Р Е Ш Е Н И Е № 173
гр.Габрово, 27.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ
при секретаря
Радослава Кънева и в присъствието на прокурор Стоян Петков, като разгледа
докладваното от председателя Адм.д. № 155 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба на
"******" ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. Царева
Ливада, община Дряново, ул.“******, № 84 и адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК община Габрово, с. Стойчовци, ******, представлявано от Д.Х.и Ц.Х.–
Управители, заедно и по отделно.
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт № Р-04000717009005-091-001 от 06.03.2019 г./ДРА/,
издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Велико Търново, потвърден
с Решение № 64 от 23.05.2019 година на директора на Дирекция "ОДОП"- В.Търново,
с който, в тежест на търговското дружество "******" ООД, с. Стойчовци,
община Габрово, е установено допълнително задължение за ДДС за данъчен период
м. 10. 2017 г. общо в размер на 14 619.76 лева, произтичащи от начислен ДДС на
основание чл.86, ал.2, във вр. с чл.66, ал.1, чл.67, ал.1 и чл.26 от ЗДДС в
размер на 12 982.40 лева и начислени лихви за забава в размер на 1 637.36 лева,
във връзка с непризната вътрешнообщностна доставка/ВОД/ на стоки по фактура №
********** от 31.10.2017 година, издадена от „******“ ООД към гръцкия
контрагент „*********“ LTD.
Жалбоподателят
"******" ООД обжалва издадения ревизионен акт като незаконосъобразен,
като оспорва извода на органа по приходите, че по процесната фактура не е била
осъществена реална доставка на стока и счита, че мотива да бъде начислен
допълнвително ДДС за внасяне в размер на 12 982.40 лева и лихва за просрочие в
размер на 1 637.36 лева според ревизиращият екип е този, че дружеството не е
изпълнило изискванията на ЗДДС и ПЗДДС за установяване на действително
извършена вътрешнообщностна доставка. Този извод на ревизиращият екип намират
за неправилен, в резултат на което и така издаденият и обжалван в настоящото
производство ДРА се явява неправилен и незаконосъобразен, т.к. в хода на
ревизията от страна на дружеството жалбоподател са представени необходимите
документи установяващи предпоставките за неначисляване на ДДС в размер на 12
982.40 лева. Към фактурата били приложени и Международна товарителница – ЧМР от
31.10.2017 година /екземпляр за изпращача/, в който е посочен като изпращач „******“
ООД, превозвач и получател, отбелязан е товарният пункт-България, с.Стойчовци,
отбелязано е и това, че върху ЧМР-то са поставени печатите на изпращача,
превозвача и получателя. Налице било и потвърждение за получаване на стоката от
дата 31.10.2017 година за получени стоки на територията на държава членка на ЕС
от фирма „***********“ LTD, с
адрес Greece, Thessaloniki ***** str 31 и VIN ******, в което е посочено,
че долуподписаният *****, действащ от името и за сметка на посоченото по-горе
лице, потвърждава, че стоките са получени от „******“ ООД по описаната фактура
са пристигнали на територията на Гърция. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС, регламентираща ВОД, която сочи, че това е доставка на стока от едно лице
от територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, като ВОД е облагаема
съставка съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Сочат също и това, че съгласно чл. 9,
ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, товарителницата
удостоверява условията на договора и получаване на стоката от превозвача, а
съгласно чл. 4 от същата конвенция, договорът за превоз се установява със
самата товарителница, но липсата и не засяга съществуването на презонто
правоотношение.
