Р Е Ш Е Н И Е
№ 260336
02.10.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в публично съдебно заседание, на девети юли две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Мирослава Енчева, разгледа докладваното
от съдия Ваня Ванева гр.д. №9559 по описа за 2020г.
на Бургаски
районен съд, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.К. – БАК, срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6. Ищецът сочи, че на
26.11.2012г. против него е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №*****/2012г. на РС гр.
Бургас в полза на „Райфайзенбанк
България” ЕАД във връзка договор за кредит от
****.2008г. Било е образувано изп.д. №***/ 2012г.
на ЧСИ С* Н*. Сочи се, че между
банката и ответника е извършена цесия, с която последният е придобил вземането. Твърди се, че И. е извършвал
плащания по делото. Сочи се, че на 30.06.2015г. между ищеца и ответника е сключено споразумение, с което е уговорено да не
се начисляват законни лихви за
в бъдеще, а остатъчният размер на задължението
е определен на 5287.79 лева. Уговорено е било изплащане на задължението на 12 месечни вноски по 100.00 лева. Уговорени са начините за
плащане и други условия по отношение
неизпълнението на споразумението
между страните. Признава се, че ищецът
не е спазил срока за внасяне
на първата вноска. Въпреки това И. в продължение
на четири години е внасял по сметка
на ответника парични суми за
погасяване на задължението. Ищецът не сочи точния размер на
направените вноски. Ищецът твърди, че на
02.07.2019г. е получил
съобщение от ЧСИ С* Н*, с което бил уведомен,
че е образувано ново изпълнително дело – №****/2019г. Изпълнително дело №**/2012г.
било прекратено,
но кредиторът поискал водене на ново такова.
Ищецът поискал информация за размера
на задължението към 30.06.2015г., заявил, че има
извършени плащания, като бил отправил
и предупреждение, че ще води иск
по чл.439 от ГПК, в случай, че ответникът
не поиска прекратяване
на производството. От ЧСИ Н* било получено
уведомление, че след 26.05.2015г. е останала дължима сумата от 5062.28 лева. Твърди се, че ответникът
е признал получени плащания в размер на 3374.43 лева, които следвало
да се приспаднат
от общото задължение. Уточнен бил остатъка от задължението, като ЧСИ Н*
посочила, че дължимата сума била в размер на
3114.80 лева
главница и 752.74 лева неолихвяеми вземания. Ищецът счита, че е платил повече от
признатите 3374.43 лева, реално дължимата сума била 5062.28 лева. Твърди се, че неплатеният остатък не бил главница,
като се сочи
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД. Ищецът претендира
да бъде установено,
че не дължи
на ответника сумата от 1250.00 лева, частично от размера
3114.80
лева, главница по изп.д. № ***/2019г. на ЧСИ Станимира Николова, поради плащането им след издаването
на заповедта за изпълнение на
парично задължение. Направени са доказателствени искания.
Представени са доказателства. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр. София, е депозирал
писмен отговор чрез юриск. П* К*. Исковата молба
се оспорва като неоснователна. Сочи се, че на
28.11.2008г. е бил сключен договор за кредитна карта
между Д.С.И. и „Райфайзенбанк
България” ЕАД. Между банката и И. било налице валидно
облигационно правоотношение,
по което последният не бил
изпълнил задълженията си. За събиране на вземането си банката
поискала и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №***/2012г.
на БРС, както
и изпълнителен лист. При ЧСИ С*Н*било образувано
изп. д. №***/2012г. На 13.12.2013г. бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания между банката и ответника по делото,
с който везмането на банката по
договора с И. било прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Твърдението за недължимост
на сумата се смята за
неоснователно, неправилно и
необосновано. На 30.06.2015г. е сключено споразумение
между ищеца и ответника за доброволно
плащане на задълженията. Налице е неизпълнение на
задължението на ответника за заплащане
на първата вноска, след което от
05.08.2016г. до
21.10.2016г. са постъпили плащания в размер на 1600 лева. На 28.10.2016г.
е сключено ново споразумение между страните, с което ищецът е признал, че размерът
на задължението му към 24.10.2016г. е 3487.75 лева. Отново било налице неизпълнение
на задължението за първа вноска,
след което от 08.12.2016г. до 08.03.2017г. са
постъпили плащания в размер на 450.00 лева. На 21.04.2017г.
било сключено
ново споразумение между страните – ищецът отново не
бил изпълнил задълженията си по споразумението. Било образувано изп.д. № ***/2019г.
при ЧСИ Н*. Ответникът сочи, че са
платени 3374.43 лева, представляващи плащания по изп.д. № ****/ 2012г. Не се представяли доказателства за заплащане на суми
над посочената. Като неправилно се смята
тълкуването на разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Претендира се отхвърляне на иска. Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Предявеният е иск е с правно основание
чл. 439 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът не се явява,
представлява се от адв. К., който поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не
изпраща представител.
Съдът, като взе предвид станоявищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.11.2012г. са издадени
заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по
ч.гр.д. № ***/2012г. по описа на БРС, с които е осъден длъжникът
да заплати на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: 1 755.26 евро, представляваща
главница по Договор №*****/28.11.2008 г. за международна кредитна карта Visa Classic/Master
Card, изменен и допълнен с Анекс №1/29.09.2010 г.;
399.20 евро, представляваща изискуема редовна лихва начислена за периода
05.02.2011 г. – 30.08.2012 г. включително; 191.99 евро, представляваща
наказателна лихва върху главницата начислена за периода 15.03.2011 г. –
20.11.2012 г. включително и законната лихва върху главницата от 21.11.2012 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 91.79 /деветдесет и един лева и
седемдесет и девет стотинки/ лева разноски по делото.
Въз основа на така
издадения изпълнителен лист, с молба от
12.12.2012г., „Райфайзенбанк България“ ЕАД е поискало образуване на изпълнително дело за събиране
на сумите. Образувано е изпълнително дело №******/2012г. по описа на ЧСИ
С* Н*. До длъжника е изпратена ПДИ на 04.02.2013г., получена от него на
09.02.2013г.
На 07.01.2014г. взискателят
по горепосоченото изпълнително дело е уведомил ЧСИ С* Н*, че с Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011г. и Конкретен договор за
цесия от 13.12.2013г., „Райфайзенбанк“ ЕАД е прехвърлило вземанията си /по
изпълнителния лист/ срещу длъжника С. на „Еос матрикс“ ООД.
С писмо от 28.01.2014г. от „Еос матрикс“ ООД до ЧСИ Станимира
Николова е посочен актуалният размер на задължението към 23.01.2014г. – 5308,98
лв., състоящо се от главница, разноски и лихви.
На 12.04.2019г. взискателят
„Еос матрикс“ ООД е поискал
прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
поради настъпила перемпция. Молбата е уважена и изпълнително
дело №****/2012г. по описа на ЧСИ С* Н* е прекратено с Постановление с изх. №10377/03.05.2019г.
На 12.04.2019г. „Еос
матрикс“ ООД е поискало образуване на ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Образувано е
изпълнително дело №****/2019г. по описа на ЧСИ С* Н.. До длъжника е изпратено
съобщение за дължимите суми, получено от него на 01.09.2019г.
На 09.10.2019г. длъжникът, чрез
процесуалния си представител адв. К. е поискал да му бъде указан размера на
дълга към 30.06.2015г. по пера и да връчи молбата на взискателя за становище.
Заявил е плащане на цялото задължение. Посочил е сключено между страните
споразумение от 30.06.2015г. за разсрочване на остатъка от задължението.
ЧСИ С* Н* е уведомила длъжника за
размера на дълга към 30.06.2015г. по пера. В писмото са посочени сумите, както
следва: общ размер от 5615,65, от които: 3433 – главница, със законна лихва за
периода 21.11.2012г.-30.06.2015г.; 1156,73 лв. – неолихвяеми
вземания; 520,92 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 30.06.2015г.
С молба от 28.10.2019г., взискателят е посочил, че размера на заплатените от страна
на длъжника суми е 3374,43 лв., в която сума за включени доброволни плащания по
споразумение и разпределени от ЧСИ суми от принудително изпълнение.
