Производството
по делото е образувано по мотивирано постановление на прокурор от РП Л.,
с което се предлага И.Н.Ц., с ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 296, ал. 1, пр.
2-ро, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че за периода 22.01.2016 г. до 22.08.2016 г. в гр. У., обл. Л., осуетил /не
организирал дейността на районното управление, съгласно длъжностната
характеристика на заеманата от него длъжност „Началник на РУ” и чл. 26, ал. 2
от Правилника за устройството и дейността на МВР/ изпълнението на съдебно
решение № 7/16.01.2016 г., постановено по НАХД № 42/2016 г. по описа на РС Л.,
влязло в сила на 18.01.2016 г., с което е наложено административно наказание
„задържане в структурни звена на МВР” за срок от пет дни, като му се наложи административно наказание при
условията на чл. 78а НК.
РП Л. не изпраща представител в
съдебно заседание.
Обвиняемият И.Н.Ц. дава обяснения в хода на производството, а
по същество не участва и не изразява становище.
Обвиняемият е роден на роден
на *** г. в гр. В., с адрес: ***, българин, български гражданин, с висше
образование, разведен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.
Ц. работи на длъжност началник
на РУ У. от 19.09.2006 г. и към момента. Съгласно Правилника управлението и
дейността на МВР /ПУДМВР/ началника на районно управление/участък осъществява общото и непосредственото ръководство, като ръководи, планира, организира и
отговаря за дейността на подчинените му звена /чл. 26, ал. 3, т./.
Организационни, ръководни и контролни функции върху дейност на районното
управление са възложени на обвиняемия и с длъжностна характеристика.
На 15.01.2016 г. в районното управление в У. е
постъпил сигнал за скандал в заведение в с. Г.. На място е изпратен екип от
управлението, включващ свидетелите Николай М., К. П.и П. М.. При посещението
екипът установил, че ЙО. ЙО.от същото село, е нанесъл побой на Д. Д.в местно
заведение. ЙО.се държал в заведението непристойно – отправял закани и обиди към
посетителите. Свидетелите М., П.и М.снели обяснения от собственика на
заведението и посетители дома на ЙО.. Заварили го там. Обяснили му, че ще бъде
задържан, като ще му бъде съставен акт за установяване на дребно хулиганство,
ще бъде отведен в районното управление, а на следващия ден ще бъде изправен
пред районния съд в Л.. Свидетелите отвели ЙО.в управлението в У., където била
издадена заповед за 24-часовото му задържане.
На следващия ден /16.01.2016 г./ свидетелят П.бил отново
дежурен със свидетеля В. М.. П.написал заповедта за конвоирането на ЙО., която
обвиняемият Ц. подписал. Със служебния автомобил П.и М.откарали ЙО.до районния
съд в Л.. Пред РС Л. е образувано НАХД № 42/2016 г., а с постановено по него
решение на ЙО.е наложено наказание „задържане в структурно звено на МВР” за
срок от пет дни, като е указано то да се търпи в РУ У.. От определеното
наказание съдът приспаднал периода на задържането на ЙО.– 24-ри часа.
Свидетелите П.и М.изложили възражения пред съда относно място, на което било указано
да се търпи наказанието, с мотива, че до този момент там такова наказание не е
изпълнявано. Съдът уточнил, че решението ще бъде изпратено за изпълнение по-късно
в районното управление, а ЙО.трябва да бъде пуснат, тъй като съдебният акт може
да се обжалва в 24-часов срок от обявяването му. В изпълнение указанията на
съда и след разговор по телефон с полицейския инспектор С., П.и М.освободили ЙО.,
като на път за районното управление го оставили на разклона за с. М.. След
завръщането си в полицейското управление те казали на Ц. С.за наложеното
наказание на ЙО., че са го освободили по указания на съда, както и че
документите от съда ще дойдат по служебен път.
На 18.01.2016 г., с писмо
изх. № 129 от същата дата, от РС Л. на РУ У. е изпратен препис от решение №
7/16.01.2016 г., постановено по НАХД № 42/2016 г. по описа на съда, с което на ЙО.е
наложено наказание „задържане в структурно звено на МВР” за срок от пет дни, за
сведение и изпълнение. Решението е изпратено по пощата и заведено в
регистратурата на РУ У. на 22.01.2016 г. под № 456000. То е обработено от
свидетеля П., която поставила върху него входящ правоъгълен печат, изписала
номера му и датата на постъпването му и го отразила в деловодната система на МВР.
В системата тя вписала кратко описание на документа, както и че той е насочен
към началника на РУ У., който след като се запознае с него, чрез поставяне на
резолюция, да го насочи за изпълнение към съответен служител. След завеждането
на документа П. го поставила в папка, която се предава на началника на управлението.
Документите в папката началникът връщал обратно в деловодството след
запознаване с тях. С оглед отразеното в резолюциите по докладваните документи,
свидетелят П. вписвала в деловодната система към кого е съответният документ е насочен,
след което го поставяла в нишата на определения служител. За последващото
движение на постъпилото на 22.01.2016 г. решение от РС Л. П. не се е интересувала.
За неговата липса тя научила в рамките на назначената проверка от комисия от ОД
на МВР Л..
По повод подадена
докладна записка от инспектор Цветозар Стойков, че ЙО. ЙО.не е изтърпял
наложено му с решение № 7/16.01.2016 г., постановено по НАХД 42/2016 г. на РС Л.
наказание по УБДХ, със заповед на директора на ОД на МВР Л. от 16.08.2016 г. е
назначена комисия с председател П. Д.– ВПД началник на сектор ООРТП и членове –
инспектор В. М., инстектор И. П.и инспектор Т. К.. Според показанията на
свидетеля Димитров в хода на проверката комисията установила, че решението на
РС Л. е заведено в деловодната система на РУ У.. На хартиен носител то не е
открито в управлението, въпреки неколкократните проверки на входящата и
резолирана поща, като обвиняемият е заявил, че няма знание за него. Според
показанията на Димитров комисията е установила също, че пощата не се носи от
деловодителите, а началникът сам я взема от кабинета им. Често се случвало
обвиняемият да раздава преписки на служителите, без те да се отразени в
системата и в дневника за получаване на корепспонденцията. При този начин на
работа по много от документите деловодителите не знаели на кого са разпределени
и от кого се работят. След работно време и през почивните дни обвиняемият и
началникът на група „Охранителна” вземали ключовете за деловодството от
дежурната стая, влизали в деловодството и вземали преписки без знанието на
деловодителите.
В хода на назначената
проверката от ОД на МВР Л., по разпореждане на обвиняемия, свидетелят Петър
Велев, тогава на длъжност сътрудник – невъоръжена охрана, посетил деловодството
на РУ У., за да търси решението на РС Л.. В.се качил в деловодството, уведомил
деловодителя П. за какво е там и започнал да търси решението в папки, поставен
на бюрото. В една от тези папки В.открил решението на РС Л.. Търсенето му
отнело около десет минути. Папката, в която той открил решението, свидетелите П.
и Василева проверявали многократно преди това, но не го намирали в нея. Върху
решението обвиняемия е поставил резолюция на 18.08.2016 г., като е посочил
лицето към което то е насочено за изпълнение.
В обясненията си, дадени
в хода на съдебното производство, обвиняемият отрича да е имал знание за
постановеното решение до откриването му в деловодството на РУ У. от свидетеля
Велев, както и за това, че определеното на ЙО.наказание – „задържане в
структурни звена на МВР“ трябвало да се изпълни в У.. Обясненията не се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
Обвиняемият Ц. е имал
знание, че за извършената хулиганска проява на ЙО.е съставен акт за дребно
хулиганство, че ЙО.е задържан за срок от двадесет и четири часа, след което е
конвоиран от свидетеля П.. Това се установява по несъмнен начин от ангажираната
по делото заповед за конвоиране на лица, изготвена от свидетеля П.и подписана
от обвиняемия. За задържането на ЙО.обвиняемият Ц. също е имал знание, тъй като
се е запознал с бюлетина от 18.01.2016 г. В него са вписани както данни за
задържането на ЙО., така и че на същия е съставен акт за установяване на дребно
хулиганство. Върху преписа от решението на РС Л., с което на ЙО.е наложено
наказание „задържане в структурни звена на МВР“, не е отбелязано Ц. да се
запознал и да го е насочил за изпълнение към служител. Липсата на такова
отбелязване не изключва наличието на знание у обвиняемия за решението и е
индикация за това, че Ц. не е създал добра организация при обработка на
постъпващите документи в управлението, което е установено в хода на извършената
проверка от комисия, назначена от ОД на МВР Л.. Установени са пропуски при
обработката на постъпващата документация, разпределяне на преписки без
отразяване в деловодната система, посещение на деловодството от служители извън
работно време и изнасяне на документи от тях. Наред с това, от показанията на
свидетеля С., по чиито сигнал е започнала проверката за изпълнението
наказанието на ЙО.в ОД на МВР Л., се установява, че месец или два след
получаването на решението в деловодството на районното управление, в присъствието
на св. С. и на още двама полицаи от управлението обвиняемият и М. ХР.са обсъждали,
че решението е пристигнало. Тогава Ц. е казал, че трябва да напише писмо до
съда в Л. да промени мястото на изтърпяване на наказанието. От изброените
обстоятелства следва, че обвиняемият е имал знание както, че решението на РС Л.
е пристигнало в районното управление, така и че ЙО.трябва да търпи наказанието
си в У.. Обстоятелството, че до този момент наказание „задържане в структурни
звена на МВР“ не е изпълнявано в У. не означава, че такова не може да бъде
изпълнено. От края на 2014 г., със заповед на директора на ОД на МВР Л., в
управлението в У. са обособени пет помещения за задържане на лица /две за мъже,
две за жени и едно за непълнолетни/. Обективните условия за изпълнение са били
налични и за да изтърпи ЙО.наказанието в тези помещения, обвиняемият Ц. е
трябвало да създаде нужната организация.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена
след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Н. Д.М., П. И. М., К. А. П., В.
Ц. М., Н. Н.П., Д. В. Г., П. Б. В., И. П.П., В. Д. М., Т. И. К., П. Б. Д.и Ц.
Д. С./всичките дадени на досъдебната фаза на производството – л. 75-79; л.
82-85; л. 96-101; л. 102-106; л. 108-111; л. 112-115; л. 116-119; л. 120-121;
л. 122-124; л. 125-127; л. 128-130; л. 131-132 т. 1, ДП № 54/2018 г./. Изводите
си съдът основава на приетите писмени доказателства: справка за съдимост от
24.10.2019 г., издадено от РС Л. /л. 17 т. 1 ДП
№ 54/2018 г./; типова длъжностна характеристика за длъжността „началник на
районно управление „Полиция“ при ОД на МВР“ /л. 20-22, т. 1 ДП № 54/2018 г./;
извлечения от Централизирана автоматизирана информационна система за
документооборот /л. 33-34, 54 и 158-159, т. 1 ДП № 54/2018 г./; заповеди на МВР
/л. 140-142, т. 1 ДП № 54/2018 г./; решение № 7/16.01.2016 г. на РС Л. по НАХД
№ 42/2016 г. /л. 146-148, т. 1 ДП № 54/2018 г./; заповед за конвоиране на лице
/л. 149, т. 1 ДП № 54/2018 г./; бюлетин № 11/18.01.2016 г. /л. 154-155, т. 1 ДП
№ 54/2018 г./; Заповед № 295з-535/10.12.2014 г. на директора на ОД на МВР Л.
/л. 1620163, т. 1 ДП № 54/2018 г./; заповед № 295з–1522/16.08.2016 г. на
директора на ОД на МВР Л. /л. 8, т. 3 ДП № 54/2018 г./; докладна записка от
Цветозар С. вх. № 295р 9837/15.08.2016 г. /л. 9, т. 3 ДП № 54/2018 г./
Останалите материали, приложени в т. 2 и 3 на ДП № 54/2018 г., не са обект на обсъждане, тъй
като те нямат отношение към фактите от предмета на доказване.
След анализ на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност съдът дава вяра на показанията на разпитаните
в досъдебното производството свидетели, посочени поименно по-горе, които са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви относно главните факти и
обстоятелства от предмета на доказване и подкрепени от останалия доказателствен
материал /писмени доказателства/. От тях се установява всички обстоятелства във
връзка с извършената противообществена проява от ЙО.ЙО., предприетите действия
от служители на РУ У. по задържането му, съставянето на акт за установяване на
дребно хулиганство и предаването му на съд, изплащането и регистрирането на
решението на деловодството на РУ У., създадената организация при обработка на
документите и установените слабости; предприетите действия за изпълнение на
решението и момента, в който това е сторено.
При очертаване на фактите съдът
не взема предвид показанията на свидетелите Д. Д., ЙО.ЙО., Н. Н., Г. В.. Те
имат отношение към факти, включени в предмета на доказване на други досъдебни
производства, от които настоящото е отделено. Съдът не взема предвид и
показанията на свидетеля З. М., тъй като те не са носител на информация от
значение за установяване на факти от предмета на доказване.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:
Обвиняемият И.Н.Ц. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 пр. 1-во НК, тъй като в периода 22.01.2016 г. до 22.08.2016
г., като началник на РУ У. е осуетил /не е организирал дейността на районното
управление съгласно длъжностната си характеристика и чл. 26, ал. 2 ПУДМВР/
изпълнението на съдебно решение № 7/16.01.2016 г., постановено по НАХД
№ 42/2016 г. по описа на РС Л., влязло в сила на 18.01.2016 г., с което е
наложено административно наказание „задържане в структурни звена на МВР” за
срок от пет дни.
От обективна страна деянието е
осъществено чрез бездействие.
За процесния период обвиняемият е
заемал длъжността „началник на районно управление“. Като началник на
управлението той осъществява общо и непосредствено ръководство на подчинените му
звена, като планира, организира и отговаря за дейността им /чл. 26, ал. 3, т. 1
ПУДМВР/. С Инструкция
№ 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност /Инструкция/ на началника на
районното управление е възложена пряката отговорност за задържаните лица.
Охраната на задържаните, изтърпяващи наказание в структурните звена на МВР, се
организира по реда за патрулно-постовата дейност, въз основа на решение на началника
на районното управление, след анализи на планираните дейности и информацията от
наличните информационни фондове и системи. Решението за патрулно-постовата
дейност се оформя в писмена заповед, като за всеки участък се дават указания за
изпълнение на дейността. Датата и времето на непосредственото изпълнение на
патрулно-постовата дейност се определя в седмични или месечни графици.
Началникът на районното управление или оправомощени от него лица писмено
разпореждат разстановка на силите и средствата за дененощието.
След
получаването на решението на РС Л., с което на ЙО.е наложено наказание „задържане
в структурните звена на МВР“ с указания в съдебния акт, че наказанието трябва
да се търпи в звено на РУ У., обвиняемият е трябвало до предприеме описание
по-горе действия. Обективна възможност за изпълнение на наказанието в участъка
е съществувала, тъй като в него са обособени помещения, в които да се изтърпи
наложеното наказание. Ц. е имал знание какви действия трябва да се предприемат
за изпълнение решението на съда, тъй като те са разписани с действащата
нормативна уредба, с която е можел да се запознае при полагане на дължимата грижа.
Незнанието на тези нормативни правила не е извинително и не съставлява причина,
заради която той не е проявил активно поведение в съответствие с тях.
С бездействието
си в инкриминирания период /22.01.2016 г. до 22.08.2016 г./ Ц. е осуетил
изпълнението на съдебното решение. Обстоятелството, че на 18.08.2016 г. той е
насочил за изпълнение решението към служител на районното управление, чрез
поставяне на резолюция върху него, не дава основание за формиране извод, че от
обвиняемия е проявена активност. От това изявление може да се направи извод
единствено, че на посочената дата документът, в който е обективирана волята на
съда, е бил в негово държание. Не се установява обаче обвиняемият да е издал
заповед за организация на патрулно-постовата дейност, в която да е организирана
охраната на осъденото лице, да е посочил лица, които по график да го охраняват,
като до тяхно знание да са сведени указания за изпълнение на дейността им. Само
деятелност в тази насока би могла да се приеме като изява на дължимо активно
поведение, прекъсващо престъпното бездействие.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина умисъл. Обвиняемият е имал знание за наложеното на ЙО.наказание
и че то трябва да се изтърпи в помещение в районното управление на негово
подчинение. Обвиняемият е предвиждал, че трябва да предприеме действия по
организиране изпълнението на наказанието, съзнавал е че задълженията за тези
действия произтичат от действащата нормативна уредба и е предвиждал, че
бездействието му ще доведе до неизпълнение на съдебното решение.
По
изложените съображения съдът призна обвиняемия И.Н.Ц. за виновен в
извършването на престъпление чл. 296, ал. 1, пр. 2-ро НК.
На обвиняемия Ц. е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление против правосъдието при условията на
продължавано престъпление. Продължавано престъпление имаме при две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите /чл. 26, ал. 1 НК/. От установените по делото факти не може да се направи извод, че
престъплението, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност, е
извършено при посочените по-горе условия. В рамките на инкриминирания период
обвиняемият не е извършил две или повече деяния при съществуваща помежду им
връзка от обективна и субективна страна, а е осъществил престъпно трайно
бездействие, бидейки същевременно задължен да предприеме действията за
привеждане в изпълнение на наложено наказание. Тъй като бездействието му е
продължило в рамките на определен период от време, извършеното от него
престъпление е продължено, а не продължавано.
По изложените съображения
обвиняемият е оправдан по повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 26,
ал. 1 НК.
След като съобрази квалификацията
на деянието и данните за личността на извършителя съдът прецени, че по
отношение на него са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
поради което той следва да бъде освободени от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание „глоба”. Обвиняемият не е осъждани и не е
освобождаван от наказателна отговорност, а за извършеното него умишлено
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба
до 5 000 лв. По делото не са налице причинени имуществени вреди.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчита, че обвиняемият заема ръководна длъжност в системата
на МВР. С действащата нормативна уредба са му вменени задължения във връзка с
изпълнението на наказание „задържане в структурни звена на МВР“, които той не е
изпълнил в рамките на период от седем месеца, като по този начин е осуетил и изпълнението
на наложено от съда наказание. Отчитайки доходите на обвиняемия и притежаваното
от него имущественото /основно възнаграждение от 1 496,00 лв. на месец,
два урегулирани поземлени имота, четири леки автомобила, мотопед, мотоциклет и
товарен автомобил/ съдът прецени, че в случая целите на административното
наказание, предвидени в нормата на чл. 12 ЗАНН, биха се постигнати с налагане
на административно наказание размер малко над минималния предвиден в закона,
поради което определя такова в размер на 2 000,00 лв.
СЪДИЯ: