Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на дванадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря А.Д. като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 115 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №2526 от 20.12.2019 г. по гр.д. №6492/2019 г. Плевенски Районен съд е:
НАМАЛИЛ на
основание чл. 78 ал. 5 от ГПК- възнаграждението на пълномощника на ищеца адв. Д.П.
от Адвокатска колегия гр. Плевен от 400,
00 лв. на 356, 77 лв.
ОСЪДИЛ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на
управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от директора Н.С.Н.,
да заплати на С.Л.А. ***, ЕГН **********, следните суми:
- сумата
от 1 744, 18 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 03. 10. 2016 год. до 02. 10. 2019 год., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 03. 10. 2019 год.,
до окончателното изплащане на сумата, и
- сумата
от 356, 77 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪДИЛ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на
управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от директора Н.С.Н.,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения
иск в размер на 69, 77 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150, 00
лв.
Недоволен
от решението е останал ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде
отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции.
Претендират се разноски за юриск. възнаграждение.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 09.01.2020 г. на С.Л.А., но в указания срок
отговор не е депозиран.
С
определение №149 от 31.01.2020 г. въззивната жалба е приета за допустима и
редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.
С
молба от 10.02.2020 г. въззивникът е представил счетоводни изчисления. С друга
молба – от 09.03.2020 г. е представил списък по чл.80 от ГПК и писмена защита,
в която процесуалният му представител – юриск. Н. иска отмяна на обжалваното
решение по конкретни аргументи.
Процесуалният
представител на С.Л.А. – адв. Д.П. е
представил с молба от 04.03.2020 г. писмена защита, в която е инкорпориран и списък
по чл.80 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно, че през периода от 03.10.2016
г. до 02.10.2019 г. С.Л.А. е бил
„командир на екип“ в Районна служба “Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Плевен при Областна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Плевен, работещ на 12-часови
смесени смени.
Не е спорно, че в Областна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен е
установено сумирано изчисляване на работното време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през
периода от 03.10.2016 г. до 02.10.2019 г. С.Л.А. е
положил общо 2 016 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително
заплащане в размер на 1 810.94 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на делото.
Според ищеца, е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Ищецът сочи като съответен
коефициент 1.143, който се получава при отношение „8 часа дневно работно време
: 7 часа нощно работно време“. След преизчисление с този коефициент процесните 2
016 часа стават 2 304.288 часа.
Според ищеца, разликата от 288.288
часа /2 304.288 – 2 016/ се явява извънреден труд, който следва да му бъде
възмезден при часова ставка 6.00 лв.
Видно от
заключението на ВЛ Т.И., положеният нощен труд е 1 735 часа, т.е. със 281
часа по-малко, а часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати
на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 7.03 лв., а
не 6.00 лв.
Така за 248.105 часа /1 983.105 – 1
735/ при часова ставка 7.03 лв. се получават 1 744.18 лв.
В о.с.з. на 11.12.2019 г. ищецът е
поискал и съдът е допуснал изменение на предявения иск, съгласно което той да
се счита предявен за 1 744.18 лв., които именно суми са присъдени с
обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел
тезата на ищеца, че е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НОСРЗ, поради липсата в действащите през процесния период наредби на министъра
на вътрешните работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен
труд. В обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че
първоинстанционният съд е квалифицирал спорното материално право неправилно,
без при това да е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след неговата
отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и да разреши
спора по същество.
Спорното
право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба релевантни
фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба С.Л.А. не сочи
каква е нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е.
че е работил извънредно.
С.Л.А. твърди
единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен труд, т.е.
такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били смесени. Нито
ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да извлече извод
за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния
период определен брой часове нощен труд и претендира допълнително
възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет,
т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от заплащането на дневния труд. За
това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда преизчисление на нощния труд в дневен
чрез коефициент. За сравнение – по правилото на чл.262 от КТ извънредния труд
също се заплаща с увеличение, чиито минимални размери обаче са конкретно
посочени и не е нужно преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание
/факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за
него плащане с увеличение по двата начина
– и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 %
часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е приел тази квалификация и е
уважил иска, присъждайки възнаграждение за извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче,
фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено
допълнително възнаграждение за него.
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на
това допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове дневен
труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се
дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от
НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е
платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при
завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин – преизчислението с коефициента се
прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при
прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки –
дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в
дневен и разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната
ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за
каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски
Районен съд е приел, че празнотата в специалната нормативна уредба относно
служителите в МВР налага прилагането на общата нормативна уредба, в частност
НСОРЗ. В потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд
за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Част
от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при
5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното време през
нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на нощния труд трябва да
се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от представените във
въззивното производство счетоводни изчисления, не е спорен общия брой часове
нощен труд за процесния период – 1 735. Не е спорен и резултата от
преизчислението с коефициент 1.143 – 1 983.105. Часовата ставка без
увеличение с 50 % е 4.69 лв., което означава, че се дължи допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 1 163.61
лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и разликата от 248.105
часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан предявения иск.
При този изход на спора по същество
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР следва да
заплати в полза на Плевенски Районен съд разноски за ВЛ в размер на 100.07 лв., според уважената част на иска, а в полза на Плевенски Окръжен
съд – ДТ в размер на 50 лв., според уважената
част на иска.
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР следва да
заплати в полза на С.Л.А. сумата от 174.49 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени в първата инстанция. При определяне на тази сума, съдът
е редуцирал на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на ищеца за адв.
възнаграждение до 311.45 лв. и е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение за юриск. Н. в размер на 100 лв.
Във
въззивната инстанция С.Л.А. претендира разноски за
адв. възнаграждение в размер на 300 лв., но не е представил доказателства за
направата на такива разноски, различни от представения в първата инстанция
договор.
С.Л.А. следва да
заплати в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР, гр. София
сумата от 44.90 лв., явяваща се
разноски според уважената част на въззивната жалба. При
определяне на тази сума, съдът е съобразил, че няма данни въззиваемият да е направил
разноски и е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за юриск.
Н. в размер на 100 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№2526 от 20.12.2019 г. по гр.д. №6492/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд
и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА
на
основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140,
ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР-гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на
С.Л.А. ***,
с ЕГН: **********, сумата
от 1 163.61 лв., явяваща се
неизплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен в
периода 03.10.2016 г. до 02.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 03.10.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата
до претендираните 1 744.18 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР-гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД разноски за ВЛ в размер на 100.07 лв., според уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР-гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ДТ в размер на 50 лв.,
според уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР-гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на
С.Л.А. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 174.49 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени в първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК С.Л.А.
***, с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР-гр. София сумата от 44.90 лв.,
явяваща се разноски според уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: