№ 280
гр. Перник, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500185 по описа за 2022 година
С решение № 261202/14.12.2021 г. по гр.д. № 1588/2020 г. на ПРС е признато за
установено по предявените от Н. П. П. срещу Л. П. АНДР., ЕНК. АС. АНДР. и Р. АС.
АНДР. отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Н.
П. П., че Л. П. АНДР., ЕНК. АС. АНДР. и Р. АС. АНДР. не са собственици на реална част с
площ 300 кв.м., попадаща в североизточната част на имот с идентификатор *** по КККР на
с. Р., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1182/31.05.2018 г. на Изп. директор на
АГКК, находящ се в с. Р., общ. П., обл. „Смирови ливади“, с площ 4157 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, номер по
предходен план: 001681, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, при граници на
реалната част: от три страни – имот с идентификатор *** и населено място на с. Р., която
реална част е изобразена графично със сини букви ABCDEA от имот *** (означен със зелен
цвят и букви АБВГДЕЖЗИКЛМНОА) на скицата, неразделна част от решението. В полза на
Н. П. П. са присъдени сторените разноски в размер на 1 000,00 лева.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с въззивна жалба с вх.№ 260174/12.01.2022 г., Е.А.,
чрез адв.К.К., е обжалвала решението изцяло, като моли същото да бъде отменено като
частично недопустимо, а в останалата част като неправилно и необосновано, включително и
в частта относно разноските. Анализират се събраните в хода на производството
доказателства, като се сочи, че съдът е постановил решението си в противоречие с
установените факти и обстоятелства. Твърди се, че съдът се е произнесъл извън исковете, с
които е сезиран, като е изследвал въпросът за придобиване на имота от ищцата на основание
давностно владение, като в тази част счита решението за недопустимо и моли за неговото
обезсилване. Излагат се подробни доводи по същество на спора, като се твърди
неправилност и необоснованост на формираните изводи от първоинстанционният съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор с вх. № 261084/02.03.2022 г. от Н.П.,
1
чрез адв. В. А. и адв. А. Н.. Твърди се, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение не страда от сочените в жалбата пороци. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение, като се сочи, че исковата претенция е била надлежно
доказана, поради което решението следва да бъде потвърдено в цялост.
Постъпила е в срок въззивна жалба с вх.№ 260623/04.02.2022 г. от Л.А. и Р.А. срещу
постановеното решение по делото. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът
се е произнесъл по непредявено основание от ищцата, което да обуслове правото й на
собственост върху спорния имот. Възразява се срещу решаващите изводи на съда, като се
прави анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. В
заключение се иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор с вх.№ 261357/17.03.2022 г. от Н.П.
чрез адв. Стела А.а, по подадената въззивна жалба от Л.А. и Р.А., като излага доводи за
нейната неоснователност. Сочи, че още с исковата молба е въведено като твърдение
придобивното основание давностно владение, поради което не е налице произнасяне
свръхпетитум на съда. Излага подробни доводи по същество и в подкрепа на
първоинстанционното решение.
Въззивният съд при извършената по реда на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 4 ГПК служебна
проверка констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл.
127, ал. 1 ГПК по следните съображения:
В исковата молба и уточнителна такава от 07.02.2021г. ищецът твърди, че е собственик
на имот с планоснимачен номер 1055 с площ от 338 кв.м. по ПРЗ на село Р., одобрен със
заповед № III-234 от 09.04.1976 г., който поземлен имот погрешно е заснет в КККР като част
от имот с ид. № *** по КККР на град П. на ответниците, при което обхваща реална площ от
300 кв. м., намираща се в североизточната част на имота. Във връзка с инициирана от ищеца
адм. процедура пред СГКК – град П. по частично изменение на КККР относно собствения
му имот, ответниците са подали възражение и изразили несъгласие с исканото изменение
като са се позовали на права на собственост върху терена въз основа на нот. акт № 20, т. V,
д. № 1374/1970г. Поради възникналия спор за материално право между ищеца и ответниците
адм. процедура пред СГКК – град П. не е финализирана. Посочен и обоснован е в исковата
молба правен интерес от предявяването на отр. уст. иск за собственост – фактическите и
правните действия на ответниците по включването на терена като част от имота по нот. акт.
№ 20, т. V д. № 1374/1970г. на ПРС. Въз основа на така изложените обстоятелства е
формулиран петитум за установяване, че ответниците не са собственици на реална част с
площ 300 кв. м., намираща се в североизточната част на имот с идентификатор № *** по
КККР на град П..
Горното налага извод, че е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл.
127, ал. 1, т.4 и т. 5 от ГПК, изразяващо се в несъответствие между изложените фактически
твърдения, като основание на предявения иск и заявения петитум на иска.
2
Обстоятелствената част на исковата молба обосновава петитума и затова задължително
условие за редовност на исковата молба е съответствие между твърдените за фактически
отношения и петитум. Наличието на съответствие между основание и петутим е
предпоставка както за надлежното упражняване на правото на иск, така и за ефективното
упражняване на правото на защита от страна на ответника. В случая изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, от които следва да се
изведе спорното материално право, като по този начин се определи основанието на
предявения иск, сочат на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като твърденията на ищеца са
свързани с погрешното отразяване на собствения му поземлен имот като част от съседен
имот и/или изобщо не е заснета като самостоятелен имот. Същевременно заявеният петитум
за установяване несъществуването правото на собственост на ответниците не съответства на
фактическите твърдения в исковата молба, които фактически твърдения обосновават правен
интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за поправка на грешка или непълноти в кадастралната
карта, който с оглед ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС може
да се предяви само като положителен установителен иск за собственост, но не и като
отрицателен, тъй като само с отричането на правата на ответника върху спорната част от
имота не би могло да се достигне до целта на този иск: установяване на правата на ищеца
върху тази спорна част от имота, така и на неточното отразяване на обема на това право към
момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество и нанасянето и записването на този имот в кадастралната карта на
името на ищеца.
Посоченото несъответствие между твърденията в обстоятелствената част и петитум
задължава съда да остави исковата молба без движение и даде указания на ищеца да
формулира искане, кореспондиращо с изложените обстоятелства като основание на иска.
Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената от Н. П. П. искова молба.
УКАЗВА на ищеца, в 1-седмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за
ответниците, да формулира съответен петитум /искане/ на исковата молба и приведе
петитума, който да е в съответствие с изложените фактически обстоятелства като основание
на иска, съгласно изложеното в мотивите в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца - въззиваем.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4