Представено е писмо от ЧСИ С* Н* до
длъжника, в което го уведомява за размера на дължимите от него суми към
07.11.2019г., който е следният: 3114,80 лв. – главница; 752,74 лв. неолихвяеми вземания; 100 лв. – разноски по делото; 458,88
лв. – такси по чл.79 от ЗЧСИ.
Представено е споразумение за
разсрочване на парично задължение между ищеца и ответника от 30.06.2015г., в
което е посочено, че към тази дата размерът на дълга е 5287,79 лв. общо. Кредиторът
се е задължил от момента на сключване на споразумението да спре начисляването
на законни лихви по задължението. Страните са уговорили, че при забава в
плащането, на която и да е вноска по споразумението, същото се прекратява автоматично.
Уговорено е още, че в този случай кредиторът може да не приложи договореното
спиране на лихви по задължението.
Представено е споразумение за
разсрочване на парично задължение между ищеца и ответника от 28.10.2016г., в
което е посочено, че към тази дата размерът на дълга е 3487,75 лв., общо. Страните
са уговорили, че при забава в плащането, на която и да е вноска по споразумението,
същото се прекратява автоматично.
Представено е споразумение за
обединяване и разсрочване на парични задължения от 21.04.2017г., по две
изпълнителни дела, в което е посочено, че към тази дата размерът на дълга е
6486,45 лв.
Представена е служебна бележка от
ответното дружество, в която са описани отчетените плащания по задължението в
общ размер от 3374,43 лв. за периода 06.11.2014г. до 16.06.2017г.
Представени са справки от „ОББ“ АД за
направените вноски от ищеца Д.И. по сметка на ответното дружество за периода
01.01.2014г. до 11.03.2020г. в общ размер от 5120 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
С предявяването на иска по
чл.439 от
ГПК, длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен
установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения,
основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното
основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава
на ново твърдение
за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В настоящия случай, длъжникът
претендира, че не дължи частично вземането за главница, съгласно посочения от
ЧСИ С* Н* общ размер от 3114,80 лв., поради извършено плащане на дължимите
суми, след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Ответникът е признал плащания /с молба
по изп. дело от 28.10.2019г., както и с отговора на
исковата молба/, в общ размер от 3374,43 лв., за което е представил и служебна
бележка за периода 06.11.2014г.- 16.06.2017г. Горепосочената сума не е разбита
по пера и не може да се установи какви вземания са били погасени с извършените
плащания.
От детайлните разпечатки, представени от
„ОББ“ АД се установяват извършени плащания в периода 01.01.2014г.
- 11.03.2020г., в общ размер от 5120 лв., т.е. налице е разлика от 1745,57 лв.
– платени от ищеца в полза на ответника.
Действително от представените справки за
извършени плащания не става ясно какви вземания са били погасявани с тях. В
споразумението от 30.06.2015г., обаче страните са уговорили от момента на сключване
на споразумението да спре начисляването на законни лихви по задължението.
Уговорено е още, че при прекратяване на споразумението, кредиторът може да не
приложи договореното спиране на лихви по задължението. Това споразумение е било
прекратено, поради неплащане от страна на длъжника още на първата погасителна
вноска – обстоятелство, което се признава от него с исковата молба.
В представените две последващи
споразумения /също прекратени поради неплащане/ липсва уговорка за начисляване
на лихви занапред. Поради гореизложеното следва да се приеме, че с направените
плащания се е погасявала главницата.
Доколкото изплатената сума в повече е в
размер на 1745,57 лв., а ищецът претендира, че не дължи сума в размер на 1250
лв., частично от 3114,80 лв., то следва да се приеме, че искът му се явява основателен
за сумата от 1250 лв. и като
такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на
спора, право на присъждане на
разноски има ищецът Д.И.. Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно, представен е списък на
разноските, видно, от който претендираните разноски са в общ размер от 405 лв., от които: 50 лв. – държавна такса, 350 лв. – адвокатски
хонорар и 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение. Представени са
доказателства за плащане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи
на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петков – Казанджията” № 4-6, сумата
от 1250 лв., частично от сума в размер на 3114,80 лв., представляваща главница
по изпълнително дело №******* на ЧСИ С* Н*.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петков – Казанджията” № 4-6, да заплати на Д.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от
405 лв., предаставляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:М Е