№ 2545
гр. София, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110152107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Т. Т., чрез адв. Н. И., с която срещу „******“
ЕООД е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване недължимостта на сумата
сумата 5641,16 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № ******
г., сключен с „******“ АД, както и на сумата 807,08 евро, представляваща договорна
лихва, за които суми ответникът не разполагал с изпълнителен титул.
Ищецът твърди, че сключил договор за банков кредит на 12.08.2008 г. с
„******“ АД, като ответникът поддържал, че е изкупил вземането от последното чрез
договор за цесия от 18.01.2016 г. Сочи, че на 31.07.2020 г., спрямо него бил издаден
изпълнителен лист въз основа на осъдително решение по гр. д. № 5232/2019 г. по
описа на СРС, за сума в размер на 2 300,48 евро /4 485,90 лева/, ведно със законната
лихва от 28.01.2019 г. до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на
255,61 евро /498,44 лева/ за периода от 12.08.2008 г. до 12.09.2018 г., както и за 150
лева разноски, като ищецът твърди, че сумите представлявали само част от
задължението му към „******“ АД по договор за банков кредит № ****** г. Законната
лихва върху главницата от 4 485,90 лева, считано от 28.01.2019 г. до 30.08.2024 г.,
възлизала на 2 762,82 лева. Било образувано изпълнително дело № 1163/2022 г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински. На ищеца било съобщено от ответника, че
задължението му възлизало на 22 944,45 лева общо към 21.02.2024 г., от които 15
534,81 лева главница, 6792,08 лева лихви, 420 лева разноски и 197,56 лева такси, а към
20.08.2024 г., лихвата била в размер на 7 104,61 лева. Ищецът поддържа, че не дължи
сумите, които не са предмет на изпълнителното производство поради изтекла
погасителна давност, евентуално поради това, че не е уведомен за извършената цесия,
съответно ответникът не се явява негов кредитор. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава иска по
основание и размер. Твърди, че задълженията са погасени по давност. Моли
разноските по делото да не се възложат в негова тежест, тъй като ответникът счита, че
не е дал повод за образуване на настоящото дело, като излага конкретни доводи в тази
1
насока.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, за да бъде
уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличие на правен интерес от
предявяването му, а ответникът следва да докаже наличието на обстоятелства,
обуславящи дължимост на процесните суми, както и спиране/прекъсване на
давностния срок.
По делото е безспорно, че по отношение на процесните вземания е изтекъл
срока на погасителната давност. Налице е валидно признание на предявения иск от
страна на ответник. От друга страна дружеството не излага твърдения давността за
процесните вземания да е била прекъсвана,като дори при отчитане ефекта на
спирането й по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020
г., то и към датата на предявяване на исковете с положителност е погасено правото на
принудително изпълнение за същите.
Ето защо и предявените искове следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ищецът, който е заплатил
държавна такса по предявените искове и адвокатско възнаграждение на процесуалния
си представител в размер на сумата 2000 лева.
Съдът следва да даде отговор на въпроса дали са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК.
В случая не е спорно, че ответникът не разполага с изпълнителен титул по
отношение на процесните вземания, както и че давността за същите не е спирала и
прекъсвала преди да изтече. Установява се от приетите писмени доказателства по
делото, че ищецът се е позовавал пред ответника преди образуване на настоящото
производство на факта на изтичане на погасителната давност и е поискал тези
вземания да не бъдат отразявани като дължими в ЦКР трикратно. Ответникът е
изразил в писмен вид становището си за неоснователност на отправените до него
искания, в т.ч. и на позоваването от страна на длъжника на ефекта на изтекла
погасителна давност. Отправено е предложение за сключване на споразумение за
погасяване на задълженията. До ищеца са отправени общо три писмени отговора с
аналогично съдържание.
Настоящият съдебен състав, предвид установеното извънсъдебно поведение на
ответника, намира, че последният, макар да е признал иска, е дал повод за
предявяването му, тъй като не е признал позоваването на изтеклата давност от страна
на длъжника. Ето защо и в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да се възложат разноски в размер на сумата 2502,95 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Т. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ******, срещу „******“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление: ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е погасено
правото на принудително изпълнение за следните вземания: сумата 5641,16 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит № ****** г., сключен с
„******“ АД, както и на сумата 807,08 евро, представляваща договорна лихва, с
изтичането на установения в закона давностен срок.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:
******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. Т. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ******, сумата 2502,95 лева – разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3