РЕШЕНИЕ

 

Номер  150            21.03. Година 2018            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На  07.03 Година 2018

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                               Председател: Александър Стойчев

Секретар : Боряна Костанева

 

като разгледа докладваното от Съдията  дело номер 814 по описа за 2016 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.44 от ЗЗД във вр. с чл.535 от ТЗ.

Ищецът Б.В.А. твърди, че на 18.03.2016 г. в гр. ***е дал в заем на ответника О.В., сумата от 67000 лв. за закупуване на жилище в гр. ***. Като гаранция за връщането ѝ, ответникът е подписал в полза на ищеца запис на заповед за същата сума с падеж – една година по-късно. Съгласно постигнатите между страните договорки сумата е следвало да бъде изплащана на равни месечни вноски с падеж на последната вноска – 01.04.2017 г. Ищецът твърди, че след като първите три месеца ответникът не е плащал дължимите вноски по записа за заповед, са започнали разговори между двамата за връщане на цялата дължима сума. Междувременно ответникът е закупил недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. ***, с административен адрес: ***, находящ се в *** и се е разпоредил с друг, притежаван от едноличната му фирма недвижим имот. Всеки път ищецът е бил уверяван, че следващия месец ще получи плащане по дължимите и просрочени вноски, което е продължило до момента, в който ответникът е спрял да отговаря на телефонните обаждания на ищеца и е напуснал работа. Няколко седмици ищецът не е успял по никакъв начин да осъществи контакт с ответника, след което е разбрал че последният се е разпоредил с имуществото си и е напуснал страната. С нотариална покана от 24.10.2016 г., чрез нотариус К.К., рег. № *** на НК с район на действие РС Пловдив, на ответника е било предявено плащане по посочения запис на заповед на дължимите и просрочени седем месечни вноски, считано от 01.04.2016 г. до 01.11.2016 г., като плащане към настоящия момент не е осъществено. Ето защо, предявява настоящия иск за заплащане на сумата от 39 083.33 лева, като искът е предявен като частичен от общата сума от 67 000 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед с падеж на 01.04.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ плащане. Претендира да му бъдат присъдени извършените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва иска като неоснователен. На първо място се оспорва подписа, положен за издателя на записа на заповед, като се твърди, че този подпис не изхожда от ответника.На следващо място се оспорва надлежното връчване на процесната нотариална покана на ответника, с оглед на което се твърди, че менителничния ефект не е бил предявен за плащане, а вземането по записа на заповед не е станало изискуемо, респ. издателят не е изпаднал в забава.Оспорва се спазване формата на менителничния ефект, като се твърди, че в същия не е посочено място на плащане, както и че не съдържа ясна уговорка за падежа на задължението.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Представен е по делото документ с наименование запис на заповед, който съдът счита за действителен във вр. с нормата на чл.536, ал.1 от ТЗ. Касае се за абстрактна сделка, за която законът е предвидил формални изисквания за действителност, при липсата на които документът губи своето качество на ценна книга и едностранна сделка. В случая записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити. Основен въпрос по делото, с оглед въведените твърдения от ищеца и възраженията на ответника, е наличието на действителен дълг, в размера на сумата по записа на заповед, поет във връзка с посочените от ищеца заемни правоотношения. Твърдението е, че сумата е взета в заем за закупуване на жилище.

Съобразно дадените разрешения в ТР № 4/2013г. по описа на ВКС при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е налице възникнал договор за заем. Представен е в тази връзка разходен касов ордер, от съдържанието на който, несъмнено не установява, че ответникът е получил сумата от 67000 лева. Действително се касае за документ представляващ част от документооборота на едно ЮЛ, но няма пречка да се счете РКО, при положение, че има посочена сума, страни и подписи с изявления „броил сумата“ и „получил сумата“, като доказателство за сключения договор. Несъмнено съдържанието на същия показва, че сумата е получена от О.В.. По повод на направените оспорвания автентичността на менителничния ефект и РКО бяха назначени и изслушани две СГЕ, които съдът изцяло кредитира, установяващи, че подписите в документите са положени от ответника. В унисон с очертаната фактическа обстановка е и наличието на запис на заповед, с оглед на съдържанието на РКО, който осветлява волята на страните за издаването на ценната книга. На следващо място индиция за развилите се отношения и сложило се фактическо и правно статукво е и съдържанието на представения от ищеца нотариален акт, от който се установява, че ответникът е закупил недвижим имот, в какъвто аспект са твърденията на кредитора. Ето защо очевидно записът на заповед има гаранционно – обезпечителна функция спрямо договорът за заем.

По принцип ако ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя,то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение,изискуемо към същия момент. В противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. В случая ищецът не е посочил в обстоятелствената част на иска кога е следвало да бъдат върнати дадените в заем пари, но съобразно съдържанието на представените писмени доказателства следва да се приеме, че страните очевидно, поради липса на правна култура, са смесили двата правни института и уговорките при договора за заем и записа на заповед съвпадат относно настъпването на изискуемостта на задължението. В такъв общ ракурс е и изложението по ИМ. Поради което и с настъпване на падежа по записа на заповед настъпва и падежа на каузалното правоотношение. Също така е налице и връчена нотариална покана за връщане на сумата предмет на настоящото производство, поради което и на това основание следва да се счете, че е настъпила изискуемостта на задължението. Ако се приеме, че така или иначе липсва формирана воля за датата на връщане на сумата по договора за заем, то следва да се приложи нормата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД гласяща, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая е налице нотариална покана, като ако се прецени че същата касае само абстрактната сделка, то исковата молба също следва да се зачете за покана правеща вземането изискуемо.

На следващо място, по повод възраженията на ответника, съдът намира менителничният ефект за редовен от външна страна. Обстоятелството, че в същия не е посочено място на издаване, което е непълнота в съдържанието се преодолява от съдържанието на нормата на чл.536, ал.3 от ТЗ. По отношение възражението, че ценната книга не е предявена за заплащане следва да се посочи, че след като е налице посочен в нея падеж, то кредиторът не следва да упражнява това действие по легитимиране на своите права. Но дори и да имаше уговорка на предявяване отново това не е правно действие определящо изхода от предявения правен спор. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. /ТР на  ВКС №1/2004г./ Следва освен това да се посочи, че въпреки изложеното по делото е представена по делото нотариална покана за предявяване на ефекта.

Относно възражението на ответника за неяснота относно уговорката за падежа на вземането действително има почва за разсъждения в тази посока. На практика е налице окончателен падеж на цялата сума, като е обещано от издателя да заплати 67000 лева на равни месечни вноски до тогава. Принципно съобразно чл.486, ал.2 от ТЗ менителница с последователни падежи е нищожна. В случая обаче не сме изправени пред реална хипотеза на недействителен менителничен ефект, тъй като на практика не се касае за последователни падежи. Падежът е един и окончателен, като единствено би следвало да се възприеме за нищожна клаузата по записа на заповед определяща плащане на сумата на ежемесечни вноски. Т.е. преди датата 01.04.2017г. кредиторът не би могъл валидно да поиска изпълнение от длъжника, но в хода на процеса този правно релевантен факт е настъпил. Ето защо и следва искът да бъде уважен, поради което и ПОС

 

                                               Р  Е  Ш  И

 

            ОСЪЖДА  О.В. гражданин на ***, роден на ***г., притежаващ л.к. на чужденец № *********, издадена на ***да заплати на Б.В.А. с ЕГН ********** ***  сумата от 39 083.33 лева /тридесет и девет хиляди осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, като искът е предявен като частичен от общата сума от 67 000 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед издаден на 18.03.2016г. в гр. ***и с падеж на 01.04.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ плащане

ОСЪЖДА  О.  В. гражданин на ***, роден на ***г., притежаващ л.к. на чужденец № *********, издадена на ***да заплати на Б.В.А. с ЕГН ********** ***  сумата от от 3267.79 лева направени разноски по воденето на процеса.

ОСЪЖДА  О.  В. гражданин на ***, роден на ***г., притежаващ л.к. на чужденец № *********, издадена на ***да заплати по сметка на ПОС сумата от 400 лева, представляващи извършени от бюджета на съда разходи по назначените експертизи по искане на пълномощника на ответника.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.                                                             

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :