
По делото се установи, че е бил налице към процесната дата валиден
договор за имуществено застраховане между горепосочените страни.
Установи се, че са били налице имуществени вреди, изразяващи се в
горепосочените щети, причинени по процесното МПС. Установи се
механизмът на процесното ПТП, който е различен от заявения с исковата
претенция. Оттук – не се доказа действие (бездействие) от страна на ответната
община, което да се изразява в неизпълнение на правно задължение,
изразяващо се в ремонт и поддръжка на пътен участък, който е длъжна да
извърши. С оглед горното не се установи и причинно-следствена връзка
между твърдяното бездействие на ответника и настъпването на резултата
/вредата/, т.е. вредите не се установи да са пряка и непосредствена последица
от бездействие на *********-ответник.
Предвид това исковата претенция на ищеца се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за присъждане на лихви върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането е
акцесорена и предпоставя наличие на парично вземане за ищеца от ответника,
както и забава от страна на ответника. При горните изводи се достига до
заключение за неоснователност и недоказаност на претенцията на ищеца,
която следва да бъде изцяло отхвърлена изцяло.
Съгласно ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в разпоредбата на чл.422, ал.3
ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй
като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на
вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно
чл.416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за
отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако
изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване
16
на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези съображения при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист не подлежат на обезсилване.
Относно разноските:
При този изход на делото на ответника се следват разноски, които се
претендират надлежно, представени са доказателства за извършването им и
същите са за адвокатско възнаграждение – 400лв., 11 лв. за преписи за ОИМ,
250 лв. – депозит за експертиза, 400 лв. за повторна експертиза и 489,40 лв. –
допълнителен депозит за повторна експертиза – общо 1550,40лв., които следва
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „*********” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, представлявано от ********* -
********* срещу ответника *********, ЕИК ********* с адрес *********,
представлявана от Ц. П. Ц. – *********, искове с правна квалификация по
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл. 422 вр. чл.
415, ал.1, т. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 545.68 лева
/петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ главница,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № ********* за
увредения за ***** г. автомобил „*********“, рег.№ ********* вследствие на
пътен инцидент в ********* (до фирма „*********“), ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
*********г., до окончателното изплащане на сумата и мораторната лихва за
забава за периода от *********г. до *********г. в размер на 87.84 лева
/осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД 2367/2023г. по
описа на РС Лом, като неоснователен.
ОСЪЖДА „*********” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********, представлявано от ********* - ********* да заплати
на *********, ЕИК ********* с адрес ********* представлявана от Ц. П. Ц. –
*********, сумата от общо 1550,40лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и
четиридесет ст./, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението да се отдели ЧГД № 2367/2023г. по
описа на PС Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
17
18