Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
град Бургас, 13.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 1985 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 , представлявано от
инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д.З.против С.И.Л., ЕГН **********,***. Ищецът претендира да се признае за установено, че
ответната страна дължи сумата от 188.94лева, представляваща сбор от главница в
размер на 169.88лева и лихва в размер на 19.06лева, за доставена, отведена и пречистена вода за
периода 18.12.2015г. до 16.09.2018г. Относно задължението в периода
25.01.2016г. до 25.09.2018г. са били издадени тридесет и една фактури. Ищецът
сочи, че между него и ответника е било налице валидно правоотношение с предмет
на доставка ВиК услуги. Твърди се, че Л. е абонат на дружеството и съгласно
Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВИК системи е „потребител” на водоснабден обект
в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ № 446, вх. 1, ет. 3, ап. ляв, съсобствен с П.
Пейчева Люцканова. Съгласно Общите условия на оператора за надлежното водене и
остойностяване на потреблението в обекта е заведена партида с абонатен №
952562. Измерването е ставало посредством един водомер. В периода 25.01.2016г.
до 25.09.2018г. са били издадени фактури, които не са били заплатени в срока. По същите дела дължим от Л. възлизал на 169.88лева,
като сумата била за потребена доставена, отведена и пречистена вода за периода
18.12.2015г. до 16.09.2018г. Върху сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено
плащане в общ размер на 19,06лева за периода 26.02.2016г. до 15.11.2018г.,
съответен негов дял. По повод на тези незаплатени суми било образувано ч.гр.д.
№ 8660/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Бургас и била издадена Заповед № 4436/ 23.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК. По
заповедното производство Л. не е намерен на адреса му и при работодател, като
заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на заявителя е
указано да предяви иск за вземането си. Претендират се разноски по воденото
ч.гр.д. № 8660/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Бургас и настоящото
производство. Направени са
доказателствени искания за назначаване на експертизи – съдебно – икономическа и
съдебно – техническа експертиза, както и за разпит на свидетел.
В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв
от адв. С.С.,*** – особен представител на ответника, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК. Исковата молба се счита, за допустима, но иска за
неоснователен. Оспорват се представените доказателства, както и факта на реално
отчитане на измервателното устройство. Претендира се погасяване по давност на
вземането. Твърди се, че не било доказано потреблението, което не било редовно
отчитано.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юриск. Белев, исковата
молба се поддържа , като се представят и писмени доказателства.
Ответникът,
редовно призован не се явява, представлява се от явилия се особен представител.
Депозираният писмен отговор се поддържа, като е представена и писмена защита.
В хода на съдебното дирене е изготвена
съдебно- икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице,
анализирало доказателствата по делото, общата сума на дължимите суми по
издадените фактури е 339.76лева , а полагащата се част на ответника Л. е в
размер на 169.88лева. Вещото лице е посочило, че лихвата за забава от датат,
след която е следвало да се заплатят фактурите , до образуване на настоящото
производство е в размер на 26.03лева. Изрично е отразено, че счетоводството на
дружеството е редовно водено, съгласно нормативните изисквания.
Разпитан е и свидетел – П.Г.У., служител
на ищеца, на длъжност отчетник измервателни уреди. У. сочи, че посочения в
исковата молба адрес е този , на който е отчитала потребената от ответника вода
- гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ № 446, вх. 1, ет. 3, ап. ляв. Първо се
отчитал централния водомер, а след това и индивидуалните водомери на абонатите.
Сочи, че абонатът има един водомер, но рядко е имала достъп до него, понеже
абонатът не бил намиран на адреса. Показанията на водомера се записвали в
мобилно устройство, чрез маркиране на баркод. Изрично свидетелката уточнява, че
за процесния период тя е отчитала показанията на абоната след 2017г.
По делото са представени писмени
доказателства – справка извлечение; фактури съставени от дружеството ищец;
копие на молба за вписване на възбрана на процесния имот, от който ½ е
собственост на ответника; справка от Служба по вписванията при РС гр. Бургас,
относно процесния имот; протоколи за неосигурен достъп до водомер; копие на
удостоверение от Община Бургас за декларирани недвижим имот и МПС от ответника Л.;
копие на данъчна декларация , подадена от ответника в Община Бургас; писмо –
справка от АГКК относно имот в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ № 446, вх. 1,
ет. 3, ап. ляв; копие на постановление за налагане на възбрана на ½ от
имот в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ № 446, вх. 1, ет. 3, ап. ляв;
материалите по ч.гр.д. № 8660/ 2018г. на РС гр. Бургас.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника са били налице валидно обвързващи
ги облигационни правоотношения. Ответникът С.Л. е бил потребител на
„Водоснабдяване и канализация” за водоснабден обект в гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“ № 446, вх. 1, ет. 3, ап. ляв, за който дружеството е разкрило партида с
№ 952562. Видно от събраните по делото доказателства, за периода 18.12.2015г.
до 16.09.2018г. в апартамента е ползвано водоснабдяване, което е било отчитано
посредством един брой водомер. Устройството е било регулярно отчитано и данните
са послужили за издаване на процесните фактури. Видно от справката приложена по
делото, в повечето случаи показанията на водомера са видяни от служители на
ищеца, коректно подадени чрез мобилното устройство за отчитане на ползваната
вода. Съгласно заключението на вещото лице, съставените фактури отразяват
обективно данните предоставени от служителите на дружеството и сочат за наличие
на задължение от страна на ответника Л.. От свидетелските показания и писмените
доказателства става ясно, че апартамент в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ №
446, вх. 1, ет. 3, ап. ляв е идентичен с апартамент гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“ № 46, вх. 1, ет. 3, ап. ляв. Видно от приложените писмени доказателства
става дума за един и същи имот, който в кадастралната карта и регистри е с
идентификатор 07079.653.486.1.4. Относно този имот се доказа, че Л. е
собственик на ½ идеална част от имота. Във връзка с така заявената
претенция от страна на ответника е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като Л. е длъжник за половината от
процесната сума, а останалата ½ е присъдена в тежест на П. Пейчева Люцканова,
за която заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за
периода 18.12.2015г. до 16.09.2018г. Не се представиха доказателства, които да оспорят
правото на собственост на ответника в този период, както и липсата на
облигационно правоотношение между страните. Както се посочи, задължението на Л.
е за реално потребена услуга, предоставена му от ищеца, което се установи от
посочените гласни и писмени доказателства. От тях категорично се установи
наличие на неизпълнено парично задължение от страна на ответника към ищеца, за
което е била издадена и посочената заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК- Заповед № 4436/ 23.11.2018г. по ч.гр.д. № 8660/
2018г. на БРС. По отношение възражението на особения представител на ответника
за погасяване на вземането по давност, настоящият състав не счита същото за
основателно. Първата издадена фактура е с дата 25.01.2016г., като е следвало да
се заплати до 24.02.2016г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е депозирано в съда на 22.11.2018г., т.е. с това си действие
ищецът е прекъснал изтичането на давността. Вземанията в настоящия случай се
погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД,
която не е изтекла. Водим от горните правни и фактически съображения, настоящия
състав намира предявеният иск за допустим, доказан и основателен.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по воденото
производство и тези сторени в заповедното такова да бъдат присъдени в тежест на
ответника. По настоящото дело ищецът е сторил разноски: за доплащане на
държавната такса в размер на 75.00лева, за особен представител в размер на 150.00лева,
за съдебно –икономическа експертиза в размер на 150.00лева, за призоваване на
свидетел – 20.00лева, издаване на удостоверение в размер на 15.00лева или общо
410.00. Следва да се уважи искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в претендирания размер от 150.00лева. Следва да се присъдят и разноските от
заповедното производство – сумата от 37.50лева, представляваща ½ от присъдената обща сума от 75.00лева за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Общо за двете
производства следва да се присъди сумата от 597.50лева разноски за водене на
производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Л., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал
Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Т., сумите от 169.88лева/ сто шестдесет и девет лева и
осемдесет и осем стотинки/ – неплатена стойност на предоставени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода в периода от 18.12.2015год. до 16.09.2018год.
до имот с аб. № 952562 в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ № 446, вх. 1, ет. 3,
ап. ляв, сумата от 19.06лева/деветнадесет лева и шест стотинки/ представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 26.02.2016г. до 15.11.2018г.,
законна лихва от 22.11.2018г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 4436/23.11.2018г. по ч.гр.д. № 8660/ 2018г. на Районен съд гр.
Бургас.
ОСЪЖДА С.И.Л.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, кв. “Победа”,
ул. “Генерал Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Г.Т., сумата от общо 597.50лева/ петстотин
деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ представляваща деловодни разноски
– общо 37.50лева/ тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ за внесените
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 8660/ 2018г. на
Районен съд гр. Бургас и сумата от общо 560.00лева/петстотин и шестдесет лева/ в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева