Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр.Шумен, 12.ХІІ.2016г.
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на двадесет и девети ноември 2016 г.,в
състав:
Председател:Константин Моллов
Членове:1.Лидия Томова
2.Димчо
Луков
при участието на секретар Г.С.,като
разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 498/2016г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото въззивно
дело е образувано по въззивна жалба на Б.И.К.,ЕГН
**********,с п.адрес:г***,съд.адрес:адв.П.П. и адв.Л.П.,ШАК,и двамата на
адрес:г***,кантора 25-26,
против Решение от 9.VІІІ.2016 по гр.д.№
561 за 2015 г. на Районен съд-Велики
Преслав,с което е отхвърлен предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК вр.
с чл.240 от ЗЗД,от жалбоподателката и ищца в първоинстанцинното производство Б.И.К.,
против Д.В.Р.,ЕГН **********,с п.адрес: ***, за признаване за установено,че ответницата
дължи на ищцата сумата 5000 лева,представляваща невърнат паричен заем,както и
че същата дължи на ищцата сумата 3300 лева-договорна лихва за времето от
29.VІІІ.2007г. до 29.VІІІ.2015г. и сумата 13,92 лева,представляваща мораторна
лихва за времето,считано от 31.VІІІ.2015г. до 9.ІХ.2015г.,ведно ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 10.ІХ.2015 г.
Оплакванията
във въззивната жалба са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решения.Съображения в
подкрепа на оплакванията срещу решението са подробно изложени в жалбата.Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови
друго,с което, предявените искове да бъдат уважени изцяло.Няма нови
доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по
въззивната жалба,по реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК,с който оспорва изцяло
жалбата и моли да да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение на ВПРС,като на
въззиваемата страна се присъдят направените от нея деловодни разноски. Няма
нови доказателствени искания.
Въззивният съд,като прецени изложените оплаквания във въззивната
жалба,становището по нея в отговора на насрещната страна,всички доводи и
аргументи на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната взаимна
връзка,както и приетото в първата съдебна инстанция заключение по ССЕ,намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице-ищца
в първоинстанционното производство, в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на
изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. ,поради което е редовна
и допустима.
В рамките на правомощията,определени в
чл.269,предл.последно от ГПК, след преценка на посоченото в пределите на въззивната жалба,настоящият
въззивен съдебен състав намира,че по същество жалбата се явява основателна и доказана,поради
следното:
Производството пред първата съдебна
инстанция има за предмет обективно съединени положителни установителни искове, предявени
от ищцата Б.И.К.,ЕГН**********,п.адрес:г***,против ответницата Д.В.Р., ЕГН **********,п.адрес:г***,с
правно основание по чл.415ал.1 вр.с чл.422ал.1 от ГПК вр. с чл.240ал.1 от ЗЗД и
по чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата 5000/пет
хиляди/ лева, представляваща главница по договор за заем, сключен между
страните по делото на 30.VІІ.2007г.,както
и сумата 3300 лева/ три хиляди и триста / лева, представляваща обезщетение /договорна
лихва/ за забава върху главницата, за периода от 29.08.2007 г. до 29.08.2015 г., сумата от 13.92 лв. (тринадесет лева
и 92 стотинки), представляваща
обезщетение за забава / мораторна лихва /върху
главницата ,за периода 31.08.2015 г. до 09.09.2015 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.09.2015 г. ,
до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение №178/12.09.2015 г. по ч. гр. д.№418/15 г. по описа на ВПРС. Ищцата претендира и за направените по делото
разноски, включително и тези за заповедното производство.
Излага се в
исковата си молба ,че на 30.07.2007 г. ищцата сключила с ответницата
договор за заем, по който последната се
явявала заемател, а ищцата- заемодател. По силата на този договор,
ищцата предоставила на ответницата в
заем сумата от 5000.00 лв. за срок от осем години, като заемополучателят
се задължил в рамките на този срок да
върне дадената му в заем сума, ведно с годишна лихва в размер на 8.25 %. Срокът
на договора изтекъл на 30.08.2015 г. и след като задължението не било
заплатено, ищцата се снабдила със заповед за изпълнение, но длъжникът /ответницата/
подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Поради
Гореизложеното,с предявените искове ищцата моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено съществуване на вземане на ищцата спрямо
ответницата, равняващо се на сума от 5000.00 лв., представляваща задължение по
договор за заем от 30.07.2007 г., както и сумите от 3300.00 лв.(три хиляди и триста
лева), представляваща обезщетение за
забавата в размер на договорна лихва върху главницата за периода от 29.08.2007
г. до 29.08.2015 г. ,а също и 13.92 лв. (тринадесет лева и 92 стотинки), представляваща обезщетение за
забавата в размер на мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2015 г.
до 09.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена заповед за изпълнение №178/12.09.2015 г. по ч.гр.д.№418/15
г. по описа на ВПРС.
В писмения си отговор на
исковата молба, ответницата оспорва предявените искове, с възражение,че не е получавала от ищцата посочената в договора за заем сума. Твърди,че имала с ищцата обща стопанска дейност- експлоатация
на обществена пералня, като ищцата изтеглила
суми по банков кредит,които били изразходвани за започване и развитие
на тази обща дейност, в която ответницата била вложила и свои средства.
В хода на първоинстанционното
производство ищцата излага,че процесната
сума по договора за заем не предала на ответницата изцяло наведнъж,а на няколко
пъти,когато се наложило закупуването ,респ.да заплащнето на ремонтни работи,машини и съоръжения за общата
им дейност по експлоатация на обществената пералня.Тези плащания били
осъществявани от името на едноличния търговец на ответницата и разходите били
осчетоводявани от ЕТ”Д.Р.”.
За
да се произнесе по исковата молба,с
която е сезиран,районният съд, като е отделил спорното от безспорното,е събрал
всички допустими,необходими и относими доказателства.Изслушал е и заключение по
ССЕ.След задълбочения и всестранен анализ на събрания доказателствен материал,първоинстанционният
съд изцяло и правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.
Както във въззивната жалба,така и в хода
на въззивното производство,страните не
изложиха нови факти и обстоятелства и не представиха нови допустими и относими доказателства,които да водят до
установяването на фактическа обстановка,различна от тази,приета от районния
съд.
Въззивният съд намира всички фактически доказателствени изводи на първоинстанционния съд за напълно
обосновани,като кореспондиращи изцяло на събрания доказателствен материал.Ето
защо,като споделя тези
изводи,на основаие
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази
връзка.
Настоящият въззивен съдебен състав
намира,че при тази правилно и изчерпателно установена фактическа обстановка по
делото,районият съд неправилно е приложил материалния закон,като е достигнал до
незаконосъобразни правни изводи,несъответствъщи както на смисъла
и духа на закона,в ч. на приложимите за разглеждания случай правни
норми,така и на трайно установената задължителна съдебна практика по сходни
казуси.
В процесния случай, по ч.гр.д. №418/2015 г. по описа на ВПРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцата срещу ответницата, за сумата от 5000/пет
хиляди/ лв., Според
вписаното в заповедта твърдение на
взискателя по нея /ищцата в настоящото производство/,сумата,предмет на заповедта за изпълнение представлява задължение на ответницата по сключен
между страните договор за заем от 30.07.2007 г., сумата от 3300.00 лв.(три хиляди и триста лева) се явява обезщетение за забавата в размер на
договорна лихва върху главницата за периода от 29.08.2007 г. до 29.08.2015 г.,а
претендиратана сума в размер на 13.92 лв. (тринадесет лева и 92 стотинки), е обезщетение за забавата в
размер на мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2015 г. до
09.09.2015 г.Ведно с горните суми се претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
10.09.2015 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Законосъобразни са изложените
от районния съд правни доводи и съображения досежно естеството и правната природа на
договора за заем, като неформален и реален договор,при който предаването на
дадената в заем вещ/респ.парична сума/ от заемодателя на заемателя е съществен
елемент от фактическия състав на договора.Този характер на договора за
заем е определен с правния режим,установен в нормите на чл.240 и сл. от ЗЗД/гл.V на ЗЗД/,регулиращ заемните договорни правоотношения.Тъй като обаче
договорът за заем има неформален характер,доказването на съществуването му може
да става с всички предвидени от закона доказателствени средства и начини,както
с писмени,така и с гласни доказателства.
В процесния случай тежестта за
доказване съществуването на сключен между страните договор за заем лежи изцяло
върху ищцата.В подкрепа на твърдението си тя е представила по делото писмен
договор за
заем,сключен между нея и ответницата на 30.VІІ.2007г.,с нотариална заверка
на подписите. Този писмен договор не е оспорен от другата страна по реда на
чл.193 от ГПК и съдът няма основание да го приема за неистински.Според договора,по който ищцата се явява
заемодател,а ответницата-заемополучател, заемодателят ДАВА в заем на
заемополучателя сумата от 5000 лева ,за
срок от 8 години,която последната следва
да изплати на заемодателя на 96 месечни вноски включваща
главница и лихва в размер на 8,25% годишно,считано от 29.VІІІ.2007г., на 29
число на месеца.
Според разпоредбата на чл.180
от ГПК,така сключеният договор е частен документ и като подписан от лицата,които са го
издали,съставлява доказателство,че изявленията ,които се съдържат в него,са
направени от тези лица.В случая действителността на заявленията , датата и подписите в договора
са удостоверени и с нотариална заверка.
Въззивният съд намира,че
представеният писмен договор е безспорно
доказателство за съществуващи между страните
договорни правоотношения по договор за паричен заем,в размер на
посочената в него сума от 5000 лева ,върху която се дължи и съответната
договорна лихва.Според удостовереното с подписите на двете договарящи
страни,ищцата е дала,а ответницата е получила договорената парична сума,със
задължението да я върне в 8 годишен срок.
Въззивният съд счита за
несъстоятелни и незаконосъобразни възраженията на ответницата,че такъв валиден договор за заем не е налице и
не е доказан,тъй като не е доказан фактът на реално предаване на процесната
парична сума от ищцата на ответницата,което е съществен елемент от фактическия
състав на договора за заем. Процесният частен писмен документ е годно и
достоверно доказателство за РЕАЛНО предоставяне в заем от ищцата на ответницата
на процесната искова сума по главницата,респ. за съществуващи между страните
правоотношения на валидно сключен договор за заем. Доказателството за такова предаване е самият писмен
договор,каквато доказателствена стойност би имал и всеки друг документ-разписка,
подписан от двете страни ,удостоверяващ даването и получаването на паричната сума,посочена
в нея.Направените от ответницата възражения, че парите по договора са дадени и
получени във връзка с взаимоотношения между страните по повод тяхна обща
стопанска дейност,по никакъв начин не изключва извода за наличието на валиден
договор за заем между страните,пораждащ
съответните права и задължения. Тези възражения биха могли да се обсъждат в
друг контекс,ако в процесния договор само са поети от страните насрещни
задължения за предоставяне на
парични сума в заем и за връщането й. Както вече беше посочено по-горе,в
договора между страните изрично е удостоверено предоставянето на сумата по
заема и затова той е надлежно доказателство за съществуващите валидни заемни правоотношения между страните.
При твърденията на ищцата,че ответницата
й дължи цялата сума,получена по заема,в
тежест на последната е да докаже,че е изплатила тази сума или част от нея. По
силата на чл.164ал.1т.4 от ГПК ,свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения са недопустими. Ответницата
не е представила по делото надлежни
писмени доказателства за частично или пълно изпълнение на задължението си като
заемател/заемополучател/по договора за заем,установени в р.ІІ,т.2 от договора
,както и в разпоредбите на
чл.240,ал.1,пр.второ и ал.ІV на с.р. от ЗЗД,поради което за ищцата е налице
правото да търси и получи връщането на дадената в заем сума,както и на
договорената лихва и законната лихва за забава.
Във връзка с изложеното
по-горе,въззивният съд намира,че предявените
установителни искове за съществуване
вземането в полза на ищцата срещу ответницата, по издадената процесна
заповед за изпълнение,респ.по процесния договор за заем,се явява основателен и
доказан.Аксесорният иск за дължимата договорна
лихва върху главницата е основателен и доказан до изчисления размер от
вещото лице по ССЕ,или за сумата 3247,77лв,т.е. равен е на исковата сума без 2 лв,което
е в рамките на аритметичните закръгляния.Мораторната лихва след падежа/крайният
договорен срок за връщане на сумата по заема/ -31.2015г. до 9.ІХ.2015г. възлиза
на сумата 13,92лв ,също равна на исковата.
Основателна и доказана е и
претенцията за присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена заповед за изпълнение №178/12.09.2015 г. по ч.гр.д.№418/15
г. по описа на Районен съд-Велики Преслав.
Като е достигнал до други правни изводи
и е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани,районният съд е
постановил неправилно решение-необосновано и незаконосъобразно.Ето защо въззивната жалба против това решение се явява
основателна и доказана.Поради това обжалваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено,включително и в частта за присъдените разноски .Вместо него следва
да бъде постановено друго,с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора ,ответницата и
въззиваема страна следва да заплати на
ищцата и жалбоподател по делото направените от последната деловодни разноски за двете съдебни
инстанции,така,както са поискани,а именно-деловодните разноски по гр.д. №
561/2015г. наВПРС,възлизащи на 815,72лв.,както и деловодните разноски за по
в.гр.д.№ 498/2016г.на ШОС,възлизащи на
466,28лв,или общо сумата 1282/хиляда двеста осемдесет и два/
лева.Разноски за заповедното производство не са поискани по реда и в сроковете,предвидени
в ГПК,поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 143 от 9.VІІІ.2016г. по гр.д. №
561/2016г. на Районен съд-Велики Преслав,като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че в полза на Б.И.К.,сЕГН**********,***, съществуват парични вземания спрямо Д.В.Р.,ЕГН **********,с адрес:г***,произтичащи
от сключен на 30.VІІ.2007г.между двете страни Договор за заем ,възлизащи както
следва:
5000/пет хиляди /лева-главница;
3300/три хиляди и триста / лева-договорна
лихва върху главницата,за периода
29.VІІІ.2007г. до 29.VІІІ.2015г.;
13.92 лв. (тринадесет лева и 92 стотинки)- обезщетение за забава/лихва/ върху
главницата за периода 31.08.2015 г. до 09.09.2015 г.,
ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.09.2015
г. до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена заповед за изпълнение №178/12.09.2015 г. по ч.гр.д.№418/15
г. по описа на Районен съд-Велики Преслав.
ОСЪЖДА ответницата и въззиваема по
делото Д.В.Р.,ЕГН **********,с адрес:г*** ...,адв.В.К.,ШАК, да заплати на
ищцата и жалбоподателка Б.И.К.,сЕГН **********,с адрес:г***,...адв.П.П. и адв.Л.П.,ШАК,
направените деловодни разноски за двете съдебни
инстанции,възлизащи общо на 1282лв/хиляда двеста осемдесет и два лева/.
Разноските за заповедното производство
остават за страните така,както са направени от тях.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1.
2.