№ 308 / 07.01.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в
открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Елеонора И.
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №978 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от В.Г.И.
*** – чрез адв.А. от ХАК, против Решение №17/29.07.2021г. по анд №212/2021г. на
РС Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0271-000204/08.02.2021г.
на Началник Група ОД МВР Хасково, РУ Харманли. Твърди се, че решението на съда
е неправилно и необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което се иска да бъде отменено. Решението било постановено в
противоречие с практиката на въззивната и на касационната инстанция по
идентични дела. Съдът не обсъдил всички твърдения, възражения и доводи на
жалбоподателя и това довело до липса на мотиви. Изводът, че било извършено
нарушение като водачът не се съобразил с пътната маркировка бил неправилен и
необоснован. Ударът във втория автомобил нямал нищо общо с неспазването на
знак, а било резултат на неизпълнение на други задължение, които не били
посочени. Деянието било подведено под нормата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, която
имала шест различни хипотези, като не било визирано от органа коя се има
предвид. Разпоредбата на чл.6, т.1 също имала няколко хипотези, но не било
конкретизирано коя се има предвид. Липсвало ясно и точно изложение на
съществени елементи от санкционираното деяние. Допуснатите нарушения били
съществени, тъй като водели до накърняване на правото на санкционираното лице
да се ориентира. Волята на наказващия орган не трябвало да се извлича по
тълкувателен път. Нямало безспорни и несъмнени доказателства за механизма на
настъпване на ПТП, което било въпрос на специални знания. При описаната
фактическа обстановка била налице неправилна, неточна и невярна квалификация на
нарушението, тъй като то не било по чл.6, т.1 от ЗДвП, а попадало в хипотезата
на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Специалният закон дерогирал приложението на общия закон
и поради това била дадена неправилна правна квалификация на вмененото
нарушение. В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН липсвало описание на нарушението и
обстоятелествата на извършване – нараняване на хора, материални щети, както и
за кого са настъпили. Щетите и нараняванията винаги следвало да се
конкретизират по вид и размер и да се посочат други индивидуализиращи признаци,
а не да се извличат по тълкувателен път от доказателства. Не било
индивидуализирано кое е пострадалото лице и в какво точно се изразяват неговите
наранявания. Освен това било необходимо не просто да съществува причинена
болка, а следвало да има реално засягане на тъканите на човешкото тяло, за да
има нараняване при ПТП, но в случая не било ясно въз основа на какви данни е
установено. Не било посочено и кой е пострадалият и въз основа на какво се
приема, че има това качество. Нямало безспорни доказателства и относно
компетентността на органите съгласно ЗДвП. Иска се да бъде отменено изцяло
обжалваното решение и обжалваното наказателно постановление, като бъдат
присъдени разноските и за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Окръжна
прокуратура счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен
съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Харманли е
потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление
№21-0271-000204 от 08.02.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ-Харманли, с което на В.И. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. За да потвърди наказателното
постановление въззивният съд не е установил при съставянето на АУАН и
издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство. За доказано приел, че на 10.01.2021г., в 13,10 часа, в гр.Х., на
кръстовището на ул.*** и ул.***, жалбоподателката като водач на
лек автомобил при управлението на МПС – лек автомобил марка Фолксваген Пасат, рег.№
*******, не съобразила поведението си с пътен знак Б-2, като не спряла и
навлезнала в кръстовището, непропущайки движещия се отдясно по път с предимство
товарен автомобил Рено Канго с рег.№*******, при което го ударила и автомобилът
продължил движението си, блъскайки с предна лява част спрелия отсреща лек
автомобил марка БМВ 520И, рег.№*******, като така причинила ПТП с материални
щети и пострадало лице. Съдът е обсъдил приложимите правни разпоредби, като приел, че В.И. е наказана за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, а съгласно пътния знак Б-2 е отбелязано, че нормата на
чл.46, ал.2 от ППЗДвП предвижда, че този пътен знак указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, а
преди да потеглят отново, то водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които имат предимство. Като е обсъдил събраните доказателства и ценил
същите, въззивният съд счита, че поведението на жалбоподателя следва да се
квалифицира като попадащо под нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, доколкото
поведението на водача на МПС несъмнено не е съобразено с пътните знаци – в
случая с пътен знак Б2, като не е спряла и не е пропуснала превозното средство
с предимство. Обсъдените са другите елементи на фактическия състав на
нарушението - неспазването на посочения пътен знак да е причинило ПТП и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая въззивният съд
е установил, че в резултат на сблъсъка между двата автомобила са причинени
материални щети, подробно описани в констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №3 от 10.01.2021г., описващ и механизма на осъщественото ПТП, а и тези
обстоятелства са приети за потвърдени от събраните по делото гласни
доказателства. Изрично съдът отбелязва и че има пострадало лице – самата
жалбоподателка, която съгласно данните по делото била с контузия по главата.
Направен е извод, че е налице противоправният резултат на процесното нарушение,
доколкото така реализираното произшествие следва да се окачестви именно като
ПТП по смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП - събитие, възникнало в хода на
движението по пътно превозно средство и
предизвикало нараняване на хора и
материални щети.
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно
описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Същите съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентни
органи, при спазване на процесуалните срокове. Възражението за некомпетентност
е обсъдено от въззивната инстанция, като са обсъдени представените по делото
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №8121з-825/13.07.2019г. на МВтР. Налице е и съответствие между АУАН и НП
относно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени. Наказващият орган е
квалифицирал така извършеното нарушение, както и правилно и законосъобразно е
приложил съответната санкционна норма.
По възраженията на жалбоподателя
въззивният съд е изложил мотиви, като настоящият състав изцяло се солидаризира
с изложените в тази насока съображения. Следва изрично да бъде отбелязано, че
няма спор относно наличието на пътен знак Б2, както и относно посоката на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателката. Сочената от
жалбоподателя като правилна разпоредба – чл.50, ал.1 от ЗДвП, касае друга
фактическа обстановка, при която на кръстовище единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, а водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. В настоящия случай няма данни за сигнализирано
кръстовище с пътни знаци от Група Б – Пътни знаци относно предимство, Б3 и Б1,
поради което изводът за правна квалификация по чл.6, т.1 от ЗДвП е
законосъобразен. Действително в разпоредбата на т.1, чл.6 от ЗДвП се съдържат
няколко хипотези, но в случая жалбоподателят не спори движението да е било
регулирано със сигнали на длъжностно лице или светлинни сигнали, поради което
липсата на конкретизация относно приложимата хипотеза за задължението на участниците
в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци не съставлява
нарушение на административните правила, което да е от категорията
съществени. При обсъждане на
възражението относно правната квалификация на санкционираното деяние следва да
се има предвид, че посоченото основание не е чл.179, ал.2, а чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1,
т.5, пр.1,2 от ЗДвП, като така няма неяснота, че е наложено за нарушение,
изразяващо се в неспазване на пътните знаци и пътната маркировка. Относно възраженията за
недоказаност на механизма следва да се имат предвид показанията на свидетелите
и съставеният констативен протокол, ведно със снимковия материал, които не са
били оспорени и са ценени от въззивния съд при изграждане на извода относно
осъщественото ПТП. Наред с това следва да се има предвид и че разпоредбата на пар.6,
т.30 от ДР на ЗДвП не изисква кумулативно наличие на нараняване,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар, материални
щети, а същите са посочени алтернативно.
При безспорно доказаното по делото, че
на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение, то настоящият
касационен състав напълно споделя изводът на РС Харманли, че на нарушителя
законосъобразно е наложено административно наказание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1,
т.5, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни
основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя
оставянето му в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17/29.07.2021г. по анд №212/2021г. на РС Харманли,
с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0271-000204/08.02.2021г. на Началник
Група ОД МВР Хасково, РУ Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.