Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 263
гр. Враца, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 15.07.2020г. /петнадесети юли две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 638 по описа на Административен съд - Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.
215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на И.А.Л. *** против Заповед № 1282/02.08.2019
г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахването на незаконен
строеж “Ограждащи стени за дървен навес“, находящ се в УПИ ХVІ-154, кв. 30, по
плана на гр. ***, ж.к.***, с административен адрес ул. ***.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби на закона. Прави се искане за отмяна на оспорения административен
акт.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния
представител * В.Л. ***, поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания. Прави
възражение за нищожност на оспорения акт като постановен при липса на
компетентност. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Кмета на Община Враца, чрез процесуалния представител
** Г.С., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Враца, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка от служители на Община Враца,
приключила с констативен акт № 6/11.04.2019 г., е констатирано, че в урегулиран
поземлен имот ХVІ-154, кв. 30, по плана на гр. *** с административен адрес: ***,
е изграден незаконен строеж „Ограждащи стени за дървен навес“. Строежът
представлява: Изпълнени бетонови ивични основи с обща дължина 11,20 м. и средна
височина 0,30 м., изградени върху основите 5 бр. СтБ колони и тухлена зидария
със средна височина 1,30 м., завършващи с изпълнен бетонов пояс от 0,18 м.,
обща височина 1,78 м. Съгласно изложеното в констативния акт, строежът е
незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж по реда на ЗУТ.
Установено е, че е издадено Разрешение за поставяне № 29/11.10.2018г.
на Главния архитект на Община Враца, с което е разрешено на И.А.Л. да монтира
„Дървен навес“, разположен в УПИ ХVІ-154, кв. 30, ж.к. *** по плана на гр. ***,
с идентификатор 12259.1025.154 по кадастралната карта на гр. ***.
Видно от приложените към преписката известия за доставяне,
заинтересованите лица са уведомени за образуваното административно производство
по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - за премахване на строежа.
Видно от констативен протокол от 27.05.2019г., в законоустановения
срок в Община Враца не е постъпило възражение срещу констативен акт № 6/11.04.2019г.
Последвало е издаването на обжалваната Заповед № 1282/02.08.2019
г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахването на незаконен
строеж “Ограждащи стени за дървен навес“, находящ се в УПИ ХVІ-154, кв. 30, по
плана на гр. *** ж.к.***, с административен адрес ***. Заповедта е връчена на
жалбоподателката на 08.08.2019 г. по пощата с обратна разписка, като в
законоустановения 14 – дневен срок същата е упражнила правото си на жалба пред
Административен съд – Враца.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото
е допусната съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът възприема
като компетентно изготвено.
В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало,
че в имот с идентификатор 12259.1025.154 по кадастралната карта на гр. *** са
изградени три ограждащи стени на дървен навес, които са от тухлена зидария на
бетонови ивични основи, завършващи с изпълнен бетонов пояс с обща височина 1,80
м. и дължини в различните участъци – 2,70 м. / 6,00 м. / 3,20 м. / 1,40 м. и
отделно зид със същата конструкция, свързващ жилищната сграда с навеса,
представляващ вътрешна ограда с дължина 2,50 м. и височина 1,80 м. Експертът е
заключил, че така описаните обекти представляват строежи по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ. За тези строежи няма издадени строителни книжа. Строежът е шеста
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Посочено е, че Разрешение за
поставяне № 29/11.10.2018г. на дървен навес е за преместваем обект, при
условията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито масивните стени не са, предвид
трайния начин на свързването им с терена. В
конструктивното становище е предвидено, че навесът ще се изгради от лека
дървена конструкция и представлява носещи дървени колони с дървена покривна
конструкция, като дървените колони предават товарите си върху бетонова
настилка. Изграждането на стени от
тухлена зидария променя конструкцията (определя я като масивна) и тя не
съответства на характеристиката за преместваем обект и представлява отделен
строеж.
Според заключението на вещото лице, оградните стени
съответстват на изискванията на чл. 42, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ. Сочи се, че е на
лице нотариално заверена декларация от съсобственика за изграждането на лятна
кухня, каквото ще е вероятното предназначение на навеса. Съгласно чл. 183 от ЗУТ, за строителство в съсобствен урегулиран поземлен имот се изисква договор в
нотариална форма с останалите съсобственици, какъвто не е представен по делото.
Строежите са извършени през 2018г., предвид обжалваната заповед и датата на
разрешението за поставяне на навеса – 11.10.2018г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен за това административен орган.
Заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта до шеста категория кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на
части от тях. Заповедта е издадена от заместник – кмет устройство на
територията, строителство и обществени поръчки, изпълняващ функциите на кмет на
Община Враца съгласно заповед № 1206/23.07.2019г., приложена по делото.
Възражението на жалбоподателката за нищожност на оспорения акт като постановен
при липса на компетентност е неоснователно. Видно от изрично
цитираната в обжалваната заповед, заповед №
1206/23.07.2019г. на кмета на Община Враца, със същата на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА
и във връзка с ползване на платен годишен отпуск е определено за времето
от 29.07.2019г. до 02.08.2019г. вкл. функциите на кмет да се изпълняват от *
М.П.П., която е подписала процесната заповед. Следователно се касае за
заместване, а не за делегиране на правомощия, при което е изискуемо спазването
на изискванията на §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, уреждащ делегацията на компетентност
от кмета на общината към други органи. Делегация е налице, когато конкретни
правомощия на един орган се прехвърлят на друг, ставайки част от
компетентността на последния, а при заместването няма прехвърляне на правомощия
между органи, а оправомощаване на конкретно лице, различно от първоначално
оправомощеното, да упражнява компетентността, в пълен обем, на органа за
определен период от време, какъвто е настоящият случай.
Издаването на оспорената заповед се предхожда от съставен
констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура,
съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно съобщен на
заинтересованите страни, поради което съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила в тази насока.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на
конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно
привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при
наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.
142, ал. 5, т. 8; 6.
в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл.
10, ал. 2 и 3.
В конкретния случай строежът се сочи като извършен в
нарушение на разпоредбата на т. 2 – без разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
От заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза се установява, че обектът, предмет на обжалваната
заповед, има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е
извършен без разрешение за строеж. Изграден е след издаването на Разрешение за
поставяне на дървен навес № 29 от 11.10.2018г.
Предвид времето на изграждане, правилно в оспорената
заповед е прието, че в конкретния случай не намира приложение § 127 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, строежи, изградени до 31 март 2001
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които
са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се
премахва, ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва
да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 31
март 2001 г. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка и в този
случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В конкретния
случай разпоредбата на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ не може да намери
приложение, тъй като строежът е изграден след 31 март 2001 г.
Неотносимо е и издаденото Разрешение за поставяне № 29/11.10.2018г.
на Главния архитект на Община Враца, с което е разрешено на жалбоподателката И.А.Л.
да монтира „Дървен навес“. Разрешението е издадено на основание чл. 56, ал. 1
от ЗУТ, относим към поставянето на преместваеми обекти. Изградените ограждащи
стени за дървен навес по технически характеристики и траен начин на свързване с
прилежащия терен не представляват преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че
обжалваната Заповед № 1282/02.08.2019 г. на Кмета на Община Враца се явява
законосъобразна и жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход да спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответната страна има право на разноски. С
оглед своевременно направено искане за това, в полза на Община Враца следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във вр. с чл. 144 АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Л. *** против Заповед № 1282/02.08.2019 г. на Кмета на Община
Враца, с която е наредено премахването на незаконен строеж “Ограждащи стени за
дървен навес“, находящ се в УПИ ХVІ-154, кв. 30, по плана на гр. *** ж.к.***, с
административен адрес ***.
ОСЪЖДА И.А.Л. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община
Враца сумата от 100,00
(сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен съдия: