О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
гр. Плевен,26.11.2013г.
Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на 26.11.2013г.,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Сложи на
разглеждане докладваното от съдия Данева административно дело № 1092 по описа
на съда за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Х.А.Х. *** против Министерство на
правосъдието на РБългария с правно основание Закон за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ , с цена на иска 25 000 лв.
В исковата молба се твърди, че за периода от
26.10.2005 г. до 19.02.2009г. ищецът е
изтърпявал наказание ”лишаване от свобода” в затворите в гр. Ловеч и в гр.
Варна. И в двете места , в килиите,
където е бил настанен е липсвал санитарен възел и течаща вода. Ищецът счита, че
ответникът – Министерството на правосъдието незаконно е бездействал , като не е
осигурил благоприятна среда и условия за
физическото и психическото му здраве и
уважение на човешкото му достойнство. Твърди, че с гореизложеното са му
причинени неимуществени вреди и прави искане
да бъде постановен съдебен акт, с който
ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно с лихвите.
След като
се запозна с исковата молба, и съобрази
нормативната уредба и константната съдебна практика, съдът достигна до следния извод:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а според ал. 2 исковете по ал.
1 се разглеждат по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Съгласно
чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Исковете по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от какъвто характер е искът, предмет на настоящето
производство, се разглеждат по реда на АПК, в който обаче липсват разпоредби
относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от същия кодекс
субсидиарно се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс/ГПК/.
Особеното за производството по чл. 203-207 от АПК е, че законодателят изрично
посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията
за пасивната материално-правна легитимация съвпадат с тези за пасивната
процесуална легитимация,т.е. срещу кого трябва да се насочи претенцията.
Процесуалните предпоставки за исковото
производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му
упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните
абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й
има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата
молба по чл. 130 от ГПК, или да прекрати съдебното производство, ако такова е
образувано. В този случай съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да
насочи иска си и кой трябва да е ответник. / В този смисъл р. № 13702/21.10.2013г. по адм. д. №
5531/2013г. на ВАС/.
В разглеждания случай искът е насочен против
ответник, който не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация.
Затворите в Ловеч и във Варна, където се претендира, че са настъпили вредите и
ищецът е изтърпявал наказание ”лишаване от свобода” през посочените от него
периоди , са към Главна дирекция ” Изпълнение на наказанията” Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказания и
задържане под стража/ЗИНЗС/, Главната дирекция „Изпълнение на наказанията”
представлява юридическото лице и
осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване
от свобода. Поради това Министерството на правосъдието, макар и юридическо лице,
не е надлежният ответник по материалното правоотношение и предявеният срещу
него иск следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим./ В този смисъл посоченото по-горе решение на ВАС/.
Водим от изложеното съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
Оставя без
разглеждане исковата молба на Х.А.Х. ***
против Министерство на правосъдието на
РБългария с правно основание чл. 1, ал.
1 от Закон за отговорността на държавата
и общините за вреди, за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв., представляващи неимуществени
вреди от бездействие на Министерството
на правосъдието за периода от 26.10.2005г. до 19.02.2009г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №
1092/2013г. на Административен съд- Плевен.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от
съобщението на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: