№ 6817
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110110382 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от .......... против П. Р. И., М. С.
Ч., А. А. В., А. А. В. и М. А. В..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 24, находящ се в гр. .........., инсталация № ............,
като ответниците му дължат разделно, както следва: П. Р. И. – 12/16, М. С. Ч. –
1/16, А. А. В. – 1/16, А. А. В. – 1/16 и М. А. В. – 1/16 от следните суми:
888, 06 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
28.02.2022 г. до окончателното изплащане;
162, 30 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г.;
33 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
28.02.2022 г. до окончателното изплащане;
6, 94 лв. мораторна лихва за природа 30.07.2019 г. – 10.02.2022 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П.
Р. И., с който оспорва предявените срещу нея искове. Оспорва да е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове по съображения, че след смъртта на
съпруга й Я. А. В. е прехвърлила придобитата от нея по наследяване ½ ид.ч. от
процесния имот през 2006 г., т.е. преди исковия период. Моли съда да отхвърли
предявените срещу нея искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М.
С. Ч., с който оспорва предявените срещу нея искове по основание и размер. Оспорва
да е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове по
1
съображения, че не е собственик, нито ползвател на имота. Оспорва да е в
облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва годността на СТИ. Оспорва
претендираната стойност на доставена топлинна енергия да е начислена на база реално
доставената такава. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу
нея искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците А.
А. В. и А. А. В., с който оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват да са
материалноправно легитимирани да отговарят по тях по съображения, че не са
собственици на процесния имот. В тази връзка твърдят, че след смъртта на собственика
на имота - Я. А. В. през 2006 г. съпругата му П. Р. И. е прехвърлила собствената й ½
ид.ч. на А. Я. В. и М. С. Ч.. На 15.04.2019 г. А. Я. В. е починал. Със саморъчно
завещание от 24.08.2009 г. А. Я. В. е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на М. А. В., а на М. С. Ч. – правото да ползва всички имоти, включени в
наследството, докато е жива или докато тя прецени.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.
А. В.. Ответникът признава обстоятелството, че има качеството клиент на топлинна
енергия. Позовава се на давност за периода м.05.2018 г. – м.02.2019 г. За остатъка от
периода признава исковете.
Третото лице-помагач на страна на ищеца ............ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че собственик на процесния имот е бил Я. А. В..
Видно от удостоверение за наследници от 22.07.2019 г., Я. А. В. е починал на
29.01.2006 г., като е оставил наследници по закон: П. Р. И. – съпруга, А. Я. В. – син,
починал на 04.04.2019 г.
Видно от удостоверение за наследници от 02.09.2019 г. на А. Я. В., последният е
оставил от своя страна наследници по закон: М. С. Ч. – съпруга, А. А. В. – дъщеря, А.
А. В. – син и М. А. В. – син.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2006 г. П. Р.
Илиева В. продава на А. Я. В. и М. С. Ч. собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим
имот, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. ........., а именно: ателие № 6 –
тавански етаж на посочената жилищна сграда със застоена площ около 135 кв.м.,
състоящ се от: салон, стая, баня с тоалетна, антре заедно с тавански килери, които са
продължение от помещението, като не се спори по делото, че имотът е идентичен с
процесния.
Представено е саморъчно завещание от 24.08.2009 г., с което А. Я. В. завещава
цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си М. А. В.. Със същото
завещателят сочи, че завещава на съпругата си М. С. Ч. правото да ползва всички
недвижими имоти, включени в наследството, докато е жива или докато прецени.
Представен, и протокол за обявяване на завещанието на нотариус рег. № 199 на НК.
Видно от декларация по реда на чл.14 ЗМДТ, от страна на М. А. В. е подадена
данъчна декларация за имот, находящ се в гр. София, ул. ........., ет. 6, жилище – ателие,
с площ от 135 кв.м.
Със заявление-декларация от 21.09.2022 г. (след исковия период) М. С. Ч. е
поискала откриване на партида на нейно име за имот с адрес: в гр. София, ул. .........,
....... с инсталация № .............
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
2
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ........., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ............, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. под № 12 – ...........
На 22.10.2001 г. е сключен договор № 1158 между ............ и етажната
собственост с адрес: гр. гр. София, ул. ........., по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия
в срок до 45 дни след предоставяне на информация от .......... за показанията на
топломера за отчетния период.
Представен е договор, сключен между .......... – възложител и ............ –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са документи за отчет за ап. 24, находящ се в гр. ............. с клиент –
Я. А. В. за отчетните периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. – м.04.2020 г.,
първият от които – подписан от потребител.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ............. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота за 6 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО въз основа на отчети на уредите от
09.05.2019 г. и 18.06.2020 г. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и топлинна енергия за БГВ, както следва: за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. няма начислена топлинна енергия за БГВ поради нулев отчет на водомера;
установено е потребление за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., за който е начислена й
стойност на топлинната енергия.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 873, 27 лв., формирана като разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 1 095, 40 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 222, 13 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия
3
период м.06.2019 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 33,00 лв.
Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите
метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.
В първото по делото заседание от страна на ответника М. В. са представени
доказателства за плащания, в които се съдържа конкретно посочване на фактурите, по
които се извършват плащанията, като всички те касаят задължения извън исковия
период.
В същия смисъл е и заключението на допълнителната ССЕ по делото,
изследвала представените доказателства за твърдените плащания.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Страните не спорят, че собственик на процесния имот е бил Я. А. В.. От
представеното удостоверение за наследници от 22.07.2019 г. се установи, че той е
починал на 29.01.2006 г., като е оставил наследници по закон: П. Р. И. – съпруга, А. Я.
В. – син, придобили на основание чл.5, ал.1 ЗН, вр. чл.9, ал.1 ЗН по 1/2 ид.ч. от имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2006 г. П. Р.
Илиева В. е продала собствената си 1/2 ид.ч. от имот, за който не се спори, че е
идентичен с процесния, на А. Я. В. и М. С. Ч., в резултат на което А. Я. В. е станал
собственик на общо 3/4, а М. С. Ч. – на 1/4.
А. Я. В. е починал на 04.04.2019 г., като е оставил наследници по закон: М. С. Ч.
4
– съпруга, А. А. В. – дъщеря, А. А. В. – син и М. А. В. – син.
Със саморъчно завещание от 24.08.2009 г. А. Я. В. завещава цялото си движимо
и недвижимо имущество на сина си М. А. В. и следователно – и придобитите 3/4 от
процесния имот. Със същото в полза на съпругата му М. С. Ч. е учредено вещно право
на ползване за тези 3/4 .
По този начин правото на собственост на тези 3/4 е ограничено от вещното
право на ползване на имота. Собственикът притежават т.нар. „гола собственост“ и
докато съществува правото на ползване за трети лица, той не би могъл да упражнява
правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС,
задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят. Отговорността на
собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на
вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС, каквото не се твърди
и установява по делото.
При това положение за задълженията за процесния имот следва да отговаря
ответницата М. С. Ч. – като собственик на 1/4 ид.ч. от имота и вещен ползвател на
останалите 3/4.
Доколкото обаче искът спрямо нея е предявен за 1/16 от задължението, то при
спазване принципа на диспозитивното начало, в нейна тежест не може да бъда
възложен пълният размер на задълженията.
По отношение на останалите ответници исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни, тъй като съдът приема, че те не са материалноправно легитимирани да
отговарят по предявените срещу тях искове.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на ............ с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е
5
спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 873, 27 лв., формирана като
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 095, 40 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 222, 13 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск предявен на
28.02.2022 г., към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 28.02.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
м.05.2018 г. – м.12.2018 г. /вземането за м.12.2018 г. става изискуемо на 15.02.2019 г./,
чийто размер възлиза на сумата 255, 32 лв., при определяне на който съдът съобразява
таблица към т.4 от констативно-съобразителната част на СТЕ.
По изложените съображения съдът намира, че непогасени по давност са
вземанията за периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата 617, 95 лв.
От посочената сума ответницата отговаря до размера на претендираната от нея
1/16 и следователно – до размера на сумата 38, 62 лв.
Задължението е парично и за своята забава длъжникът дължи мораторна лихва
по арг. от чл.86, ал.1 ЗЗД.
6
Върху погасената по давност главница за периода м.05.2018 г. – м.12.2018 г.
лихва не се дължи по арг. от чл.119 ЗЗД.
По отношение на главните вземания за периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г.
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., при съобразяване на които
се налага извод, че в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва,
начислена в периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г., в размер на 113, 28 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
От посочената сума ответницата отговаря до размера на претендираната от нея
1/16 и следователно – до размера на сумата 7, 08 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ,
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение в качеството му
на продавач на топлинна енергия.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.06.2019 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 33 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.25 от делото, както и
заключението на СТЕ и ССЕ.
От посочената сума ответницата отговаря до размера на претендираната от нея
1/16 и следователно – до размера на сумата 2, 06 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответницата М. С. Ч. следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 28, 91 лв. разноски по делото,
7
съобразно уважената част от предявените спрямо нея исковете.
Ответниците П. Р. И., А. А. В. и А. А. В. имат право на разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не претендират такива, нито ангажират
доказателства за извършването им, разноски не следва да им се присъждат.
В полза на ответника М. А. В. следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 450 лв. разноски по делото.
В полза на ответницата М. С. Ч. следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 89, 73 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Ч., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 38, 62 лв., представляваща 1/16 от стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 24,
находящ се в гр. .........., инсталация № ............, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 7, 08 лв., представляваща 1/16 от мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 10.02.2022 г.;
сумата 2, 06 лв., представляваща 1/16 от цена на услугата дялово разпределение
за периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над
38, 62 лв. до 55, 50 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.12.2018 г.; иска за сумата над 7, 08
лв. до 10, 14 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г.;
иска за сумата от 0, 43 лв. мораторна лихва върху цената н а дяловото разпределение за
периода 30.07.2019 г. – 10.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК ........... искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу:
П. Р. И., ЕГН ********** – за 12/16,
А. А. В., ЕГН ********** – за 1/16,
А. А. В., ЕГН ********** – 1/16 и
М. А. В., ЕГН ********** – 1/16 от следните суми:
сумата 888, 06 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 24, находящ се
в гр. .........., инсталация № ............, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 28.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 162, 30 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.02.2022 г.;
сумата 33 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 6, 94 лв. мораторна лихва за природа 30.07.2019 г. – 10.02.2022 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
8
ОСЪЖДА М. С. Ч., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 28, 91 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........... да заплати на М. С. Ч., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 89, 73 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........... да заплати на М. А. В., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 450 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – .............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9