№ 868
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500930 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна жалба с вх. №
10562/28.04.2023 г., уточнена с молба от 29.03.2023 г., подадена от „Премиум 12“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от А.В.Г. – управител, срещу Решение № 619 от 27.02.2023
г., постановено по гр.д.№ 13492 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, 34-ти състав, с
което въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Н. с ЕГН **********, сумата от 495,64 лева,
прадставляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2022 г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл. 128, т. 4 от КТ, в която част решението е
допуснато до предварително изпълнение; сумата от 1496,93 лева, представляваща
незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2021 г. и
8 работни дни за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на главното задължение, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както и 800 лева, представляваща направени в
производството пред първа инстанция разноски от ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Във въззивната жалба решението се сочи като неправилно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на съда, че не е положен от ищцата
подписа срещу имената й в представената по делото ведомост за трудови възнаграждения за
месец май, в която са начислени и обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2021
г. и 2022 г. Твърди се, че приетата по делото съдебно-графологична експертиза не отговаря
на обективната истина. Последното обяснява със съмнение за извършено престъпление,
осъществено чрез полагането на подпис от страна на Д. И. Н. върху документа по начин,
1
който не съответства на истинския такъв, с цел да получи повторно сумата, която вече
била изплатена от работодателя. Предизвикана била заблуда, че се подписва под ведомостта
за месец май 2022 г., а реално не е изпълнила подписа автентично. Самото заключение на
вещото лице сочело именно на такъв извод. Навежда твърдение, че ищцата се е подписала
пред двама свидетели – М. Н. Ст. и ИВ. В. П. и, че същата е получила парите лично. Моли
се въззивният съд да отмени изцяло решението на ВРС, както и да отхвърли предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, насрещната страна – Д. И. Н. е депозирала отговор,
в който оспорава основателността на жалбата. Сочи, че твърденията за положен подпис пред
двама свидетели е нововъведено обстоятелство от въззивника, както и че експертизата не е
оспорена от същия пред първоинстанционния съд. Счита решението на районния съд за
правилно и обосновано, поради което моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстаниция.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните:
Ищцата Д. И. Н. излага пред ВРС, че е била в трудово правоотношение с ответното
дружество за длъжността „продавач-консултат“ по силата на трудов договор №
138/13.09.2019г. Сочи, че със заповед № 11/30.05.2022г., трудовият договор е прекратен, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. При сключване на трудовия договор е посочила, че желае
трудовото й възнаграждение да бъде превеждано по банкова сметка, като след прекратяване
на правоотношението, ответникът й превел сумата от 30,05 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. 05.2022г. Твърди се, че работодателят е останал задължен за
изплащане на пълния размер на дължимото й възнаграждение за м. 05.2022г., както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 работни дни за 2020г., 20 работни
дни за 2021г. и 8 работни дни за 2022г. Излага, че е подала сигнал до дирекция „Инспекция
на труда“, като след извършена проверка е получила отговор, че работодателят е начислил
дължимото й се възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ, като в представената от
дружеството платежна ведомост е положен подпис за получаването им. Поддържайки, че
дължимите суми не са й изплатени, сезира съда с искане за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 495,64 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
05.2022г. (съобразно допуснатото в о.с.з. на 06.02.2023г. изменение на иска) и сумата от
1496,93 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 24.01.2023г. изменение на иска),
представляваща следващото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
посочените по-горе дни и години. Претендира присъждане и законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на възнаграждението, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Премиум 12” ЕООД депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че
страните са били в трудово правоотношение, прекратено с цитираната заповед. Излага, че в
изготвената разчетно-платежна ведомост за м. май 2020г. на ищцата са начислени основно
трудово възнаграждение за 14 отработени дни в размер на 523,16 лева, допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 18,83 лева и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1787,52 лева. След извършени
удръжки сумата от 2022,62 лева й е изплатена срещу подпис. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
2
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че за времето от
13.09.2019г. до 30.05.2022г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответното
дружество за длъжността „продавач-консултат“, прекратено със заповед № 11/30.05.2022г.
Горните факти се установяват и от приложените по делото Трудов договор
№138/13.09.2019г., както и от Заповед №11/30.05.2022г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между ищцата и ответното дружество, считано от 31.05.2022г.
Представен по делото е фиш за заплата за м. май 2022г., с който на ищцата са
начислени: основна заплата за отработени 14 работни дни – 523,16 лева, клас – 18,83 лева,
празнични – 37,37 лева, болнични до 3 дни – 86,90 и обезщетение за неползван отпуск –
1663,25 лева. След удръжка сумата за получаване е посочена да е в размер на 2022,62 лева.
Представена от ответното дружество е платежна ведомост за м. май 2022г., като в ред
19 след начисляване на следващите се суми и приспадане на удръжки, сумата за изплащане
на ищцата е посочена в размер на 2022,62 лева, срещу която има положен подпис, който по
твърдения на ответника е на ищцата. Документът е оспорен досежно автентичността на
положения срещу името на ищцата подпис. По реда на чл. 193 ГПК е открито производство
по проверка истинността на подписа, положен за ищцата.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът,
положен на ред 19 от оспорения документ, не е изпълнен от ищцата Д. И. Н.. Заключението
на вещото лице не е оспорено при изслушването му пред ВРС, поради което и следва да
бъде кредитирано като доказателство по делото. От изготвеното заключение може да бъде
направен извод, че приложената платежна ведомост за месец май 2022г. е неавтентична в
частта, в която установява факта, че ищцата е получила посочената по ред 19 сума. Поради
това и оспорената ведомст като неистински документ следва да бъде изключена от
доказателствата по делото. Като се има предвид и представеното по делото извлечение от
банковата сметка на ищцата, видно от което е, че ответникът е превеждал следващото се на
Н. трудово възнаграждение за целия период на трудовото правоотношение само по банков
път, съдът намира за основателен горния извод, че по ведомост за месец 2022г. на ищцата
суми не са изплатени.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и разясненията на
вещото лице в открито съдебно заседание на 24.01.2023г. се установява, че нетното трудово
възнаграждение на ищцата за м. май 2022г. е в размер на 525,69 лева, а нетния размер на
обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 1496,93 лева.
Безспорно е между страните, че сумата от 30,05 лв. е била изплатена на ищцата.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
По наведеното възражение за необоснованост извода на първоинстанционния съд, че
ведомостта не е подписана от ищцата, настоящият състав намира същото за неоснователно.
Неоспореното обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице безспорно е
установило факта, че приложената ведомост е неавтентичен документ, поради което и
законосъобразно предвид предприетото своевременно оспорване същата е изключена от
доказателствата по делото. Повторна или нова експертиза не е поискана пред ВРС от
ответното дружество, като такова искане не е направено и пред настоящата инстанция /а
дори и да беше, същото би било преклудирано/. Твърденията в жалбата, че е налице
установено престъпно обстоятелството, а именно измама от страна на ищцата, която
некоректно е положила подписа си във ведомостта, не се установяват. Вещото лице е
установило, че подписът не е положен от Д. Н., поради което и твърдението за наличие на
3
престъпно обстоятелство е недоказано.
Предвид изложеното и доколкото се установява, че за сочения период –01-30.05.2022г.,
ищцата е престирала труд при ответника, а същият не е установил, че е изпълнил
задължението си да й заплати трудово възнаграждение, съдът намира, че искът за осъждане
на ответника за заплащане на сумата от 495,64 лв. – трудово възнаграждение за месец май
2022г., / съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ/, е основателен и следва да бъде
уважен. Основателно е и акцесорното искане за заплащане на законната лихва от подаване
на исковата молба- 10.10.2022г. до окончателното изплащане.
Безспорно се установява от заключението по ССчЕ, че ищцата има неползван отпуск за
2021г. В размер на 20 работни дни и за 2022г.- 8 работни дни. Вещото лице е посочило, че
обезщетението за неползван отпуск възлиза на 1 496,93 лв. В такъв размер искът по чл.224
ал.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен ведно с акцесорното искане за заплащане на
законната лихва от подаване на иска-10.10.2022г. до окончателното изплащане.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид направеното искане и изхода на спора на осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.
Съобразно приложените доказателства, въззиваемата страна е била защитава от адв. В. Д. по
реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Предвид това и в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство в размер на 600 лв. съобразто чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 619 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д.№
13492 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, 34-ти състав.
ОСЪЖДА „Премиум 12” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Бенковски”, № 3, да заплати в полза на адвокат В. Д.,
вписана в АК-Варна, личен №**********, сума в размер на 600 /шестстотин лева/,
адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на Д. И. Н. процесуална защита пред
настоящата инстанция, на осн. чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4