№ 296
гр. Пазарджик, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220103151 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №1979/2024г. на РС – Пазарджик, в размер на 181.22 лв.,
от които 172.26 лв. - цена на консумирана електроенергия за периода
23.10.2023г. – 22.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от подаването
на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 14.05.2024 г. до плащането, както и
8.96 лв. - обезщетение за забава за периода 12.12.2023 г. – 13.05.2024 г.
Ищецът „Е**е“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. п,
ул. „**“ №37, твърди, че в качеството си на краен снабдител по чл.98а ЗЕ е
изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника К. И. А. с
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**, произтичащо от договор за
продажба на електроенергия, сключен при общи условия, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. Поддържа, че в изпълнени на договора в
периода 23.10.2023 г. – 22.12.2023 г. е доставил електроенергия до обект
собственост на ответника, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „** с ИТН **, а
ответникът не е заплатил нейната цена в общ размер на 172.26 лв. Поддържа,
че поради допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало и задължение
1
да заплати мораторно обезщетение в размер на 8.96 лв., представляващо
законната лихва за забава, начислена за периода от падежа на вземането
12.12.2023 г. до деня преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
13.05.2024 г. Твърди, че за посоченото вземане се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Иска установяване на вземането в размера по заповедта за
изпълнение.
Преди първото съдебно заседание ищецът е заявил, че след подаването
на исковата молба вземането е погасено чрез доброволно плащане от
ответника. Претендира само разноските в исковото и в заповедното
производство.
В писмения отговор ответникът, представляван от особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил иска при твърдение, че няма качеството на
потребител на електрическата енергия, чието заплащане претендира ищеца.
Оспорил е техническата изправност и метрологичната годност на средството
за търговско измерване на електроенергията. В съдебно заседание тези
възражения не се поддържат от особения представител поради настъпилото
доброволното изпълнение. Поддържа се възражението в частта за разноските
при твърдение, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не
дължи съдебни разноски на ищеца.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в
законоустановения срок, поради което са допустими.
За уважаването на главния иск ищецът следва да установи, че като краен
снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ е доставил електрическа енергия на
ответника, който има качеството на потребител на електрическа енергия за
битови нужди по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и чл.1, т.4 от ОУ,
количеството и цената на използваната електроенергия, както и нейната
изискуемост.
2
При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на изпълнението.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
След подаването на исковата молба ищецът е заявил, че ответникът е
заплатил вземането по заповедта за изпълнение с изключение на разноските.
Доколкото се касае до признание на неизгоден за ищеца факт, съдът на
основание чл.175 ГПК приема същия за установен по безспорен начин.
Съобразявайки това обстоятелство на основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът
намира иска за неоснователен. Вземането по заповедта за изпълнение не
съществува към момента на устните състезания, тъй като е погасено чрез
доброволно изпълнение. Последното е неточно – забавено, тъй като
ответникът е престирал след падежа на задължението и по този начин е станал
причина за завеждане на заповедното и на исковото производство. Ето защо
не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за отпадането на неговата
отговорност за разноски и той следва да ги заплати на ищеца. Ищецът е
представил доказателства за внесена държавна такса в исковото производство
в размер на 75 лв. и заплатено възнаграждение за особен представител на
ответника в размер на 250 лв. Освен това ищецът е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на
делото следва да се определи възнаграждение в размер от 100 лв., съгласно чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 75 лв.,
съгласно представените доказателства за разноски в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК на ищеца „Е**е“ ЕАД, ЕИК **,
3
седалище и адрес на управление в гр. п, ул. „**“ №37, против ответника К. И.
А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „** за съществуване на вземането
по заповед №1112 от 16.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1979/2024 г. на РС – Пазарджик,
включващо: сумата от 172.26 лв. - цена на консумирана електроенергия за
периода 23.10.2023г. – 22.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от
подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 14.05.2024 г. до
плащането, както и 8.96 лв. - обезщетение за забава за периода 12.12.2023 г. –
13.05.2024 г.
ОСЪЖДА ответника К. И. А. да заплати на ищеца „Е**е“ ЕАД съдебни
разноски в исковото производство в размер на 425 лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №3151/2024 г. по описа на РС-Пазарджик
в размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4