Решение по дело №1159/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………………………….../06.12.2016 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                          

                       СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар С.Я.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1159 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба И.П.П. твърди, че ответникът Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден да заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени психически страдания, срам, унижения, дискомфорт, влошаване на здравословното състояние и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна, е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло исковете като неоснователни. Релевира се, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на ответника, тъй като увреждането е причинено по изключителна вина на ищеца. В евентуалност се твърди наличие на предпоставките на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Излага се, че не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение, както и техния размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приобщеното дознание ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна се установява: С Постановление от 17.08.2011 г. на следовател в Окръжен следствен отдел – ОП - Варна ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че през периода 01.07.2011 г. - 03.08.2011 г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършите с помагача С.Х., в качеството си на длъжностно лице  - инспектор в СПИП на ОД на МВР - Варна, злоупотребил със служебното си положение, като осуетил извършването на проверки, предназначени за установяване и разкриване на данни за престъпления по чл. 172Б, ал. 1 от НК в търговски обекти, стопанисвани от В.К.Г., С.Р.Ф., , А.Ж.Л. и Н.С.Ж. и от това са настъпили тежки последици. На същата дата П. е разпитан в качеството му на обвиняем. Със Заповед за полицейско задържане ищецът е задържан за срок до 24 часа във II РПУ при ОД на МВР – Варна. С постановление от 17.08.2011 г. на прокурор при ОП – Варна П. е задържан по ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна за срок до 72 часа, считано от 10.05 ч. на 16.08.2011 г. С постановлението от 18.08.2011 г. е постановено да бъде незабавно освободен обвиняемия задържан в сектор „Арести” и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”. С постановление от 26.08.2011 г. на прокурор при ДРП е наложена забрана на П. да напуска пределите на РБългария без разрешението на наблюдаващия делото прокурор.  с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Добрич е прекратено наказателно производство по ДП№ 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна водено срещу И.П.П. и С.С.Х. за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, като е отменена наложената на обвиняемия П. мярка за неотклонение „парична гаранция”.

Представена е служебна бележка на ОС „ИН” – Варна /лист 9/, от която е видно, че И.П.П. е задържан в Сектор „Арести” – Варна на 17.08.2011 г. по ДП № 67/2011 г. и е освободен с постановление № 769/18.08.2011 г.

От представената кадрова справка /лист 15/ се установява, че ищецът е работил в системата на ОД на МВР – Варна, считано от 27.09.2001 г. до 01.12.2011 г., когато е дисциплинарно уволнен, като последната заемана от него длъжност е „Разузнавач” IV степен в група „Търговия, туризъм, селско и горско стопанство, кооперации” на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към отдел „Криминална полиция” – Полиция – център при ОД на МВР. Със Заповед от 22.11.2011 г. на Министъра на вътрешните работи на И.П.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

Представена е медицинска документация на ищеца /листи 16 – 21, 68 – 86/.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са разпитани свидетелите Я.П.П. / съпруга на ищеца/ и К.Е.Д. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени и имуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато, поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, завършило с постановление за прекратяване на наказателното производство.

Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК и прекратяване на наказателното производство с постановление от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Добрич.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е оправдано или наказателното преследване спрямо него е прекратено. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Със събраните гласни доказателства се доказа претърпяването на неимуществени вреди от ищеца. Свидетелите П. и Д. установяват настъпили неблагоприятни последици в емоционалното състояние на ищеца в следствие на образуваното спрямо него наказателно производство, а именно: отрицателна промяна в характера, изразяваща се в униние, раздразнение, затваряне в себе си, поява на суицидни мисли, отчужденост от околните, влошаване на семейния микроклимат и на психическото му състояние, непрестанен стрес, преживяно чувство на притеснение в отношенията с близки и познати.

Свидетелите свързват същите с воденото срещу ищеца наказателно производство за квалифицирано длъжностно престъпление. В тази насока съдът обаче не може да цени без ограничения тези показания, доколкото от тях и от останалия събран доказателствен материал по делото е видно, че П. е бил уволнен от длъжността „Разузнавач” IV степен в група „Търговия, туризъм, селско и горско стопанство, кооперации” на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към отдел „Криминална полиция” – Полиция – център при ОД на МВР, за която няма данни ответникът да е оспорил по съдебен ред. Установява се, че ищецът тежко е приел и „проблемите в работата”, т.е. отстраняването му от длъжност и прекратяване на служебното му правоотношение, тъй като освен, че няма данни да е разполагал със странични доходи за издръжка на себе си и семейството си при наличие на вече изтеглен банков кредит, но и е считал себе си за съвестен служител. Изводът на съда е, че негативните проявления у ищеца не са само и единствено резултат на процесното обвинение. Необосновано би било да се изключи въобще въздействието върху психиката на ищеца и на друг фактор – налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”.

Безспорно е налице правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Недоказани обаче останаха твърденията за уронване на честта и доброто име на ищеца сред обществото. Липсват изнесени от свидетелите конкретни данни как точно това наказателно преследване се е отразило на създадената от П. репутация в обществото и то в отрицателна посока. Напротив, от показанията на свидетелката П. се установява, че пет месеца след дисциплинарното му уволнение, същият започва упражняване на трудова дейност, макар и извън системата на МВР, дори три пъти променя трудовото си правоотношение, което е свързано с промяна на работодателя и трудовия колектив.

От друга страна обаче не се доказа, воденото срещу ищеца конкретно наказателно преследване изобщо да е станало широко обществено достояние поради действия на прокуратурата и по тази причина да са били накърнени честта и доброто име на П. в обществото. Не се доказа наличие на публикации в пресата досежно воденото спрямо ищеца досъдебно производство. От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Д. се установява, че същите не са научили за наказателното производство спрямо П. от официални изявления на разследващите органи, а от него самия. Не се установи по категоричен начин и влошаването на здравето му да е с траен характер. Последните медицински документи и вписвания в тях, касаещи хипертонична болест и тревожност са от 2012 г. Травмите получени от ищеца на крайниците са ирелеванти за настоящото производство.

От страна на ответника са направени възражения за наличие на хипотезите на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба на ал. 1, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. В случая обаче не е изпълнен фактически състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ - "изключителна вина на пострадалия", тъй като извършените от П. дисциплинарни нарушения не могат да бъдат квалифицирани като такава, а именно задача на прокуратурата е да определи съставлява ли едно деяние престъпление.

С обвързващата си практика по чл. 290 и сл. от ГПК, изразена в решение № 112 по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ВКС приема, че в хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Съдът неизчерпателно сочи, че такива действия биха могли да бъдат недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. В конкретния случай от ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна се установява безспорно, че по отношение на ищеца не са налице такива действие. С поведението си П. не е допринесъл за забавянето на досъбедното разследване, което е приключило за период по-малък от две години. Напротив много малко процесуално следствени действия са извършени с негово участие. Т.е не е налице съпричиняване от страна на ищеца по отношение на претърпените от него неимуществени вреди.

Воден от горното съдът намира, че прокуратурата дължи обезщетение на ищеца, като при определяне размера на същото следва да се изхожда, както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, ”които са пряка и непосредствена последица от увреждането”. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В настоящата хипотеза съдът съобразява продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца – година и десет месеца; предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен – до 8 години лишаване от свобода;  вида на търпените от него страдания от морален характер; взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция” и забрана да напуска пределите на страната, както и че същият е задържан за 72 часа, макар и фактически да не е осъществен пълният срок на задържането в сектор „Арести” - Варна, намира, че сумата от 4 000 лева справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 80 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение на вредите от деня на непозволеното увреждане, което за неимуществените е от датата на влизане в сила на постановлението, с което се слага край на наказателното преследване спрямо ищеца /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. От представеното писмо от РП – Добрич /лист 14/ е видно, че Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.04.2013 г. е влязла в законна сила, считано от 28.06.2013 г., от която дата се претендира и присъждане на обезщетение за забава. Т.е акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете в размер на 147 лева, представляващи платена държавна такса – 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени психически страдания, срам, унижения, дискомфорт, влошаване на здравословното състояние, в следствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева до пълния размер на претенцията от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 147 /сто четиридесет и седем/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: