Протоколно определение по дело №7054/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5828
Дата: 3 декември 2024 г. (в сила от 18 декември 2024 г.)
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20241100207054
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 5828
гр. София, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно
дело № 20241100207054 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ А. Б., се явява лично, доведен от Затвора – гр. София и
със защитника си адв. И. Ю., с пълномощно по делото.
За СГП се явява прокурор Ж. М..
За Началника на Затвора, редовно призован, се явява инспектор
Машов, упълномощен съгласно Заповед от 04.09.2024 г. на ВПД Началника на
Затвора.
В залата се явява И. К. Г., преводач от руски език на български език и
обратно.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Аз говоря български, но не владея юридически термини
на български език. Поради това желая да имам преводач.
ПРОКУРОРЪТ: Да се назначи преводача.
ИНСПЕКТОРЪТ: Аз свободно общувам с осъденото лице, но няма
пречка да се назначи преводач.
ЗАЩИТАТА: Да се назначи преводача.
СЪДЪТ намери, че за да гарантира на осъществяването на правото на
защита в пълнота, с оглед заявлението на осъдения, че не владее български
език в достатъчна степен, за да се защитава пред съда, следва да бъде назначен
преводач от руски език на български език и обратно, за което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА И. К. Г. за преводач на осъденото лице.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СНЕМА самоличността на преводача:
И. К. Г., 64 години, неосъждан, без дела и родство със страните. ЕГН
**********.
Самоличността се сне по лична карта издадена от българските власти,
която се върна на преводача.
СЪДЪТ предупреди преводача за наказателната отговорност по чл. 290,
ал. 2 от НПК.
ПРЕВОДАЧЪТ: Обещавам да дам пълен и точен превод.

СНЕМА самоличността на осъдения.
А. Б., роден на **** г. в гр. Каху, Р. М., молдовянин, гражданин на Р. М.,
неженен, средно образование, осъждан - изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в СЦЗ. Постоянен и настоящ адрес: гр. Каху, ул. ****. Без настоящ
адрес в страната.
Самоличността се сне по формуляр за досие със снимка.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в производството.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ чрез преводача: Разбирам правата си. Нямам
искания за отводи на съда, прокурора или съдебния секретар. Нямам искания
по доказателствата.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи на съда, прокурора или съдебния
секретар. Нямам и доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР Машов: Нямам искания за отводи на съда, прокурора или
съдебния секретар. Представям справка за изтърпяване на наказанието към
днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съда, прокурора или
съдебния секретар. Не се противопоставям на представените доказателства,
моля да се приемат.
ЗАЩИТАТА : Да се приеме и приложи справката от затвора.
Съдът намира, че представената справка има отношение към предмета
на делото, поради което следва да ги приеме, за което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА справка от Началника на Затвора - София за изтърпяното
наказание на осъдения, представена от инспектор Машев.
При липса на други процесуални искания, Съдът счита, че следва да
даде ход на съдебното следствие, за което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане молба, подадена от осъдения А. Б. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Прочете се.
2

ЗАЩИТАТА : Поддържам молбата. Нямам други искания.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ чрез преводача: Поддържам молбата си. Нямам
други искания.
ИНСПЕКТОРЪТ: Началникът на затвора смята, че молбата е допустима,
но не е основателна.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е процесуално допустима, моля да бъде
разгледана. По съществото си я оспорвам.
На основание чл. 283 от НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ писмените доказателствените средства, имащи
значение за изясняване на делото.
Прочетоха се.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСПЕКТОР Машов: Както вече отбелязах, становището на Началника
на затвора е, че към момента молбата на осъденото лице е допустима, но
неоснователна. Налице е само първата изискуема от закона предпоставка, а
именно, че лицето е изтърпяло повече от половината от наложеното му
наказание. По отношение на втората предпоставка се смята, че по отношение
на осъдения не може да се направи обоснован извод за настъпила трайна
тенденция на превъзпитаване, като мотивите за това са изложени в неговото
становище и придружаващите го документи. За процесуална икономия няма
да ги преповтарям. С оглед на което Началникът на Затвора смята, че молбата
би следвало да бъде оставена без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Придържам се към становището на затворническата
администрация. От материалите по делото е видно, че А. Б. постъпва за първи
път в затвора, като е осъден по две дела и първо е търпял наказание „лишаване
от свобода“ 5 месеца, което условно наказание е било приведено по чл. 68, ал.
1 от НК и в момента търпи наказание една година и три месеца „лишаване от
свобода“, като е изтърпял повече от половината от това наказание, т..е.,
безспорно е установено, че е налице формалната предпоставка по чл. 70 от
НК. Относно втората предпоставка за поправяне на осъденото лице, намирам,
че от представените доклади от затворническата администрация не се
установява такава трайна и необратима промяна в съзнанието и поведението
на лицето, която да гарантира недопускане на други осъждания за в бъдеще.
Посочено е, че А. Б., спазва установените правила в затвора, не е конфликтна
личност, трудово е устроен, не е наказван, има една награда, но всичко това не
е надхвърля изискуемото и дължимо поведение за намиращите се в местата за
3
лишаване от свобода. В същото време се сочи, че стойностите на риска от
рецидив и от вреди остават средни, макар и да са претъпели определено
занижаване. Това означава, че не е изпълнена изцяло индивидуалната
програма по изпълнение на присъдата. Режимът също е останал същия – общ,
т.е. първоначално определения, поради което считам, че макар и неголям,
остатъкът от наказанието следва да се изтърпи и през това време да продължи
корекционната дейност, с оглед бъдещата ресоциализация на Б. в обществото.
Поради изложеното, моля да не уважавате молбата от осъденото лице.
ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата ми и да постановите условното
предсрочно освобождаване на подзащитния ми А. Б. от изтърпяване на
остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода. Несъмнено
първата изискуема от чл. 70 от НК предпоставка, а именно да е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание, фактически е налице.
Изтърпяната част е много над половината от наложеното наказание, като
остатъкът е с недълга продължителност от 3 месеца и 23 дни. Що се касае до
втората изискуема от закона предпоставка, а именно осъденият да е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, аз ви моля да прецените предимно
обективните данни по делото инкорпорирани в съответните писмени
доказателства с обективен, а не субективен характер, като причината за това
се съдържа в множеството противоречия, дадени за подзащитния ми в
доклада, в който макар и да са работили двама души - инспектор социална
дейност и възпитателна работа Б. и Д. и да са изложили своите виждания по
отношение личността на подзащитния ми на немалкия обем от пет страници,
този документ е изпълнен с вътрешно противоречиви изявления, твърдения и
изводи, които опорочават до голяма степен крайните изводи на тези
служители, тъй като за съда се поставя една обективна невъзможност да
прецени тези изводи дали са действителни или са изложени въз основа на
някаква грешка, или касаят друго лице, тъй като до голяма част твърденията и
изводите са самоизключващи се. На стр. 2 от доклада е записано, че
подзащитният ми не е награждаван. На същата тази страница в края е
цитирана заповед, с която същият е награден с 4 часово удължено свиждане. В
тази също втора страница са изложени множество характеристики на
подзащитния ми, а именно, че същият не е нарушавал установените правила,
отношението му към пенитенциарните служители е съобразено със
законоустановените изисквания, не са констатирани проблеми и конфликти с
останали лишени от свобода лица. Не са налице дискриминационни нагласи,
нито агресивни прояви, нито агресивни прояви или конфликти. Демонстрира
се поведение, отговарящо на режимните изисквания. Лишеният от свобода е
трудово устроен и се отнася отговорно към поставените му задачи. Към
затворническата администрация се отнася с необходимото уважение и
респект, спазва режимните изисквания и Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража. Не е наказван, както и, както споменах, че е
награждаван с посочената заповед. На следващата страница са изложени
изводи, които са на първо място изцяло субективни. На второ място не са
подкрепени от какъвто и да било конкретен материален носител, който да дава
4
възможност на съда да прецени тяхната правилност. Действително,
инспекторите социална дейност имат правомощията да осъществяват лична
субективна преценка относно поведението и личността на лишения от
свобода, но тази преценка все пак трябва да бъде подкрепена не само с
личните им наблюдения, а и с обективни факти, осъществили се в обективната
действителност. В самия доклад такива факти изобщо не се сочат. Доколкото
ми е известно, в досието на лишения от свобода също не са налице каквито и
било документи, които да подкрепят множеството негативни изводи, които са
записани в доклада. Не ми е известно коя е жертвата при трафика на хора, в
случая бежанци, за каквото престъпление търпи присъдата си подзащитният
ми, но от Инспектор социална дейност се сочи, че той не осъзнава жертвата,
въпреки, че знаем кои обществени отношения се засягат при този тип
престъпна дейност и че в случая жертва не е налице. В този доклад се сочи, че
подзащитният ми не признава вината си и не считал присъдата си за
справедлива, нямал мотивация за промяна на криминалното поведение, имал
криминални нагласи, имал негативни виждания спрямо обществото.
Същевременно на следващата 4-та страница се сочи тъкмо обратното, а
именно, че подзащитният ми приема отговорността за собственото си
криминално поведение, разбира мотивите за извършване на престъплението,
замисля се над вредата, която е нанесъл с действията си, което по никакъв
начин не кореспондира в предходно цитираните от мен изводи. Първоначалния
план на присъдата е със срок една година, като към настоящия момент този
срок все още не е настъпил, тъй като същият план е от м.01.2024 г., но тъй
като има някаква поправка, няма логика да е м.01.2023 г., тъй като тогава все
още не е търпял това наказание и приемам, че се касае за м.01.2024 г. За срока
от около една година, в който подзащитният ми търпи това наказание, макар,
че все още не е завършил предвидения план, въпреки всички тези негативни
изявления по негов адрес от инспекторите социална дейност, А. Б. е успял да
намали първоначалните си рискови точки с почти с 11 пункта, което е
изключително много и то при положение, че първоначалният план на
присъдата все още е не приключил. Аз не мога да си обясня, ако това лице на
тази млада възраст е с толкова негативни характеристични данни, каквито се
сочат в доклада, по какъв начин са му намалени с толкова много рисковите
точки и защо обстоятелството, че той е споделил за вредни свои навици, като
употреба на наркотици и хазарт пред инспектор социална дейност, т.е. бива
откровен и обстоятелството, че в местата за изпълняване на наказанието
лишаване от свобода, той е съумял да се откаже от тези навици, защото
повярвайте ми, в затвора хазарт се играе, има наркотици има много и въпреки
липсата на специализирана помощ, подзащитният ми е преодолял тези
зависимости, които са зависимости и до голяма степен изискват не само воля,
а и визирана помощ, за да се пребори човек с тях и тези обстоятелства се
приемат като негативни, а те са всъщност изключително положителни
фактори и идеята на законодателя, приемайки текста на чл. 70 от НК е да се
преценява поправил ли се е към настоящия момент лишеният от свобода, а не
до каква степен е бил криминогенен с отрицателни характеристични данни
преди изтърпяване на наказанието. Именно това е същността на настоящето
5
производство и аз смятам, че при положение, че в затвора е влязъл един
наркозависим и хазартен тип човек, който е успял, въпреки лишаването си от
свобода и тежките условия в затвора да преодолее тези зависимости
самостоятелно, с оглед и на младата му възраст, която се характеризира с по-
голяма податливост към подобни изкушения в живота, следва да му бъде
даден, макар и малкия шанс, да бъде предсрочно освободен и да не се дава
вяра на копи-пейст синдрома, който очевидно е обхванал затворническата
администрация и по всяко едно дело се дават еднакви доклади, тъй като за
съда не съществува друга възможност да преценява истинността на тези
изводи, освен ако те бяха подкрепени с конкретни обективни данни, каквито в
случая липсват, дори и посочени такива. Точно в зоните, в които се твърди, че
са проблемни по отношение на молителя, именно в тези зони има значителен
спад на рисковите точки, което говори именно не само за започнал процес на
поправяне, а и настъпил такъв, тъй като, както е известно и на съда и на
представителите на прокуратурата и затвора, за да се намалят рискови точки
следва да бъде завършен някакъв процес на поправяне и работа с лишения от
свобода, като в случая изключителното е това, че нямаме препланиран план на
присъдата, нямаме завършен едногодишен срок, в който е бил заложен
първоначалния план и въпреки това по изключение неговите рискови точки са
били намалени. Аз лично не бих могъл да направя преценка, доколкото
обективни са изводите на инспектор социална дейност. С оглед взаимно
изключващите се в доклада твърдения, аз считам, че не следва да им се дава
вяра в посоката изложена като негативни характеристики на А. Б., поради
което също ви моля да се позовете във вашия съдебен акт на обективните
данни по делото, а не на тези крайно неясни и неубедителни данни.
ОСЪДЕНИЯТ чрез преводача: Поддържам заявеното от защитника ми.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА последна дума на осъдения.
ПОСЛЕДНА дума на осъдения чрез преводача: Моля да удовлетворите
моята молба.
След изслушване на страните СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След съвещание СЪДЪТ намира за установено следното, от фактическа и
правна страна:
Производството е по реда на Глава XXXV, Раздел I от НПК и e
образувано по молба, депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК от лишения
от свобода А. Б. за неговото условно предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата молба е подадена от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 437, ал. 2 от НПК, като разглеждането е допустимо. Не е
налице процесуалната пречка за разглеждане на молбата съгласно чл. 441 от
НПК, като съдът не констатира наличие на предходна молба за условно
предсрочно освобождаване, подадена в рамките на шест месеца преди
настоящата.
6
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
Не се спори по делото, че към днешна дата А. Б. е изтърпял повече от
половина от наложеното му с определение по НОХД №1665/2023г. по опис на
РС Велико Търново наказание лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предложение първо, т. 3, т. 4, предложение
второ, т. 5, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за срок от една
година и три месеца. Видно е, че към днешна дата фактически е изтърпял 8
месеца и 8 дни, от работа е приспаднато времето от два месеца и 29 дни,
всичко 11 месеца и 7 дни и му остава да изтърпи 3 месеца и 23 дни.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът на
условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва
да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в изключителни
случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му
наказание, деецът е дал доказателства за свето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в
пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно
освободен. Изхождайки от данните в затворническото досие на осъдения А. Б.,
тъй като съдът не е пряко ангажиран при изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ и не разполага с непосредствени възприятия от
поведението на осъдения, настоящият съдебен състав намери, че данни за
позитивно изграждане на личността на лишения от свобода не са налични в
степен, която обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието.
Законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК,
че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката
залегнала в чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по изпълнение
на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
Лишеният от свобода е постъпил в затвора на 06.12.2023г. за изпълнение
на наказанието по НОХД № 687/2023г. по опис на РС Несебър, изтърпяно на
20.04.2024г., от която дата се изпълнява наказанието по НОХД №1665/2023г.
по опис на РС Велико Търново. Престъплението е извършено в изпитателния
срок на предходното осъждане. Приведен е в ЗООТ Казичене от 19.12.2023г.
Трудово е устроен съгласно заповед от 15.03.2024г. като чистач.
От затворническото досие е видно, че осъденият е награждаван със
Заповед №137/14.08.2024г. с „удължено свиждане за срок от четири часа“.
Не са му налагани дисциплинарни наказания.
В представения по делото доклад от ИСДВР е отразено, че лишеният от
свобода не е нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС.
Към пенитенциарните служители се отнася според установените правила,
не са констатирани случаи на агресия в междуличностовите му отношения с
други лишени от свобода.
7
В доклада осъденият е определен като лице, което не приема
отговорността за извършеното правонарушение, не осъзнава вината си, счита
присъдата са несправедлива.
В изготвената оценка на риска са отбелязани средни стойности на риска
от рецидив – 64т, занижени от първоначалните 75т., среден риск за лишения
от свобода и за обществото, нисък риск за персонала, за известен възрастен и
за деца. Като проблемни зони са отбелязани жилищно устройство – няма
жилище на територията на страната; управление на финанси и доходи –
финансово нестабилен, нелегални източници на доходи; начин на живот и
обкръжение – има криминални нагласи, влияе се от криминално обкръжение,
практикува хазарт; умения за мислене – разпознава голяма част от своите
проблеми, но не са изградени умения за справяне с тях, не осъзнава
последиците от поведението си.
Като ресурси на осъдения е отбелязано трудоспособната му възраст.
Прието е от ИСДВР, че е налице необходимост от продължаване на
работата за затвърждаване на напредъка по изпълнение на целите, заложени в
плана на присъдата.
Подобно е и становището на ВПД Началник на затвора, според когото
целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени,
дефицитите в проблемните зони не са преодолени, рискът от вреди е в средни
стойности, а прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена, като
рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен.
Действително защитата установи наличие на противоречие по въпроса за
това дали подзащитният му е поощряван, съгласно Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, като видно от материалите от
затворническото дело на същия е наложено посоченото поощрение,
отбелязано е и в обсъдения доклад. Относно дефицитните зони, Съдът намира
коментара на защитата за противоречия за недостатъчно коректен, доколкото
същите са отбелязани на две места в доклада, веднъж като първоначално
установени зони, върху които да се въздейства, а след това като дефицитни
зони, според които продължава да се регистрира риск. Поради изложеното е
логично да е налице развитие в резултат на оказаното поправително
въздействие на работата с лишения от свобода, което е отчетено от защитника
неправилно за противоречие.
Съдът приема за правилна оценката на Началника на Затвора, а също и
ИСДВР относно липсата на доказателства за устойчив напредък в
корекционния процес на лишения от свобода. Действително такъв напредък се
установи, който е намерил отражение в намаляване на стойностите по
точковата система на оценката на риска, но въпреки липсата на
дисциплинарни нарушения, доброто отношение към затворническата
администрация и към останалите лишени от свобода, към полагания труд,
Съдът намира, че обективно продължават да съществуват определени нагласи
в осъденото лице на фона на външно съществуващи рискови фактори, които
обуславят извод за това, че корекционния процес не е завършен. От прегледа
на данните за съдимост е видно, че осъденият е извършил деянието, предмет
8
на осъждане от РС Велико Търново, по-малко от месец след влизане в сила на
съдебния акт на РС Несебър. Това обстоятелство следва да бъде преценено с
оглед установените дефицитни зони, свързани с липса на жилищно
устройство и проблеми с управление на финансите и доходите, доколкото
престъпната активност е разглеждана именно в такъв аспект, а също и начин
на живот и обкръжение, с оглед социалната несигурност и податливостта на
осъдения към интеграция в групи с криминални нагласи, както и проблемите,
свързани с уменията за мислене, които несъмнено биха довели до това
осъденият да е неподатлив на изкушения от девиантни поведения,
включително криминални прояви на фона на битовите и социалните си
нужди. Установява се, че първото осъждане е свързано с употреба на
наркотици, което е също фактор, който довежда до потенцииране на
установените проблеми. В тази връзка Съдът намира, че независимо, че
осъденото лице е изтърпяло около 4/5 от наложеното му наказание,
корекционният процес не е достигнал до своя край и се налага пълното
изпълнение на наказанието.
Предвид на изложеното, Съдът намира, че не са установени категорични
доказателства за устойчив напредък на корекционния процес, съгласно
изискването на чл. 70, ал. 1 от НК, а също и според изискванията на ЗИНЗС и
съгласно чл. 439а от НПК.
Воден от горните мотиви СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХХХII състав на осн. чл. 440, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО
ОСВОБОЖДАВАНЕ на А. Б., роден на **** г. в гр. Каху, Р. М., молдовянин,
гражданин на Р. М., неженен, средно образование, осъждан - изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в СЦЗ, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Каху, ул. **** и без настоящ адрес в странатаот изтърпяване остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца,
наложено по НОХД №1665/2023г. по опис на РС Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
Софийски апелативен съд-София по реда на Глава XXII от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ: Не желая писмен превод на съдебното определение.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача в размер на 100 лева, платими
от бюджета на съда, за което да се издаде 1 брой РКО.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.30
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9
10