Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.02.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 950/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и по
чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №. чрез юрисконсулт Р.С.-Ч., против М.С.П., ЕГН: **********, адрес:г***, в която се сочи, че на 21.02.2020г. ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Харманли за вземанията си към М.С.П. в
размер на 140,14 лв. По входираните документи било образувано частно гражданско
дело № 229/20г. по описа на РС-Харманли, по което дело в определения срок
постъпило възражение от длъжника, поради което бил
предявен настоящия иск.
Твърди се, че ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на потребление на ответника, находящ се в гр.Харманли, ул. „Ал.Константинов”
№., с итн: ..0. За ответника бил открит клиентски номер **********.
Съгласно общите условия и по конкретно чл.1, т.4 „потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.”
От
направена справка в имотен регистър се установяло, че М.С.П. била собственик на
процесния имот до 04.06.2018г., когато го продала на друго лице. Не били
уведомени нито за продажбата, нито за покупката на процесния имот. М.П. била
собственик на имота и като такъв следвало да отговаря за задълженията за електрическа
енергия.
Ответникът
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на
задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД доставило
на обекта на ответника за периода от 16.10.2017 г. до 15.02.2018 г.
електроенергия на обща стойност 116.63 лв., която до този момент не била заплатена.
Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал
законна лихва в общ размер от 23.51 лв. за периода от 05.12.2017 г. до
20.02.2020 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа
на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство.
С
оглед на гореизложеното, моли да се установите със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към М.С.П.,
както следва: -116,63лв.
(сто и шестнадесет лева и шестдесет три стотинки), представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
16.10.2017 г. до 15.02.2018 г. и обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода от 05.12.2017 г. до 20.02.2020 г. - 23,51лв. (двадесет и три лева и петдесет и една ст.), ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
21.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника М.П., в който заявява, че не била доказана активната и
пасивната легитимация на страните по делото. От друга страна счита исковата
претенция за неоснователна и оспорва същата както по основание, така и по
размер. Представените доказателства не били относими към спора и не следвало да
се приемат. С оглед гореизложеното моли да се остави без разглеждане
исковата претенция или да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноските
по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото фактури №№
**********, **********, **********, ********** се установява, че за отчетния
период от 16.10.2017г. до 15.02.2018 г. са били издадени посочените фактури с
отразени в тях количества на доставена ел.енергия, съответно падеж за плащане
на всяко едно от задълженията, като общата стойност на същите съдът
установи, че възлиза на исковата сума - 116.63
лв.- главница за доставена ел.енергия за клиентски №100099., ИТН:.0,
адрес: гр.Харманли, ул. „Ал.Константинов” №..
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот №296, том 1, дело №521/1994г. на Нотариус М.Динева, рег.№419 и
район на действие РС-Харманли, ответницата М.С. на 10.06.1994г. е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот – 357/1030 ид.части от Парцел IX, отрделен за имот с пл.№969, кв.117 по
плана на гр.Харманли, одобрен със Заповед №626/79г., ведно с построените стара
жилищна сграда с площ 78 кв.м., лятна кухня и навес, при граници:улица
„Ал.Константинов”, В. Я.в, Ро. А.а.
Ответницата на 29.01.2016г. е учредила
пожизнено вещно право на ползване върху имота в полза на Минчо Илчев Желязков,
което се потвърди от нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване
№42, т.1, рег.№360, дело №24/2016г. на Нотариус М.Динева, рег.№419 и район на
действие РС-Харманли.
Съгл. нотариален акт за покупко-продажба
№136, т.2, дело №243/2018г. на на Нотариус М.Динева, рег.№419 и район на
действие РС-Харманли, ответницата М.П. на 04.06.2018г. е продала на П. Т. Ко.
процесния недивижим имот – 357/1064 ид.ч. от ПИ с идентификатор 77181.11.392 по
КК и КР на гр.Харманали, находящ се в гр.Харманли, ул. „Ал.Константинов” №.,
ведно с построените в имота сграда с идентификатор 77181.11.392.3, сграда с
идентификатор 77181.11.392.2 и сграда с идентификатор 77181.11.392.5.
Съдът назначи и изслуша заключение по
съдебно-техническа експертиза, което кредитира изцяло като компетентно и
безпристрастно дадено. От това заключение се установява, че за обект
с ИТН:1627840 са предоставяни мрежови услуги през процесния период 16.10.2017г.
– 15.02.2018г. и обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа.
Вещото лице е установило още, че измереното количество ел.енергия е
остойностено правилно по цени за ел.енергия, определени с Решение от
01.07.2017г. на КЕВР, както и че измереното количество ел.енергия и
остойностеното по приложените фактури за процесния период съотвестват на реално
доставените. В експертизата се сочи още, че върху електромера има изискуемия
знак за преминала първоначална и втора метрологична проверка.
От приложеното по делото ч.гр.д. №
229/2020г. по описа на Районен съд-Харманли е видно, че със Заповед №
117/26.02.2020г. по чл.410 от ГПК ответникът М.П. е осъден да заплати на
кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД-гр.Пловдив сумата от 116.63 лева
– главница, представляваща неизпълнени задължения за заплащане цената на услуги
по електроснабдяване; сумата от 23.51 лева – мораторна лихва за периода от
05.12.2017 г. – 20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 21.02.2020г. до изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет
същите вземания.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че
ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника
е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и
достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи
условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е
доставял твърдяното количество ел. енергия в имота в
гр.Харманли, ул. „Ал.Константинов” №33, с ИТН:1627840, че начисляването й е
извършено съобразно законовите изисквания, размера на вземането си, настъпил
падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава по иска по
чл.422 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези
факти.
По делото не
е спорно, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е търговско дружество, което
притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, “ЕВН България Електроснабдяване” АД, като
краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия.
С
Решение № ОУ-013/10.05.2008 год. Са одобрени Общи
условия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за продажба на
ел.енергия, които общи условия действат, без да е необходимо
изричното им писмено одобрение от клиента. В разпоредбата
на чл.18 от същите е уреден реда и начина на заплащане на
консумираната ел.енергия, както и отговорността на клиента при
неизпълнение на това задължение - чл.27 от ОУ.
От
заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е предоставял електрическа енергия в периода от
16.10.2017г. до 15.02.2018 г. за обект на потребление в гр.Харманли, ул.
„Ал.Константинов” №., с ИТН:1.840, както и че стойността
на потребеното количество електроенергия възлиза на сумата от 116.63 лв.
Спорно по
делото е дали ответникът има качеството на потребител на
предоставените от ищеца услуги за процесния период и дължи ли цената на
доставената ел.енергия в качеството си на такъв съгл. чл.18 от ОУ„ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД.
Съгласно
Глава първа „Общи положения”, т. I, т. 4 от Общите условия на ищцовото
дружество, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008г., клиент -потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик
или ползвател на имот /носител на вещно право на ползване - аргумент от чл.6
ал.2 от ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. В чл.6 ал.2 от Общите условия е предвидено, че
потребител може да бъде и трето лице, в случай, че искането му е придружено с
изрично писмено съгласие от собственика и лицето на което е учредено вещно
право на ползване. Законът за енергетиката, който регулира отношенията по повод
на ползването на услугите, предоставяни от ищеца, също свързва потребителя с титулярството на
вещното право на собственост, респективно вещното право на ползване, когато за
електроснабдения имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя
на договорно основание за доставка на ел. енергия в същия имот. В този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019
г. по гр.д. № 439/2018 г., III ГО на ВКС.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК в
т.1 също е
дадено разяснение на понятието ползвател на услугите, предоставяни по реда на
Закона за енергетиката, което, макар и да касае правоотношенията по доставка на
топлоенергия, е приложимо и по отношения на електроснабдителните дружества,
доколкото правоотношенията, свързано с доставка на топло – и електроенергия се
регулират от един същи закон – Закона за енергетиката. В цитираното ТР се
приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се доставят
услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание, стига да имат
сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява и със
завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя въз основа на
заявление-декларация от ползвателя с искане за доставка на топлинна енергия.
В
случая се установи по делото съгл. нотариален
акт за дарение на недвижим имот №296, том 1, дело №521/1994г. на Нотариус
М.Динева, рег.№419 и район на действие РС-Харманли, че
собственик на процесния имот в процесния период е ответникът М.П., но в същия
този период от 16.10.2017г. до 15.02.2018 г. ползвател
на имота по силата на учредено вещно право на ползване е трето лице – М. И. Ж., което се доказа от представения от ищеца нотариален
акт за учредяване на вещно право на ползване №42, т.1, рег.№360, дело
№24/2016г. на Нотариус М.Динева, рег.№419 и район на действие РС-Харманли.
В този случай, съгласно цитираните разпоредби на Общите условия на
ищеца, за потребител на предоставяните от ищеца услуги се счита лицето, в чиято
полза има учредено вещно право на ползване – в
случая Минчо Желязков, а не собственика в лицето на ответника М.П..
При учредено
ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от правомощието да
ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя. В този смисъл е Решение
№14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о. Или
облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между
доставчика на ел.енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно или
облигационно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби
от закона ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва
собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на ел.енергия. Това е
така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по
предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност
на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия. При
това положение следва да се приеме, че специалната и снабдена със
самостоятелното правомощие да ползва имота фигура на ползвателя изключва тази
на собственика в отношенията с ищеца, както по силата на закона, така и по
силата на договора.
За да насочи
претенцията си спрямо собственика, ищецът следва да докаже пълно и главно, че
последният е упражнявал правомощието ползване на имота, въпреки учреденото в
полза на трето лице ограничено вещно право. В конкретния случай се установява,
че през процесния период от време върху имота е учредено ограничено вещно право
на ползване в полза на трето лице. От приложеното писмо до ответницата от
страна на ищеца от 11.12.2017г. се установява, че ответницата не е имала
партида, открита при ищеца, като последният не оспорва, че същата е открита
като междинна партида след установяване на налични неплатени фактури
за процесния период. Или от доказателствата не може да се направи извод, че
ответницата, в качеството на собственик, е упражнявала ползването върху имота,
въпреки учреденото в полза на трето лице ограничено вещно право. В тази връзка
по делото не се установи между ищеца и ответника да е възникнало облигационно
правоотношение по доставка на ел. енергия за процесния период и за процесния
имот. Страна в правоотношението с ищеца следва да е ползвателя на имота, въз
основа на така учреденото вещно право на ползване, поради което не е налице и
основание за търсене на процесните суми от ответника.
Ето защо
следва да се приеме, че през периода, посочен в исковата молба, правоотношението
с ищеца е съществувало, но не с ответницата, а с ползвателя на имота по силата
на ограниченото вещно право, съответно задълженията през този период за
заплащане стойността на доставената ел. енергия са възникнали за него.
Предвид
изложеното съдът намира, че главната исковата претенция не е доказана и е съответно се явява неоснователна,
поради което следва да се отхвърли изцяло. Следва да се отхвърли и акцесорният
иск за обезщетение за забава, тъй като, с оглед резултата по главния иск,
недоказано се явява и това претендирано от ищеца вземане по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При този
изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК,
възлизащи в размер на общо 500 лв. за адв. възнаграждение и разноски за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.„Христо Г.Данов” №., действащ чрез пълномощника си юрк.Р.С.-Ч., против
ответника М.С.П.,
ЕГН: **********, адрес:г*** искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК,
вр. чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М.С.П., че дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата 116.63 лв. (сто и шестнадесет лева и шестдесет три стотинки), представляваща стойността на електрическа
енергия за периода от 16.10.2017 г. до 15.02.2018г. и сумата от 23.51 лв.,
представляваща обезщетение за забава вурху
главницата за периода от 05.12.2017 г. до 20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
21.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена Заповед
№117/26.02.2020г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 229/2020г. по описа на Районен
съд-Харманли, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:1.,
със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г.Данов” №., действащ чрез
пълномощника си юрк.Р.С.-Ч., на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати
на М.С.П.,
ЕГН: **********, адрес:г*** сумата от общо 500 лева,
направени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение
и вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: