Р Е Ш Е Н И Е
№ 1913
гр.Пловдив, 08.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
6035/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от И.Г.Д., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 18-1030-002995 от
04.05.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл. 175 ал.3 предл.
първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание
– глоба, в размер на 250 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление № 18-1030-002995
от 04.05.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, не е обжалвано в частта, с която на И.Г.Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 183 ал. 1 т.1 предл. второ ЗДвП, му е
наложено административно наказание -
глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради
което в тази част е влязло в сила.
В жалбата изрично се посочва, че
се обжалва НП единствено в частта досежно вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл. 140 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се навеждат доводи, че жалбоподателят не
е собственик на процесното МПС, поради което не следва да носи отговорност по
посочената разпоредба. Отделно се възразява, че не е описано мястото на
извършване на нарушението, както и че не е посочена коректно хипотезата на санкционната
норма. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е знаел за образуваното
наказателно производство срещу него и се прави възражение за приложението на
чл. 24 ал.1 т.6 НПК, респ. чл. 33 ЗАНН. Поради всичко изложено от съда се иска
отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощеният
си представител – адв. А.. Процесуалният представител възразява за липса на
субективна страна на извършеното от неговия доверител деяние. Посочва, че
същият не е собственик на процесното МПС, което е било без табели. Била станала
авария и се наложило жалбоподателят да действа при условията на крайна необходимост.
Алтернативно посочва, че липса обществена опасност на извършеното деяние.
Отделно се възразява, че неправилно е определена санкционната норма, която е
следвало да бъде чл. 175 ЗДвП, а не посочената в НП – чл. 140 ЗДвП. Посочва, че
е налице влязъл в сила прокурорски акт, с който се приема маловажен случай, а в
последствие е налице втори влязъл в сила акт, приравнен на съдебен – НП. Поради
изложеното се иска отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.02.2018 г. лицето Н.В.закупила
лек автомобил марка „Мазда“, модел „323“, рама ***, който нямал
регистрационни номера. Същата установила, че посоченото МПС има проблем със
спирачната система, поради което помолила жалбоподателя И.Д. да го прегледа и
ако е необходимо – да го ремонтира. На 05.03.2018 г. Д. се качил, заедно със
своята съпруга, в автомобила, за да изпробва неговата изправност. Водач на
МПС-то бил именно жалбоподателя Д., като същият потеглил към кръстовище между
ул. „Васил Левски“ и бул. „Дунав“ в гр. Пловдив. Малко преди кръстовището
процесното МПС било спряно за проверка от ***М. И. и С.Т., които по това време
изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението. Същите
констатирали, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, което било
потвърдено и от справка в регистрите на МВР.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка Т.Д., заемащ длъжността „***съставил на жалбоподателя
АУАН № 18-1030-002995/05.03.2018 г., с което му вменил нарушение по чл. 140
ал.1 ЗДвП. На Д. било вменено и нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, но
същото не е предмет на контрол от настоящата инстанция. Въз основа на
съставения акт, било издадено и обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява приложените по делото писмени доказателства, а именно:
АУАН № 18-1030-002995/05.03.2018 г., докладна записка, и писмените
доказателства по приложената прокурорска преписка № 2373/2018 г. по описа на
Районна прокуратура Пловдив. Следва да се отбележи, че посочената фактическа
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като в тази връзка се изрази
желание да не се разпитва актосъставителят.
Противоречия се констатираха
единствено между описаното лице като собственик на процесното МПС в АУАН и
приложените по прокурорската преписка договор за покупко-продажба на автомобил
и разрешение за временно движение /л.9-10/. Съдът приема, че собственик на
МПС-то е именно Н.В., като съставителят на АУАН не е взел предвид неговото
прехвърляне и в посочения документ фигурира старият собственик – М.Н..
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия
орган следва от така представената Заповед № 8121з952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав
разминаването между посочените собственици в АУАН и приложените по
прокурорската преписка писмени доказателства не се явява съществено процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване на правата на жалбоподателя. В АУАН
процесното МПС е индивидуализирано в достатъчна степен – чрез посочване на
марка, модел и рама, последният белег от които е единствен и характерен точно
за конкретния автомобил. Поради изложеното за жалбоподателя не възниква
съмнение за управлението на кое конкретно МПС е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Не се споделят възраженията на
жалбоподателя досежно липсата на място на извършване на нарушението. Същото е
описано в достатъчна степен – в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Дунав“ и
ул. „Васил Левски“, като според съда не е необходимо по-детайлна конкретизация.
Жалбоподателят напълно е могъл да разбере за мястото на констатираното деяние.
На следващо място не се споделят
доводите на жалбоподателя, че неговите права са ограничени, доколкото едва от
наказателното постановление разбира, че срещу него е било образувано досъдебно производство.
Съдът намира за важно на първо място да посочи, че срещу жалбоподателя не е
водено досъдебно производство, след което същото да е било прекратено, а
единствено предварителна проверка. Същата е приключила с постановление за отказ
да се образува досъдебно производство на реабилитиращо основание по чл. 24 ал.1
т.1 предл. второ НПК. Следователно по никакъв начин
не са били ограничени правата на жалбоподателя.
В тази връзка не се споделят
доводите за приложение на чл. 24 ал.1 т.6 НПК, респ. чл. 33 ЗАНН. Когато едно
деяние засяга един и същ кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на
отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за
двете едновременно, като административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява
престъпление /така Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС/. Поради изложеното правилно първоначално е била извършена
предварителна проверка от Районна прокуратура Пловдив, дали деянието, вменено
на жалбоподателя, не съставлява престъпление. Едва при преценка, че същото не е
с толкова висока обществена опасност, която да обуслови ангажирането на
наказателна отговорност на жалбоподателя, наблюдаващият прокурор е преценил, че
следва да препрати материалите по делото на административнонаказващият
орган, който да извърши преценка дали деянието не съставлява административно
нарушение. В случая не е нарушен принципът non
bis in idem, доколкото правният
спор относно конретното деяние не е решен окончателно
по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните освободи /така Решение № 2079 от 18.10.2018
г. по к. адм. н. д. № 1914 2018 г. на Административен
съд – Пловдив/.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Според легалното определение на §6,
т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение
за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията
на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
В настоящия случай, от приобщените
по делото писмени доказателства, се установи по безспорен начин, че процесното
МПС е закупено на 21.02.2018 г., като към датата на извършеното деяние – 05.03.2018
г., същото не е било регистрирано по надлежния ред. Въпреки това
жалбоподателят, съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявал лекия
автомобил. Регистрацията на лекия автомобил е извършена едва на 14.03.2018 г.
В
тази връзка не се споделят изложените от жалбоподателя аргументи за липса на
субективен елемент за извършване на процесното деяние. В настоящия случай
жалбоподателят е съзнавал, че МПС-то не е било регистрирано, което е било обективно
видно и от липсата на табели върху същото. Въпреки изложеното същият е решил да
изпробва негота изправност и го е управлявал. Жалбоподателят е съзнавал
обществената опасност на извършеното от него деяние, но въпреки това е решил да
го извърши, при което е действал при форма на вина – пряк умисъл.
Правилно
според настоящия съдебен състав административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е подведена под нормата на чл. 140 ЗДвП. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба:
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер поставени на определените за това места. Според изискванията на
посочената норма описаните МПС следва не само да имат регистрационна табела,
която да е поставена на определените за това места, но и да са регистрирани по
реда и начина визирани в чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която
тази разпоредба препраща /така Решение
№ 1906/26.09.2018 г. по к. адм. н. д. № 1833/2018 г.
на Административен съд – Пловдив/.
Посочената от жалбоподателя норма на чл. 175 ЗДвП е санкционна и се намира в
корелативна връзка с нарушената такава по чл. 140 ЗДвП, но последната създава
дължимото правило за поведение.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието,
респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Преценката
на административнонаказващият орган за „маловажност“
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията
на жалбоподателя, че доколкото Районна прокуратура Пловдив е приела по-ниска
степен на обществена опасност на деянието, същото следва да се подведе и под
нормата на чл. 28 ЗАНН. Становището на наблюдаващият прокурор касае степента на
обществена опасност, необходима едно деяние да се квалифицира като
престъпление, не и като административно нарушение. Разпоредбите на чл. 32 ал.1
и ал.2, чл.33 ал.1 и ал.2, чл. 70 б. „г“ ЗАНН уреждат принципната постановка,
че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същ обект на
защита, по-тежката наказателна отговорност, поглъща административнонаказателната
/така Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС/. Следователно, когато е направена преценка за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, не следва ангажира неговата наказателна
отговорност, а при необходимите предпоставки - административнонаказателната
му такава. В допълнение следва да се посочи като отегчаващо отговорността обстоятелство
и множеството влезли в сила наказателни постановление и фишове по отношения на
извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-002995 от 04.05.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 предл.
първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно
наказание – глоба, в размер на 250 лева, и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В останалата част Наказателно
постановление № 18-1030-002995 от 04.05.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС