Определение по дело №1236/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                      16.07.2018 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шестнадесети юли                                  две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 1236 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:

  Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото. Датата на съдебното заседание следва да бъде определена през м. септември 2018г., предвид съдебната ваканция.

  Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени          доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

  Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

 

  Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

  НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 13.09.2018 год., от 14,15 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 

  СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

  „Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Мобилтел” ЕАД твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника И.Г.Д. било образувано ч.гр.д №277/2018г. по описа на РС-Стара Загора. В рамките на предвидения от законодателя 14-дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове.

Ищцовото дружество излага следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

Твърди, че между него и ответника съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер М4375049 от дата 08.01.2015 г., с който на ответника били предоставяни далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер, съгласно сключено Приложение, неразделна част от договора.

Въз основа на горепосочения били издадени следните фактури: фактура №*********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г. , за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.43 лева; фактура №*********/12.02.2015 г. , с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 26.18 лева; фактура №*********/12.03.2015 г., с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,06 лева; фактура №*********/17.06.2015 г., с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г. до 08.06.2015 г., с която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 668,85 лева.

Ответникът не изпълнил задълженията си по посочените фактури, като не изплатил в срок всички дължими към ищеца суми за потребени договорни  услуги, което обусловило правния интерес за ищеца да прекрати едностранно сключените с ответника договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване  на договори за далекосъобщителни услуги. В случая, клаузата за неустойка била рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго. Клаузата за неустойка фигурирала в подписаните Приложения в Раздел Отговорност и гласяла: „Ако в рамките на първоначалния срок на Договора бъде прекратено ползването на услуги при условията па това Приложение, както и в случай, че Абонатът наруши по друг начин задълженията си, произтичащи от Договора или Общите условия, Операторът има право да спре достъпа па Абоната до мреж ата и/ти да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните такси, дъло/сими от Абоната за съответната СИМ карта до изтичане на посочения в Договора срок." Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че ищецът имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ: „Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа па абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При не плащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.”, а съгласно т. 54,12 от Общите условия: „Операторът едностранно прекратява договора на абоната при забава на плащане продължила повече от 124 дни.” За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата па договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги кьм датата на подписването му и Общите условия на оператора.

Претендираната сума в размер на 719,52 лева представлявала сбор от предоставени на ответника далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като сбор от потребените и незаплатени  далекосъобщителни услуги по договори – М4375049 от дата 08.01.2015 г. в размер на 50,67 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на 668,85 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М4375049 от дата 08.01.2015 г.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И.Г.Д., че към него съществува изискуемо вземане на „Мобилтел” ЕАД в размер на 719,52 лева, от които 50,67 лева незаплатена далекосъобщителна услуга по договор М4375049 от дата 08.01.2015 г., за периода от 09.12.2014 г. до 08.03.2015 г. и 668,85 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договор М4375049 от дата 08.01.2015 г. Претендира разноските по делото.

  В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът И.Г.Д. не е подал отговор на исковата молба.

 На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД изпълнителят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги (договорът за услуга се подчинява на правилата, уредени в чл. 258 и следващи ЗЗД ) срещу заплащане на определено възнаграждение, съдържанието на това правоотношение и че е предоставил  услугите за претендирания период съобразно уговореното. А по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка, че самият той е изпълнил задълженията си по договора, т.е., че e изправна страна, както и размера на претендираната неустойка.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост.“

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: договор №*********/08.01.2015 г. - 2 бр., приложение №1 към договор №*********/08.01.2015 г., приложение №3 към договор №*********/08.01.2015 г., сметка №**********/17.06.2015 г., фактура №**********/12.01.2015 г., приложение А към фактура №**********/12.01.2015 г., фактура №**********/12.02.2015 г., приложение А към фактура №**********/12.02.2015 г., фактура №**********/12.03.2015 г.,  приложение А към фактура №**********/12.03.2015 г.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

          

На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: