№ 30
гр. Ивайловград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20225650100048 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от „****“ АД, с ЕИК ***
и адрес (седалище/адрес на управление) гр.София, бул. „***“ № 85, ет. **,
чрез пълномощник адв. Р.И.Д. против Е. Х. К. с ЕГН ********** от гр.
Ивайловград, Хасковска област, ул. „***“ № 10.
Ищецът е бил подал пред РС – Ивайловград пред РС – Ивайловград
Заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване Заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника и настоящ ответник Е. Х. К.. Било е
образувано ч.гр. д. № 16/2022 г. по описа на съда.
Въз основа на Заявлението, на 28.02.2022 г., съдът е издал Заповед № 9
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В хода на заповедното производство, в законоустановения срок е
подадено възражение от длъжника К., че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение, поради което с Определение №
53/13.04.2022 г., съдът е указал на кредитора, на осн. чл. 415 от ГПК, че може
да предяви установителен иск за вземането си.
В законоустановения срок е подадена искова молба с правно основание
чл. 422 от ГПК, с цена на иска 470.56 лв и направени разноски по заповедното
и исково производства.
Делото е подсъдно на съда по правилата на местната подсъдност, в
хипотезата на чл. 113 от ГПК и доколкото на осн. чл. 118, ал.1 от ГПК всеки
съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на
производството.
1
Налице са основанията за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание по общия ред.
В исковата молба сочи, че „****” АД, с ЕИК *** (с предишни данни
данни „****” ООД, ЕИК ***, преобразувано чрез промяна на правната
форма), е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите
институции по чл. За, ал. 1 от Закона за кредитните институции с per. №
BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г . на подуправителя на
Българска народна банка.
Основната дейност на ищцовото дружество била отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на
електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗИФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закон
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ответницата Е. Х. К. била кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg,
като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната
форма за кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция
и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Е. Х. К.
данни служител на дружеството се е свързал с нея на посочения телефон, като
същата била потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит
в размер на 900.00 лв.След обработване на данните и одобрение на кандидата
за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него
електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.
Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „****” АД линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра”№
111218/21.01.2021 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-pay
и получена от същата на каса на партньорски офис на „ИЗИПЕЙ“ АД, срещу
представена от Е. Х. К. лична карта.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
ответника била предоставена преддоговорна информация, като същата се е
запознала и е приела Общите условия на предлагания кредит, като е
потвърдила и получила на посочения от нея e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Съгласно условията на сключения Договор, „****”, е поело задължение
да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски
кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на
2
задължението - 1655.73 лв. било платимо ведно с главницата на дванадесет
месечни вноски със следните падежи: 21.02.2021 г., 21.03.2021 г., 21.04.2021
г.. 21.05.2021 г., 21.06.2021 г., 21.07.2021 г.,21.08.2021 г., 21.09.2021 г.,
21.10.2021 г., 21.11.2021 г., 21.12.2021 г..
Първите четири вноски по кредита с падежи съответно на 21.02.2021 г.,
21.03.2021 г., 21.04.2021 г. и 21.05.2021 г. били изцяло погасени от страна на
длъжника. По вноската по кредита с падеж 21.06.2021 г. от страна на
длъжника било осъществено плащане само на дължимите лихва и такса
„Гарант” по месечната вноска, поради което на осн. т. 5 от сключения
договор, крайният срок на издължаване на кредита е бил удължен с един
месец и новият падеж на вноска е станал 21.07.2021 г., а крайният срок за
погасяване на кредита е бил удължен до 21.01.2022 г. След посочените
действия вноската по кредита с падеж съответно 21.07.2021 г. била изцяло
погасена.
Към 16.02.2022 г., кредитополучателят не бил осъществил никакво
последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 21.08.2021 г., 21.09.2021 г., 21.10.2021 г., 21.11.2021 г.,
21.12.2021 г., 21.01.2022 г.. Служители на дружеството неколкократно били
осъществявали връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни
email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и
били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след
настъпване на падежните дати, но ответницата не била осъществила никакво
плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към
дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД Е. Х. К. дължала на „****” АД обезщетение за
забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до
датата на подаване на заявлението възлизала на 22.96 лв.
Кредиторът потърсил начин да защити интересите си, като е подал на
основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC
- Ивайловград е образувал посоченото по – горе ч.гр.д. 16/2022 г., по което е
издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на
ответника в законоустановения срок.
След подаването на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, длъжникът е осъществил частично плащане по делото, в размер
на 100.00 (шестстотин и пет) лева, която престация не била достатъчна, за да
удовлетвори изцяло вземанията на кредитора, който е разнесъл сумата,
съобразявайки се с предвидената поредност на погасяване на задълженията.
Съгласно съдебната практика извършените частични плащания имали
характер на признание на иска.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата- длъжник
Е. Х. К., след извършеното частично плащане била в р-р на 470.56 лв.
/четиристотин и седемдесет лева и петдесет и шест стотинки/.
Към задължението били направени допълнителни разноски за
образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00
3
лв. /триста двадесет и пет лева и нула стотинки/, както и разноски за
образуване на настоящото производство в размер на 325.00 лв. /триста
двадесет и пет лева и нула стотинки/.
Моли съда, след като се убеди в основателността на изложените
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, да постанови
решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо и да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „****“ АД сумата от
470.56 лв./четиристотин и седемдесет лева и петдесет и шест стотинки/
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”
№111218/21.01.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Моли съда, да осъди ответника да заплати на „****“ АД разноски за
образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00
лв. /триста двадесет и пет/, както и разноски за образуване на настоящото
производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и
допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в
хода на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Моли, в случай, че представител на ищцовата страна не успее да се яви
на първото съдебно заседание по делото, да бъде даден ход на същото в
негово отсъствие.
В случай, че ответникът претендира съдебни разноски прави
възражение за прекомерност на същите.
Моли, да бъде изискано и приложено към настоящото производство
ч.гр. дело № 16/2022 г. Същото било необходимо за доказване на следните
обстоятелства: наличието на връзка между двете производства, размерът на
заплатената държавна такса за образуване на Заповедното производство и
датата на уведомяване на ищеца за подаденото от длъжника възражение, от
което да бъде видно обстоятелството, че настоящата искова молба е подадена
в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
С оглед отговора на исковата молба от ответника, щели да бъдат
направени допълнителни доказателствени искания.
В законоустановения срок, от ответната страна е получен отговор.
Оспорва предявените искове по основание и размер, като излага съображения
за това:
На 21.01.2021 г., отв. К. била сключила договор за потребителски
кредит № 111218 с „****“ АД. В договора било посочено, че сумата по
отпуснатия заем е в размер на 900.00 лева, видът на потребителския кредит е
„Екстра“, със срок за погасяване на кредита единадесет месеца. Посочено
било, че кредитът, ведно с дължимата лихва се издължава на равни месечни
вноски. Уговореният фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ бил в размер
на 36.00 %, а годишният процент разходи /ГПР/ - в размер на 49.70 %. В
договора било посочено, че за гарантиране връщане на вноските по кредита
4
кредитодателят ангажира „Дружество Гарант“, за което Е. Х. К. следвало да
заплати в полза на „****” АД „такса гарант", разсрочена към месечните й
вноски съгласно приложения към договора погасителен план. Начислената
такса "гарант" била в общ размер на 651.75 лева /единадесет вноски по 59.25
лева на месец/.
От погасителния план било видно, че размерът на кредита е 900.00 лева,
като сумата е платима на единадесет равни вноски, а общият размер на
месечната вноска е по 150.52 лева за единадесет месеца, като общо дължимата
от отв. К. сума, с начислена такса гарант била в общ размер на 1655.73 лева.
Ответницата била погасила сума по сключения договор, в общ размер на
827.08 лева, посочени в отговора по дати и р-р на вноската. Моли се тези
обстоятелства да бъдат отделени като безспорни.
Прави се възражение, че договор за потребителски кредит № 111218 от
21.01.2021 г., сключен с „****” ООД, както и договорът, сключен е
„Дружество Гарант“, за което ответницата е заплатила в полза на „****“ АД
„такса гарант", са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на
законоустановените императивни правила.
Прави се възражение, че договор за потребителски кредит № 111218 от
21.01.2021 г., сключен с „****” ООД, както и договорът, сключен е
„Дружество Гарант“,са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Настоящият случай
касаел сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на
договорите са използвани изключително средства за комуникация от
разстояние. Ето защо за действителността на договорите следвало да бъде
спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Тази процедура не била
спазена, тъй като доставчиците „****“ АД и „Дружеството гарант“, за което
ответницата е заплатила такса гарант, не били изпълнили императивно
вменените им задължения да предоставят на потребителя изискуемата
преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя
за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при
които последният може да се откаже от тях.
Прави се възражение, че всички разменени между доставчиците и
потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представлявали електронни
документи, които обаче се явявали неподписани такива, тъй като не е спазена
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор
/например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат
т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. По таков начин ищцовото дружество
5
приело за сключени процесиите договори с ответницата в нарушение на
предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно
своето съгласие.
Прави се възражение, че е нарушено изискването процесиите договори
да са написани по ясен и разбираем начин и, че отделно от това ответницата
не е подписвала договор за предоставяне на гаранция с избраното от „****“
АД дружество - гарант, респ. такъв договор не й е бил предоставян. Поради
тази причина, договорът бил нищожен и поради липса на форма.
В нарушение на чл. 147а от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ на
ответницата не били предоставени подписани от кредитодателя Общи
условия към договора за потребителски кредит, същата не се е съгласила с
тях, не ги е подписала и респ. последните не я обвързват.
Възразява се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на
кредита.
Възразява се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. В нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.В договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен
размер на ГПР, като действителният такъв /в размер на 91.60 % за конкретния
договор/ бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Прави възражение, че в настоящия случай сключеното с „Дружеството
гарант“ съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора
за поръчителство и излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а
има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. В
този смисъл клаузата, с която в процесния договор за потребителски кредит
било уговорено, че заемът се обезпечава с договор за гаранция, предоставена
от точно определено от кредитодателя лице „Дружество гарант“, за което
ответницата следвало да заплати в полза на „****“ АД „такса гарант", се
намирала в пряко противоречие с преследваната от директивата цел,
транспонирана в ЗПК.
Клаузата била изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във
вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП - не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на
страните.Същата не била формулирана по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както
6
самостоятелно, така и в съвкупност с договора за предоставяне на гаранция не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Също така счита, че тази
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Възразява се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Възразява се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Липсвало каквото и да е посочване на
периодичността на дължимите вноски, както и датата на падежа на всяка една
от тях. Липсвало посочване на общата сума, която ответницата следвало да
върне, както и размера на погасителните вноски.
Това не позволявало на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора.
Счита, че процесният договор за потребителски кредит следва да бъде
обявен за недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК.
Прави се възражение, че Договорът за потребителски кредит е нищожен
и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Прави и възражение, че нищожността на процесния Договор за
потребителски кредит води до нищожност и на свързания с него Договор за
предоставяне на гаранция.
Налице били явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации. Ответницата е получила сумата в размер на 900.00 лева, като
впоследствие е следвало да върне сумата от 1655.73 лева, респективно
ответното дружество реално е предвидило да получи възнаграждение за
предоставения заем в размер на 755.73 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на повече от 50 %. Това обстоятелство не съответствало на
пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне
на заема - 21.01.2021 г.
Ищцовото дружество е отпуснало на ответницата заем в размер на
7
900.00 лева, като впоследствие същата е следвало да погаси и преведе
единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1655.73
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“, поради което счита, че дължи на кредитодателя единствено сумата
до размер от 72.92 лева, представляваща разликата между отпуснатата сума
от „Кредит Ине” АД по процесния договор за кредит № 111218 от 21.01.2021
г. (900.00 лева) и възстановената от ответницата сума по договора (827.08
лева).
Оспорва акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. 16/2022 г. по описа на PC Ивайловград. С оглед
неоснователността на главният иск, във връзка с изложените съображения на
основание чл. 23 от ЗПК, смята акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за забава също за неоснователен.
По отношение на представените доказателства от ищцовата страна: Не
възразява да бъдат приети като доказателства представените с искова молба
писмени документи; Не възразява да бъде приложено към настоящото дело ч.
гр. д. № 16/2022 г. по описа на PC Ивайловград.
С оглед становището на другата страна, ще направи и други
доказателствени искания и ще ангажира други доказателства.
Моли съда, да отхвърли изцяло предявените искове от „****” АД
срещу Е. Х. К. като неоснователни и недоказани.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищцовото
дружество.
Страните не се явяват в насрочените съдебни заседания, като
представят писмени бележки. Допълнително ищцовата страна моли да бъде
допусната ССчЕ.
Ответната страна не възразява исканата ССчЕ да бъде допусната, като
моли да бъде разширена с допълнителни въпроси. Съдът е допуснал
доказателствените искания на страните и е назначил ССчЕ.
Приобщени доказателства:
Приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно:
Пълномощно; Договор за правна помощ и съдействие; Удостоверение за
актуално състояние на „****“ АД; Заявка за кредит от Е. Х. К. - 2 бр.;
Справка – банково извлечение за извършен превод и извършените плащания;
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 111218/21.01.2021 г.; Общи
условия на „****“ АД приложими съм Договорите за предоставяне на
потребителски кредит; Заповед на подуправителя на БНБ с № БНБ –
8
23940/21.02.2020 г.; Квитанция за заплатена държавна такса; Препис от
исковата молба, ведно с приложенията за ответната страна, както и
представените с писмения отговор на исковата молба от ответната страна:
Договор за правна помощ и съдействие/Пълномощно от адвокатски кочан в
оригинал, Препис от отговора на исковата молба. Молба с вх. № 2535 от
23.09.2022 г. от „****“ АД , чрез адв. Ренета Даньовска с приложени:
Списък по чл. 80 ГПК; Молба по чл. 192 от ГПК с препис за ответната страна.
Становище с вх. № 2668 от 03.10.2022 г. от Е. Х. К., чрез своя процесуален
представител адв. Г. Ч. с приложен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
Преписи за насрещната страна; Молба с вх. № 2938 от 21.10.2022 г. от „****“
АД, чрез адв. Ренета Даньовска с приложени: Вносна бележка 1 бр. и Списък
по чл. 80 ГПК и Становище с вх. 3045 от 01.11.2022 г. от Е. Х. К., чрез своя
процесуален представител адв. Г. Ч. по същество.
Прилага към настоящето производство ч.гр.д. № 16/2022 г. по описа на
РС- Ивайловград.
Установена фактическа обстановка и правни изводи:
Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се
представляват. Представят писмени бележки.
От представените по делото документи и от назначената съдебно –
счетоводна експертиза, заключението на която съдът приема като обективно,
безпристрастно и непротиворечиво, както и от устното допълнение към
експертизата в о.с.з. се установява, че сумата по процесния договор в р-р на
900 лв. е преведена в полза на ответника Е. Х. К. по системата на „Изи Пей“ с
разписка за получената сума на 04.12.2020 г. Счетоводството на „****“ АД по
отношение на процесния кредит на ответника Е. Х. К. е водено редовно. В
счетоводството на „****“ АД като задължение за плащане са отразени
посочените в исковата молба суми по кредита за главница, договорна лихва,
законна лихва, такси и разноски.От счетоводството на ищеца е била
представена справка от счетоводна сметка 443- вземане по съдебни спорове.
Вземанията са осчетоводени. Представена е хронологична ведомост за
периода 21.01.2021 г. – 28.08.2022 г. по счетоводна сметка 531 –краткосрочни
вземания и заеми от нефинансови предприятия по аналитична партида на
ответника Е. К.. Хронологията съдържа с кореспондиращи сметки 502 – за
внесени суми по банка, 720 –начислени лихви, сметка 499 – за такса „гарант“.
В счетоводството на „****“ АД извършените плащания по договора за кредит
са отразени в счетоводна сметка 531 –краткосрочни вземания и заеми от
нефинансови предприятия. Според експертното заключение общия размер на
задължението на ответника К. възлиза на 828.65 лв., от които главница –
540.12 лв., лихва – 37.80 лв. и “такса гарант“ в р-р на 25.73 лв. По експертиза,
ответникът К. е изплатила на ищеца сума в общ р-р на 827.08 лв., като
последното плащане е на 24.11.2021 г. Съдът приема и твърдението на
ищцовата страна, че след подаването на Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, длъжникът е осъществил частично плащане по
9
делото, в размер на 100 лева, с което общият р-р на плащането по кредита
възлиза на 927.08 лв. ГПР, изчислен от експертизата е 42.57 %.
С разпореждане № 28 от 28.02.2022 г. по ч.гр.дело № 16/2022 г.по описа
на РС – Ивайловград, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за сумите, свързани с договорната
такса „Гарант“, тъй като е приел,че същата противоречи на закона и на
„добрите нрави“ и по същество представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, която от една страна задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, а от друга не позволява същия да прецени
икономическите последици от договора. Разпореждането не е обжалвано от
заявителя. Независимо,че в настоящото производство се претендира само
главница, не и договорната такса „Гарант“, то видно от назначената ССчЕ, от
извършените вноски по кредата, обща сума в р-р на 401,05 лв. е разпределена
като внесена такса „Гарант“. Таза сума се основава на неравноправната
клауза, платена е от ответника и следва да бъде приспадната от исковата
претенция в р –р на 470.56 лв. Що се отнася до възражението на ответника,
че договорът е нищожен, неравноправната клауза не следва да влече
нищожност на договора, тъй като може да се предположи, че сделката би
могла да бъде сключена и без тази клауза.
Поради изложеното по- горе, съдът счита, че искът е допустим, и
частично основателен до размера от 69.51 лв. – разликата между
претендираната сума и неоснователно платената от ответника, като в
останалата си част до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на разноските, при този изход на спора и двете страни
имат право на разноски по съразмерност.
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както следва:
25 лв. - ДТ в исково производство, 300 лв. адвокатско възнаграждение в
исковото производство, депозит за вещо лице в р-р на 300 лв. или в общ р-р
на 625 лв., както и сторените в заповедното производство разноски, а именно
ДТ – в р-р на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в р-р на 300 лв., или в общ
р-р на 325 лв.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по съразмерност сторените в исковото производство
разноски – ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, в общ р-р
на 92.33 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна по
съразмерност и сторените в заповедното производство разноски в общ р-р на
48 лв.
Ответната страна представя списък на разноските ло чл. 80 от ГПК, в
които се претендира заплащане на разноски в полза на адв. Г. Ч. в р-р на 400
лв., на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, който декларира, че е представлявал
ответника безплатно, тъй като същият се намира в затруднено финансово
10
състояние. При това положение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатът на
ищцата има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението, в р-р не по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо, съдът следва да
осъди ищеца да заплати в полза на адв. Г. Ч., адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал.1,т.2, вр. чл. 36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатско възнаграждения в р-р
на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Х. К. с
ЕГН **********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „***“ № 10, че дължи на „****“
АД, с ЕИК *** и адрес (седалище/адрес на управление) гр.София, бул. „***“
№ 85, ет. ** сумата от 69.51 /шестдесет и девет лв и петдесет и една ст./ лв. -
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”
№111218/21.01.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата, като иска над 69.51
лв., в останалата му част до пълния предявен р-р от 470.56 лв./четиристотин и
седемдесет лева и петдесет и шест стотинки/, като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ответника Е. Х. К., със снета по делото самоличност, да
заплати на „****“ АД, с ЕИК *** и адрес (седалище/адрес на управление)
гр.София, бул. „***“ № 85, ет. ** сумата от 92.33 лв. разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА ответника Е. Х. К., със снета по делото самоличност, да
заплати на „****“ АД, с ЕИК *** и адрес (седалище/адрес на управление)
гр.София, бул. „***“ № 85, ет. ** сумата от 48 лв. разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА ищеца „****“ АД, с ЕИК *** и адрес (седалище/адрес на
управление) гр.София, бул. „***“ № 85, ет. ** да заплати на по сметка на адв.
Г. Ч. сумата от 400 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
11