Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1504
13.06.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и трети май две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 5004 по описа за 2018 година за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата
молба на Агенцията по заетостта, БУЛСТАТ *****, адрес: *****, представлявана от
изпълнителния директор *****, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт *****,
против „П****Н“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, с която се претендира осъждането му за заплащане на
сумата от 14 988. 62 лева, получени по силата на сключен между страните
договор № *****-51363 от *****г. за изплащане на трудови възнаграждения,
допълнителните такива и осигурителни вноски за безработни лица, наети на
разкрити от работодателя – ответник работни места, ведно със законната лихва за
забава върху горната сума от датата на подаването на исковата молба –
02.07.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения
за наличието на договорно правоотношение между страните по сключен между тях
договор № *****-51363/09.11.2016г., съгласно който на ответника, в качеството
му на работодател, е изплатена сумата от 14 988. 62 лева от държавния
бюджет, представляваща минимална помощ за заетост, съгласно разпоредбите на
Регламент на ЕК 1407/2013г. за трудово възнаграждение, допълнителни трудови
възнаграждения по КТ и за осигурителни вноски за безработни лица, наети на
разкритите от работодателя по реда и условията на чл. 36, ал. 1 от Закона за
насърчаване на заетостта работни места. Заявява се, че съобразно уговорките
между страните възнагражденията е следвало да бъдат изплащани по банков път на
наетите лица, а плащането да бъде удостоверено чрез съответно банково
извлечение, като ежемесечно до 15-то число на месеца да бъде предоставен и
следващия се отчетен комплект документи. При неизпълнение било уговорено
възстановяване на получените средства. Заявява се, че ответникът не е изпълнил
поетите по договора задължения, тъй като не е представил всички изискуеми
документи, като 50 % от трудовите възнаграждения на наетите лица за месец
януари, 2017 г. не били заплатени по банков път, за февруари, май и юни пък
всички били платени в брой. С писмо с изх. № 20-02-02-1095/10.08.2017г. на ДБТ
- Бургас работодателят е уведомен, че поради неизпълнение на поетите от негова
страна задължения договорът се прекратява, като му е определен срок за
възстановяване на получените средства. Писмото е получено лично от
представляващия търговското дружество на 10.08.2017 г., като определеният срок
за доброволно изпълнение е изтекъл на 11.09.2017 г.
Правното основание на предявения иск е
чл. 79, ал. 1от ЗЗД.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който се излага становище за допустимостта на иска, като се сочи
обаче, че същият е неоснователен, като се излагат подробни доводи в тази
връзка. Заявява се, че поради грешка в програмния продукт на „Инвестбанк“, част от заплатите за месец януари не могли да
бъдат платени по банков път, поради което на пет от работници били платени в
брой, за което били съставени и съответните касови ордери. Същата била
причината за това и заплатите за месеците февруари, май и юни, за което били
изпратени съответните уведомителни писма. Отделно от това се сочи, че ако
ищецът е считал е следвало още първия месец да прекрати договора и да поиска
връщането на сумите, като не е направила това следва да се възприеме, че не е
налице неизпълнение на задълженията по договора. Сочи се също така, че КТ не
забранява плащането на трудовото възнаграждение да се извършва в брой. При
условията не евентуалност се заявява нищожност на клаузата на т.10.4 във вр. с чл. 10, т.4.1. и 7.5.4, която сама по себе си
съставлявала неустойка за договорно неизпълнение, без обаче изрично да има
уговорена клауза за неустойка. Възприета като договорна неустойка същата
противоречала на добрите нрави и се явявала нищожна. Отделно от това се сочи,
че липсва виновно поведение от страна на ответника, поради което и не следвало
да отговаря. Алтернативно се излага, че ответното дружество не следва да
отговоря, тъй като е добросъвестно и следва да се приложи принципа на защита на
легитимния интерес.
Бургаският районен съд, като взе предвид
постъпилата исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че страните са сключили
процесния договор № *****-51363 на *****г., съгласно който Агенцията по
заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас, като възложител,
предоставя/възстановява на ответното дружество- работодател средства от
държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ за заетост съгласно
разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 г., в общ размер от 33 841 лева
за допълнително трудово възнаграждение на наставник за 10 работни места.
Съобразно уговорките между страните средствата се предоставят по реда и условията
на чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта работни места, за всяко
насочено от възложителя лице, наето по трудов договор, на пълно или непълно
работно време, за срок не по-малък от 18 месеца, като средствата се заплащат
ежемесечно за всяко наето от работодателя лице по смисъла на чл. 36, ал. 1 от
закона, за времето през което е било на работа, но за не повече от 9 месеца.
Поети са различни задължения от страна на работодателя, като едно от тях по
т.7.6.1. е да извършва банков превод по електронните дебитни карти на горните
лица и на наставника, ако има такъв, на полагащите им се възнаграждения. Също
така съгласно чл. 7.5. е поето задължение за предоставяне на КЕП до 15-то число
на месеца различни книжа, сред които и по т.7.6.4. заверено от съответните
длъжностни лица копие от банково извлечение, удостоверяващо превода на
получените средства за възнаграждения и осигурителни вноски.
Ищецът твърди, че съгласно чл.10.4.1. от
договора при непредставяне на някой от документите по т.7.5. до един месец от
изтичането на определения срок, работодателят дължи връщане на цялата получена
сума за съответното лице /по т.1.1./, ведно със
законната лихва за забава. Сред изброените такива в т.7.5.4. е и нареждането за
масово плащане за извършения банков превод по електронните дебитни карти.
От представените по делото писмени
доказателства и изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални познания, и като неоспорено от страните, се установява, че по
договора са били наети лица, като на същите са плащани и съответни
възнаграждения. Всъщност в съдебно заседание на 08.04.2019 г. процесуалния
представител на ищеца изрично е заявил, че не оспорва това обстоятелство,
просто оспорва начина на плащане на възнагражденията. Общата получена от
ответника сума по договора от страна на ищцовата агенция възлиза на 14 988. 62 лв., като
част от нея в размер на 4 865. 38 лева е за плащания, извършени не по
банков път, а в брой съгласно разходни касови ордери.
От ангажираните по делото гласни
доказателства и по-конкретно от показанията на свидетелката М.Я. не се
установява твърдяната от ответника грешка в програмния продукт на „Инвестбанк“.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Средствата по чл. 30а Закона за
насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, които се предоставят на работодатели за изпълнение
на програмите и мерките за насърчаване се предоставят съгласно чл. 30б въз
основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от
нейния изпълнителен директор или упълномощено от него длъжностно лице, и
работодателя. След задължителното съдържание на договора е и видът на
програмата или мярката за насърчаване на заетостта, срокът на действие на
договора, предназначението и размерът на предоставените средства и отговорността на страните при неизпълнение на
договора. В тази връзка и текстът от договора, на който се позовава ищецът, е
именно свързан с отговорността при
неизпълнение. Независимо, че не е посочено изрично в договора,
систематичното място на клаузата, на която се позовава ищцовата агенция, като
основание за връщане на получените суми е в раздел III „Санкции при неизпълнение“. От съдържанието й и
всъщност по своя характер, като предварително уговорена между страните санкция
при евентуално неизпълнение на задълженията на ответника по договора в
определяем размер, безспорно същата следва да се възприеме като клауза за неустойка.
В този ред на мисли обаче съдът намира, че при уговорка за частично неточно
изпълнение на задълженията да се дължи връщане на всички получени суми, за
които са налице данни, че са целево изразходвани, е в противоречие с добрите
нрави. Поради и това съдът намира, че процесната клауза е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, и следователно не се дължи връщане на търсените
суми въз основа на нея. Не се спори, че отпуснатите средства на работодателя –
ответник са били целево разходвани, при което не може да се приеме, че горните
изводи, са в противоречие със закона, при все че са изпълнени целите на закона
по насърчаване и запазване на заетостта.
С оглед неоснователността на иска се
явява неоснователна и претенцията за законна лихва от датата на подаване на
исковата молба.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
да се осъди ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 115 лв. Съответно неоснователна е ищцовата претенция за присъждане на
разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Агенцията по
заетостта, БУЛСТАТ *****, адрес: *****, представлявана от изпълнителния
директор *****, против „П****Н“ ЕООД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****,
за осъждането му за заплащане на сумата
от 14 988. 62 лева, получени по силата на сключен между страните
договор № *****-51363 от *****г. за изплащане на трудови възнаграждения,
допълнителните такива и осигурителни вноски за безработни лица, наети на
разкрити от работодателя – ответник работни места, ведно със законната лихва за забава върху горната
сума от датата на подаването на исковата молба – 02.07.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Осъжда Агенцията по заетостта, БУЛСТАТ *****, адрес: *****,
представлявана от изпълнителния директор *****, да заплати на „П****Н“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, сумата от 115 лв. /сто и петнадесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.