В
случая всички условия доказващи осъществена ВОД от страна на дружеството
жалбоподател били налице, но тези обстоятелства, както и представените в хода
на ревизията доказателства, изобщо не били взети предвид от ревизиращият екип
при издаване на оспорвания ДРА.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, както и ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът
– директор на Дирекция "ОДОП"– В.Търново се представлява от
юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна,
претендира присъждането на разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Ревизията
на „******“ ООД с. Стойчовци е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000717009005-020-001 от 19.12.2017 година, изменена със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04000717009005-020-002 от
22.01.2018 година, спряна със Заповед № Р-04000717009005-023-001 от 25.01.2018
година на основание чл.341 ал.1, т.2 от ДОПК/поради стартирана процедура за
обмен на информация с Р.Гърция/ и възобновена със Заповед № Р-04000717009005-143-001
от 25.09.2018 година /поради изтекъл срок по чл.34, ал.8 от ДОПК/, последно
изменена със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000717009005-020-003
от 19.11.2018 година, издадени от В.П., на длъжност Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП- В.Търново, с предметен обхват – установяване на
задължения за ДДС за данъчен период м. 10. 2017 г. Резултатите от ревизията са
обобщени в съставен РД № Р-04000717009005-092-001 от 11.02.2019 година, като
въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният
РА № Р-04000717009005-091-001 от 06.03.2019 г., издаден от В.П. - главен
инспектор по приходите в ТД на НАП- Велико Търново, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите при ТД на НАП- В.Търново Б.Л.– ръководител на на
ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. С така издадения РА, в тежест
на търговското дружество "******" ООД, с.Стойчовци, община Габрово, е
установено допълнително задължение за ДДС в данъчен период м. 10.2017 г. в
размер на 12 982.40 лева, произтичаща от начислен ДДС на основание чл.86, ал.2,
във вр. с чл.66, ал.1, чл.67, ал.1 и чл.26 от ЗДДС и начислени лихви за забава
в размер на 1 637.36 лева, общо за сума в размер на 14 619.76 лева, във връзка
с непризната вътрешнообщностна доставка/ВОД/ на стоки по фактура № **********
от 31.10.2017 година, издадена от „******“ ООД към гръцкия контрагент „********“
LTD.
При
оспорването по административен ред, с Решение № 64 от 23.05.2019 година на
директора на Дирекция "ОДОП" В.Търново, ревизионния акт е потвърден.
В
хода на ревизията е установено, че дружеството жалбоподател "******"
ООД е издало фактура № ********** от 31.10.2017 година, която фактура е
издадена от „******“ ООД към гръцкия контрагент „********“ LTD, като от извършената
проверка в информационната система на НАП-VIES е установено несъответствие между ВОД за „**********“
LTD, с VIN номер ********* и ВОД за „******“
ООД с ЕИК BG ****** за м.10,2017 година
в размер на 33 183 евро или 64 912.00 лева. Посочено е че установената разлика
се дължи на обстоятелството, че не са установени данни на база официални
документи-регистрирано преминаване /изход/ на транспортно средство /влекач и
ремарке/ с регистрационни номера ******** и *********, посочени в ЧМР от
31.10.2017 година, поради което е прието, че не е доказ извършен международен
превоз /транспортиране/ на стоки от територията на страната /Р.България/ до
територията на друга страна членка – Р.Гърция.
С
оглед на тези констатации, в обжалвания РА за посочения данъчен период –
м.10.2017 година, на основание чл.86, ал.2, във вр. с чл.66, ал.1 и чл.26 от ЗДДС, е начислен допълнително ДДС в размер на 12 982.40 лева, поради
непризнатата ВОД по издадената от дружеството жалбоподател фактура с №
********** от 31.10.2017 година на „************“ LTD Гърция, с с VIN номер ************, с предмет „биволско
сирене-790 кгр и деликатес – 18 000 кгр“, при което са начислени и лихви за
просрочие в размер на 1 637.36 лева.
За
установяване действителното изпълнение на тази доставка органът по приходите е
изискал допълнителни доказателства от жалбоподателя, в изпълнение на което са
били представени Международни товарителници – ЧМР, екземпляр 4, върнат на
изпращача от от чуждите превозвачи, включително и за процесната инвоис фактура
№ ********** от 31.10.2017 година /по делото е представен в препис и в превод
екземпляр 1/, потвърждение на английски език за доставката от получателя,Протокол
за количествено преброяване от 25.01.2018 г. от служители на
НАП-Амбелокипи-Гърция за опаковано сирене „бял продукт“ 72 кутии и сирене в пластмасови
съдове от по 8 кгр-15 бр.,Доклад за конфискация от 25.01.2018 г. на 15
пластвасови опаковки от по 8 кг-не млечни продукти, 759 кг продукт в опаковки
от по 500 гр. и 519 кг бяло сирене от по 500 гр.,Доклад за запечатване на
помещение от 25.01.2018 г., съгласно Решение № 6 от 24.01.2018 г. на
НАП-Амбелокипи /магазин собственост на И.И.– в Ставропули, ул.******* № 31 –
адреса на фирмата получател, собственоскт на същото лице, български гражданин –
л.58-73/, договор за доставка от 16.01.2017 г.- представен по делото, видно от
който доставчикът "******" ООД се е задължил да доставя стока
съобразно поръчките и изискванията на купувача - "******" ЕООД,
Гърция- Солн/л.190/.
В
хода на ревизията на доставчика "******" ООД, органът по приходите е
изпратил молба с референтен номер- VAT_BG_ 026050_EL_rrrrr_20171122_AF_RL,
като считано от 22.11.2017 г. е открита процедура за обмен на информация между
органи на Р.България и Гърция /информация от гръцката данъчна администрация/ на
основание чл.7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета, относно
извършени доставки – ВОД, касаещи контрагент от „******“ЕООД – Гърция, Солун,
като до приключване на ревизията отговор не е получен, въпреки спиране на
ревизионното производство и изпратени две напомнителни писма до гръцките
дсанъчни власти, поради което същото е възобновено на основание чл.34, ал.8 от ДОПК, поради изтекъл срок, поради което възражението в тази насока относно
неизчакан отговор от гръцката администрация,е неоснователно.
Както
по-горе се посочи, поради констатирано несъответствие в Информационната система на НАП – система
„граничен контрол“ на ГКПП Кулата за м.10.2017 г. относно наличие на ВОД за „******“
ООД и ВОД за „******“ ЕООД Гърция, Солун, а именно липса на данни за
транспортиране на стоките предмет на фактура с № ********** от 31.10.2017 г.,
на стойност 64 912 лева, издадена н а „******“ ЕООД, е изискана справка с
писмо изх.№ 787/07.05.2019 г. от Агенция
митници, система „Граничен контрол“. От представената справка в електронен вид
на технически носител заведена в ТД на НАП В.Търново с вх.№ 959/08.05.2019 г.,
представена и по делото и възпроизведена в с.з. съгласно разпоредбата на чл.184
от ГПК, е установено, че не е налице регистрирано преминаване /изход/ на
транспортно средство /влекач и ремарке/ с регистрационни номера ********** и ********,
посочени в ЧМР за извършения международен превоз от 31.10.2017 г., относно
стоките по процесната фактура от същата дата от територията на страната –
Р.България до територията на страна членка – Р.Гърция. От същата справка се
установява, че на същата дата посоченото транспортно срество /автокомпозиция/ с
номерата посочени в ЧМР от 31.10.2017 г. е преминало на ГКПП Златарево в посока
Р.Северна Македония, но празно, без какъвто и да е товар. Това е дало основание
на органите по приходите да приемат, че в случая не е осъществена реално ВОД,
поради липса на доказателства за осъществен международен транспорт на стоката
предмет на Ф-ра с № ********* от 31.10.2017 г. и посочена в ЧМР от същата дата
за извършен траспорт с транспортно средство /влекач и ремарке/ с регистрационни
номера ******и ******. В подкрепа на този извод според
ревизиращият екип е и обстоятелството, че представеният ЧМР /екземпляр 1 от 31.10.2017
г.- за изпращача/, не би следвало да съдържа заверка от получател в кл.24, а в
случая в екземпляр 1 на ЧМР-то, кл. 24 е съдържала поставени щемпел на „******“
и подпис на получателя, т.к. това е екземпляра оставащ в изпращача, поради
това, че превозвача следва да върне заверен от получателя „******“ ЕООД екземпляр
4 или следващ такъв, но такъв в хода на ревизията, а и в производството по
делото не е представен /представен е отново в препис и превод екз.1 от ЧМР-то/.
Наред с казаното не са представени и доказателства относно обстоятелството за
чия сметка са транспортните разходи за стоките по посочената фактура и
товарителница – ЧМР. В ЧМР-то липсва и посочен разтоварен пункт за стоката,
посочена е траспортната фирма – ************* /кл.16 на ЧМР-то/, но без да е
посочен VIN на превозната фирма.
Всичко
това е дало основание при анализа на събраните фактически данни органът по
приходите да приеме, че са налице редица несъответствия по отношение на стоките
предмет на фактура с № **********/31.10.2017 г. и международна товарителница -
ЧМР от същата дата, така и с дадените
обяснения от ревизираното дружество.
Ревизионният
акт е законосъобразен.
Спорът
по делото е фактически и той касае действителното извършване на фактурираната от
жалбоподателя „******“ ООД доставка на стока към „***********“ LTD Гърция, с с VIN номер ********, с предмет „биволско
сирене-790 кгр и деликатес – 18 000 кгр“, при което са начислени и лихви за
просрочие в размер на 1 637.36 лева, на обща стойност 33 183 евро или 64 912
лева.
Няма спор, че ревизираното дружество
притежава издаден данъчен документ, съдържащи изискуемите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС
реквизити, в които данъкът е посочен на отделен ред. Спорната предпоставка е
фактическото действително изпълнение на доставката, която да бъде приета за
ВОД, което е изискуемо за упражняване правото на приспадане и тя подлежи на
доказване на общо основание, не се подразбира, нито се предполага само в
резултат на съставена счетоводна документация. Преценката за това следва да се
извърши в резултат на съвкупност от данни, обосноваващи несъмнен извод в тази
насока. Установеното в хода на ревизията не дава основание да се приеме за
безспорно и надеждно доказана документираната с процесната фактура доставка,
както и събраните в хода на съдебния процес допълнителни доказателства не
допринасят за формирането на това убеждение. Вярно е както се твърди в
представените по делото писмени бележки, че съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС за удостоверяване извършване
на ВОД, са необходими транспортен
документ или писмено
потвърждение от получателя
или упълномощено
от него лице.
Представената международна товарителница сама
по себе си не доказва този факт. Съгласно чл. 4 от Конвенцията за международни
автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR)
удостоверяването на договорите за международни автомобилни превози на стоки се
извършва с международна товарителница CMR, която може да се определи
като тристранен договор между изпращача, превозвача и получателя на стоката. С
подписване на товарителницата от изпращача и превозвача превозният договор се
счита сключен. При доставка, получателят също следва да подпише и подпечата
документа с вписване на мястото и датата на получаване на доставката. С това
превозната операция приключва. Вярно е, че товарителницата има доказателствена
сила по отношение на условията на договора и получаването на стоката, т.к.
съгласно разпоредбата на чл. 9,
т. 1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз
на стоки /CMR/ товарителницата удостоверява
условията на договора и
получаването на стоката от превозвача, а съгласно
чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница,
но нейната липса не засяга самото
превозно правоотношение.
В
случай обаче, че липсват реквизити за място, дата и място на получаване на стоките - както е и в настоящия
случай, подпис и печат на получателя, то документът е лишен от възможността да
служи като доказателство за факта на предаването на стоките на получателя, а
освен това не е представен, включително и в хода на делото и екз. 4 от ЧМР-то,
който именно следва да съдържа тези реквизити. Както се посочи в ЧМР-то липсва
посочен разтоварен пункт за стоката, посочена е траспортната фирма – ************
/кл.16 на ЧМР-то/, но без да е посочен VIN на превозната фирма. Без посочените реквизити, по същество
превозвачът не би могъл да удостовери пред изпращача, че е изпълнил превозния
договор, в който случай следва да отговаря за липса на товара. Отделно от това,
товарителницата не съдържа и какви са транспортните разходи /навлото/, както
и от кого следва да бъдат платими.
Вярно и няма спор по отношение изложеното в представените по делото писмени
бележки от страна на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че
липсата на коректно попълване на информация в клетка 24 в товарителниците не е основание
да се
приеме, че транспортът не е осъществен, респективно, че стоката не е напуснала
страната ни. Представените международни товарителници са
редовни от външна страна,
отговарят на изискванията, установени с Конвенцията, поради което съставляват надлежно
доказателство и в случая
изискването за представяне
на транспортни документи - ЧМР, е изпълнено. Съгласно чл. 5, ал.
1 и чл. 6
от Конвенцията за
договора за международен автомобилен
превоз на стоки
(CMR), подписът на получателя
не лишава частния документ от доказателствена сила, когато
са изпълнени всички
останали изисквания на конвенцията, в настоящата конкретика и това е налице. Конвенцията, сочи, че товарителницата има доказателствена
сила по отношение
на условията на договора, в това
число датата и мястото
на товарене на стоки и на местополучаването
им.(в този см. Решение № 5695 по АХД № 9085/2011). С оглед изложеното,
изискването за доказване на ВОД е изпълнено още с представяне на транспортни
документи.
В случая обаче е налице безспорния факт, с оглед представената справка от
Агенция „Митници“, която по никакъв начин не бе оборена и не бяха представени
доказателства в обратния смисъл, че липсва изходящо от страната транспортиране
на стоката по посоченото ЧМР и товарителница с упоменатия в ЧМР-то транспорт в
посака Р.гърция и още по точно, че същото превозно средство действително е
напуснало територията на Р.България, но празно и то в в посока Р.Северна
Македония. При наличие на този факт и съответно некоректно попълнената
международна товарителница – ЧМР, то очевидно следва извода за липсата на
извършена ВОД по отношение на
дружеството жалбоподател. По тези съображения съдът намира за неотносимо към
конкретния случай изложеното по отношение цитираното в писмените бележки
решение на СЕС в решението му от 9 октомври 2014 г.
по дело С-492/13 "*****" ЕООД, съобразно директивите цитирани в
внего.
По
тези съображения съдът намира за недоказан факта на транспортиране на стоките
съгласно ф-ра с № ********** от 31.10.2017 г. и ЧМР от същата дата от с.Стойчовци,
Р.България до Р.Гърция, още повече и предвид липсата на доказателства съгласно
справката от Агенция Митници за осъществетн изходящ транспорт с посоченото в
ЧМР-то транспортно средство на посочената дата в посока Р.Гърция и
преуминаването на същото транспортно средство без товар в посока Р.Македония,
по отношение на която справка в представените по делото писмени бележки изобщо липсва
коментар, а такъв се съдържа единствено по отношение на международната
товарителница, съобразно, която следвало да се счита, че превоза е извършен.
Излаганите понастоящем мотиви от съда, макар и стоящи извън пряката доставка,
съдът намира за необходими, защото именно доказването на превоза е една от
индикациите за ефективно извършена доставка. Освен това липсват данни и за за
извършено плащане от „********“ LTD
Гърция по посочената фактура към „******“ ООД с.Стойчовци, общ.Габрово. Представеното
потвърждание за получаване на доставката на английски език, който както е
посочено и в решението на директора на ОДОП при ТД на НАП- В.Търново също не
отговаря на изискванията за такъв документ, представен по делото и в превод,
също не доказва релевантните факти, т.к. се касае за честен документ, свързани
с транспортирането на стоката, като един от възможните индикации за доставка.
Действително съобразно разпоредбата на
чл. 7, ал. 1
ЗДДС регламентира ВОД и
това е доставка на стока от лице от
територията на страната до територията на друга държава членка,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са
облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53,
ал. 1 ЗДДС
С
оглед обаче изложените по-горе мотиви, съдът счита за обоснован извода на
органа по приходите, че по издадената от дружеството жалбоподател „******“ ООД
с.Стойчовци, общ.Габрово към „*********“ LTD Гърция фактура с № **********/31.10.2017 г. не
се установява да е била реално доставена стока на дружеството получател – сирене
и др.млечни продукти от „******“ ООД, тоест липсва реално извършена ВОД по
посочената фактура, по която
причина правилно допълнително е доначислен ДДС на основание чл. чл.86, ал.2, във вр. с чл.66, ал.1, чл.67, ал.1 и чл.26 от ЗДДС в размер на 12 982.40 лева и са начислени лихви за забава в размер на 1
637.36 лева, във връзка с непризната вътрешнообщностна доставка.
Предвид
изложеното, жалбата против ревизионния акт, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото в размер на 968.60
лева, съгласно представения списък на разноските.
Така
мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Габрово
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "******" ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление община Габрово, с.Стойчовци, ******, представлявано от Д.Х.-
Управител против Ревизионен акт № Р-04000717009005-091-001 от 06.03.2019 г.,
издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Велико Търново, потвърден
с Решение № 64 от 23.05.2019 година на директора на Дирекция "ОДОП" В.Търново.
ОСЪЖДА
"******" ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление община
Габрово, с.Стойчовци, ******, представлявано от Д.Х.- Управител да ЗАПЛАТИ на
Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП сумата от 968.60 /деветстотин шестдесет
и осем лева и 60 стотинки/лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ – София, чрез
Административен съд Габрово, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: