№ 17101
гр. С., 21.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110116352 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. Д. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Л. Ш.“ № 150,
срещу „Б Е Д К“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Н.“ № 25, ет. 5, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 150 лв., представляваща недължимо платена сума по клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за динамично плащане в полза на ответника по
договор за заем № ********/20.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г.
до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 20.04.2022 г. е сключил с ответника договор за паричен
заем № ********, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 700 лв., като
общият размер на сумата, която трябвало да върне бил 792,54 лв., и било уговорено, че
ищецът следва да заплати таксата по чл. 9, ал. 2 от договора в размер на 323,33 лв. С
Решение от 13.12.2022 г. по гр.д. № 32979/2022 г. на СРС процесната клауза била
прогласена за нищожна, като поради предсрочно погасявене на кредита ищецът
заплатил таксата от 150 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б Е Д К“ ООД единствено заявява, че във
връзка с процесната клауза ищецът му заплатил сумата от 150 лв.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже: извършено плащане на исковата сума в полза на
ответника на основание процесната договорна клауза. В тежест на ответника е при
установяване на горните обстоятелства да докаже следното: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца суми – валиден договор за потребителски кредит,
сключен между страните, в т.ч. валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното
плащане, както и че същите клаузи са индивидуално уговорени, за което не сочи
1
доказателства.
По делото е отделено за безспорно, че в изпълнение на процесния договор
ищецът е заплатил сумата в размер на 150 лв. за допълнително действие „динамично
плащане“ (чл. 9 ал. 1 от Договора). С влязло в сила Решение от 13.12.2022 г. по гр.д.№
32979/2022 г. на СРС са прогласени за нищожни клаузите на чл.9, ал.1 и чл. 9, ал.2 от
процесния договор за паричен заем № ********/20.4.2022 г., като клаузата на чл. 9, ал.
2 от договора предвижда заплащането на такса за допълнително действие „динамично
плащане“.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска при наличие на елементите на
фактическия състав на чл. 55, ал 1, пр. 1 ЗЗД – извършено плащане от ищеца в полза
на ответника по изначално нищожна клауза, което плащане поради това се явява без
основание, а това обстоятелство не се оспорва от ответника.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. за
държавна такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Относно адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв
случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води
до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна
цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара,
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални
размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа
на тези съображения СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се
2
приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът и
процесуалният му представител не са взели участие и е с относително нисък
материален интерес.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.
1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съответно на 100 лв. за исковото
производство (чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е
издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския
съвет № 4/2006 г., като се съобразят видът и обемът на извършената дейност от
ищцовия представител, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ((т. 44 от решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и арг. от Определение № 343 от 15.02.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о.).
Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане
на адвокатско възнаграждение с ДДС следва да бъде отбелязано, че с Определение №
917/02.05.2023г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че предоставената
безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА представлява по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък върху
добавената стойност по аргумент от по чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, пар. 1, б. „в“ от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система
на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на
основание чл. 38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с
акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата
предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия
не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на
съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и
това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание.
По първото правоотношение за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да
получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което
адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със
съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната
помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът
не е нито данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура
и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху
дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение, без това
да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична
нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък
върху добавената стойност.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Б Е Д К“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на
М. Д. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Л. Ш.“ № 150, сумата от 150 лв.,
представляваща недължимо платена сума по клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за динамично плащане в полза на ответника по договор за заем №
********/20.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б Е Д К“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на М. Д. П.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Л. Ш.“ № 150, сумата от 50 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. „Б Е Д К“
ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *******,
представлявано от адв. Д. М., сумата от 100 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4