РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Перник, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20221700100277 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С. Ц. Д., ЕГН **********, В. Е. Д., ЕГН ********** и Ю. Е. Д., ЕГН **********, чрез
адвокат Г. Й. от ***, съдебен адрес: *** са предявили срещу „Гаранционен Фонд“, Булстат
*********, представлявано от С.С. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 субективно, активно
кумулативно обединени искове, с правно основание чл.558, ал.5 от КЗ /в сила от 01.01.2016
г/, във вр. с чл.557 ал.1, т.2 буква "а" от КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на всеки от тях по отделно сумите от по 200000,00 (двеста хиляди)
лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
техния съпруг и баща Е. В. Д., като водач на лек автомобил марка „ Форд “, модел „Ка “, с
рег.№ ***, в резултат на ПТП, настъпило на *** година в ***, кв.“***“, причинено по вина
на К. П. С.- водач на колесен багер марка „NEW HOLLAND MH CITY“, с рег. № ***, заедно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на доброволните претенции до
ответника – 15.10.2021 година до окончателното плащане, както и всички разноски по
делото.
С исковата молба ищците твърдят, че в следствие на произшествие, настъпило на ***
г., в ***, техния съпруг и баща Е. В. Д. е получил травматични увреждания, несъвместими с
живота. На посочената дата около 08,20 часа Е. Д. се движел с автомобила си марка „ Форд
“, модел „Ка “, с рег.№ *** с посока от кв. „ *** “ към ул. „***“ № ***. По същото време, К.
С. управлявал автомобил марка „NEW HOLLAND MH CITY“, с рег. № *** (колесен багер),
като излизайки от пункт за технически прегледи, находящ се на ул.„***“, не пропуснал
движещият се по път с предимство автомобил на Е. Д. и причинил процесното пътно-
транспортно произшествие. В следствие на инцидента Д. получил тежки травматични
увреждания, несъвместими с живота и починал. Бил съставен констативен протокол за
настъпилото ПТП, като било образувано и ДП № 89/2021 г. по описа на ОД МВР - Перник,
1
пр.пр. № 2286/2021 г. по описа на ОП Перник. Управляваното от Х. С. моторно превозно
средство нямало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност “ към датата на
произшествието.
Ищците сочат, че са наследници на починалия Е. Д., а именно С. Ц. Д. - съпруга, В.
Е. Д. - дъщеря и Ю. Е. Д. - син. Излагат, че и тримата понесли изключително тежко смъртта
на своя съпруг и баща. Били са сплотено семейство, имали чудесни отношения с особена
близост. Привързани били един към друг и се обичали. Ищцата С. Д. твърди, че със
съпругът й живеели в едно домакинство в продължение на над 30 години, като помежду им
имало любов, хармония, разбирателство и подкрепа. Ищцата твърди, че в резултат на
загубата изпитва постоянна болка, чувство на самота, което е допринесло за влошаване на
физическото й състояние, и довело до необходимостта да потърси медицинска помощ.
Изписани й били и медикаменти. Като заключение от извършеният преглед се посочва, че
ищцата С. Д. е подтисната, напрегната, дестимна, с тревожни интерпретации и мисли.
Ищцата сочи още, че се е наложило да напусне работа заради влошеното си общо състояние
в резултат от търпените болки и страдания.
Ищцата В. Д. - дъщеря на починалото лице твърди, че непосредствено след
трагичния инцидент е постъпила в болница за раждане, предизвикано от преживения стрес.
Посочва, че с баща си са имали изградена голяма духовна и емоционална връзка, основана
на обич и уважение, като в резултат на загубата му се чувства зле, постоянно плаче и
изпитва панически страх да излезе от дома си, страда от безсъние. Ищцата твърди, че
търпените болки и страдания се засилват от обстоятелството, че баща й не е успял да види
своята внучка, родена непосредствено след деня на инцидента. Посочените обстоятелства
наложили да потърси медицинска помощ, като от извършения преглед е установено остро
полиморфно психотично разстройство, емоционална нестабилност и повишена
раздразнителност, като реакция от преживения стрес.
Ищецът Ю. Д. - син на починалия Д. твърди, че загубата на баща му се е отразила
много тежко върху емоционалното му състояние. Сочи, че помежду им е имало
изключително дълбока и пълноценна връзка, характеризираща се с обич, уважение, взаимно
разбирателство и хармония, споделяли са общи интереси и хобита. В резултат от загубата
твърди, че изпитва постоянна тревожност, подтиснат е, често губи концентрация, което води
до проблеми на работното му място.
Като глава на семейството Е. Д. е полагал непрестанни грижи за тях, бил е
трудолюбив и грижовен съпруг и баща. Внезапната му смърт засилила още повече болката
и страданието на неговите близки, които твърдят, че не могат да превъзмогнат загубата.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва
изцяло предявените искови претенции, като навежда твърдения, че спрямо ищците не е
налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност “, без който не може да се
търси отговорността на Гаранционен фонд на основание чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ относно
механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Предвид междувременно
2
влязлата в сила Присъда срещу сочения за виновен водач К. С., в съдебно заседание не се
оспорва твърдяното извършване на престъпление, в причинна връзка с конкретните
увреждания, посочени в исковата молба, но се оспорва изцяло описания в исковата молба
механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Оспорва исковата претенция и по размер,
като счита, че исковите суми в размер на по 200000,00 лева били прекомерно завишени
спрямо критериите на чл. 52 от ЗЗД. Ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, като посочва, че пострадалото
лице Е. Д. не е бил с поставен предпазен колан, също така управлението на автомобила да е
било осъществявано след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, както е и
вероятно пострадалият да е управлявал автомобила с неразрешена или несъобразена с
пътните условия скорост.
Ответникът също претендира направените по делото разноски, както и присъждане
на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт в
размер на 450 лева и 100 лева – внесен депозит за САТЕ.
С определението си за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът на
осн. чл.219, ал.1 от ГПК е конституирал К. С., като трето лице – помагач на ответника
Гаранционен фонд. Третото лице – помагач на ответника, редовно призован по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК не се явява в съдебно заседание, не представя становище по случая.
Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На *** г., в светлата част от денонощието, около 08,20 часа, при суха пътна настилка
и добра видимост, водачът на л.а. „Форд“ Е. Д. се е движел в ***, по ул. „***“, посока към
кръстовището с бул.„***“. По същото време водачът на колесен багер К. С. изчаквал около
изхода на портал от комплекс „***“, разположен в дясно от ул.„***“, като потеглил около
седем секунди преди удара и част от габарита на превозното средство вече била заела
дясната част на платното за движение на улицата. Водачът на багера спрял върху платното
за движение на ул.„***“ около две секунди преди настъпването на удара, възприемайки
приближаващия от лявата му страна л.а. „Форд“. Към момента, когато водачът на л.а.„Форд“
реагирал за спиране, лекият автомобил се е движил със скорост от около 58-59 км/ч., като е
намаляла на около 43-44 км/ч. в момента на удара между предната част на лекия автомобил
и лявата страна на спрелия колесен багер.
Видно от представената по делото присъда № 12 от 03.11.2022 година, влязла в сила
на 19.11.2022 година, постановена по НОХД № 233/2022 година, по описа на ПОС, с
приложени мотиви към нея, подсъдимият К. П. С., третото лице – помагач на страната на
ответника по настоящото дело, за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“,
във вр. с ал.1, б.„в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на
3
*** година в град ***, на ул.“***“, при управление на гореописания колесен багер, без
необходимата правоспособност, нарушил чл.37, ал.3 от ЗДП – излизайки от крайпътна
територия – паркинг, като не е пропуснал движещия се по пътя лек автомобил, управляван
от наследодателя на ищците по настоящия правен спор и без да спре при възникналата
опасност за движението, по непредпазливост причинил смъртта му, за което бил осъден
условно, на две години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години.
Между страните по делото не се спори, че към *** година за колесния багер,
управляван при ПТП от деликвента К. С., не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, което ангажира отговорността на
Гаранционен фонд на осн.чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ.
Съдът счита за безспорно и ненуждаещо се от доказване следното твърдяно с
исковата молба обстоятелство – че Гаранционен фонд не е изплатил на ищците обезщетение
за търпени неимуществени вреди по заявление вх.№ *** година, както и че в тримесечния
законов срок, с три броя уведомления, изх.№ ***, изх.№ *** и изх.№ *** ответникът е
отказал да им изплати обезщетение за неимуществени вреди, поради непредставяне на
поискани доказателства пред фонда за тяхното основание и размер.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. К. Й. се установява, че тя се е
познавала добре с ищците и с техния починал от катастрофата наследодател – съпруг на
първата ищца от 45 години и баща на другите двама от около десет години. Излага, че след
смъртта на Е. Д. и тримата ищци били съкрушени, като заявява, че били изключително
сплотено и здраво семейство от над тридесет години. Починалият съпруг и баща бил здрав,
работоспособен, трудолюбив и грижовен към тях. Внезапната му кончина предизвикала
силно и продължително страдание и у тримата ищци, изразяващо се в продължителна
депресия и непреодолима скръб. Дъщерята на Д. родила дете почти непосредствено след
инцидента с баща й преждевременно, като това причинило медицински родилни
усложнения и психологически срив, същият бил трудно преодолян с терапия от специалист.
Синът също понесъл тежко загубата на баща си, като изпаднал в пред инфарктно състояние,
последвало от продължително медицинско лечение и психическа подтиснатост, овладяна с
антидепресанти. Съпругата и към момента не е преодоляла тежката загуба на обичния й
съпруг и другар в живота, като около година след инцидента била покрусена и се намирала
в изключително тежко психическо и емоционално нестабилно състояние. И тримата ищци
продължават да скърбят и до момента за смъртта на любимия им родител и съпруг.
От заключението по назначената по делото СМЕ се установява, че при огледа и
аутопсията върху трупа на Е. В. Д. се установили следните травматични увреждания,
причинени от автомобилна травма:
-гръдна травма - воланна травма: кръвонасядане по предната повърхност на гръдния
4
кош с подлежащи счупвания на гръдната кост и на ребра двустранно; разкъсване на
епикарда на сърцето; разкъсване на аортата.
-остра кръвозагуба - кръвоизливи в гръдна кухина в количество 1500 милилитра и в
околосърцевата торбичка в количество 100 милилитра, бледост на трупа и на вътрешните
органи, петна на Минаков под ендокарда на сърцето.
-охлузни наранявания в лявата теменна област на главата, в дясната челна област на
главата и по дясно коляно. Кръвонасядане по вътрешна повърхност на меките черепни
обвивки в челната и в теменните области на главата двустранно.
Между получените в резултат от претърпяното ПТП травматични увреждания и
настъпването на смъртта на Е. В. Д. е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка.
В заключението на химикотоксилологичната /токсикохимична/ експертиза на ВМА-
София, peг. №*** е посочено, че при изследване на изпратената кръвна проба не се доказва
наличие на етилов алкохол, нито са установени следи от наркотични вещества в
кръвта/урината на водача Е. В. Д. по време на ПТП от *** година.
Въз основа на установената находка от извършения оглед и аутопсия, не са налице
категорични данни, сочещи за употреба на обезопасителен колан, което не изключва обаче и
възможността към момента на пътния инцидент пострадалия да е бил с правилно поставен
обезопасителен триточков колан.
Налице са данни за тежка гръдна травма причинена от уред за управление на
автомобила - т.нар. воланна травма, изразяваща се в кръвонасядане с дъговидна форма -
полукръг с дъга отворена надолу с широчина 2-2,5см и вътрешен диаметър на полукръга -
24-25см, с подлежащи счупвания на гръдната кост и на ребра двустранно; разкъсване на
епикарда на сърцето и разкъсване на аортата, довели до остра и значителна кръвозагуба, а
именно кръвоизливи в гръдна кухина в количество 1500 милилитра и в околосърцевата
торбичка в количество 100 милилитра.
Въз основа на обективно установената аутопсионна находка и с оглед механизма на
настъпване на ПТП, в конкретния случай дори правилно поставен обезопасителен колан не
би предотвратил настъпването на тежката гръдна /воланна/ травма, имаща водеща роля в
генезата на настъпването на смъртта.
Останалите травматични увреждания, установени при огледа и аутопсията, а именно
- охлузни наранявания в лявата теменна област на главата, в дясната челна област на главата
и по дясно коляно, както и кръвонасяданията по вътрешна повърхност на меките черепни
обвивки в челната и в теменните области на главата двустранно, по своят вид и степен са
повърхностни наранявания и сами по себе си нямат отношение към причините за
настъпването на смъртта.
От заключението на САТЕ се изяснява гореописаната фактическа обстановка, като
скоростта, с оглед на описаните деформации по превозните средства в момента на удара
следва да е била между 31,53 км/ч и 55,11 км/ч. Скоростта на лекия автомобил „Форд“ към
момента на удара с колесния багер е била 43,32 км/ч. - т.е., същата не е била несъобразена
5
или превишена с оглед на пътните условия и ограничението за населено място от 50 км/ч.
Вещото лице установява, че около седем секунди преди настъпване на ПТП или
моментът, когато багерът потеглил към мястото на удара, водачът на тежката машина е
разполагал с техническата възможност да забележи приближаващия лек автомобил от лявата
му страна. Водачът на колесния багер е придобил физическата възможност да възприеме
приближаващия от лявата му страна л.а. „Форд“ около 6,6 секунди преди ПТП. Експертът
също така установява, че при придвижване на колесния багер в технически правилна
конфигурация и действия за спиране около мястото, където водачът е придобил видимост
към приближаващия по ул.„***“ в ляво от него л.а. „Форд“, удар между двамата участници
не би настъпил. От техническа гледна точка условията за движение към момента и място на
ПТП са били добри и нямат пряка връзка с настъпилото произшествие.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
изводи :
Предявените осъдителни искове съдът намира за допустими, подадени от лица,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техния близък - съпруг и баща, лица съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща
на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Според чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
като се прилага и чл.380. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл.497 – чл.558, ал.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл.409 от КЗ повелява, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
важим и за настоящия казус.
В настоящия случай основанието за ангажиране отговорността на фонда за
изплащане на обезщетение на ищеца за понесените от него неимуществени вреди бе
6
категорично и безспорно установено по делото. С оглед приложението на чл.300 от ГПК за
настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително
постановеното от наказателния съд с приложената по делото присъда № 12 от 03.11.2022
година, влязла в сила на 19.11.2022 година, постановена по НОХД № 233/2022 година, по
описа на ПОС и мотиви към нея, от които е видно, че изключителна вина за причиненото
ПТП и настъпилата в резултат на това смърт на водача на лекия автомобил Е. Д., носи
водачът на колесния багер К. С..
Предявените субективно и активно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.557, ал.1, т.2, б.„а“, във вр. с чл.558, ал.5, предл.1-во и чл.409 във вр. с чл.558, ал.1, изр.2-
ро от КЗ се явяват доказани по основание, но частично по размер.
Съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства,
обсъдени по-горе, че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били
субективните действия на незастрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач на колесния багер К. С., осъден за това и с влязла в
сила присъда по НОХД, и че в резултат на катастрофата са получени подробно описаните в
исковата молба и в осъдителната присъда на ПОС травматични увреждания, които се
намират в пряка причинно-следствената връзка с настъпилата смърт на наследодателя на
ищците.
Недоказани се явяват възраженията на ответника за наличие на съпричиняване по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпване на вредоносния, летален изход от процесното ПТП и за
различен механизъм на реализирането му, тъй като в тази насока същият не се възползва от
предоставената му от съда възможност да установи чрез извършване на САТЕ, СМЕ и
участие на конституираното в процеса трето лице – помагач на негова страна,
осъществяване на твърдените с отговора на исковата молба обстоятелства, свързани с други
инвокирани причини от тези, изложени в исковата молба и в осъдителната присъда за
настъпване на вредоносния резултат, начинът на осъществяване на ПТП и получените
смъртоносни травматични увреждания от починалото лице. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, който със своите действия и бездействие да е допринесъл за настъпването му, като
е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан и/или след употреба на алкохол
или наркотични вещества, което се опроверга от заключението на СМЕ. В тежест на
оспорващия ответник е било установяването на оборимата презумпция, че водачът на лекия
автомобил не е носел предпазен колан преди настъпване на катастрофата, което не е сторено
и не е проведено успешно доказване, но с оглед категоричното заключение на вещото лице
по СМЕ въпросното обстоятелство е и неотносимо в конкретния казус и не е било от
значение за предотвратяване на леталния изход от ПТП за Е. Д., който е щял да настъпи
дори да не е бил поставен обезопасителния колан.
Ето защо така предявените осъдителни искове – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, се явяват изцяло доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
7
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищците в резултат от причинената смърт на съпруга на
първата ищца и бащата останалите двама ищци, по изключителна вина на водача на
колесния багер. Починалият живеел със съпругата си и дъщеря си, като синът пребивавал в
***, където живеел със семейството си. Всички заедно се намирали в отлични
взаимоотношения на обич, уважение и силна привързаност. Починалият водач на лекия
автомобил е бил работоспособен и се намирал в добро здравословно състояние преди ПТП,
причинило смъртта му. От този ден и към момента ищците изпитват постоянна скръб,
преживяват тежко и трудно загубата на любимият им съпруг и баща.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищците увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в техния патримониум, а именно – обезщетение в размер на по
150000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за всеки един от тях, като претенциите до пълните
предявени размери от по 200000,00 лева следва да бъдат оставени без уважение.
Върху присъдените три суми от по 150000,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва
да присъди и законната лихва за забава върху дължимите обезщетения за
неимуществените вреди от фонда на тримата ищци. След като в случая ищците са завели
искането за обезщетение пред фонда на 15.10.2021 година и същият им е отказал изплащане
на 13.01.2022 година, поради непредставяне на изискани доказателства, съдът следва да
приеме, че законната лихва следва да се претендира не считано от датата на завеждане на
доброволните претенции до ответника – 15.10.2021 година, а от изтичане на тримесечния
срок от постъпване на претенцията до фонда - 17.01.2022 година (тъй като 15.01.2022
година е неработен ден – събота), до окончателното им изплащане, като остави без
уважение претенциите в частта за периода от 15.10.2021 година до 16.01.2022 година, вкл.,
като неоснователни.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по настоящото
производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер
на исковете – ДТ в размер на 18000,00 (осемнадесет хиляди) лева, както и сумата от 905,00
(деветстотин и пет) лева - за СМЕ и САТЕ, съразмерно с уважената част от исковите
претенции (75% от 1340 лева), платени от бюджета на съда.
Видно от представените договори за правна помощ, сключени между тримата ищци и
адвокат Г. Й. от ***, същите са за оказване, на осн.чл.38, ал.1, т.2, вр.чл.36, ал.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на осн. чл.38, ал.2
от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно
правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5, вр.чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
8
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в общ размер на 31950,00
(тридесет и една хиляди деветстотин и петдесет) лева /минималният размер по чл.7, ал.2,
т.5 и чл.2, ал.5 от наредбата - три уважени интереса от по 150000,00 лева: 8650,00 лева +
2000 лева = 10650 лева х 3 = 31950,00 лева/, като осъди ответника да го заплати на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно
уважената част от субективно, кумулативно съединените осъдителни искови претенции.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78, ал.8, и по арг.от ал.6 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сумата от 126,25 лева – за юрисконсултско възнаграждение от общо
претендирани 405,00 лева и 100,00 лева – внесен депозит за САТЕ, а по сметка на съда да
заплати сумата от 335,00 лева – разноски за експертизи от общо дължимите 1340 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ във вр. с чл.558, ал.5, предл.1-во и чл.409,
във вр. с чл.558, ал.1, изр.2-ро от КЗ „Гаранционен Фонд“, Булстат *********,
представлявано от С.С. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, р-н Средец, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на С. Ц. Д., ЕГН **********,
В. Е. Д., ЕГН ********** и Ю. Е. Д., ЕГН **********, поотделно сумите от по 150000,00
(сто и петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Е. В. Д., като водач на лек
автомобил марка „Форд “, модел „Ка “, с рег.№ ***, в резултат на ПТП, настъпило на ***
година в ***, кв.“***“, причинено по вина на К. П. С. - водач на колесен багер марка „NEW
HOLLAND MH CITY“, с рег. № ***, заедно със законната лихва, считано от изтичане на
тримесечния срок от постъпване на претенцията до фонда - 17.01.2022 година, до
окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ във вр. с чл.558, ал.5,
предл.1-во от КЗ В ЧАСТИТЕ ИМ за разликите от по 50000,00 (петдесет хиляди) лева, до
пълните им предявени размери от по 200000,00 (двеста хиляди) лева за всеки един от тях,
КАКТО И предявените искове по чл.409, във вр. с чл.558, ал.1, изр.2-ро от КЗ В ЧАСТИТЕ
ИМ за заплащане на законни лихви върху главниците за периода от 15.10.2021 година до
16.01.2022 година, включително.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Гаранционен фонд да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 18000,00 (осемнадесет хиляди) лева, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и 905,00 (деветстотин и пет) лева –
разноски за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Гаранционен фонд да заплати на адвокат Г. Й. от
*** адвокатска колегия сумата от 31950,00 (тридесет и една хиляди деветстотин и
петдесет) лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
9
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3, ал.6 и ал.8 от ГПК С. Ц. Д., ЕГН **********, В. Е. Д.,
ЕГН ********** и Ю. Е. Д., ЕГН ********** да заплатят на Гаранционен фонд общата сума
от 126,25 (сто двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лева, съставляваща
разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а по сметка на съда – сумата от 335,00 лева – разноски за експертизи, съобразно с
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на К. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството му на трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10