Решение по дело №585/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на В. Н. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адвокат И. М. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1158-000362 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 20.09.2024 година, издадена от Н. Й. М. – командир на отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излага се, че прилагането на принудителната административна мярка е наложена преди да е установено по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението. Твърди се, че същата ще накърни необосновано правата и интересите на жалбоподателя. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя В. Н. А. редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, с които развива допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата Н. Й. М., редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Преви възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно – производствените правила и материално – правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. По отношение на съдържащите се в заповедта реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване на акта, съдът, намира че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: по т. 1, б. „б“ от същия закон е визирана хипотезата на временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Задължителна предпоставка за законосъобразност на наложената на оспорващия ПАМ – е управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсикологично лабораторно изследване В случая жалбоподателят е изпробван с техническо средство – Дръг тест 5000 и е дал кръвна проба за химическо изследване, резултатът от което не е представен с административната преписка. В хода на административното производство от страна на административния орган не се ангажират безспорни доказателства, които да потвърдят резултата от Дръг теста.

Нещо повече административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като е издал талон само за кръвна проба на водача, но не и за урина, каквото е изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в която императивно е посочено, че „За изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по – малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по – малък от 20 мл. За осигуряване на необходимото количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и производител“. На следващо място преди да изчака резултата от кръвната проба, административният орган веднага е издал обжалваната заповед, като по този начин е предрешил административното производство и е нарушил правото на защита на водача.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП императивно въвежда ПАМ по отношение на лице, което управлява МПС след употребата на наркотици, т. е. законодателят е предвидил забрана за водачи на МПС да шофират под влиянието на наркотици. Следователно, за да се наруши тази забрана трябва да са налице две кумулативни предпоставки: Първо лицето към момента на проверката да управлява МПС и в резултата на проверката да се установи, че то е употребило наркотици или техните аналози. Която и от тези две предпоставки да не е налице, то не може да се вмени извършването на нарушение по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В случая не е налице втората предпоставка, тъй като административния орган не потвърди по безсъмнен начин употребата на наркотици от страна на жалбоподателя и не представи резултата от дадената кръвна проба, който е определящ спрямо този от полевия тест. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 24-1158-000362 от 20.09.2024 година, издадена от Н. Й. М. – командир на отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане на съдебни разноски е основателно, поради което ответникът ОДМВР Перник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 900 /деветстотин/ лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.09.2024 година.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1158-000362 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 20.09.2024 година, издадена от Н. Й. М. – командир на отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на В. Н. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник да заплати на В. Н. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]направените по делото съдебни разноски в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.