Решение по КНАХД №1975/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Национално ТОЛ Управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Д., против Решение № 44/4.07.2023г., постановено по НАХД № 407/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

С решението е отменено наказателно постановление № BG12042022/4000/ Р8- 404 от 07.10.2022година, издадено на Директора на Националното тол управление /НТУ/ към А. П. инфраструктура / АПИ / [населено място], с което за извършено от Г. Ж. Г. на дата 30.03.2022 г. адм. нарушение, на основание чл. 179 ал.3а от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер [рег. номер]. С решението са отхвърлени и исканията на двете страни по спора за присъждане на разноски.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него, в наказателното постановление правилно са изложени всички факти и въз основа на тях точно е приложена санкционната норма. Правилно санкцията е наложена на водача на превозното средство предвид разпоредбата на чл.179, ал.3д. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, вместо електронен фиш. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба от Г. Ж. Г., чрез процесуален представител адв. А. против определение №118/5.09.2023г., постановено по НАХД № 407/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат. С определението съдът е оставил без уважение молбата на Г. Ж. Г. за изменение на Решение № 44/4.07.2023г., постановено по НАХД № 407/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат в частта му на отказ за присъждане на съдебни разноски в размер на сумата от 780лв.

Частният жалбоподател иска отмяна на определението, като излага съображения за дължимост на направените от него разноски в хода на първоинстанционното съдебно решение.

Двете страни са представили отговор по касационната жалба, съответно възражение по частната жалба.

Г. Ж. Г., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски за касационното производство и за изготвяне на частната жалба.

Директорът на Национално ТОЛ Управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Д., намира частната жалба за неоснователна като изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в производството по частната жалба.

В съдебно заседание директора на Национално ТОЛ Управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа изложените в касационната жалба, аргументи. Според нея, от постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 година по дело № С-61/23 и даденото преюдициално заключение не може да се заключи, че извършеното нарушение не е нарушение, нито че наказанието като мярка за държавна принуда е незаконосъобразно, като в случая ще се формира извод за несъразмерност, непропорционалност спрямо именно конкретното процесно нарушение. Счита, че съответната съдебна инстанция съобразно правомощията, следва при решаване на спора по същество, да измени обжалвания електронен фиш, като намали размера на наложеното административно наказание и да определи наказание в съответствие с принципа на пропорционалност. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение и за неприсъждане на ДДС върху това възнаграждение.

В съдебно заседание Г. Ж. Г. не се явява и не изпраща представител. На 22.01.2025г. пълномощтникът му представя по делото молба, с която завява, че поддържа отговора по касационната жалба, както и подадената частна жалба. Излага допълнителни съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на всички сторени разноски във връзка с обжалване на наказателното постановление. Представя списък на разноските и документи, удостоверяващи плащането им.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Частната жалба е допустима. Подадена е в предвидения от закона срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № BG 12042022/ 4000 / Р8 – 404 от 12.04.2022 г., който констатира извършено адм. нарушение от Г. Г., изразяващо се в това , че при извършена проверка на 12.04.2022 г. в 03, 28 часа, в направление излизане от територията на Република България на граничен контролно – пропускателен пункт Русе- Дунав мост е пристигнало ППС с рег. № [рег. номер] , влекач марка и модел Скания Р450, с обща техническа допустима маса – над 12, 5 тона, управлявано от Г. Г., като след тази проверка от страна на съответните контролни органи било установено, че на 30.03.2022 г. в 10, 05 часа , същото ППС с рег. № [рег. номер], попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата , тъй като същото ППС е било засечено на дата 30.03.2022 г. в 10, 05 часа по път № I – 6 , км. 449 +292, включен в обхвата на платената пътна мрежа , за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминатото разстояние – тол такса, с което Г. е нарушил разпоредбата на чл. 179 ал.3а от Закона за движение по пътищата.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, в случая камион с 5 оси и над 12,5 тона, табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, в случая 30.03.2022 г. в 10, 05 часа на път I -6 км. 449 + 292, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10332) - част от системата и за сегмент № **********.

В АУАН е отбелязано, че ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона с 5 оси и съответно - при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

От представеното ксерокопие от свидетелство за регистрация част 1 на Министерство на вътрешните работи е установено, че ППС с peг. № [рег. номер] – влекач е със собствена маса [рег. номер]., с обща техническа допустима максимална маса 19 000 килограма и с обща допустима максимална маса на състав от 45 000 кг.

Въз основа на фактите, установени с АУАН, директорът на националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) [населено място] издал НП №BG12042022 / 4000 / Р8- 404 от 07.10.2022 година, с което на основание чл. 179 ал. 3а от ЗДвП наложил на Г. Г. административно наказание глоба в размер на 1800 лева.

Наказващият орган приел, че в хода на извършената служебна проверка по административнонаказателната преписка е установено, че за процесното ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси- за 30.03.2022 г. в 10, 05 часа, няма получени тол делкларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката 10332, на която е отчетено нарушението.

Документ относно самоличността на лицето, управлявало ППС на процесната дата бил представен в хода на съдебното производство.

Компенсаторна такса по АУАН не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Посочил, че фактите, изложени в постановлението не могат да обосноват извод за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. На първо място, защото липсва посочване на нарушената правна норма- тази на чл. 139, ал.7 от ЗДвП. На второ място, защото фактите предпоставят извод за извършено нарушение от собственика на превозното средство- неплащане на дължима тол такса- чл.102, ал.2 от ЗДвП, а не от водача му.

Наред това, като е отчел, че доказателства за лицето, управлявало процесното ППС са представени едва в хода на съдебното производство е преценил, че в случая приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП, тъй като нарушението е установено при отсъствие на нарушителя.

Фактите по спора са правилно установени.

Настоящият състав на съда намира извода за процесуалноправна незаконосъобразност на наказателното постановление за противоречащ на закона.

Не е налице приетото от съда противоречие между фактите и приложената санкционна норма, нито неправилното и приложение предвид непосчването на нарушената разпоредба, тази на чл. 139, ал.7 от ЗДвП.

Според нея, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.

Двете норми са с почти идентично съдържание. Като санкционната норма не е бланкетна по съдържание, а съдържа всички обективни признаци на състава на нарушението.

Всъщност неизпълнението на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние или липсата на закупена маршрутна карта, предпоставят единствения възможен извод- че дължимата тол такса не е платена.

Не случайно в наказателното постановление изрично е посочено, че за процесното ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси- за 30.03.2022 г. в 10, 05 часа, няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката 10332, на която е отчетено нарушението.

Действително в случая собственикът на превозното средство не е изпълнил задължението си за заплащане на тол такса, регламентирано с нормата на чл.102, ал.2 от ЗДП, която забранява на собственика да допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Т. задължение за заплащане на тол такса от собственика е предвидено и с нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП.

За неизпълнение на това задължение собственикът на превозното средство също подлежи на санкция- чл.179, ал.3б от ЗДвП.

В случая обаче, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 179, ал.3д от ЗДвП, която гласи, че когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а. Поради това правилно е ангажирана отговорността на водача на превозното средство.

Съдът намира и че с издаване на наказателното постановление не е нарушена разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП, според която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Няма спор, че извършеното от Г. нарушение е установено при отсъствие на нарушителя, на база справка от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

Наказващият орган обаче е установил, че в случая превозното средство е управлявано от трето лице. Т.е. законовата презумпция е оборена.

Без значение е момента, в който са представени доказателства за този факт. Важното е, че същият е доказан.

Разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, цели да гарантира правата на собственика на превозното средство, като му даде възможност за посочи третото лице, управлявало автомобила.

Тези права, с установяване от наказващия орган на третото лице, управлявало превозното средствно, не са накърнени.

Според съда неприлагането на реда по чл.187а, ал.1 от ЗДвП в случая не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Въпреки изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно като краен резултат.

В случая, с наказателното постановление, по отношение на Г. е приложена санкционната норма на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание „глоба“ във фиксиран размер- 1800лева.

По отношение на съответствието на тази разпоредба с нормите на Европейското право на 21.11.2024г. Съдът на европейския съюз е постановил решение по дело № С- 61/23г.

С този акт съдът приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Съдът посочва, че единственото предвидено в системата на наказанията, регламентирани с нормите на член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП, адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие… При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirl-Gp, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).

С оглед задължителния характер на посоченото решение, съдът приема, че наложената в случая санкция- глоба във фиксиран размер 1800лева, противоречи на принципа за съразмерност, прокламиран с нормата на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.

Това противоречие предпоставя извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и като го е отменил първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.

С оглед изхода на спора и предвид представените по делото доказателства, определение №118/5.09.2023г., постановено по НАХД № 407/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат следва да бъде отменено.

Съдът е отказал да измени постановеното от него, решение в частта за разноските, като е приел, че такива не са заплатени с лични средства на жалбоподателя, а от трето лице.

Пред първоинстанционният съд Г. е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 780лв (с ДДС)- фактура, издадена от Адвокатско дружество „Л. и партньори“ [населено място], с получател Г. Ж. Г.. Представен е и документ, удостоверяващ че тази сума е предоставена от ЕТ“ А.- Атанас Атанасов“ [населено място].

При тези факти следва да се приеме, че разноските са сторени от жалбоподателя за процесуално представителство в съдебното производство и подлежат на възстановяване. Обстоятелството, че сумата е осигурена от трето лице в случая е без значение. То би било от значение само за уреждане на вътрешните отношения между жалбоподателя и третото лице.

Разноските, сторени за процесуално представителство пред първоинстанционния съд следва да бъдат присъдени в размер на 780лв. Възнаграждението не прекомерно, тъй като не надвишава съществено предвиденото с нормата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съответно на правната сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника.

Следва да бъде уважено и искането на ответника по касационната жалба и частен жалбоподател Г. Г. за присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция, които са своевременно поискани и доказани в размер на 600лв.

Искането на Г. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на частна касационна жалба № 4609/20.03.2024 г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против Определение № 2994 от 12.03,2024г. по адм. д. № 2588/2024г., Седмо отделение, по описа на Върховен административен съд, в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, платими в брой следва да бъде разгледано в съответното производство, развило се пред ВАС.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 44/4.07.2023г., постановено по НАХД № 407/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

ОТМЕНЯ определение №118/5.09.2023г., постановено по НАХД № 407/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на Г. Ж. Г., [ЕГН] сума в размер на 1380 (хиляда триста и осемдесет)лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.