Р Е Ш Е Н И Е
№ 94/18.4.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР М.ДИМО
ДИМОВ
при
секретар: Т.И.
Като
разгледа докладваното от съдия Димов
ВНЧХД № 78
по описа за 2019 год.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по
реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на адв. П.Ч. –
пълномощник на частния тъжител Г.Я. срещу присъда № 288 от 07.11.2018 год. на
ВРС, постановена по НЧХД № 1272 по описа на ВРС за 2018 год.
С обжалваната присъда, подсъдимата С.Т.И. е била призната
ЗА НЕВИННА В ТОВА, че :
1./ На 25.09.2017 г., в с. Аврен, общ. Аврен, обл. Варна,
да е причинила на Г.Я.Я. лека телесна повреда, изразяваща се в следното: по
страничната повърхност на дясната мишница в долната трета, две успоредни
ивицисти синкави кръвонасядания с ширина по около 2-3 см. и дължина по около
4-5 см., които отстоят едно от друго на около два сантиметра, по вътрешната
повърхност на дясната мишница в долната трета, две кръвонасядания с диаметър по
около 4 см. приблизително с ивицеста форма, разположени една под друга на около
2 см., по предната повърхност на лявата мишница в долната трета, две такива
кръвонасядания, нанесени чрез удари и шипане в горната част на двете ръце,
довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК я
ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
2./ На 13.10.2017 г., в гр. Варна, в открито съдебно
заседание да е направила изявление пред съда и трети лица, в качеството си на
страна по гр. д. №14175/2017 г. на ВРС, 9 състав, с което да е разгласила
публична клевета пред съда и трети лица относно инцидент на 25.09.2017 г. в
детската градина в с. Аврен, с което да е приписала на Г.Я.Я. извършване на
престъпление спрямо нея в следното изречение: „… Г.Я. дойде и започна да ме бие,
да ме заплашва, риташе ме, блъскаше ме, имам медицинско изкарано…“, поради което и на основание чл.304 от НПК я
ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл.147, ал.1, предл.2 от НК.
Съдът отхвърлил
предявения граждански иск от Г.Я.Я. срещу подсъдимата С.Т.И. в размер на 1000
лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деяние по чл.130, ал.2 от НК, ведно с законната лихва, като неоснователен.
ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск от Г.Я.Я. срещу подсъдимата С.Т.И.
в размер на 1500 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деяние по чл.147, ал.1, предл .2 от НК, ведно с законната
лихва, като неоснователен.
ОСЪДИЛ частния тъжител Г.Я.Я. да заплати на подсъдимата С.Т.И. направените по
делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лева.
ОСЪДИЛ частния тъжител Г.Я.Я. да заплати направените по делото разноски в размер
на 100 лв. в полза на бюджета на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд
- Варна.
Недоволен от така постановената
присъда е останал жалбоподателят Г.Я., която чрез пълномощника си я обжалва в
срок.
Частният тъжител, редовно призован
явява се лично и с пълномощника адв. П.Ч.. Заявява, че поддържа въззивната
жалба и допълнителните съображения. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е интерпретирал събраните гласни доказателства. Неправилно е
разделил свидетелите на две групи и неправилно е кредитирал показанията на
втората група. Сочи, че неправилно ВРС е приел, че подсъдимата е действала при
условията на неизбежна отбрана, поради което счита, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна.
Прави се искане присъдата да бъде
отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане,
алтернативно, да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимата за
виновна, като наложи справедливо наказание. Претендират се и направените по
делото разноски.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подс. И. – редовно призована,
явява се лично и с упълномощения защитник адв. Ст. Р..
Защитата на подсъдимата счита жалбата
за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Подсъдимата при дадената последна дума моли съда да
вземе правилното решение.
След преценка на доводите сочени в жалбата на
подсъдимия, становището на защитата, както и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 313 и чл 314 от НПК, съставът на Варненския окръжен
съд констатира, че същата е правилна, законосъобразна и обоснована, поради
което следва да бъде потвърдена по следните съображения:
ЖАЛБАТА на частния тъжител е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна.
Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните
съображения:
На основание чл. 81 от НПК, производството пред ВРС е образувано по тъжба на
частния тъжител Г.Я.Я. срещу подсъдимата С.Т.И. с което и е повдигнато
обвинение по чл.130, ал.2 от НК и по чл.147, ал.1, пр. 2 от НК.
Съдебното производство е
приключило с атакуваната присъда с която подс. И. е призната за невинна и
оправдана за престъпление по чл.130, ал.2 от НК и по чл. 147, ал.1, пр.2 от НК.
Съдът е отхвърлил предявените
граждански искове от Г.Я. срещу подсъдимата по отношение на деянието по чл.
130, ал.2 от НК и по чл. 147, ал.1, пр.2 от НК.
Осъдил е частния тъжител
да заплати на подсъдимата направените по делото разноски, както и разноските по
делото в полза на държавата.
На съдебното производство пред първата инстанция не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на постановената присъда на това основание.
В съответствие с всички събрани по делото доказателства,
относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен начин
следната фактическа обстановка, която
се възприема и от настоящия състав на въззивния съд:
Към 2017г подсъдимата И.
живеела в с. Аврен на семейни начала със свид. Ю. И.с когото имали общо дете на
възраст около 3 години.
На същата улица, срещу
дома на св.И.живеела сестра му – частния тъжител Г.Я..
Отношенията между
подсъдимата и ч. тъжител били влошени поради неуредени финансови отношения
между тях.
През м. август 2017г.
подсъдимата и свид. Я.влошили отношенията си което довело до тяхната раздяла и
подс. И. напуснала дома му като детето останало при бащата. След раздялата подс.
И. се преместила да живее при родителите си в гр. Белослав.
След раздялата на
родителите, детето било водено в детската градина в с.Аврен от неговия баща –
св. Я.и от леля му - ч. т. Я..*** и била влиятелна личност в това населено
място.
Въпреки липсата на
съответното съдебно решение или произнасяне от друг властнически орган относно
упражняването или ограничаването на родителски права ч.т. Я. разпоредила на
служителите на детската градина детето Я.вече да не се дава на неговата майка -
подс.И., ако иска да си го вземе, а да се дава единствено на бащата или лично
на нея.
Въпреки абсурдността на
подобно разпореждане – без правно основание и издадено от лице, което не
притежава властнически функции по отношение на тях, служителите от детската
градина в с.Аврен не уведомили за това прекият си ръководител – Директора на
детската градина – св. Д. К., а решили да изпълняват нареждането на ч. т. Я. и
да не позволяват на подсъдимата да взема собственото си дете.
Така на 25.09.2017г. подс.И.
решила да вземе детето от детската градина и да го заведе на преглед при
психолог. Около 11 часа тя пристигнала до детското заведение заедно с големият
си син – св. Т. И., който останал до оградата и автомобила си за да изчака.
Влизайки в двора на
градината подс. И. забелязала, че св. К.е взела детето и на ръце и се опитва да
се скрие в сградата.
Подс. И. я настигнала и
взела детето си в своите ръце с намерение да напусне територията на детската
градина, като обяснила, че има намерение да го заведе на преглед при лекар.
Свид. К.в изпълнение на
„разпорежданията“ на ч.т. преградила пътя на подсъдимата, като по този начин не
и позволявала да излезе и същевременно се опитвала да вземе детето от ръцете й.
На помощ на св. К.веднага
се притекли свид. С.– домакин в градината и св.Г. И. – кухненски работник.
Трите преградили пътя на
подсъдимата и всячески не и позволявали да напусне детската градина, като
междувременно св. К.се обадила по телефона на ч.т. за случващото се, но не
предприела действия да уведоми директора на детското заведение за това.
Ч.т. Я. пристигнала
бягайки от сградата на Община Аврен незабавно- само около 1 минута след
обаждането. Още с пристигането си ч.т. упражнила физическа агресия към
подсъдимата, като освен че се опитвала да и вземе детето от ръцете и нанесла и
удари с крака и я блъскала с ръце.
При нанасянето на удара с
крак ч.т. Я. причинила на подсъдимата травматично увреждане, изразяващо се в
кръвонасядане с морав цвят с дим.4-5см по предновътрешна повърхност на дясно
бедро в средна трета
Тогава подсъдимата
побягнала с детето си на ръце и успяла да влезе зад решетъчна метална врата
разположена на входа на сградата на детската градина и я заключила с резето от
вътрешната и страна.
Ч.Т. Я. започнала да
провира ръцете си през металната решетка, като се опитвала да достигне резето
за да я отключи, като междувременно викала на подсъдимата, че тя няма вече дете
и искала да й предаде детето си.
При опитите на ч.т. Я. да
отключи решетката и да и вземат детето, подсъдимата се защитавала с една ръка,
като не позволявала решетката да бъде отключена и отблъсквала ръцете на Я.,
докато в другата си ръка държала детето си.
При тези опити на
подсъдимата да се отбранява и да не позволява да и бъде отнето детето, същата
причинила на ч.т. Я. редица травматични увреждания - 2 кръвонасядания по
вътрешна повърхност на дясна предмишница, 2 кръвонасядания по предна повърхност
на лява предмишница и две успоредни ивицести синкави кръвонасядания по
странична повърхност на дясната мишница.
На место пристигнал и
приятелят на ч.т. Я., а малко по-късно и полицейски служител.
Полицейският служител уговорил
подсъдимата да отключи решетката и тя го послушала.
На место пристигнал и
бащата на детето – св. Ю. Я., който взел детето в себе си, а подсъдимата била
отведена от полицейският служител в ПУ- Аврен където и били снети обяснения.
В обясненията си пред
полицейският служител /л.10 от пр. пр.№ 12025/17г. на ВРП/ подс.И. описала
подробно случилото се в детската градина същият ден.
На същата дата подс. И.
депозирала и жалба срещу ч.т. Я. за нанесените и удари, в която отново описала
случилото се на 25.09.2017г.
С протоколно определение
от 27.09.2017г. по гр.д. № 12104/17г. на ВРС съдът определил местоживеене на
детето на подсъдимата при неговият баща-св. Я.в с. Аврен, като оставил без
уважение искането на последния за определяне на привременни мерки относно
упражняването на родителски права над детето. Така и след съдебното определение
и подсъдимата и св. Я.продължили да упражняват родителските си права над детето
си.
Междувременно между същите
се водело гр. дело № 14175/17 год. по описа на ВРС, като в проведено на
13.10.2017 год. с.з. подсъдимата И., в качеството си на ответник по това
производство разказала пред съда за случилото се на 25.09.2017г. и за
нанесените и от страна на ч.т. Я. удари в детската градина.
Около дните на това
съдебно заседание св. Я.и подсъдимата се сдобрили и последната се върнала
отново да живее при него и детето си в с.Аврен.
Междувременно между ч.т. Я.
и подсъдимата И. във връзка с неуредени финансови взаимоотношения се водели
други съдебни производства.
Недоволна от случилото се
на 25.09.2017г. в с. Аврен ч.т. Я. приела, че спрямо нея е било извършено
престъпление по чл.130, ал.2 от НК. След запознаване с протокола от с.з. от
13.10.2017г по гр.дело № 14175/17год. по
описа на ВРС, ч.т. Я. приела, че спрямо нея е било извършено и престъпление и
по чл.147 от НК и на 15.03.2018 год. депозирала частна тъжба въз основа на
която било образувано настоящето производство.
В хода на проведеното
съдебно следствие частният тъжител Я. се е ползвала от показанията на осем
свидетели – Ст. А.–бивш неин колега и приятел, В. С.– колега и приятел на
съпруга и, Г. К.– педагог в детската градина, П. С.– домакин в детската
градина, Г. Н.– готвач в детската градина, Д. К. - директор на детската
градина, С. Х.– колежка от Община Аврен и подчинена на ч.т. и Ю. Я.– неин брат
и съпруг на подсъдимата.
С изключение на св. Я.,
който от една страна е неин брат, но от друга страна е съпруг на подсъдимата,
характерно за всички останали горевизирани свидетели е, че са в близки
приятелски и колегиални отношения с ч.т. Я..
Всички тези свидетели в
показанията си пред съда описват различни действия на подсъдимата И., която хем
е избягала и се е скрила зад решетката с детето на ръце, хем същевременно е
нападала и удряла и щипала ч. тъжителка през самата решетка или твърдят, че не
помнят или не са видели и чули част от случката.
Св. А.сочи,че „Г. не съм видял да е бъркала
вътре през решетките..…С. си вади ръцете през решетките и щипеше Г.….С. я щипе,
я удря и държи горе по раменете……..С. не я пускаше да си тръгне……“/л.57,
абз.5/.
Същевременно св. С.визира,
че е бил на около 15 метра от случилото се и сочи „…Г.искаше жената да пусне, да отвори и да си даде детето…Боричкане
не съм видял, нито отвътре някой да си е вадил ръцете. Само викове имаше да се
отвори вратата, да се даде детето…..не се сещам да съм чул викове на болка или
нещо друго…“
Свид. К.в показанията си сочи „ … Г.и Ю.дойдоха
и казаха да не даваме вече детето на майката. Не ми представиха документи, но
приех това за нормално…..Г.бръкна през решетката да се опита да отвори вратата,
но не можа да отвори. Размяна на удари между тях през решетките не видях……Не
съм чула да има реплики, заплахи, отправени една към друга……..Някой да удря
едната или другата или да се щипят и дърпат, физическа саморазправа не съм
видяла между двете….“.
Свид. С.в показанията си визира „…Казаха
детето да не го даваме на майката докато не мине делото. Без да е приключило
делото те казаха да не даваме детето на майката…. Тя беше пред сградата на
детската градина. Влезе и се заключи вътре зад решетката. Не си спомням да е
казвала защо и как. После дойде Галя…. Г. пристигна. С. беше заключена зад
решетката. Г. отиде до решетката и мисля, че се опита да отвори от вътрешната
страна решетката. При тази ситуация не съм забелязала С. да удря Г. или
обратно, да се блъскат, да се удрят, да се заплашват. Не съм забелязала удари
помежду им. Не съм видяла сблъсъци. Не съм чула заплахи и закани…. Познавам
лицето Стефан А.. Не съм го видяла конкретния ден…. Други хора от страната на
училището имаше. Там беше домакина на детската градина и две чистачки видях…“.
В показанията си свид. Н.сочи
„…Отидох да мета и Г. извика: „Господина, С. идва.“ И я видях С. като взе
детето и и помогнах, до входа на
вратата вървяхме с нея и оттам насетне не знам нищо….Г.ме извика на помощ…...
Тя ме извика и каза „на Янето майката идва да си види детето във фоайето.“
Помогнах да я изблъскаме до вратата. ..С. не е викала за помощ, не е била в
безпомощно състояние, можеше да ходи, да стои на краката си. …Г. К.ми каза, че С.
нямала право да взема детето. Нещо били разбутани. И Г.ме извика да помогна да
не взема дъщеря си, да не излезе с нея от детската градина. ….“.
В показанията си пред съда
свид. К. – Директор на Детската градина сочи, че не е имало официално
издадена заповед детето на подсъдимата да не й се дава като негова майка.
Уточнява съща така, че детската градина е общинско заведение и въпреки
предизвиканият от служителите инцидент по отношение на действията им не е
извършвана никаква проверка.
Характерното в показанията
на преобладаващата част от тази група свидетели е, че никой от тях не е видял
никакви агресивни действия от страна на ч.т.Я. спрямо подсъдимата.
Характерно е това, че
въпреки, че част от тях не са чули или видели всичко, по отношение на едно
обстоятелство всички тези свидетели са единодушни и акцентират, че при
пристигането на ч.т. Я. в детската градина, подсъдимата вече е била заключена
зад решетката, т.е. налага се извода, че физическо съприкосновение между
частната тъжителка Я. и подсъдимата И., преди последната да избяга и да се
заключи зад металната решетка не е имало, както и упражнено физическо насилие
от страна на ч.т. над подсъдимата също не е имало в нито един момент.
Съдът намира, че не следва
да кредитира показанията на тази група свидетели и предвид съществените
противоречия в тях.
Например свид. А.подробно
описва в показанията си действия на подсъдимата И. при които тя „… си вади
ръцете през решетките и щипеше Г.….С. я щипе, я удря и държи горе по
раменете……“. Свид. А.дори стига и по-далеч като описва действия на подсъдимата,
с които същата е държала с ръцете си ч.т.Я. към решетката и не я е пускала да
избяга. Горното е в пълно противоречие както с останалите гласни доказателства,
така и с нормалната житейска логика. В случай, че кредитира тези показания
съдът следва да приеме, че едно лице хем бяга и се крие за да не му отнемат
детето, което държи на ръце, хем същевременно държи и не пуска нападателя си,
същевременно му нанася удари и го бие и като продължава да си държи детето в
ръце.
Показанията на свид.А.са в
противоречие с показанията на свид. С., К.и С., които не са видели размяна на
удари както и отпаряне на заплахи.
Частичната памет на тази
група свидетели както и алогичността на техните действия и разбирания също
водят до съмнения относно достоверността на техните свидетелски показания.
Съдът не намира обяснение
на разбиранията и действията на свид. Г. К., Г. И. и П. С., косвено подкрепени
от Д. К. и провокирани от ч.т. Я., според които едно лице нямащо никакви права
над малолетно лице, издава устни разпореждания с които лишава една майка от
родителски права.
Обстоятелството, че
свидетелите Г. К., Г. И., П. С.и Д. К. намират подобна ситуация за нормална и изпълняват
пламенно и безпрекословно подобни абсурдни и противоречащи на закона
разпореждания формират у съда единствено извод за съмнения относно
достоверността на техните показания.
С оглед изложеното съдът
намира, че не следва да кредитира показанията на тази група свидетели както
предвид от една страна установената заинтересованост и близки отношения с ч.т. Я.,
така и предвид съществените противоречия помежду им и установената
„избирателна“ памет или липса на такива относно част от случилото се.
Същевременно от събраните
гласни доказателства се обособява и втора група такива, към която следва да се
включат обясненията на подсъдимата и
показанията на св. Т. И.– неин син и на св. Т.М.– неин баща.
В обясненията си пред съда
подс. И. сочи, че на визираната в частната тъжба дата - 25.09.2017г. е посетила
детската градина в с .Аврен заедно с големият си син – св. Т..И.с намерение да
вземе детето си и да го заведе на преглед при психолог.
Уточнява, че след като
взела детето си на ръце служителите на детската градина започнали да правят
опити да го отнемат от ръцете й, като същевременно и преграждали пътя за да не
може да излезе от градината. След това се обадили по телефон на ч.т. Я. – леля
на детето и я уведомили за ставащото.
Подсъдимата сочи, че ч.т.
пристигнала след около 1 минута и с пристигането си започнала да блъска с ръце
подсъдимата, ритнала я с крак и се опитвала със сила да й вземе детето от
ръцете. Тогава подсъдимата избягала и се скрила зад метална решетка на входа на
сградата на детската градина като я заключила с резето.
Сочи, че ч.т. Я. я
последвала незабавно и се опитала да отвори решетката за да вземе детето като
бъркала с ръце и се опитвала да отвори резето от вътрешната страна.
На тези опити на ч.т. да
отвори решетката и да и отнеме родното дете подсъдимата се противопоставяла
всячески като в едната си ръка държала детето си, а с другата си ръка държала
резето и се отбранявала от ч.т. като не и позволила да отвори решетката и да и
отнемат детето.
Сочи, че през цялото това
време първоначално само ч. тъжителка а по-късно и пристигналият й приятел са
искали да и вземат детето и са я заплашвали, че тя няма вече дете, че нямала
никакви права над детето си и др.
Категорично отрича
описаното в частната тъжба тя да е нанасяла удари на ч.т. като сочи, че същата
може да се е самонаранила при опитите си да отвори решетката, провирайки ръцете
си зад нея.
По отношение на
обвинението по чл.147 сочи, че това не е клевета, а е самата истина. Уточнява,
че на ч.т. не са били предоставяни никакви права спрямо нейното дете, както и
че към датата на инцидента е нямало съдебно решение относно привременни мерки
за детето.
В показанията си пред съда
свид. И., сочи, че „…Видях как сестра ми плаче и как госпожите се опитват да я
вземат от ръцете на майка ми. …Майка ми я държеше на ръце, а те се мъчеха да й
я вземат от ръцете…. и видях, че Г. се опитва да нападне майка ми. Г. влезе в
детската градина, а майка ми беше в детската градина с госпожите. Видях, че Г.
се опитва да удря майка ми с крак и с ръка. Майка ми през това време се
опитваше да защити малката, защото тя беше в ръцете й. За да бъде малката и
майка ми в безопасност, майка ми се заключи в детската градина…. През цялото
време беше със сестра ми на ръце и майка ми затвори решетъчната врата и остана
зад нея…. Аз чувах как Г. обижда майка ми, че тя не човек, че тя няма дете, че
няма никаква работа в Аврен.…Дойде приятеля на Г.. Той също обиждаше майка
ми….Не съм видял майка ми да удря или рита Г.. След като майка ми се заключи
вътре, не съм видял майка ми да си изкарва ръцете. Тя се предпазваше и не
искаше да пусне вътре никой. Г. се опитваше да бърка през решетката….“.
В показанията си пред съда
свид. Т. М.сочи „……с внука ми Т.С. ходиха него ден да вземат малката внучка да
я водят на лекар…. С. плачеше и беше разтроена. Каза ми, че като е отишла не са
и дали детето. Каза ми, че на Ю.сестра му дошла и взела да я блъска, да я рита
и не давала детето да го вземе майката. Внукът ми и той ми каза, че сестрата на
Ю.като дошла започнала да рита, да блъска майка му, взела детето….След това
мисля, че С. си извади медицинско. Кракът и беше ударен, ръката и дето я е дърпала.
И внукът каза, че ръката и била синя, дето я стискала..“.
Съдът при преценка
достоверността на показанията на така оформилите се две групи свидетели намира,
че следва да кредитира тези по втората обособена група включваща в себе си
обясненията на подс. И., показанията на свидетеля - очевидец Т. И.и подкрепена
от показанията на свид.Т. М., който непосредствено след случилото се е възприел
състоянието на подсъдимата – както психическо, така и физическо, получените от
нея травматични увреждания следствие на ударите на ч.т. Я..
Показанията на тази група
свидетели и обясненията на подсъдимата са последователни, непротиворечиви и
взаимно се допълват. Същите се допълват и подкрепят и от приложеното по делото
медицинско свидетелство № 954/2017г./л.33/ и изготвената СМЕ от които се
установява, че по отношение на подсъдимата е било причинено травматично
увреждане – кръвонасядане с морав цвят с дим.4-5см по предновътрешна повърхност
на дясно бедро в средна трета и според вещото лице би могло да бъде получено по
начин посочен в обясненията на подс.И..
Непротиворечивостта и
последователността на обясненията на подсъдимата се подкрепят косвено и от
останалите събрани в хода на производството писмени доказателства, а именно
материалите по пр. преписка № 12025/2017г по описа на ВРП.
Видно от същите е, че на
дата 29.09.2017г. подс. И. е депозирала жалба и са и снемани три пъти
обяснения, в които по идентичен начин е описала случилото се в детската градина
и нанесените и от ч.т.Я. удари, като тези и обяснения и изложеното в жалбата са
в пълен унисон с обясненията й пред съда, както и с показанията на св.Т. И.и
тези на св. Т. М..
С оглед изложеното съдът
намери, че следва да кредитира в пълнота именно тази група гласни и писмени доказателства.
В хода на съдебното
следствие като доказателства са представени и приети:
Материалите по преписка №
12025/2017г. по описа на ВРП
медицинско свидетелство №
954/2017г./л.33/
медицинско свидетелство №
186/2017г./л.7-8/
Протокол от съдебно заседание от 13.10.2017г по гр.д.№ 14175/17г по описа
на ВРС
2бр.споразумения с дата
23.11.2017г. между ч.т. Я. и подс.И. и между Ю.М.и подс.И.
Актуална справка за
съдимост по отношение на подсъдимата И. от която е видно, че е с чисто съдебно
минало.
ПО ЖАЛБАТА ЗА
НЕОБОСНОВАНОСТ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ:
Жалбата е неоснователна и
следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:
Фактическата обстановка е правилно установена
от ВРС, а направените правни изводи – законосъобразни.
Горната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на
показанията на разпитаните свидетели –показанията на свид. Т.И., Т. М., Ю. Я., частично
от показанията на св. Ст. А., В. С., Г. К., П. С., Д.К.,Г. Н.и С. Хюсеин,
обясненията на подсъдимата,
СМЕ-зи, справка за съдимост, както и от останалите писмени материали, приобщени
към доказателствата по делото.
Посочената фактическа
обстановка първостепенният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен
анализ на доказателствата по делото, като е взел предвид обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите, приобщени към доказателствения
материал, както и от другите писмени доказателства. Същата е правилно
установена и се възприема от настоящия състав на въззивния съд.
Мотивите на съда относно това
кои доказателства следва да се кредитират, поради какви съображения се споделят
и от настоящата съдебна инстанция. Настоящият състав на съда приема и
изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка.
Правилно ВРС е кредитирал
гласните доказателства – показанията на втората група свидетели – тези на св. Т.
И.– очевидец на инкриминираното деяние, макар и да е син на подсъдимата. Въпреки,че
не е
бил пряк очевидец на случилото се, обосновано съдът е дал вяра на показанията и на
свидетеля Т. М., който непосредствено
след инцидента е възприел състоянието на подсъдимата.
При обсъждане на обясненията
на подсъдимата И. законосъобразно първоинстанционният съд ги е кредитирал в
частта, относно механизма на настъпилото инкриминирано деяние. Това е така
защото всички те са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от показанията
на св. Т. И.и Т. М., изготвената СМЕ, установила причинените увреждания, както и
от другите писмени доказателства, Освен това правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че обясненията дадени от подсъдимата на
съдебното следствие по никакъв начин не се различават от тези давани на три
пъти непосредствено след инкриминираното деяние и приложени към материалите по
прокурорска преписка №12025/2017 год. по описа на ВРП.
Правилно първоинстанционният
съд е подходил критично към показанията на първата група свидетели – Ст. А., В.
С., Г. К., П. С., Г. Н., Д. К., С. Х.и Ю. Я., като е отчел от една страна
тяхната заинтересованост и близки отношения с частната тъжителка, а така също и
взаимните им противоречия във връзка със сочените обстоятелства във връзка с
механизма на настъпилото инкриминирано деяние, поради което не се явяват
обективни и незаинтересовани свидетели по делото.
Действително и съставът на
въззивният съд не намира логично обяснение на действията на свидетелите –
служители в детската градина, които без всякакво законово основание са
изпълнявали разпорежданията на частния тъжител да не предават детето на
подсъдимата, което именно е станало повод да се стигне до извършване на
инкриминираното деяние. В тази връзка неоснователно е възражението, изложено в
жалбата, че ч. т., не е разпореждала такива действия, тъй като от показанията
на св. К.се установява точно обратното.
Въззивният състав на съда поради
горното намери, че обясненията на подсъдимата И. в настоящия случай са израз не
на средство за защита, с което цели да избегне наказателната отговорност, а на доказателствено
средство. Това е така, тъй като са в пълно съответствие с показанията на така
изброените свидетели от втората група, както и с писмените доказателства по
делото.
Заключенията на вещото лице –
д-р Д.Г.правилно са били приети и кредитирани от съда, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната
област.
Всички тези доказателства в
своята съвкупност очертават фактическата обстановка и сочат, че подсъдимата не
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
130, ал.2 от НК и по чл. 147, ал.1, пр.2 от НК
Въззивният
състав на съда споделя извода на първоинстанционния съд, че подсъдимата не е
осъществила състава на чл. 130, ал.2 от НК.
От така кредитираните гласни
и писмени доказателства се установява, че още при пристигането на частната
тъжителка в двора на детската градина, тя е причинила телесни увреждания на
подсъдимата, които са категорично установени от заключението по изготвена СМЕ.
Нападението на ч.т. по
отношение на подсъдимата продължило и след това, когато последната се заключила
зад решетъчната метална врата, разположена на входа на детската градина и
държейки детето си с едната ръка, с другата продължила да се отбранява от
атаките на ч.т. Я., която се стремяла по незаконен начин да отнеме детето и.
Именно в този момент на последната са били причинени телесните увреждания
подробно описани в заключението на експерта по назначената СМЕ.
В случая съставът на ВОС също
категорично приема, че нанесените телесни увреждания на частния тъжител са
причинени от подсъдимата при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.
12, ал.1 от НК, като деянието е правомерно, не е общественоопасно, а напротив общественополезно
и необходимо за запазване на интересите и/ на подсъдимата/, поради което не
съставлява престъпление и правилно е била призната за невинна и оправдана по
предявеното и обвинение.
Съставът на въззивния съд
споделя извода на ВРС, че не се касае до превишаване пределите на неизбежната
отбрана, тъй като защитата на подсъдимата е в съответствие с характера и
опасността на нападението срещу нея.
В тази връзка следва да се
отбележи, че е константна съдебната практика на ВКС, че когато употребените
средства при неизбежна отбрана са
еднакви с тези на нападението не е налице превишаване пределите на
неизбежната отбрана, макар и нападателят да е получил по- тежко увреждане. /В
тази вр. Р 63-76- ОСНК/.
Правилен
и обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимата не е
осъществила състава и на чл. 147, ал.1 от НК.
Мотивите на
първоинстанционният съд с които е признал подсъдимата за невинна и оправдал по
това обвинение се споделят и от настоящия състав на въззивния съд. Правилно е
прието от първата инстанция, че е налице хипотезата на чл. 147, ал.2 от НК, тъй
като е доказана истинността на изявленията направени от подсъдимата в съдебното
заседание, проведено на 13.10.2017 год. по гр. д. №14175/2017 год. по описана
ВРС – девети състав.
Поради тези съображения съставът на въззивния съд намери, че правните
изводи, които
е извел първостепенният съд при така установените факти, че подсъдимата Г.И. не
е осъществила с действията си от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК,
и по чл. 147, ал.1 от НК са
правилни и законосъобразни.
Настоящият състав на въззивния съд приема, че правилен и
законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че е отхвърлил като
неоснователни предявените граждански искове от ч.т. към подсъдимата, поради
това, че последната е била призната за невинна и оправдана да е извършила
деянията по чл.130, ал. 2 от НК и по чл. 147, ал.1, пр.2 от НК.
Освен
това въззивният състав на съда следва да отбележи, че за разлика от превишаване
пределите на неизбежна отбрана, когато се носи гражданска отговорност за
причинени вреди, при деяние извършено при условията на неизбежна отбрана такива
не се дължат.
Първоинстанционният
съд обосновано и правилно е взел отношение съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК относно направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимата в съдебно заседание пред въззивния съд е направил искане ч.т. да
бъде осъден да заплати на подсъдимата направените във въззивното производство
разноски.
От
доказателствата по делото се установява, че пред настоящата инстанция
подсъдимата е направила разноски в размер на 800.00 лв., представляваща
уговорено възнаграждение за правна помощ и съдействие. Поради това, че същата
беше призната за невинна и оправдана по предявените и обвинения, то следва на
основание чл. 190 от НПК тези разноски да бъдат възложени на частния тъжител Г.
Я.Я..
С оглед
изложеното ВОС намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните
по делото доказателства.
Въззивният
съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или
отмяна на обжалваната присъда.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда № 288
от 07.11.2018 год. на ВРС - ІV наказателен състав, постановена по НЧХД № 1272
по описа на ВРС за 2018 год.
ОСЪЖДА Г.Я.Я., ЕГН **********,***, да
заплати на С.Т.И., ЕГН ********** сумата от 800.00 /осемстотин/ лв.,
представляваща направените по делото разноски за адвокатска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./