РЕШЕНИЕ№
ІІ-260198
23.05.2022,
гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди, двадесет и
втора година в състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня Русева-Маркова
При секретаря :
Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело № 1566/2020г. по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, подадена чрез ю.к.Янка Табакова, с
адрес за призоваване гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1, против решение № 58/20.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 213/2019 г. по описа на Районен съд – Малко Търново,
с което въззивникът е ОСЪДЕН да заплати на Д.М. *** сумата 1630.39 лв. – допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. – за разликата
от 234,81 часа между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска – 30.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 199,16лв. мораторна лихва върху главницата, след прието
намаляване на претенциите.С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да
заплати по сметка на РС държавна такса 73лв. и 210 лв. за експертиза.
С
горното решение е отхвърлена претенцията на Д.М. за присъждане на сумата
205,25лв., представляваща обезщетение в размер равностойността на
непредоставените от ответника ободрителни напитки за процесния период, но тази
част от съдебния акт не е обжалван и е влязъл в сила.
Въззивникът счита първоинстанционното решение в
обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Намира за неправилни изводите на съда за основателност на
предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд и
за приложимост на НСОРЗ, за което във въззивната жалба се излагат пространни
съображения. Сочи, че министърът на МВР е издал Наредба № 8121з 776/29.07.2016
г. и Наредба № 8121з908/02.08.2018 г., уреждащи по специален начин заплащането
на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед специалните правила и основания за изплащане
на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното
поле на НСОРЗ, издадена по КТ, касае само намиращите се в трудово
правоотношение работници и служители, какъвто ищецът не е бил през процесния
период. По отношение на него се прилагала специалната уредба. Развива и
подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд, като поддържа, че
извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън
установеното работно време, а дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то
преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд,
а не за натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не прави
доказателствени искания. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции.
Възразява по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.М.М., подаден чрез пълномощник адв.В.Б.,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, при изложени пространни
съображения. Изразява съгласие с изводите на районния съд и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Няма доказателствени искания. Претендира
разноски.
Извършената с
Определение от 04.08.20г. на основание чл.267, ал.1 ГПК проверка сочи
въззивната жалба за допустима, а проверката по чл.269 от ГПК, сочи решението за
валидно и допустимо в обжалваната част.
Възражението
на въззивника пред първа инстанция, че за периода от 01.07.19г. до 01.09.19г.
претенцията на въззиваемия за допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд е недопустима, като преждевременно заявена, защото положените през
посочения период часове нощен труд следвало да бъдат отчетени към 30.10.19г., е
неоснователно, т.к. към датата на последното по делото открито съдебно
заседание преди постановяването на съдебното решение от МТРС, падежът на
вземането е настъпил. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид при
постановяването на съдебния акт, включително при проверката за допустимостта му
на основание чл.235, ал.3 от ГПК и в случая настоящият въззивен състав го
намира за преодоляващо изтъкнатата процесуална пречка за надлежно упражняване
на правото на иск на М. за горепосочения времеви период.
По съществото на
спора, касателно обжалваната част
и с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството
по делото е образувано първоначално
пред РС-Бургас, впоследствие изпратено на РС-Малко Търново по правилата за
местна подсъдност, по исковата молба на Д.М. с ЕГН*************,
чрез адвокати Пантелей Солинков и Веселина Балбазанова - двамата от БАК,
против ГД „Гранична полиция“
МВР гр. София за заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 3000 лева(след изменение на иска по чл.214 ГПК, намалено на 1630,39лв.), положен в периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г. за 234,81 часа, като
младши инспектор/старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ 04 при
Гранично полицейско управление- гр. Малко Търново към РДГП гр. Елхово, явяващо
се на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба(30.08.19г.),
до окончателното й изплащане, както и за това ответникът да бъде осъден да
заплати сумата 500.00лева, намалена
след изменение на претенцията на осн. чл.214 от ГПК-на 199,16 лева,
представляваща мораторна лихва до
завеждането на иска, върху горепосочената главница.
За да обоснове претенциите си ищецът
твърди, че в посочения времеви период е положил 500,5 часа нощен труд за
периода 01.09.16г.-01.09.19г.(приравнен съобразно нормите на ЗМВР, КТ и НСОРЗ
на дневен труд с коефициент 1.143), за който не му е заплатено
възнаграждение като извънреден труд. Тъй като изплащането на тази главница е
забавено, намира, че върху нея е дължима мораторна лихва за забава от
01.09.16г., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко закъсняло
плащане- от 30-то число на съответния месец-до завеждането на иска, а също и
законна лихва за забава от образуването на делото, до изплащането на
главницата.
Изложил е в исковата молба и подробни правни съображения в подкрепа на
претенциите си.
Ответник ГД „Гранична
полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Янка Табакова, с който оспорва претенциите изцяло.Тази за
възнаграждение в периода от 01.07.19г. до 01.09.19г. като недопустима, т.к. е
преждевременно заведена, а в останалата част- като неоснователни. Недопустимостта
обяснява с механизма на сумирано изчисляване на работното време на държавните
служители, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени на тримесечни периоди, при
възнаграждения, заплатими според чл. 33 от Наредба № 8121з- 776/29.07. 2016
г.на министъра на вътрешните работи в месеца, следващ отчетния период. Така
положените през посочения период часове нощен труд следвало да бъдат отчетени в
края на месец октомври 2019 г., т.е. при завеждането на иска падежът им не бил
настъпил.
Ответникът признава наличието на служебно правоотношение за процесния
период между него и ищеца и признава, че последният е полагал труд на 12-часови
смени/ дневни и нощни/, но това ставало по предварително изработени графици,
като отработеното време се изчислявало сумирано. Чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период
се формирал резултат, който при надвишаване на нормата за работните часове е
заплащан като извънреден труд, съобразно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Т.к.
ищецът е служител на МВР, за изчисляване на трудовото му възнаграждение се
прилагали ЗМВР и две наредби, издадени
на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-
908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности. В тази връзка мотивира, че НСОРЗ е неприложима.
Тя се отнасяла само до лицата, работещи по трудово правоотношение, но не и за
служителите на МВР. За последните били предвидени различни други компенсаторни
механизми, които отчитали спецификата на работата им. За приложението на чл. 9
от НСОРЗ следвало да са налице четири предпоставки, които в случая липсвали.
Преизчислението с коефициент 1.143 било предвидено, за да се увеличи
заплащането на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване
да кумулира извънреден труд. При това преизчисляване на ищеца би се дължало
възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд,
понеже полаганите смени не превишавали 12 часа. Изброява компенсаторни
механизми, нормативно предвидени само за служителите в системата на МВР, които
адекватно отчитат спецификата на полагания от тях труд, включително през нощта.
Счита, че на тези служители не се дължи
друго заплащане, освен това, което визира специалното законодателство, уреждащо
отношенията им с работодателя.Позовава се на
съдебна практика на други съдилища в подкрепа на становището си, както и
на правна консултация на проф. Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1,
вр.ал.3 от ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.16г.
Така
описаните обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 178,
ал. 1, т.3,вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е счел горните
за основателни, възраженията на ответната страна за необосновани и я е
осъдил да заплати на ищеца поисканото допълнително трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва върху него от подаването
на исковата молба, до пълното изплащане,
както и поисканата мораторна лихва за забава до образуването на съдебното дело.
Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни
правни изводи, което аргументира така:
Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е
спорна пред въззивния съд. С оглед на това настоящият състав възприема изцяло
същата, съобразена и със събраните в процеса доказателства такава, а именно: В
процесния период ищецът е бил в служебни правоотношения с ответната страна, заемайки длъжността
старши полицай в 04 група „Охрана на държавна граница“(ГОДГ) при ГПУ Малко Търново към РДГП гр. Елхово, част
от ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София, т. е. е имал статут на държавен служител по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Той е полагал труд на 12- часови смени, вкл. нощни,
предварително определени с график за всеки месец. Според констатациите на назначената пред първа инстанция съдебно–
счетоводна експертиза(в.л. М.Дошева), в този период ищецът е положил общо 1642 часа нощен труд,
който приравнен на дневен, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1876,81
часа труд. На ищеца не е бил начисляван извънреден труд и не му е бил заплащан
такъв за разликата от 234,81 часа, между отчетения за същия период нощен труд и
преизчисления от експерта такъв, оценен
на 1630.39 лева.
От същото заключение е видно, че мораторната
лихва за забава на плащането на горната сума до завеждането на делото
(30.08.19г.) е в размер на 199,16лв.
По правните изводи:
По иска за допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд: Спорът по делото е изцяло правен и касае
правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните предвид естеството му се урежда от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от
служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива
на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната
материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима
както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарно
правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице
предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният
съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция
на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със
знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него
работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът, който се
полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на
мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов
текст е налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда
от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен
служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3
МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е предвидил, че при работа на
смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба
сочи, че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8
часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители
–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното
работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР,
чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За процесния период са действали две
наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г.
и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен
период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като
полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време
при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на
подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения то става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от
НРВПО предвижда отработените часове от
работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията
по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с
това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7
часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и
по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма,
уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по
чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к.
това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители,
то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща
към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния
труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното
време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената
в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В цитираните във
въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.Тъй като обаче
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
актовете, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота на уредбата им, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време
на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
представляват извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и
във връзка с решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда,
че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство
изобщо не съществува до 2020г /вкл. и
през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния
труд на държавните служители в системата
на МВР, така че отговорът на този въпрос
не променя становището на настоящия
състав.
От друга
страна предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за
всеки отработен час и ободряващи
напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по
смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената
ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение
също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки
отработен час нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по
трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо определената в
законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд от
седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма
определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е
определена по-късно.Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, с противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава
различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени
други компенсаторни механизми. Това е така, тъй като наред с изброените от
въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е налице, в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на
особената тежест конкретно на положения
нощен труд.
Въззивният съд намира за неоснователно и
възражението, че чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намирал приложение по казуса, т.к.
изисквал продължителността на нощното работно време да е по-малка от тази на
дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудова норма, каквито
предпоставки в случая не са налице.Доводът почива на превратно тълкуване на
нормата на чл.9 от Наредбата. Сумираното изчисление на работното време, когато
трудовото възнаграждение е заработено по
трудови норми, е уредено в чл.9, ал.3 от НСОРЗ, а чл.9, ал.2, приложима за
спора, не поставя такива изисквания.В подкрепа на този извод е и фактът, че
наредбата за отчитане на отработеното време в системата на МВР от 2014г. е
предвиждала преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния по
механизъм, като компенсаторния на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и при същите условия, при
които е положен нощният труд за процесния период от настоящия ищец.
Само за пълнота на изложението съдът добавя,
че не споделя цитираната от въззивника съдебна практика на други съдилища, а правната консултация на
проф. Мръчков няма задължителен за правоприлагане характер, поради което не е
съобразена от настоящия състав.
Тъй като пред въззивния
съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и дължимата върху
него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
съображения в такава насока.Ограничава се с това да посочи, че законна лихва за
забава е дължима, поради липса на изпълнение, от датата на подаването на
исковата молба(30.08.19г.), а мораторната лихва в установения от вещото лице
размер(199,16лв.) от датата на първото закъсняло плащане(31.10.16г.), до
завеждането на делото.
В обобщение на изложеното, поради
съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, решението на Районен
съд-Малко Търново следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
С
оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право
на всички направени в хода на делото разноски, за което е направено изрично
искане в отговора на въззивната жалба. По делото има доказателства за разноски
в размер на 360лв, представляващи заплатено възнаграждение за
представителството на страната от един адвокат. Направено е възражение за прекомерност на същото от другата страна, което този съд
приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар е под минималния по чл.7,ал.2
(изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5 от НМРАВ(определяне
на възнаграждение върху всеки иск
поотделно), поради което не може да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
58/20.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 213/2019 г. по описа на Районен съд – Малко
Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.М. ЕГН**********
от гр.Б., к-с „М. р.“ бл.*,вх.*,ап.* сумата 360.00 лева( триста и шестдесет лева),
съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№1566/2020г. по описа на Бургаски окръжен
съд, сторени за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: